Съдържание:

1. Какво е мононуклеоза?
2. Какви са характерните за мононуклеоза симптоми?
3. Какво причинява мононуклеоза?
4. Рискови фактори
5. До какви усложнения може да доведе инфекциозната мононуклеоза?
6. Как се диагностицира мононуклеоза?
7. Лечение на инфекциозна мононуклеоза
8. Кога да посетим лекар?
9. Профилактика
10. Превенция
    

Какво е мононуклеоза?

Мононуклеозата, известна още като „болестта на целувката“, е вирусно заболяване, която засяга предимно деца и млади хора. Тя се причинява от вируса на Епщайн-Барр (EBV), член на семейството на херпесните вируси. 

Вирусът обикновено се предава чрез слюнка, откъдето идва и прозвището „болестта на целувката“. Освен това може да се разпространи и чрез други форми на близък контакт, като например споделяне на прибори или пиене от една и съща чаша. 

След като вирусът навлезе в организма, той може да остане в латентно състояние в продължение на няколко седмици, преди да предизвика симптоми. 

Над 90% от възрастните имат изграден имунитет срещу Епщайн-Бар вируса, тъй като са били изложени на него в някакъв момент от детството си без да се разболяват. Голям процент от заболелите не изпитват никакви симптоми или преболедуват леко без сериозни усложнения. 

Мононуклеозата обикновено е самоограничаваща се и отшумява от само себе си. Инкубационният период за това заболяване е около 5 до 15 дни. Преболедувалите мононуклеоза могат да останат заразни в период до 18 месеца дори след излекуване. 

Какви са типичните за мононуклеоза симптоми?

Симптомите на мононуклеозата могат да варират при различните хора. Например в детската възраст, пациентите рядко развиват сериозни симптоми. 

Младите и възрастни хора обаче е по-вероятно да развият ясно изразени симптоми, като:

• Умора и обща отпадналост
• Повишена температура
• Гадене и повръщане
• Загуба на апетит
• Болки в гърлото
• Главоболие
• Мускулни болки
• Дребен обрив
• Подуване на лимфните възли, особено в областта на шията и подмишниците
• Увеличен далак или черен дроб, което може да причини болка или дискомфорт в горната част на корема
  

Какво причинява мононуклеоза?

Мононуклеозата се причинява от вируса на Епщайн-Барр (EBV), който е силно заразен вирус, принадлежащ към семейството на херпесните вируси. 

Предава се предимно чрез слюнка, но може да се разпространи и чрез други телесни течности, като кръв и семенна течност. 

След като вирусът навлезе в организма, той заразява и се размножава в клетките на имунната система, особено в В-клетките, които са вид бели кръвни клетки.

Рискови фактори

Всеки може да се зарази с мононуклеоза, но някои фактори могат да увеличат риска от развитие на инфекцията. Те включват:

• Възраст: мононуклеозата се среща най-често при юноши и млади хора на възраст между 15 и 30 години.
• Контакт с болен човек: близкият контакт с болен от мононуклеоза, например чрез целувка или споделяне на прибори, увеличава риска от предаване на инфекцията.
• Полов акт с болен: сексуалният контакт с болен от мононуклеоза, също може да се яви рисков фактор, тъй като вирусът може да се предаде чрез семенна течност. 
• Отслабена имунна система: хората с отслабена имунна система, като например тези с ХИВ/СПИН или подложени на имуносупресивна терапия, може да са по-податливи на мононуклеоза.
• Кръвопреливане: макар и в редки случаи, преливането на кръв може да се яви рисков фактор, ако кръвта на дарителя носи вируса на Епщайн-Барр (EBV). 
  

До какви усложнения може да доведе инфекциозната мононуклеоза?

Макар че мононуклеозата обикновено е заболяване, което преминава от само себе си, понякога тя може да доведе до усложнения, включително:

• Спленомегалия: позната още като уголемен далак, може да се наблюдава като резултат на имунния отговор към вируса.  а в някои случаи може да се спука, което да доведе до животозастрашаваща спешна ситуация.
• Хепатит: мононуклеозата може да причини възпаление на черния дроб, известно като хепатит, което може да доведе до жълтеница (пожълтяване на кожата и очите), болки в корема и чернодробна дисфункция.
• Ангина: често пъти мононуклеозата протича с ангина, тъй като вирусът засяга лимфните възли в областта на шията и под челюстта. 
• Вторични инфекции: отслабената имунна система, причинена от мононуклеозата, може да направи хората по-податливи на вторични бактериални или вирусни инфекции, като стрептококова инфекция на гърлото или пневмония.
• Синдром на хроничната умора: в редки случаи мононуклеозата се свързва с развитието на синдром на хроничната умора – сложно и изтощително състояние, характеризиращо се с тежка умора, която продължава повече от шест месеца.
  

