Съдържание:

1. Какво са левкоцитите?
2. Видове левкоцити
3. Структура, функция и производство на левкоцити
4. Кога се изследват левкоцити?
5. Как се изследват левкоцити?
6. Как да се подготвим за изследването?
7. Какво означават промените в концентрацията на левкоцитите?
8. Защо се стига до промени в нивата на левкоцитите?
9. Как да нормализираме нивата на левкоцитите?
10. Кога да потърсим лекар?
11. Превенция
    

Какво са левкоцитите?

Левкоцитите, известни още като бели кръвни клетки, са основни клетки на имунната система и играят ключова роля в защитата на организма от бактерии, вируси, паразити, гъбички и други вредни агенти. Те не само участват в борбата с инфекциите, но и в контролирането на възпаления, алергични реакции и дори в процесите на възстановяване на тъканите.

Произвеждат се главно в костния мозък, а част от тях узряват и в други органи, като тимуса и лимфните възли. След това циркулират в кръвта и се придвижват към тъканите при нужда. За разлика от червените кръвни клетки, левкоцитите имат ядро и могат да излизат от кръвоносните съдове, за да достигнат мястото на инфекция или увреждане.

При инфекции и възпаления броят им се повишава, докато при определени заболявания, като левкемия или имунни дефицити, може да бъде много висок или необичайно нисък. Именно затова левкоцитите са важен диагностичен показател и често се изследват в рамките на пълната кръвна картина (ПКК).

Видове левкоцити

Левкоцитите се разделят на пет основни вида, всеки със своя специализирана роля в имунната защита. Те се класифицират в две основни групи – гранулоцити и агранулоцити, според наличието на гранули (малки структури) в тяхната цитоплазма.

Гранулоцити
Тези клетки съдържат видими гранули под микроскоп и участват активно във възпалителни реакции. Те се делят на:

• Неутрофили: най-многобройните бели кръвни клетки. Те са първата линия на защита и атакуват бактерии и гъбички чрез фагоцитоза (поглъщане и унищожаване на патогени). Повишават се при бактериални инфекции.
• Еозинофили: участват в борбата с паразити и алергични реакции. Броят им се повишава при алергии, астма и паразитни инфекции.
• Базофили: най-рядко срещаните левкоцити. Освобождават вещества като хистамин, които участват в алергичните и възпалителни процеси.
  

Агранулоцити
Тези клетки нямат ясно изразени гранули и играят основна роля в специфичния (придобития) имунен отговор.

• Лимфоцити: те са основните клетки на специфичния имунен отговор. Те се разделят на три основни групи:
  • Т-лимфоцити – съзряват в тимуса и участват в клетъчния имунитет. Разделят се на:
    
    • Т-хелпери (Th): подпомагат активирането на други имунни клетки чрез отделяне на цитокини; координират имунния отговор.
    • Т-килъри (Tc): унищожават клетки, заразени с вируси, както и ракови клетки, чрез директен контакт.
    • Т-супресори (регулаторни Т-клетки, Treg): потискат прекомерния имунен отговор и предотвратяват автоимунни реакции.
      
  • В-лимфоцити: произвеждат антитела срещу чужди антигени. Част от тях се трансформират в плазматични клетки, които активно синтезират антитела, а други се превръщат в клетки на имунната памет.
  • NK-клетки (Natural Killers / Естествени убийци): част от вродения имунитет. Те разпознават и унищожават заразени или злокачествени клетки без нужда от предварителна активация.
    
• Моноцити: най-големите левкоцити. След като напуснат кръвообращението, те се превръщат в макрофаги, които почистват тъканите от остатъци, бактерии и мъртви клетки.
  

Промените в техния брой или съотношение често показват наличие на инфекция, възпаление или заболяване на имунната система.

Структура, функция и производство на левкоцити

Левкоцитите са безцветни клетки, които се отличават от останалите кръвни клетки по своята структура и роля. 

Те се движат свободно в кръвообращението, но при нужда могат да напускат кръвоносните съдове и да проникват в тъканите – способност, известна като диапедеза. Това им позволява бързо да достигнат до мястото на инфекция или възпаление.

