Съдържание:

1. Къде се намира сърцето?
2. Анатомия на сърцето
3. Как функционира сърцето?
4. Електрическите импулси в сърцето
5. Кои заболявания са свързани със сърцето?
6. Как да разберем дали имаме проблем със сърцето?
7. Рискови фактори свързани със заболявания на сърцето
8. Изследвания на сърцето
9. Как се лекуват заболявания свързани със сърцето? 
10. Как да се погрижим за здравето на сърцето?
    

Къде се намира сърцето?

Сърцето е изключителен орган, който има съществена роля за поддържане на организма чрез изпомпване на кръв в цялото тяло. 

Този непрекъснат процес доставя кислород и хранителни вещества на тъканите, като същевременно отстранява отпадъчните продукти, осигурявайки правилното функциониране на организма.

Сърцето е разположено в гръдната кухина, малко вляво от средната линия, сгушено между белите дробове и зад гръдната кост. То се намира в защитна торбичка, наречена перикард, която го предпазва и намалява триенето му с околните органи при биене. 

Сърцето е основен компонент на кръвоносната система, която включва също кръвоносните съдове и кръвта.

Заобиколено от жизненоважни структури, като белите дробове, диафрагмата и големите кръвоносни съдове, като аортата и белодробните артерии, разположението на сърцето е неразделна част от неговата функция, която му позволява да поддържа човешкия живот чрез непрестанното си изпомпване.

Анатомия на сърцето

Сърцето е сложен орган, предназначен да изпомпва ефективно кръв в цялото тяло. Определя се като кух мускулест орган с големината на свит юмрук. Сърцето има две половини разделени от преграда, наречена септум. Средното тегло на сърцето при мъжете на възраст между 31 и 40 години е около 290 грама, докато при жените на същата възраст е 285 грама.  

Общо сърцето има четири камери: 

• Две предсърдия: разположени са в горната половина на сърцето и приемат кръвта, която се връща в сърцето. 
• Две камери: познати още като вентрикули, се намират в долната половина на сърцето и изпомпват кръвта от него. 
  

Дясното предсърдие получава деоксигенираната кръв от тялото и я изпраща към дясната камера, която след това я изпомпва към белите дробове за насищане с кислород. Лявото предсърдие приема окислената кръв от белите дробове и я изпраща към лявата камера, която я изпомпва към останалата част на тялото.

Сърцето съдържа и четири основни клапи, които осигуряват движението на кръвта в правилната посока. Те са:

• Трикуспидална – разположена между дясното предсърдие и дясната камера
• Пулмонална – разположена между дясната камера и белодробната артерия
• Митрална – разположена между лявото предсърдие и лявата камера
• Аортна – разположена между лявата камера и аортата
  

Сърдечната стена се състои от три слоя:

• Епикард – външен слой
• Миокард – среден слой, сърдечната мускулатура
• Ендокард – вътрешен слой, покрива цялата вътрешна повърхност на миокарда
• Перикард – външната обвивка на сърцето
  

В допълнение към горните компоненти, сърцето изпомпва кръв чрез три основни вида кръвоносни съдове, които се вливат в него. Те са:

• Артерии – пренасят богата на кислород кръв от сърцето до тъканите на тялото, с изключение на белодробните артерии, които отиват директно в белите дробове. 
• Вени – пренасят бедна на кислород кръв от тялото обратно към сърцето. 
• Капиляри – малки кръвоносни съдове, които свързват артериите и вените, като улесняват обмена на кислород, хранителни вещества и отпадъчни продукти между кръвта и тъканите. 
  

Тази сложна структура позволява на сърцето да изпълнява жизненоважната си роля в поддържането на кръвоносната система и живота на човешкия организъм. 

Как функционира сърцето?

Основната функция на сърцето е да изпомпва кръвта в цялото тяло, като доставя кислород и хранителни вещества на тъканите и отстранява отпадните продукти. То е съществена част от кръвоносната и сърдечносъдовата система, като работи в тандем с кръвоносните съдове, за да осигури на клетките на тялото ресурсите, от които се нуждаят, за да функционират правилно.

