Съдържание:
- Какво е коронавирус?
- Какви са характерните за корона вирус симптоми?
- Какви са причините за поява на коронавирус?
- Рискови фактори
- До какви усложнения може да доведе заболяването?
- Как се диагностицира?
- Лечение при коронавирус
- Кога да посетим лекар?
- Профилактика
- Превенция
Какво е коронавирус?
Коронавирусите (Coronaviridae) са голямо семейство вируси, които могат да причинят заболявания при хора и животни. Най-известният представител в последните години е вирусът SARS-CoV-2, който причинява заболяването COVID-19. Той беше идентифициран за първи път в Китай в края на 2019 година и бързо доведе до глобална пандемия.
Важно е да се отбележи, че коронавирусите не са ново явление – първият открит щам е инфекциозният бронхитен вирус при кокошки, идентифициран през 1930 година. При хората коронавирусите са разпознати за пръв път през 60-те години като причина за обикновена настинка. Към момента са установени седем вида коронавирус, които засягат хора.
Според данни на Световната здравна организация, към 2025 г. общият брой потвърдени случаи на COVID-19 в света надвишава 775 милиона, като смъртните случаи са над 7 милиона.
COVID-19 засяга предимно дихателната система. При много хора протича леко, но при други, особено възрастни, хора с хронични заболявания или с отслабена имунна система, може да причини тежки усложнения и дори смърт. Заразяването става основно по въздушно-капков път при кашляне, кихане или говорене, както и чрез контакт със замърсени повърхности.
Какви са характерните за корона вирус симптоми?
Симптомите на заболяването обикновено се появяват между 2 и 14 дни след заразяване, като най-често се проявяват около 4–5 дни след излагане на вируса.
При повечето хора заболяването протича с леки до умерени оплаквания, но в някои случаи може да доведе до сериозни усложнения.
Най-често срещаните симптоми включват:
- Температура
- Суха кашлица
- Умора
- Болки в гърлото
- Загуба на обоняние или вкус
- Главоболие
- Болки в мускулите и ставите
- Задух или затруднено дишане
- Втрисане
- Запушен или течащ нос
- Диария (по-рядко)
Важно е да се отбележи, че някои хора могат да бъдат заразени и да не проявят никакви симптоми, но все пак да предават вируса на други.
Какви са причините за поява на коронавирус?

Причинителят на заболяването COVID-19 е вирусът SARS-CoV-2 (тежък остър респираторен синдром – коронавирус 2, от англ: Severe acute respiratory syndrome coronavirus 2). Той принадлежи към голямото семейство на коронавирусите – група вируси, които могат да заразяват както хора, така и животни.
Смята се, че SARS-CoV-2 се е предал от животни на хора вероятно чрез междинен животински гостоприемник. Първоначално вирусът е бил открит при прилепи, но предаването към хората най-вероятно е станало чрез друг вид, макар това все още да не е напълно потвърдено.
Към днешна дата са известни седем щама на коронавирус, които могат да заразят хората. Четири от тях причиняват леки настинки, докато останалите три – SARS-CoV (2002), MERS-CoV (2012) и SARS-CoV-2 (2019) – са свързани с по-сериозни епидемии и тежки симптоми.
Вирусът навлиза в човешкия организъм през дихателните пътища – обикновено през носа, устата или очите. След попадане в тялото, SARS-CoV-2 се прикрепя към рецептори на повърхността на клетките, наречени ACE2. Тези рецептори се намират в големи количества в белите дробове, но също и в други органи като сърцето и червата. След като се прикрепи, вирусът прониква в клетката, размножава се и започва да я уврежда, което води до възпаление и симптоми на заболяване.
Рискови фактори
COVID-19 може да засегне всеки независимо от неговия пол или възраст. Рисковите фактори са свързани по-скоро с протичането на заболяването и развитието на усложнения, отколкото с вероятността от зараза с вируса.
Както при повечето видове вируси, вероятността от зараза се увеличава при определени обстоятелства като:
- Близък контакт със заразени хора
- Престой в затворени помещения с лоша вентилация
- Неспазване на хигиенни мерки
- Пътуване до или пребиваване в райони с висока честота на COVID-19
- Работа в среда с повишен риск от зараза, напр. здравни заведения, училища, магазини, и др.
- Контакт със заразени повърхности и последващо докосване на очите, носа или устата
Рисковите фактори, които увеличават вероятността от развитие на усложнения включват:
- Възраст: счита се за един от основните рискови фактори, особено при хора над 50 години. Именно те са с повишен риск от развитие на тежки симптоми и дори фатален край.
- Хронични заболявания: като диабет, сърдечно-съдови заболявания, хронична белодробна болест, бъбречна недостатъчност, рак и др.
- Затлъстяване: особено при индекс на телесна маса над 30.