Левкоцитите защитават организма от вредни агенти като бактерии, вируси, гъбички, паразити и злокачествени клетки. Те участват активно във възпалителни реакции, заздравяване на тъкани, разпознаване на анормални клетки, както и в създаването на имунна памет, която предпазва тялото при повторна среща със същия патоген. Част от левкоцитите, като неутрофилите и макрофагите, унищожават чуждите тела чрез фагоцитоза (поглъщане), докато други, като Т- и В-лимфоцитите, действат по-прецизно, насочвайки се към конкретни антигени. Левкоцитите също така комуникират помежду си чрез химични сигнали, за да координират имунния отговор.

Производството на левкоцити се нарича левкопоеза и се извършва основно в червения костен мозък – в плоските кости като таза, гръдната кост и ребрата. Процесът започва от хемопоетични стволови клетки, които се делят и узряват в различни видове левкоцити. Част от тях продължават своето развитие в други органи на имунната система – като тимуса и лимфните възли. При инфекция или възпаление тялото бързо увеличава производството на левкоцити, за да отговори на заплахата.

Кога се изследват левкоцити?

Изследването на левкоцитите е част от рутинната пълна кръвна картина (ПКК) и се извършва при съмнение за различни здравословни проблеми. Лекарят може да назначи това изследване в следните случаи:

• При подозрение за инфекция: повишен или понижен брой левкоцити може да показва наличието на бактериална, вирусна или друга инфекция.
• При симптоми като треска, умора, болки в тялото, възпаление или внезапно и необяснимо отслабване.
• За проследяване на хронични заболявания: автоимунни болести, възпалителни състояния или заболявания на костния мозък.
• При подозрение за алергична реакция или паразитна инфекция.
• За мониторинг на пациенти с онкологични заболявания (особено при химиотерапия или лъчетерапия).
• Преди хирургични интервенции: като част от предоперативната подготовка.
  

Чрез изследването може да се определи както общият брой левкоцити, така и съотношението между отделните им видове (левкоцитна формула), което дава по-точна представа за състоянието на имунната система.

Как се изследват левкоцити?

Изследването на левкоцити не се ограничава само до преброяване на техния общ брой. Съществуват различни видове лабораторни тестове, които дават по-задълбочена информация за състоянието и функцията на белите кръвни клетки:

Пълна кръвна картина (ПКК)
Това е най-често използваното изследване. То включва:

• Общ брой левкоцити (WBC): показва дали има левкоцитоза (повишени стойности) или левкопения (понижени стойности).
• Левкограма (диференциално броене): определя процентното съотношение между различните видове левкоцити: неутрофили, лимфоцити, моноцити, еозинофили и базофили. Тези стойности дават по-конкретна насока за типа инфекция или възпаление.
  

Микроскопско изследване на кръвна натривка
Позволява визуална оценка на формата, размера и зрелостта на левкоцитите. Използва се за откриване на абнормни клетки, левкемии или други хематологични заболявания.

Флоуцитометрия (Поточна цитометрия)
По-специализирано изследване, което анализира левкоцити по повърхностни маркери. Използва се при диагностика и проследяване на левкемии, лимфоми и имунни дефицити.

Биопсия на костен мозък
Назначава се при тежки отклонения в броя на левкоцитите, когато има съмнение за сериозни заболявания като левкемия или апластична анемия. Позволява директна оценка на продукцията на левкоцити.

Как да се подготвим за изследването?

Обикновено броят на левкоцитите се изследва в рамките на пълна кръвна картина (ПКК), която най-често се извършва сутрин и на гладно. Това означава, че не трябва да се приема храна поне 8 часа преди изследването, за да се избегнат отклонения в стойностите.

Други важни насоки са:

• Вода може да се пие, но без добавки (като лимон или захар).
• Избягвайте физическо натоварване и стрес в деня преди и в самия ден на изследването, тъй като те могат временно да повишат броя на левкоцитите.
• Не пушете и не пийте кафе преди вземане на кръв, тъй като тези фактори също влияят на резултатите.
• Информирайте лаборанта, ако приемате медикаменти – някои лекарства (като кортикостероиди или антибиотици) могат да повлияят левкоцитния брой.
  

Ако се назначават по-специфични изследвания на левкоцити (напр. флоуцитометрия), подготовката може да включва допълнителни указания, дадени от лабораторията или лекуващия лекар.

Какво означават промените в концентрацията на левкоцитите?