Сърцето функционира чрез непрекъснат цикъл на свиване и отпускане, известен като сърдечен цикъл. Той може да бъде разделен на три основни фази:

• Диастола: по време на тази фаза, сърдечният мускул се отпуска и в предсърдията нахлува кръв от камерите. 
• Систола: при тази фаза, камерите се свиват, като изтласкват кръвта от сърцето. Дясната камера изпраща кръвта към белите дробове през белодробната артерия, докато лявата камера изпомпва кръвта към останалата част на тялото през аортата.
• Пресистола: тази фаза се случва когато сърцето се свива и кръвта от предсърдията се влива в камерите. Тя започва в началото на един сърдечен удар и приключва със започването на друг. 
  

Когато човек измерва кръвното си налягане, апаратът показва две стойности. Обикновеното по-високото число е систоличното кръвно налягане, а ниското – диастоличното кръвно налягане.

• Систолично налягане (горна граница): това показва какво налягане създава кръвта срещу стените на артериите по време на фаза систола.
• Диастолно налягане (долна граница): това показва какво е налягането, което кръвта упражнява в артериите по време на фаза диастола.
  

Ритмичните съкращения на сърцето водят до пулс, който може да се усети на различни места по тялото. Най-често това са местата, където артериите са близо до кожата, например на китката или врата. 

Честотата на пулса, която обикновено се измерва в удара в минута, в състояние на покой при възрастни варира от 60 до 100 удара в минута. При добре тренирани спортисти пулсът може да бъде и значително по-нисък стигайки до 40 удара в минута. 

Електрическите импулси в сърцето

За да се изпомпва кръв в цялото тяло, мускулите на сърцето трябва да работят заедно, за да изтласкат кръвта в правилната посока, в правилното време и с правилната сила. Електрическите импулси координират тази дейност. Те гарантират, че сърцето бие редовно и ритмично. 

Процесът започва от синусовия възел, често наричан естествения пейсмейкър на сърцето. Намира се в горната част на дясното предсърдие и е отговорен за генерирането на електрически импулси, които се разпространяват през стените на предсърдията, като ги карат да се свиват и да изтласкват кръвта към камерите.

След това електрическият импулс се придвижва до атриовентрикуларния възел (AV възел). Разположен е между предсърдията и камерите. Неговата задача е да забавя за кратко импулса, за да даде време на камерите да се напълнят с кръв от предсърдията. Това забавяне е от решаващо значение, за да се гарантира, че камерите са правилно напълнени, преди да се съкратят.

Оттук електрическия импулс се придвижва по специални влакна, наречени влакна на Пуркиние, намиращи се в стените на камерите. Влакната карат камерите да се свиват, като изпомпват кръв към белите дробове и останалите части на тялото. 

Всяко нарушение в тази система за електрическа проводимост може да доведе до аритмия – нередовен сърдечен ритъм, който може да повлияе на способността на сърцето да изпомпва ефективно кръв. 

Кои заболявания са свързани със сърцето?

Сърдечните заболявания са сред водещите причини за смърт в световен мащаб и засягат милиони хора всяка година. Сред най-често срещаните се нареждат:

