Съдържание: 

1. Какво е аритмия?
2. Симптоми на аритмия
3. Причини за появата на аритмия
4. Рискови фактори
5. Какви усложнения съществуват?
6. Диагностициране на артимия
7. Лечение на аритмия
8. Кога да се обърнем към лекар?
9. Профилактика
10. Превенция

Какво е аритмия?

Аритмията е сборно име за различни състояния при които се наблюдава неправилен и непостоянен сърдечен ритъм. Той най-често е следствие на грешно подаване на електрически сигнали, които карат сърцето да се свива.

Аритмията може да се появи вследствие на различни състояния и заболявания, сред които са сънна апнея, високо кръвно налягане, заболявания на щитовидната жлеза, и други.

В зависимост от това, в коя част на сърцето възникват, аритмиите се делят на:

• Вентрикулни: зараждат се във вентрикулите на сърцето, т.е. лявата и дясна камера, които изграждат долната половина на сърцето
• Предсърдни: зараждат се в лявото и дясното предсърдие, които заедно изграждат горната половина на сърцето

Нормалната сърдечна честота в състояние на пълен покой варира между 60 и 100 удара в минута. В зависимост от сърдечния ритъм могат да се разграничат два вида аритмии:

• Тахикардия: установява се при ускорен сърдечен ритъм, повече от 100 удара в минута.
• Брадикардия: установява се при забавен сърдечен ритъм, по-малко от 60 удара в минута.

Симптоми на аритмия

Симптомите варират в зависимост от вида аритмия. При леките форми е възможно човек да няма никакви симптоми. При по-тежките обаче е възможно пациентът да усеща някои от следните симптоми: 

• Ускорено сърцебиене
• Забавено сърцебиене
• Болки в гърдите
• Задух
• Умора
• Световъртеж
• Припадъци
• Безпокойство
• Изпотяване

Причини за появата на аритмия

Съществуват различни причини и състояния, които могат да доведат до аритмия. Ето някои от тях: 

• Генетична предразположеност
• Инфаркт или последици от предишен инфаркт
• Коронарна болест на сърцето (запушени артерии)
• Диабет
• Сънна апнея
• Хормонални промени: месечен цикъл, бременност или менопауза
• Проблеми с щитовидната жлеза
• Високо кръвно налягане
• Вродени сърдечни дефекти
• Прекаран COVID-19
• Прием на алкохол
• Тютюнопушене
• Стрес

Рискови фактори

Някои фактори, които биха могли да увеличат риска от появата на аритимия включват: 

• Възраст
• Фамилна анамнеза
• Сърдечни операции
• Заболявания на щитовидната жлеза
• Вродени сърдечни заболявания 
• Електролитен дисбаланс: недостиг на натрий, калий, магнезий или фосфор
• Висок холестерол
• Прием на кофеин, никотин или стимуланти

Какви усложнения съществуват?

Аритмията може да не доведе до никакви усложнения, но може да бъде и животозастрашаваща. Най-често срещаните усложнения биват:

• Инсулт
• Инфаркт
• Сърдечна недостатъчност
• Смърт

Диагностициране на аритмия

Диагноза може да бъде поставена след посещение при личен лекар или кардиолог въз основа на физически преглед. Други често срещани методи за установяване на сърдечно-съдови проблеми включват: 

• Електрокардиограма (ЕКГ): един от най-често използваните методи при диагностика на аритмии. Използва електроди, които се прикрепят към кожата на гърдите, ръцете и краката на пациента. Целта на изследването е да проследи сърдечния ритъм и да установи евентуални аритмии.
• Ехокардиография: този метод използва ултразвукови вълни, за да създаде изображение на сърцето. По този начин се визуализират промени в структурата му, както и аномалии, които биха могли да предизвикат аритмии.
• Холтер мониторинг: този методи изисква носенето на малко устройство, което проследява и записва сърдечния ритъм в продължение на 24-48 часа, а ако е необходимо и по-дълго. Помага за откриването на аритмии, които могат да не бъдат видени при ЕКГ изследване.
• Стрес тест: този тест се използва, за да се оцени реакцията на сърцето при физическо натоварване. Пациентите обикновено изпълняват серия от упражнения, най-често на пътека за бягане или велоергометър докато се следи сърдечния ритъм чрез ЕКГ.
• Електрофизиологично изследване (ЕФИ): за разлика от другите изследвания, този метод е инвазивен, като се провежда под лека упойка. Извършва се въвеждането на електроди в сърцето чрез катетър. По този начин се установяват с точност местоположението на аномалиите, което е от изключителна важност при пациенти със сериозни аритмии.