- Отслабена имунна система: поради лечение с химиотерапия, трансплантации, автоимунни заболявания или прием на имуносупресори.
- Бременност: бременните жени са по-уязвими към тежки инфекции.
- Тютюнопушене: никотинът уврежда дихателните пътища и отслабва имунната защита.
До какви усложнения може да доведе заболяването?
Макар че при повечето хора COVID-19 протича леко, при някои инфекцията може да доведе до сериозни усложнения. Това се дължи на начина, по който вирусът засяга различни органи и предизвиква силна възпалителна реакция в организма.
Ето някои от основните усложнения:
- Пневмония: вирусът заразява белите дробове и води до възпаление на алвеолите, което затруднява обмяната на кислород и причинява кашлица, задух и повишена температура.
- Остра дихателна недостатъчност (ОДН): при по-тежки случаи възпалението става толкова сериозно, че белите дробове не могат да доставят достатъчно кислород в кръвта, което налага назначаване на кислородна терапия или апаратна вентилация.
- Образуване на тромби (кръвни съсиреци): вирусът активира възпалителни процеси и нарушава нормалната функция на кръвоносните съдове, което увеличава риска от тромбоза, инфаркт, инсулт или белодробна емболия.
- Възпаление на сърцето (миокардит): при някои хора вирусът може да засегне сърдечния мускул, като предизвика възпаление, което отслабва помпената функция на сърцето и води до аритмии и сърдечна недостатъчност.
- Остра бъбречна недостатъчност: при тежки инфекции може да се наруши притокът на кръв към бъбреците или директно да се увредят, което води до задържане на течности и отпадни вещества в организма.
- Мултисистемен възпалителен синдром: рядко, но опасно състояние, при което имунната система прекалено силно реагира на вируса и причинява възпаление в различни органи – сърце, бели дробове, бъбреци, мозък и други.
- Пост- Ковид синдром (дълъг ковид): при някои хора симптоми като хронична умора, задух, замайване, сърцебиене, проблеми с паметта и концентрацията продължават седмици или месеци след преболедуването. За него се говори, когато оплакванията траят повече от 4 седмици след първоначалното заболяване, дори и при хора с лека или безсимптомна форма.
Тези усложнения показват колко важно е заболяването да не бъде подценявано, дори когато протича с по-леки симптоми, особено при хора от рискови групи.
Как се диагностицира?

Диагностицирането на COVID-19 се извършва чрез комбинация от снемане на анамнеза, физически преглед и лабораторни тестове.
Основните методи за диагностика включват:
- PCR тест (полимеразна верижна реакция): това е „златният стандарт“ за откриване на вируса. Извършва се чрез вземане на проба от носоглътката и търси генетичен материал на SARS-CoV-2. Резултатите са точни и се получават за няколко часа до ден.
- Антигенен тест (бърз тест): този тест също се извършва с назофарингеална проба, но открива вирусни протеини (антигени). Дава резултат за 15–30 минути, но е по-малко чувствителен от PCR теста, особено при хора без симптоми.
- Тест за антитела (серологичен тест): чрез кръвен тест се търсят антитела, които организмът е образувал в отговор на вируса. Този тест не се използва за откриване на остра инфекция, а за да покаже дали човек е преболедувал вируса.
В някои случаи, особено при усложнения или съмнение за напреднало заболяване, може да се направи допълнително образна диагностика (като рентген или скенер на бял дроб) или кръвни изследвания за възпалителни показатели.
Диагнозата се поставя от лекар, който назначава най-подходящия тест според симптомите, контакти с болни и други рискови фактори.
Лечение при коронавирус

Лечението на COVID-19 зависи от тежестта на симптомите и общото здравословно състояние на пациента. При лека форма на заболяването, която не изисква болничен престой, се препоръчва домашна грижа. Това включва почивка, прием на достатъчно течности и медикаменти за облекчаване на симптоми като висока температура, кашлица и болки в тялото.
При по-тежки случаи, когато има нужда от медицинско наблюдение, се прилагат следните подходи:
- Кислородна терапия: използва се при пациенти с ниски нива на кислород в кръвта, за да се подпомогне дишането.
- Кортикостероиди: например дексаметазон, потискат прекомерната имунна реакция и възпалението в белите дробове. Те се използват при пациенти с понижен кислород или в тежко състояние.
- Антикоагуланти: прилагат се за предотвратяване на тромби (кръвни съсиреци), които са често усложнение при тежко болни пациенти.
- Антивирусни таблетки: използват се при хора с висок риск от тежко протичане, за да се ограничи прогресията на заболяването. Те са най-ефективни, ако се започнат скоро след появата на симптоми.
- Апартна вентилация (интубиране): прилага се в критични случаи, когато пациентът не може да диша самостоятелно.