• Инфаркт: случва се, когато притокът на кръв към част от сърцето е блокиран, обикновено от кръвен съсирек. Това може да увреди или унищожи част от сърдечния мускул.
• Коронарна артериална болест: възниква, когато коронарните артерии, които снабдяват с кръв сърдечния мускул, се стеснят или блокират поради натрупване на плака. 
• Атеросклероза: характеризира се с удебеляване и втвърдяване на артериите поради натрупване на плаки, което може да намали притока на кръв и да доведе до сърдечно заболяване.
• Хипертония: представлява хронично високо кръвно налягане, което може да увреди сърцето и да доведе до различни по вид сърдечни заболявания. 
• Аритмии: нередовни сърдечни удари, причинени от проблеми с електрическата система на сърцето. 
• Сърдечна недостатъчност: проявява се, когато сърцето не е в състояние да изпомпва ефективно кръвта, което води до натрупване на течност в белите дробове и други тъкани.
• Перикардит: възпаление на перикарда – тънката торбичка, която обгражда сърцето. 
• Вродени сърдечни аномалии: структурни проблеми със сърцето, които се появяват при раждането. Могат да засегнат стените на сърцето, клапите или кръвоносните съдове.
• Кардиомиопатия: отнася се до заболявания на сърдечния мускул, които могат да затруднят сърцето да изпомпва кръв към останалата част на тялото.
• Заболявания на клапите на сърцето: включват увреждане или дефект на една от четирите сърдечни клапи, което може да повлияе на кръвния поток в сърцето.
  

Как да разберем дали имаме проблем със сърцето?

Някои често срещани признаци за сърдечно заболяване или проблем със сърцето са:

• Болка или дискомфорт в гърдите
• Затруднено дишане
• Учестено сърцебиене
• Необичайна умора
• Подуване в крайниците или корема
• Замайване и световъртеж
• Гадене или повръщане
• Болки в други области на тялото, могат да са признак за сърдечен удар
• Внезапно обливане със студена пот
• Ограничена физическа дейност
  

Рискови фактори свързани със заболявания на сърцето

Съществуват редица фактори, които биха могли да увеличат риска от развитие на проблеми свързани със сърцето. Често те включват:

• Семейна история: семейната история на сърдечни заболявания увеличава риска, което предполага генетично предразположение.
• Пол: мъжете обикновено са изложени на по-висок риск от сърдечни заболявания на по-ранна възраст. Рискът за жените, от друга страна, се увеличава след настъпването на менопаузата.  
• Възраст: рискът от сърдечно заболяване се увеличава с възрастта, особено след 65-годишна възраст.
• Високо кръвно налягане: може да увреди артериите и да доведе до сърдечно заболяване.
• Висок холестерол: повишените нива на лош холестерол в кръвта могат да допринесат за натрупването на плаки в артериите, което увеличава риска от коронарна болест на сърцето и инфаркт.
• Диабет: увеличава риска от сърдечно заболяване поради високите нива на кръвна захар, които увреждат кръвоносните съдове и нервите, контролиращи сърцето.
• Затлъстяване: счита се, че наднорменото тегло натоварва сърцето и често е свързано с други рискови фактори като високо кръвно налягане, висок холестерол и диабет.
• Липса на физическа активност: заседналият начин на живот допринася за затлъстяването и други рискови фактори.
• Нездравословно хранене: особено, когато се касае за диета с високо съдържание на наситени мазнини, трансмазнини, холестерол, сол и захар може да увеличи риска от сърдечни заболявания.
• Консумация на алкохол: прекомерната консумация на алкохол може да повиши кръвното налягане и да допринесе за сърдечна недостатъчност, инфаркт и други сърдечносъдови заболявания.
• Тютюнопушене: никотинът е основен рисков фактор за сърдечни заболявания, тъй като уврежда кръвоносните съдове и сърдечния мускул.
• Стрес: хроничният стрес може да допринесе за сърдечно заболяване чрез повишаване на кръвното налягане и нивата на холестерола.
  

