Съдържание: 

1. Какво е сърдечна недостатъчност?
2. Видове сърдечна недостатъчност
3. Какви са характерните за сърдечна недостатъчност симптоми?
4. Какви са причините за поява на сърдечна недостатъчност?
5. Рискови фактори
6. Усложнения при сърдечна недостатъчност
7. Как се поставя диагноза сърдечна недостатъчност?
8. Има ли лечение за сърдечна недостатъчност?
9. Кога да посетим лекар?
10. Профилактика
11. Превенция
    

Какво е сърдечна недостатъчност?

Сърдечната недостатъчност (СН) е състояние, което се наблюдава тогава, когато сърдечният мускул не изпомпва достатъчно кръв за нуждите на тялото. Това може да доведе до сериозни усложнения, тъй като всяка клетка на тялото се нуждае от достатъчно кислород и хранителни вещества, намиращи се в кръвта. 

В днешно време сърдечната недостатъчност засяга милиони души в световен мащаб, като броят им нараства прогресивно. Състоянието може да засегне както възрастни, така и деца. 

Видове сърдечна недостатъчност

Видовете сърдечна недостатъчност се категоризират спрямо развитието на състоянието, както и спрямо засегнатата сърдечна половина. 

Според бързината си на развитие сърдечната недостатъчност бива:

• Остра сърдечна недостатъчност: развива се внезапно и изисква незабавно третиране, тъй като може да бъде животозастрашаваща. Среща се по-рядко от хроничната, като част от причините включват инфаркт, тежка тахикардия, влошаване на хронична сърдечна недостатъчност, и др. 
• Хронична сърдечна недостатъчност: по-често срещания вид, като характерно за него е бавното и постепенно развитие. Често в хода ѝ на протичане се наблюдават епизоди на обостряне. 
  

Спрямо засегнатата половина на сърцето, сърдечната недостатъчност се дели на:

• Десностранна сърдечна недостатъчност: както името подсказва засяга дясната половина на сърцето – дясната камера и дясното предсърдие. 
• Левостранна сърдечна недостатъчност: този вид засяга предимно лявата половина на сърцето, която включва лявата камера и лявото предсърдие. Среща се по-често, отколкото десностранната. 
  

Състоянието може да засегне както само едната, така и двете сърдечни кухини. 

Какви са характерните за сърдечна недостатъчност симптоми?

Трудно е да се определят единни симптоми, тъй като те варират в зависимост от скоростта на развитие на сърдечната недостатъчност, както и нейното местоположение. 

Освен това симптомите могат да се развият бавно и незабележимо. Понякога те могат да се проявят и внезапно без никакви предишни индикации. 

Характерните признаци за сърдечна недостатъчност са:

• Задух
• Замаяност
• Обща умора и отпадналост
• Учестено сърцебиене
• Често нощно уриниране
• Намалено отделяне на урина
• Сънливост и проблеми с концентрацията 
• Оток в крайниците, по-често в краката
• Уголемен черен дроб
• Загуба на апетит
• Кашлица
  

Това са само част от най-често срещаните симптоми. Голяма част от тях се припокриват с тези на други заболявания и медицински състояния. Важно е да се консултирате с лекар ако изпитвате някой от тях. 

Какви са причините за поява на сърдечна недостатъчност?

Причините за поява както на остра, така и на хронична сърдечна недостатъчност могат да бъдат много и различни. Някои от спряганите причинители на състоянието са:

• Инфаркт
• Коронарна артериална болест
• Високо кръвно налягане
• Възпаление на сърдечния мускул (миокардит)
• Кардиомиопатия
• Увреждания на сърдечните клапи
• Вродени пороци на сърцето
• Аритмии
• Кръвни съсиреци в белите дробове
• Вируси атакуващи сърдечния мускул
  

Рискови фактори

Няколко рискови фактори могат да увеличат вероятността от развитие на сърдечна недостатъчност. Те могат да допринесат за състояния, които водят до състоянието, или директно да повлияят на способността на сърцето да функционира правилно. 

