Съдържание:

1. Какво е цитомегаловирус?
2. Какво трябва да знаем за вируса?
3. Какви са характерните симптоми при инфекция с цитомегаловирус?
4. Какви са причините за заразяване с вируса?
5. Рискови фактори
6. До какви усложнения води заболяването?
7. Как се диагностицира?
8. Как се лекува инфекция с цитомегаловирус?
9. Кога да посетим лекар?
10. Превенция
    

Какво е цитомегаловирус?

Цитомегаловирусът (CMV), познат също като човешки херпесвирус 5 (HHV-5), е широко разпространен вирус, който принадлежи към семейството на херпесните вируси. Това означава, че след като човек се зарази, вирусът остава в организма за цял живот, макар и обикновено в латентна (спяща) форма. Повечето хора, заразени с CMV, дори не подозират за това, тъй като инфекцията често протича безсимптомно или с много леки оплаквания, наподобяващи грип.

Вирусът се предава чрез телесни течности – слюнка, кръв, урина, сълзи, кърма или полови секрети. Счита се, че заразяването се случва най-често в детска възраст, макар че може да се предаде на всеки по-късен етап от живота.

Инфекцията с цитомегаловирус е особено значима за хора с отслабена имунна система (например при трансплантации, HIV инфекция или тежки хронични заболявания), както и за бременни жени, защото може да се предаде на плода и да причини сериозни усложнения.

Макар да звучи тревожно, при здрави хора с нормален имунитет CMV обикновено не представлява сериозен риск. В повечето случаи организмът успешно контролира вируса и човек може да води напълно нормален начин на живот без да развие усложнения.

Какво трябва да знаем за вируса?

Цитомегаловирусът (CMV) принадлежи към рода Cytomegalovirus от семейството на херпесните вируси (Herpesviridae). 

Вирусът оцелява и се размножава само в жива клетка, но може за кратко да преживее извън организма – от няколко часа до максимум един ден, в зависимост от повърхността. Той може да се запази върху сухи или влажни предмети, като кърпи или детски играчки, но се унищожава лесно чрез обикновени почистващи препарати и сапун.

Заразяването става чрез контакт с телесни течности – слюнка, кръв, урина, сълзи, кърма или полови секрети. След като попадне в организма, вирусът прониква в клетките, като използва техните механизми, за да се размножава. Най-често засяга левкоцитите, които са част от имунната система. Веднъж след като инфектира клетката, CMV може да остане в нея „заспал“ – това състояние се нарича латентност. Именно заради тази особеност вирусът остава в организма завинаги.

Когато имунната система е силна, вирусът се държи под контрол и не причинява проблеми. При отслабен имунитет или при определени състояния (напр. бременност, тежки заболявания, трансплантация) вирусът може да се „събуди“ и да се активира отново, предизвиквайки симптоми и усложнения.

Освен това е важно да се знае, че човек може да се зарази с различни щамове на CMV през живота си. Това означава, че дори да е преболедувал веднъж, не е напълно защитен от нова инфекция – макар че повторните заразявания често протичат по-леко.

Какви са характерните симптоми при инфекция с цитомегаловирус?

В повечето случаи инфекцията с цитомегаловирус протича безсимптомно. Повечето заразени никога не разбират, че са били носители на вируса. 

Въпреки това, когато се проявят симптоми, те често наподобяват тези на грип или мононуклеоза.

Възможни симптоми при първична CMV инфекция са:

• Умора и отпадналост;
• Повишена температура;
• Главоболие и болки в мускулите;
• Възпалено гърло;
• Подути лимфни възли;
• Поява на обрив;
• Болка в мускулите;
• В по-редки случаи – уголемен черен дроб или далак.
  

При хора със здрава имунна система тези оплаквания обикновено преминават от само себе си и не водят до усложнения.

При хора с отслабен имунитет инфекцията може да протече много по-тежко – със засягане на белите дробове, черния дроб, очите или дори на централната нервна система. При такива ситуации някои от симптоми могат да бъдат: 

• Задух и тежка дихателна недостатъчност
• Замъглено зрение и поява на бели петна (при ретинит) 
• Коремни болки
• Диария понякога с кръв
• Загуба на тегло
• Гърчове и неврологични нарушения
  

При бременни жени CMV е особено рисков, тъй като може да се предаде на плода. Вродената CMV инфекция може да причини:

• Ниско тегло при раждане
• Жълтеница
• Проблеми със слуха и зрението
• Забавено психомоторно развитие
  

Какви са причините за заразяване с вируса?