Левкоцитите са важен показател за здравословното състояние на организма. Те участват в защитата от инфекции и играят роля във възпалителни и имунни процеси. Промените в техния брой – както понижаването, така и повишаването – могат да бъдат сигнал за различни състояния.

Стойностите на левкоцитите в кръвта се изразяват в брой клетки на микролитър кръв (µL) и са сходни при мъже и жени, но при децата стойностите могат да бъдат по-високи. Ориентировъчни референтни граници са:

Високи нива на левкоцити (левкоцитоза)

Високите нива на левкоцити означават, че в организма има активен отговор на имунната система. Това обикновено е знак за инфекция, възпаление, стрес, травма или по-рядко – за злокачествени заболявания като левкемия.

Характерни симптоми при високи нива на левкоцити:

• Висока температура 
• Умора и отпадналост
• Потене (особено нощем)
• Загуба на апетит
• Болка или възпаление в различни части на тялото
• Увеличени лимфни възли или далак (в някои случаи)
  

Възможно е левкоцитозата да протече безсимптомно, особено ако повишението на левкоцитите е умерено и възниква при физиологични състояния, реакция към лекарства или в начален етап на инфекцията.

Ако нивата са силно завишени или трайно високи, е необходимо допълнително медицинско изследване.

Ниски нива на левкоцити (левкопения)

Ниските нива на левкоцити означават, че организмът има намалена способност да се бори с инфекции. Това може да се дължи на вирусни инфекции, автоимунни заболявания, увреждане на костния мозък, химиотерапия или прием на определени медикаменти.

Характерни симптоми при ниски нива на левкоцити:

• Чести инфекции (напр. на дихателните пътища или кожата)
• Повишена температура без ясна причина
• Възпаление на венците или устната лигавица
• Болки в гърлото
• Умора и слабост
• Забавено зарастване на рани
  

Левкопенията изисква внимателно проследяване, особено ако е изразена и продължителна.

Те трябва да се тълкуват заедно с диференциално броене на левкограма, симптомите на пациента и други лабораторни показатели. При отклонения е важно да се потърси консултация с лекар за навременна диагностика и лечение.

Защо се стига до промени в нивата на левкоцитите?

Промените в нивата на левкоцитите са реакция на организма към различни физиологични и патологични състояния. Тъй като левкоцитите играят основна роля в имунната защита, всяко събитие, което засяга имунната система, може да доведе до повишение или понижение в техния брой.

Причини за повишени левкоцити (левкоцитоза):

• Инфекции: особено бактериални, при които организмът реагира с увеличено производство на неутрофили.
• Възпаления: остри или хронични възпалителни процеси като артрит, апендицит, панкреатит.
• Физически или емоционален стрес: силно напрежение, болка или травма могат временно да повишат броя на левкоцитите.
• Алергии и паразитни инфекции: често водят до увеличение на еозинофилите.
• Онкологични заболявания: особено при левкемии, се наблюдава силно увеличен брой незрели левкоцити.
• Пушене и дехидратация: могат да повишат концентрацията на левкоцити в кръвта.
• Медикаменти: като кортикостероиди и адреналин.
  

Причини за понижени левкоцити (левкопения):

• Вирусни инфекции: напр. грип, хепатит, ХИВ – могат временно да потиснат продукцията на левкоцити.
• Потиснат костен мозък: вследствие на лекарства, химиотерапия, лъчелечение или токсини.
• Автоимунни заболявания: при които имунната система атакува собствените клетки, включително левкоцитите.
• Недохранване или дефицит на витамини: особено на витамин B12, фолиева киселина и мед.
• Тежки бактериални инфекции: при които левкоцитите масово загиват на мястото на инфекцията.
• Хронични заболявания: например лупус или някои видове рак.
  

В други случаи те са първият сигнал за сериозен здравословен проблем. Затова при отклонения е необходима консултация с лекар и допълнителни изследвания за уточняване на причината.

Как да нормализираме нивата на левкоцитите?

Нормализирането на левкоцитите зависи от това дали стойностите са повишени или понижени и каква е причината за отклонението. Лечението не е насочено към самите левкоцити, а към основното заболяване или състояние, което е довело до промяната.