Ето някои от тях:

• Възраст: рискът от сърдечна недостатъчност нараства с възрастта, като състоянието се наблюдава предимно при хора над 55 годишна възраст. 
• Пол: мъжете са изложени на по-висок риск от развитие на сърдечна недостатъчност, отколкото жените. 
• Семейна история: хора с членове на семейството страдащи от сърдечни проблеми, са изложени на по-висок риск от развитие на сърдечна недостатъчност. 
• Вредни навици: като тютюнопушене, прием на алкохол, нездравословно хранене и други, могат да спомогнат за развитието на сърдечна недостатъчност с времето. 
• Прием на някои медикаменти: като нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), лекарства за високо кръвно налягане, антидиабетни лекарства, и други. 
• Наднормено тегло: затлъстяването оказва вредно влияние върху функциите на сърцето по много начини, с което увеличава и риска от развитие на редица сърдечни заболявания, както и сърдечна недостатъчност. 
• Други заболявания: като ХИВ, проблеми със щитовидната жлеза, сънна апнея, диабет, висок холестерол,  и други също могат да допринесат за появата или прогресията на сърдечната недостатъчност. 
  

Усложнения при сърдечна недостатъчност

Сърдечната недостатъчност може да доведе до различни усложнения, засягащи различни органи и системи в тялото. Сред често срещаните са:

• Увреждане на бъбреците: сърдечната недостатъчност може да намали притока на кръв към бъбреците. Ако не се лекува, това може да доведе до бъбречна недостатъчност. 
• Увреждане на черния дроб: вследствие на състоянието в организма могат  да се натрупват течности, които да окажат голям натиск върху черния дроб. Това от своя страна може да затрудни правилното функциониране на черния дроб.
• Проблеми с белите дробове: сърдечната недостатъчност може да доведе и до усложнения касаещи белите дробове, като натрупване на течности в белите дробове, например.  
• Кахексия: сърдечната недостатъчност може да причини тотално изтощение на организма, състояние познато в медицинските среди като кахексия. То включва драстична загуба на тегло, мускулна атрофия, липса на апетит, дехидратация, и др. 
• Други сърдечни проблеми: сърдечната недостатъчност може да причини промени в размера и функциите на сърцето. Тези промени могат да увредят сърдечните клапи и да причинят неравномерен сърдечен ритъм, познат като артимия. 
• Сърдечен удар: в тежките случаи на сърдечна недостатъчност, съществува риск от внезапното спиране на сърцето. 
  

Как се поставя диагноза сърдечна недостатъчност?

Сърдечната недостатъчност е сериозно заболяване, което изисква точно диагностициране. Лекарите често използват комбинация от комплексни методи, за да установят вида на сърдечната недостатъчност, както и риска от възможни усложнения. 

Някои от често срещаните диагностични методи включват: 

Снемане на анамнеза 

Първата стъпка в диагностицирането на всяко заболяване е анамнезата. Събирането на подробна информация относно симптомите, медицинската история на пациента, както и фамилна обремененост са ключови за назначаването на по-нататъшни изследвания. 

Обстоен физически преглед

Следващата стъпка цели да оцени сърдечното здраве на пациента. Физическият преглед дава подробна информация на лекаря за моментното състояние на пациента. Част от методите, които могат да бъдат използвани на този етап са:

• Оглед на определени части на тялото за характерни признаци 
• Електрокардиограма (ЕКГ): представлява неинвазивен тест, който записва електрическата активност на сърцето, като помага за установяването на нередности в сърдечния ритъм. 
• Холтер монитор: е преносимо устройство, което се предоставя на пациента с цел да запише сърдечната му дейност за определен период от време, обикновено 24 или 48 часа. Използва се за получаване на по-подробна информация относно сърдечния ритъм. 
• Стрес тест: използва се за оценка на работата на сърцето по време на физическо натоварване. Пациентът извършва сериоя от упражнения, а лекарят наблюдава и оценява сърдечната честота и ритъм отчетени по време на теста. 
  