Лечението трябва да бъде съобразено с индивидуалното състояние на пациента и се определя от медицински специалист. Ранната консултация с лекар повишава шанса за ефективно лечение.
Кога да посетим лекар?
Добре е да се потърсите консултация с лекар, ако имате симптоми на COVID-19 и сте в рискова група – например ако сте над 50 годишна възраст, имате хронични заболявания като диабет, сърдечни или белодробни болести, и др.
Важно е да не отлагате консултация, особено ако изпитвате затруднено дишане, постоянна болка в гърдите, висока температура, която не спада или замайване – това са признаци на тежко протичане на инфекцията и изискват спешна медицинска помощ.
Профилактика

Основният метод за профилактика срещу COVID-19 е ваксинацията. Ваксините значително намаляват риска от тежко протичане, хоспитализация или фатален край, дори при появата на нови варианти на вируса.
Разграничават се няколко вида ваксини:
- РНК ваксини: Pfizer-BioNTech и Moderna използват информационна РНК, за да стимулират имунната система да разпознава и неутрализира вируса.
- Векторни ваксини: AstraZeneca и Johnson & Johnson използват модифицирани вируси, които пренасят генетичен материал от SARS-CoV-2, за да предизвикат имунен отговор.
- Протеинови ваксини: Novavax съдържа частици от вирусния протеин, които стимулират имунната система без използване на генетичен материал.
След пълна ваксинация (обикновено две дози), имунитетът започва да се изгражда в рамките на две седмици. Проучвания показват, че защитата срещу симптоматична инфекция може да намалее с времето, особено срещу нови варианти като Omicron.
В България са налични всички основни видове ваксини срещу COVID-19.
Ваксинацията е безплатна и се предлага в различни здравни заведения, включително лични лекари и ваксинационни центрове. Министерството на здравеопазването периодично актуализира препоръките за ваксинация в съответствие с международните насоки.
Ваксинацията остава най-ефективният начин за предпазване от COVID-19 и неговите усложнения.
Превенция
Освен ваксинацията, има и редица други превантивни мерки, които могат да помогнат за ограничаване разпространението на заболяването:
- Честа и правилна хигиена на ръцете: миенето на ръцете със сапун и вода за поне 20 секунди или използването на дезинфектант с поне 60% алкохол помага за унищожаване на вируса.
- Носене на маска: маските са особено важни на закрити обществени места или при близък контакт с други хора, особено ако не е ясно дали са ваксинирани или боледували.
- Поддържане на физическа дистанция: препоръчва се спазване на поне 1.5 – 2 метра разстояние от други хора, особено в затворени или претъпкани пространства.
- Добра вентилация: проветряването на помещенията редовно намалява риска от натрупване на вирусни частици във въздуха.
- Избягване на контакт с болни хора: ако някой от близкото ви обкръжение проявява симптоми на вирусна инфекция, е добре да се ограничи контактът с него.
- Самоизолация при симптоми: при първи признаци на неразположение или при съмнение за контакт с болен, е добре човек да остане вкъщи и да се консултира с лекар.
- Здравословен начин на живот: поддържането на силна имунна система чрез балансирано хранене, редовен сън и физическа активност също има значение.
COVID-19 промени света внезапно преди едва пет години, оставяйки дълбок отпечатък върху здравето, икономиката и ежедневието на милиони хора. Пандемията постави на изпитание здравните системи, икономиките и човешките взаимоотношения. Днес, благодарение на ваксини, по-добро разбиране на вируса и ефективни превантивни мерки, животът постепенно се нормализира. Въпреки това, COVID-19 остава част от съвременната реалност и ни напомня колко важни са превенцията, отговорността и солидарността в грижата за общото ни бъдеще.
Източници:
Saheb Sharif-Askari F, Ali Hussain Alsayed H, Saheb Sharif-Askari N, Al Sayed Hussain A, Al-Muhsen S, Halwani R. Nirmatrelvir plus ritonavir reduces COVID-19 hospitalization and prevents long COVID in adult outpatients. Sci Rep. 2024 Oct 29;14(1):25901. doi: 10.1038/s41598-024-76472-0. PMID: 39472619; PMCID: PMC11522512.
Sharma A, Ahmad Farouk I, Lal SK. COVID-19: A Review on the Novel Coronavirus Disease Evolution, Transmission, Detection, Control and Prevention. Viruses. 2021 Jan 29;13(2):202. doi: 10.3390/v13020202. PMID: 33572857; PMCID: PMC7911532.
Siddell SG, Anderson R, Cavanagh D, Fujiwara K, Klenk HD, Macnaughton MR, Pensaert M, Stohlman SA, Sturman L, van der Zeijst BA. Coronaviridae. Intervirology. 1983;20(4):181-9. doi: 10.1159/000149390. PMID: 6654644; PMCID: PMC7182641.