Цитомегаловирусът е силно разпространен и повечето хора се срещат с него още в ранна детска възраст. 

Заразяването не е свързано с лоша хигиена или „невнимание“, а с ежедневни ситуации, при които хората обменят телесни течности.

Най-честите начини за заразяване с цитомегаловирус са:

• Контакт със слюнка
  Вирусът се предава чрез целувки, използване на общи прибори, чаши или при контакт между малки деца, които често споделят играчки и поставят предмети в устата си.
  
• Полов контакт
  CMV присъства в семенната течност и вагиналните секрети. Непротектиран полов акт е често срещан начин за предаване на вируса в зряла възраст.
  
• Кърмене
  Майки, които носят вируса, могат да го предадат на бебето си чрез кърмата. Обикновено здравите бебета се справят добре с инфекцията, но рискът е по-висок при недоносени деца.
  
• Преливане на кръв и трансплантация на органи
  Вирусът може да се предаде чрез заразена кръв или орган от донор. Затова в много държави дарителите на кръв и органи се изследват за CMV.
  
• Контакт с урина и други телесни течности
  Малки деца често отделят вируса чрез урината си. Това е една от причините в детските градини и яслите инфекцията да се разпространява по-лесно.
  
• Предаване по време на бременност
  Ако бременна жена се зарази за първи път или вирусът се активира, той може да премине през плацентата и да инфектира плода. Това се нарича вродена CMV инфекция и може да доведе до сериозни усложнения.
  

Вирусът може да се предаде по различни пътища и на практика всеки човек е изложен на риск от инфекция в определен момент от живота си. 

Макар че в повечето случаи вирусът протича безсимптомно, познаването на начините за заразяване е важна стъпка към превенцията и предпазването на най-уязвимите групи.

Рискови фактори

Макар че цитомегаловирусът може да засегне всеки човек на различен етап от живота му, някои групи са значително по-уязвими към инфекцията и нейните усложнения. 

Причините за това са комбинация от физиологични особености и ежедневни навици.

Основни рискови фактори:

• Възраст: СMV се среща най-често в детска възраст поради близките контакти между деца. В младежка и зряла възраст обаче рискът остава – особено при активен социален живот, интимни връзки и по-честа смяна на партньори.
• Бременност: при бременните жени първичната инфекция или реактивация на вируса може да доведе до предаване на CMV на плода. Това крие риск от вродена инфекция, която понякога причинява тежки усложнения – увреждане на слуха, зрението или нервната система.
• Отслабена имунна система: хора с ХИВ, онкологични заболявания, автоимунни състояния или такива на имуносупресивна терапия са по-уязвими.
• Чести и близки контакти с малки деца: малките деца често отделят вируса чрез урина и слюнка за дълги периоди. Затова родители, детегледачки, медицински сестри и персонал в детски градини са в по-висок риск от заразяване.
• Полови контакти без предпазни мерки: CMV присъства в семенната течност и вагиналните секрети. Интимните връзки без предпазни средства са чест начин за предаване на вируса в зряла възраст.
• Споделяне на лични вещи или прибори: чаши, вилици, четки за зъби, кърпи или играчки могат да станат посредник за пренасяне на вируса, особено когато се замърсят със слюнка или урина.
• Медицински процедури: макар и по-рядко срещано, инфекцията може да се предаде чрез преливане на кръв, ако тя не е преминала през необходимите проверки. В миналото този риск е бил по-голям, но съвременните стандарти значително го намаляват.
  

Осъзнаването на рисковите фактори и вниманието към поведението в ежедневието са ключови за предпазване от заразяване.

До какви усложнения води заболяването?

При повечето здрави хора цитомегаловирусът протича безсимптомно или с леки грипоподобни оплаквания и не води до трайни проблеми. 