Лечение на аритмия

Подходящото лечение зависи от вида аритмия. В някои случаи дори не е нужно такова. Други случаи обаче изискват прием на определени лекарства, терапии, промени в начина на живот или дори хирургични процедури. 

Лекарства

Според вида и тежестта на аритмията се предлагат и различни лекарства за нейното лечение. Някои от тях са: 

• Антиаритмични лекарства: използват се за контрол на сърдечната честота, най-често при тахикардия. 
• Антикоагуланти: използват се за разреждане на кръвта и предотвратяване на кръвни съсиреци, които могат да причинят инсулт. 
• Транквилизатори: използват се за нормализиране на сърдечния ритъм. 
• Витамини и електролити: нормализират кръвното налягане и холестерола и набавят нужните минерали за нормална дейност на сърцето. 

Терапия

Най-често срещаните терапии за възстановяването на сърдечния ритъм са:

• Кардиоверсия: може да се проведе с прием на медикаменти или чрез процедура, която включва подаване на токов импулс към сърцето чрез външно устройство. 
• Вагусови прийоми: различни по вид похвати предназначени за стимулация на вагусовия нерв, който отговаря за забавянето на сърдечната честота. 

Хирургични операции

В някои случаи на лечение може да се прибегне и до хирургични процедури. Ето някои от най-срещаните операции: 

• Катетърна аблация: процедурата представлява въвеждането на електродни катетри през вена или артерия до сърцето. Аритмията се изгаря чрез управляем електрод, а нормалния сърдечен ритъм бива възстановен.
• Пейсмейкър: представлява малък компютърен чип с тънки жички стигащи до самото сърце. Имплантира се в тялото, най-често в гърдите или корема. Има за цел да “усеща“ ритъма на сърцето и да подава електрически импулси, когато е нужно. 
• Имплантируем кардиовертер-дефибрилатор (ICD): подобно на пейсмейкър устройство, което се поставя в гърдите, за да регулира неправилния сърдечен ритъм. Разликата с пейсмейкър идва от това, че ICD доставя електрически шокове на сърцето, подобно на дефибрилатор. Използва се при по-тежките случаи на животозастрашаваща аритмия. 

Кога да се обърнем към лекар?

Ако имате някое от следните оплаквания, незабавно посетете лекар: 

• Разтуптяване “пърхане“ на сърцето
• Учестен пулс
• Забавен пулс
• Задух
• Болки в областта на гръдния кош
• Замаяност 
• Потене
• Ако имате някое от следните заболявания: диабет, високо кръвно налягане, коронарна артериална болест или някой в семейството със сърдечни проблеми

Профилактика

Профилактиката е една от най-важните стъпки, които човек трябва да предприеме при грижа за сърцето. 

Препоръчително е след 40-годишна възраст поне веднъж годишно да посещавате кардиолог, който да извърши обстоен преглед и да направи евентуални кардиологични изследвания. 

Превенция

Промените в начина ви на живот са от ключово значение за превенция не само от аритмия ами и от други сърдечни заболявания. Ето някои препоръки за по-здравословен начин на живот:

• Здравословно хранене и балансирана диета
• Ограничена консумация на сол, червено месо, наситени мазнини, захари
• Достатъчна физическа активност
• Поддържане на здравословно тегло
• Отказ от тютюнопушене
• Ограничена консумация на кофеин и алкохол
• Редуциране на стреса

Аритмиите са често срещани състояния, които засягат милиони хора по света. Забързаното ежедневие, стреса, както и нездравословния начин на живот са само част от факторите, които биха могли да допринесат за нарушения сърдечен ритъм на човек. 

Въпреки че в по-голяма част от случаите на аритмия не се изисква сериозно лечение, е важно човек да е наясно със състоянието и неговите симптоми. Поддържането на здравословен и активен начин на живот, може значително да намали риска от развитие на аритмия и други заболявания. 

Източници:

S, Dhinakaran & Thamaraikani, Tamilanban & Chitra, Vellapandian. (2019). ARRHYTHMIA’S: TYPES, PATHOPHYSIOLOGY AND THERAPY: A REVIEW. International Research Journal Of Pharmacy. 10. 23-30. 10.7897/2230-8407.100236.