Лабораторни изследвания

В допълнение към останалите изследвания, лекарят може да назначи и кръвни тестове, които да изследват специфични маркери свързани със сърдечната функция. Обичайните лабораторни изследвания включват:

• Пълна кръвна картина (ПКК): използва се за оценка на цялостното здраве на пациента, както и на нарушения в кръвта, които могат да повлияят на функцията на сърцето. 
• Натриуретичен пептид В-тип и N-терминален proBNP пептид: завишените нива на тези маркери показват натоварване на сърцето. 
• Сърдечни ензими: като тропонин, креатин и киназа-МВ се изследват, за да се открие евентуално увреждане на сърдечния мускул. 
• Функционални тестове на щитовидната жлеза: използват се, за да оценят функциите на щитовидната жлеза. Дисбалансът им може да повлияе на сърдечната функция и да допринесе за сърдечна недостатъчност.  
  

Образни изследвания 

Ако останалите изследвания не са достатъчно изчерпателни, лекарят може да прибегне към назначаването на образни изследвания. Част от тях са: 

• Рентгенова снимка на гръдния кош: осигурява подробно изображение на сърцето, белите дробове и гръдния кош. По този начин лекарят може да проследи и установи наличието на признаци на сърдечна недостатъчност. 
• Eхокардиография: представлява неинвазивен ултразвуков тест, който генерира подробни изображения на сърдечните камери, клапите и помпената функция на сърцето. 
• Ядрено-магнитен резонанс: предлага много подробно изображение на структурата и функцията на сърцето, което може да помогне при диагностицирането на сърдечната недостатъчност. 
• Компютърна томография: друго често използвано образно изследване, което предоставя подробно изображение на коронарните артерии. 
  

Има ли лечение за сърдечна недостатъчност?

За съжаление сърдечната недостатъчност няма лечение. Определени методи обаче могат да бъдат използвани за овладяване на симптомите и стабилизиране на състоянието на пациента. 

Подходящото лечение зависи от вида и тежестта на сърдечната недостатъчност. Сред най-често срещаните методи за лечение са: 

• Прием на медикаменти: лекарствата играят ключова роля в лечението на сърдечната недостатъчност. Обичайните групи лекарства предписвани на пациенти с това състояние са АСЕ инхибитори за разширяване на кръвоносните съдове и лечение на високо кръвно налягане, бета-блокери за намаляване на натоварването на сърцето, и други. 
• Промени в начина на живот: са от решаващо значение за справянето със симптомите на сърдечна недостатъчност. Това включва спазване на диета с ниско съдържание на сол, наситени мазнини и холестерол и редовна физическа активност. 
• Хирургични интервенции и процедури: при по-тежките случаи на сърдечна недостатъчност може да се наложи извършването на хирургични интервенции и неинвазивни процедури. Те включват поставянето на байпас върху коронарни артерии, подмяна на една или няколко сърдечни клапи, а в краен случай и сърдечна трансплантация.
     

Кога да посетим лекар?

Важно е да се обърнете към лекар ако изпитвате някой от горепосочените симптоми. Навременното диагностициране на състоянието е от ключово знаечние за успешното му овладяване. 

Профилактика

Профилактиката е основна задача в справянето със сърдечната недостатъчност. Редовните профилактични прегледи са неизменна част от процеса. Овладяването на рисковите фактори, които подлежат на третиране също се счита за част от профилактиката. 

Превенция

Превенцията за сърдечна недостатъчност не винаги е възможно. Въпреки това някои добри практики, които могат да помогнат за намаляване на риска от развитие на сърдечна недостатъчност. Еко някои от тях: 

• Балансирано хранене с диета богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, и други. 
• Редовна физическа активност за поддържане на здравословно тегло. 
• Наблюдение и контрол на кръвното налягане, ако то е прекалено високо. 
• Контролиране на други съпровождащи заболявания. 
• Отказ от вредни навици като тютюнопушене и консумация на алкохол. 
  

Съвременната медицина предоставя множество възможности за по-добър живот на хората диагностицирани със сърдечна недостатъчност. Спазвайте препоръките на лекуващия ви лекар и следете симптомите си. 

Източници: 

Kurmani S, Squire I. Acute Heart Failure: Definition, Classification and Epidemiology. Curr Heart Fail Rep. 2017 Oct;14(5):385-392. doi: 10.1007/s11897-017-0351-y. PMID: 28785969; PMCID: PMC5597697.