Възможни усложнения при различни групи:

• При бременност и новородени
  
  • Вродена цитомегаловирусна инфекция (цитомегалия) – може да доведе до загуба на слуха, проблеми със зрението, забавено психомоторно развитие, ниско тегло при раждане;
  • Риск от микроцефалия (малък размер на мозъка и главата) или гърчове;
  • Увеличен черен дроб и далак (хепатоспленомегалия);
  • Отклонения в кръвни показатели, като ниски нива на тромбоцити (тромбоцитопения), повишени чернодробни ензими, анемия, и др.; 
  • Повишен риск от преждевременно раждане.
    
• При хора с отслабена имунна система
  
  • Пневмония – тежко възпаление на белите дробове с риск от дихателна недостатъчност;
  • Ретинит – възпаление на ретината, което може да доведе до загуба на зрението;
  • Хепатит – засягане на черния дроб, проявяващо се с жълтеница и увреждане на чернодробната функция;
  • Гастрит и колит – възпаления на стомашно-чревния тракт, водещи до болки, диария и отслабване;
  • Енцефалит – възпаление на мозъка, което може да причини главоболие, обърканост, гърчове и дори кома.
    

Тежестта на усложненията от инфекция с CMV зависи основно от състоянието на имунната система и от това дали инфекцията засяга бременна жена или новородено. 

Затова вирусът се счита за сравнително безобиден при здрави хора, но същевременно може да бъде изключително опасен в определени ситуации.

Как се диагностицира?

Диагностицирането на цитомегаловирусната инфекция може да се окаже предизвикателство, защото при много хора протича безсимптомно или с леки оплаквания, подобни на настинка или грип. За да се установи наличието на вируса, се използва комбинация от клинична преценка и лабораторни методи.

Основни методи за диагностика на CMV:

• Снемане на анамнеза: лекарят събира информация за настоящи симптоми (температура, отпадналост, подути лимфни възли), минали заболявания, контакти с малки деца, полови контакти, както и за наличие на бременност, хронични заболявания или трансплантация.
  
• Физически преглед: оценяват се видими признаци като увеличени лимфни възли, жълтеница, възпалено гърло, увеличен черен дроб или далак. При пациенти с отслабен имунитет се следи за органно засягане – например белите дробове или очите.
  
• Кръвни изследвания: тест за антитела (IgM и IgG) чрез венозна кръв. Тези тестове са особено важни при бременни, за да се определи рискът от предаване на вируса към плода.:
  
  • IgM антитела показват скорошна или активна инфекция.
  • IgG антитела доказват, че човек вече е бил в контакт с вируса. Проследяване на стойностите във времето може да установи дали инфекцията е нова или стара.
    
• CMV-ДНК в урина: широко използван при новородени, защото те отделят големи количества вирус чрез урината в първите седмици от живота си. Също така е полезен при пациенти с бъбречна трансплантация, тъй като CMV често засяга бъбреците и може да причини сериозни усложнения.
  
• CMV-ДНК в слюнка: надежден метод при диагностика на вродена инфекция, особено ако тестът се направи до 3-та седмица след раждането. Той е лесен и безболезнен за бебето.
  
• Цитомегаловирус в цереброспинална течност (ликвор): при съмнение за засягане на нервната система (например енцефалит), се изследва ликвор, получен чрез лумбална пункция.
  
• CMV-ДНК в околоплодна течност чрез амниоцентеза: използва се при бременни жени за установяване дали плодът е заразен. Това изследване се прави след 21-та гестационна седмица и само при наличие на индикации (положителни изследвания на майката, ултразвукови данни за аномалии). То е инвазивно и изисква преценка от опитен специалист.
  

Точната диагноза се поставя чрез съчетаване на клинични данни и лабораторни тестове. При здрави хора често не се налага специфична диагностика, но при бременни, новородени и пациенти с отслабен имунитет ранното откриване на вируса е ключово за правилното проследяване и лечение.

Как се лекува инфекция с цитомегаловирус?

Лечението на инфекция с цитомегаловирус зависи от здравословното състояние на пациента и тежестта на инфекцията. 

В повечето случаи, когато човек е със здрава имунна система, вирусът протича безсимптомно или с леки оплаквания и не се налага специфично лечение. Организмът сам успява да контролира инфекцията и вирусът остава в латентно състояние.