При ниски нива на левкоцити:

• Лекува се причината: например вирусна инфекция, недостиг на витамини, костно-мозъчни нарушения.
• При недостиг на витамини и минерали: като витамин B12, фолиева киселина или мед се препоръчва подходящ хранителен режим или прием на съответните хранителни добавки.
• Здравословен начин на живот: достатъчно сън, ограничаване на стреса, физическа активност и балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци и протеини.
• Избягване на вредни навици: като тютюнопушене, алкохол и контакт с токсични вещества.
• Прием на стимулиращи лекарства: в по-тежки случаи лекарят може да назначи лекарства, които да подпомогнат производството на левкоцити в костния мозък.
  

При високи нива на левкоцити:

• Търси се и се лекува причината: например бактериална инфекция, възпаление, алергия или хронично заболяване.
• Антибиотици или други медикаменти: използват се при нужда, когато има активна инфекция или възпаление.
• Намаляване на стреса: чрез дихателни упражнения, медитация, йога или други практики за редуциране на стрес и напрежение натрупано през ежедневието. 
• Отказ от тютюнопушене: никотинът често води до умерена левкоцитоза, затова е препоръчително да се избягва или да се прекрати приема му изцяло. 
• Контролиране на основни заболявания: своевременното контролиране на  хронични заболявания помага и за нормализиране на левкоцитите.
  

Важно е всяко отклонение в стойностите да бъде обсъдено с лекар, тъй като само той може да определи дали е необходимо лечение и какво да бъде то.

Кога да потърсим лекар?

Добре е да се консултирате с лекар, ако:

• Имате чести инфекции, продължителна температура или усещане за обща отпадналост;
• Резултатите от кръвно изследване показват отклонения в броя на левкоцитите – както по-високи, така и по-ниски от нормата;
• Забелязвате необяснимо подуване на лимфни възли, синини, кръвотечения, кожни обриви или загуба на тегло;
• Имате автоимунно заболяване или провеждате лечение с лекарства, които могат да потиснат функцията на костния мозък (като химиотерапия).
  

Ранната консултация с лекар помага за навременното откриване и лечение на състояния, които засягат имунната система или кръвообразуването.

Превенция

Макар някои състояния да не могат да се предотвратят напълно, има много начини да се подкрепи имунната система и да се намали рискът от отклонения в броя на левкоцитите:

• Поддържане на здравословен начин на живот: балансирано хранене, богато на витамини и минерали (особено витамин B12, фолиева киселина, цинк и мед).
• Достатъчно сън и почивка, тъй като хроничната умора и недоспиването отслабват имунната система.
• Редовна физическа активност, съобразена с възрастта и здравословното състояние.
• Избягване на контакт с болни хора, особено при отслабен имунитет.
• Често миене на ръцете и добра лична хигиена, за да се намали рискът от инфекции.
• Ограничаване на тютюнопушене и алкохол, които могат да повлияят негативно върху броя и функцията на левкоцитите.
• Ваксиниране, когато е препоръчано от лекар, особено при хронично болни или хора с отслабен имунитет.
• Избягване на ненужно самолечение с антибиотици и други лекарства, които могат да повлияят на кръвната картина.
  

Редовните профилактични прегледи и кръвни изследвания са също важна част от превенцията, защото позволяват ранно откриване на скрити проблеми в организма.

Източници:

Tigner A, Ibrahim SA, Murray IV. Histology, White Blood Cell. [Updated 2022 Nov 14]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK563148/

PERRY S. BIOCHEMISTRY OF THE WHITE BLOOD CELL. JAMA. 1964 Dec 7;190:918-25. doi: 10.1001/jama.1964.03070230054017. PMID: 14217947.

Blumenreich MS. The White Blood Cell and Differential Count. In: Walker HK, Hall WD, Hurst JW, editors. Clinical Methods: The History, Physical, and Laboratory Examinations. 3rd ed. Boston: Butterworths; 1990. Chapter 153. PMID: 21250104.

Zhiyuan Yang, Yafei Lou, Linan Sun, Siyu Chen, Miaosi Li, Zhuoxuan Lu, Liming Zhang, Rong Cao, Junfei Tian, Recent advancements in paper microfluidics for blood analysis and diagnostics, TrAC Trends in Analytical Chemistry, 10.1016/j.trac.2025.118289, (118289), (2025).

Featured image by: Freepik.com