Изследвания на сърцето

За да се изследва здравето на сърцето и да се открият потенциални проблеми, обикновено се използват следните тестове:

• Електрокардиограма (ЕКГ): това изследване има за цел да запише електрическата активност на сърцето, за да се провери за необичайни ритми или увреждания.
• Ехокардиограма: използва звукови вълни, за да създаде изображение на структурата и функцията на сърцето, което помага за диагностициране на сърдечни заболявания.
• Стрес тест: проследява дейността на сърцето при стрес (физическо натоварване), за да се оцени неговата функция и кръвоток.
• Холтер монитор: извършва се с преносимо ЕКГ устройство, което пациентът носи в продължение на 24-48 часа, за непрекъснато наблюдение на сърдечната дейност и откриване на нередности, които не са регистрирани при стандартната ЕКГ.
• Сърдечна катетеризация: представлява инвазивна процедура, при която се използва катетър за изследване на кръвния поток, както и за проверка за запушване и измерване на налягането в камерите на сърцето.
• Коронарна ангиография: е рентгенова снимка на коронарните артерии след инжектиране на контрастно вещество, за да се открият запушвания или стеснения.
• Образни изследвания: като например компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Използват се за осигуряване на подробни изображения на сърцето и кръвоносните съдове, полезни за откриване на сърдечни заболявания и цялостна оценка на структурата на сърцето. 
• Кръвни изследвания: използват се за измерване на различни показатели, като например нивата на холестерола, триглицеридите и други маркери за оценка на риска от сърдечно заболяване и проследяване на функциите на сърцето. 
• Измерване на кръвното налягане: редовното измерване на кръвното налягане, дори и в домашни условия, също може да помогне за откриването на проблеми свързани със сърцето.
  

Как се лекуват заболявания свързани със сърцето? 

Подходящото лечение обикновено зависи до голяма степен от конкретното сърдечно заболяване и неговата тежест. Общите методи за лечение на заболявания и проблеми касаещи сърцето включват:

• Промени в начина на живот и възприемането на здравословен за сърцето хранителен режим.
• Прием на различни медикаменти, насочени към конкретни аспекти от работата на сърцето.
• Минимално инвазивни процедури, като ангиопластика и поставяне на стент, с цел отваряне на блокираните или стеснени кръвоносни съдове. 
• Хирургично поставяне на байпас, с цел пренасочване на кръвта и подобряване на кръвния поток към сърдечния мускул.
• Имплантиране на устройства като пейсмейкър за регулиране на сърдечния ритъм. 
  

Как да се погрижим за здравето на сърцето?

Грижата за сърцето включва най-вече усвояването на добри практики и здравословни навици. Ето и някои съвети: 

• Възприемане на здравословна за сърцето диета богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, белтъчини и здравословни мазнини. 
• Поддържане на оптимално тегло и включването на редовна физическа активност от поне 30 минути на ден. 
• Отказ от вредни навици като тютюнопушене и консумация на алкохол. 
• Овладяване на стреса, чрез практикуване на йога, дихателни упражнения, медитация и други. 
• Редовно проследяване на кръвното налягане и нивата на холестерол в кръвта. 
• Набавяне на достатъчно сън от поне 7 до 9 часа на вечер. 
• Поддържане на добра хидратация с прием на достатъчно вода. 
• Редовни профилактични прегледи при специалист, особено за хора, спадащи към някоя от рисковите групи.  
  

Включването на тези практики в ежедневието може значително да подобри здравето на сърцето и да намали риска от поява на сърдечни заболявания. Сърцето е основен орган в човешкото тяло, отговорен за поддържането на живота на организма. Ето защо е важно да се грижите за него подобаващо преди да са настъпили усложнения. 

Източници:

Rehman I, Rehman A. Anatomy, Thorax, Heart. [Updated 2023 Aug 28]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK470256/

Shepherd JT. The heart as a sensory organ. J Am Coll Cardiol. 1985 Jun;5(6 Suppl):83B-87B. doi: 10.1016/s0735-1097(85)80533-7. PMID: 2987331.

Ogawa T, de Bold AJ. The heart as an endocrine organ. Endocr Connect. 2014 Apr 15;3(2):R31-44. doi: 10.1530/EC-14-0012. PMID: 24562677; PMCID: PMC3987289.

Ur Rahman, Sami & Hassan, Muhammad. (2013). HEART S ROLE IN THE HUMAN BODY: A LITERATURE REVIEW. 1-6.