Лечение при здрави хора:

• Обикновено се препоръчва симптоматична терапия – почивка, прием на течности и лекарства за понижаване на температурата или облекчаване на болките.
• Не се използват специфични антивирусни медикаменти, тъй като не са необходими и потенциалните им странични ефекти биха били по-големи от ползите.
• Здравият имунитет държи вируса под контрол и рискът от усложнения е минимален.
  

Лечение при хора с отслабена имунна система или тежки форми на CMV:

• В тези случаи се използват антивирусни лекарства. Те потискат размножаването на вируса и намаляват риска от усложнения.
• Лечението често е продължително и се прилага под строг медицински контрол, тъй като медикаментите могат да имат сериозни странични ефекти (напр. засягане на костния мозък или бъбреците).
• При трансплантирани пациенти често се прилага и профилактика с антивирусни лекарства, за да се предотврати реактивация на вируса.
• В определени случаи се използват и специфични имуноглобулини (CMV-IVIG) – антитела, които подпомагат организма да се справи с инфекцията.
  

При здрави хора инфекцията с цитомегаловирус обикновено не изисква специално лечение. При рискови пациенти обаче терапията е жизненоважна и се прилага с цел да се предотвратят тежки усложнения. Правилният подход се избира от специалист, който отчита състоянието на имунната система, наличието на усложнения и индивидуалните нужди на пациента.

Кога да посетим лекар?

Повечето здрави хора, заразени с цитомегаловирус, нямат нужда от медицинска помощ, тъй като инфекцията протича леко или безсимптомно. Важно е обаче да се потърси лекар, ако се появят признаци като продължителна температура, необяснима умора, жълтеница, проблеми със зрението или тежки стомашно-чревни оплаквания.

Незабавна консултация със специалист е необходима при бременни жени, новородени, хора с трансплантации или със заболявания, отслабващи имунната система, тъй като при тях CMV може да доведе до сериозни усложнения.

Превенция

Цитомегаловирусът е изключително разпространен и повечето хора се срещат с него още в детството или на по-късен етап от живота си.

Въпреки това, съществуват ефективни начини да се намали рискът от заразяване или предаване на вируса, особено за хората от рисковите групи – бременни, новородени и пациенти с отслабена имунна система. 

Добри практики за превенция са:

• Често миене на ръцете със сапун и вода – особено след смяна на пелени, контакт със слюнка или урината на малки деца.
• Избягване на споделяне на лични вещи и прибори – чаши, вилици, четки за зъби, кърпи или детски играчки.
• Внимание при контакт с малки деца – целувки по бузата вместо по устните, повишено внимание при хранене и къпане.
• Безопасни сексуални практики – използване на презервативи и избягване на рискови интимни контакти.
• Сигурност при медицински процедури – преливане на кръв и трансплантации трябва да се извършват само в контролирани медицински условия.
• Информираност по време на бременност – бременните жени трябва да знаят как да се предпазват и да обсъждат със своя лекар възможни рискове и мерки за защита.
  

Към момента няма сигурен начин, при който вирусът да бъде напълно избегнат, но с прости хигиенни навици и внимателно поведение рискът от заразяване може да се намали значително. Това е особено важно за най-уязвимите групи, при които инфекцията може да доведе до сериозни усложнения.

Източници:

Gupta M, Shorman M. Cytomegalovirus Infections. [Updated 2025 May 11]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK459185/

Leber AL. Maternal and congenital human cytomegalovirus infection: laboratory testing for detection and diagnosis. J Clin Microbiol. 2024 Apr 10;62(4):e0031323. doi: 10.1128/jcm.00313-23. Epub 2024 Feb 23. Erratum in: J Clin Microbiol. 2024 Sep 11;62(9):e0116424. doi: 10.1128/jcm.01164-24. PMID: 38391188; PMCID: PMC11005381.

Boeckh M. Complications, diagnosis, management, and prevention of CMV infections: current and future. Hematology Am Soc Hematol Educ Program. 2011;2011:305-9. doi: 10.1182/asheducation-2011.1.305. PMID: 22160050.