Как се диагностицира мононуклеоза?

Диагностицирането на мононуклеозата обикновено включва комбинация от:

• Снемане на анамнеза: с нейна помощ лекарят се запознава със симптомите на заболяването, както и с медицинската история на пациента
• Физически преглед: основен фокус на прегледа би бил гърлото, както и състоянието на лимфните възли. 
• Лабораторни изследвания: кръвни и други изследвания са съществена част от диагностицирането на заболяването, тъй като могат да помогнат за потвърждаването или отхвърлянето на други заболявания с подобни симптоми.
  

Лечение на инфекциозна мононуклеоза

Няма специфично антивирусно лечение за мононуклеозата, тъй като тя е вирусна инфекция, която обикновено отшумява от само себе си. 

Основното лечение на мононуклеозата има за цел да облекчи симптомите и да подпомогне възстановяването. То може да включва:

• Почивка: почивката е от решаващо значение, за да може организмът да се възстанови и излекува от инфекцията. На пациентите често се препоръчва да избягват натоварващи дейности и да си почиват обилно по време на острата фаза на заболяването.
• Хидратация: хидратацията чрез пиене на много течности може да помогне за справяне със симптоми като висока температура и болки в гърлото.
• Прием на медикаменти: лекуващият лекар може да назначи прием на болкоуспокояващи, антибиотици, кортикостероиди, и др.  с цел облекчаване на треската, възпаленото гърло и мускулните болки. 
• Домашно лечение: някои методи като гаргарата със солена вода, използването на таблетки за смучене могат да помогнат за облекчаване на възпаленото гърло и кашлицата.
  

В редки случаи, когато настъпят усложнения, като например тежка обструкция на дихателните пътища поради увеличени сливици или разкъсване на далака, може да се наложи хоспитализация и допълнително лечение.

Кога да посетим лекар?

В момента, в който вие или вашето дете усетите неразположение или някой от горепосочените симптоми, незабавно се обърнете към вашия лекуващ лекар. По негова преценка може да бъдете насочени към специалист по инфекциозни болести. 

Профилактика

Към момента не е известна специфична профилактика, като например ваксина срещу вируса на Епщайн-Барр (EBV), която да предпазва хората от заразяване и развитие на мононуклеоза. 

Поддържането на добра хигиена, както и силна имунна система биха могли да бъдат от ключово значение за развитие на заболяването. 

Превенция

Няма единен метод за предотвратяване на мононуклеозата, но съществуват добри практики, които могат да спомогнат за да се намали риска от заразяване или разпространение на вируса. Ето и някои от тях:

• Избягвайте споделянето на прибори, напитки или лични вещи с човек, който е болен от мононуклеоза, тъй като вирусът може да се предава чрез слюнката.

• Избягвайте целувките или друг близък контакт с човек, който има мононуклеоза, особено по време на острата фаза на заболяването, когато симптомите са най-тежки.

• Мийте често ръцете си и избягвайте да докосвате лицето си, особено устата и очите, за да предотвратите попадането на вируса в организма.

• Спазвайте добра хигиена на дихателните пътища, като например покривайте устата и носа си със салфетка или лакътя си, когато кашляте или кихате, за да предотвратите разпространението на капчици, които могат да съдържат вируса.

• Поддържайте здравословен начин на живот с редовни физически упражнения, достатъчен сън и балансирана диета, за да поддържате имунната си система силна, тъй като силната имунна система може да ви помогне да се преборите с инфекциите, включително с EBV.

• Ако имате отслабена имунна система поради основно заболяване или употреба на лекарства, вземете допълнителни предпазни мерки, за да избегнете контакт с хора с мононуклеоза и други заразни заболявания.
  

Въпреки че тези мерки могат да намалят риска от заразяване с мононуклеоза, те не са безотказни, тъй като вирусът все още може да се разпространи при определени обстоятелства. Ето защо практикуването на добра хигиена и предпазливостта около хора със симптоми на мононуклеоза са от съществено значение за предотвратяване на предаването му.

Източници:

Philip Buttaravoli, CHAPTER 32 – Mononucleosis: (Glandular Fever), Editor(s): Philip Buttaravoli, Minor Emergencies (Second Edition), Mosby, 2007, Pages 135-137, ISBN 9780323040266, https://doi.org/10.1016/B978-032304026-6.50037-5. (https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/B9780323040266500375)

Paul A. Chervenick, Infectious mononucleosis, Disease-a-Month, Volume 20, Issue 12, 1974, Pages 4-29, ISSN 0011-5029, https://doi.org/10.1016/S0011-5029(74)80012-X.
(https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S001150297480012X)