Съдържание:

1. Кога се губи обонянието?
2. Видове аносмия
3. Какви са характерните симптоми при аносмия?
4. Какво води до загуба на обонянието?
5. Рискови фактори
6. Усложнения при загуба на обонянието
7. Как се диагностицира аносмия?
8. Лечение при аносмия
9. Кога да посетим лекар?
10. Превенция
    

Кога се губи обонянието?

С оглед на еволюцията, обонянието се счита за едно от най-старите сетива, с което повечето живи организми са си служили. Днес обонянието продължава да играе жизненоважна роля в ежедневието ни, тъй като то е тясно свързано с цялостния ни сетивен опит. 

Загубата на обоняние, известна като аносмия, се появява, когато сетивното усещане, което ни позволява да откриваме и възприемаме миризми, е нарушено. Състоянието може да доведе до частична или пълна загуба на обоняние. Освен това тя може да бъде временна или постоянна, в зависимост от причината довела до нея.  

Аносмията може да се прояви като вродено състояние, но може да бъде и симптом на основно заболяване. Идентифицирането и отстраняването на първопричината е от решаващо значение за лечението и възстановяването.

Видове аносмия

Аносмията може да се раздели на различни видове в зависимост от местоположението, продължителността и основните причини. Ето и какви са те:

Въз основа на местоположението

• Едностранна аносмия: това е загуба на мирис в едната ноздра. Тя може да остане незабелязана, тъй като незасегнатата ноздра компенсира загубата. 
• Двустранна аносмия: този вид загуба на обоняние засяга и двете ноздри, което води до пълна невъзможност за възприемане на миризми. 
  

Въз основа на продължителността

• Временна аносмия: се наблюдава, когато загубата на обоняние е краткотрайна, често поради общи причини като настинки, алергии или инфекции на синусите. Обикновено отшумява, след като основният проблем бъде лекуван.
• Хронична аносмия: това се случва, когато загубата на обоняние трае продължително време или става постоянна. Тя може да е резултат от тежко увреждане на обонятелната система, неврологични заболявания или продължително излагане на вредни химикали.
  

Въз основа на причината

• Придобита аносмия: този вид се развива на по-късен етап от живота вследствие на фактори като инфекции, травми, тумори или естествения процес на стареене. Това е най-често срещаната форма на аносмия.
• Вродена аносмия: рядко срещано състояние, което се проявява от раждането, често поради генетични фактори или аномалии в развитието на обонятелната система.
  

В зависимост от тежестта

• Частична загуба на обоняние (Хипосмия): ограничената способност да се разпознават определени миризми, като същевременно се възприемат други.
• Пълна загуба на обоняние (Аносмия): пълна невъзможност за разпознаване на каквито и да било миризми, независимо от тяхната интензивност.
• Повишено обоняние (Хиперосмия): съществуват и случаи, в които човек има по-остро обоняние от нормалното. При това състояние усещането и разпознаването на миризми е в пъти по-чувствително, като то може да бъде временно или постоянно. 
  

Други видове проблеми с обонянието 

• Паросмия: погрешно възприемане на миризми, при което познати миризми се възприемат като неприятни или различни. 
• Фантосмия: възприемането на миризми, които не съществуват. Състоянието се описва също и като обонятелна халюцинация.
  

Разбирането на тези класификации помага за ефективното диагностициране и лечение на аносмията, тъй като всеки тип изисква индивидуален подход към лечението и грижите.

Какви са характерните симптоми при аносмия?

Загубата на обоняние, може да бъде както симптом, така и основно състояние. Често тя служи като индикатор за скрит проблем.

Симптоми на аносмия

Основният симптом на аносмията е частична или пълна загуба на способността за разпознаване на миризми. Това може да се случи внезапно или постепенно, в зависимост от причината.

Аносмия като симптом

Аносмията често сигнализира за скрито състояние, като например:

• Назални обструкции: мога да бъдат причинени от полипи, инфекции на синусите или изкривена носна преграда.
• Вирусни инфекции: като обикновени настинки или грип могат да доведат до временна загуба на обоняние.
• Неврологични нарушения: заболявания като болестта на Паркинсон или Алцхаймер могат да се проявят като ранен симптом на аносмия.
• Травма на главата: травми, които увреждат обонятелните нерви, могат да доведат до загуба на обоняние.
  

Какво води до загуба на обонянието?

Обонянието е съществена част от живота ни, тъй като ни помага да възприемаме различни миризми, да усещаме вкуса на храната и да разпознаваме опасностите в околната среда, като например дим или изтичане на газ. 

Загубата на това сетиво може значително да повлияе на качеството на живот.

Процесът на обоняние започва в носа. Вътре в носната кухина в специализирана тъкан, наречена обонятелен епител, се намират различни по вид клетки, известни като обонятелни рецептори. Тези рецептори откриват молекулите на миризмите във въздуха и изпращат сигнали до обонятелната луковица, разположена в основата на мозъка. Обонятелната луковица обработва тези сигнали и ги препраща към мозъка, където те се интерпретират като специфични миризми.

Причините могат да варират от временно запушване на носа до по-сериозни проблеми, засягащи обонятелните нерви или мозъка. Състоянието може да се дължи на:

• Обструкция на носните ходове
• Проблеми с обонятелния епител
• Увреда на мозъка или нервите
• Излагане на вредни фактори от околната среда
• Естествен процес на стареене
• Употреба на някои лекарства
• Наличие на други заболявания
• Вродена аносмия
  

Рискови фактори

Факторите, които могат да увеличат вероятността от развитие на временна или постоянна аносмия включват:

• Възраст: обонянието естествено намалява с възрастта поради отслабването на функцията на обонятелните рецептори.
• Респираторни заболявания: хронични или чести респираторни инфекции, като синузит, настинка или грип, могат да увредят обонятелния епител или да запушат носните пътища, с което да доведат до аносмия.
• Запушване на носа: състояния като носни полипи, изкривена носна преграда или трета сливица увеличават риска, тъй като блокират пътя на молекулите на миризмите към обонятелните рецептори.
• Тютюнопушене: тютюнопушенето уврежда лигавицата на носа и обонятелните рецептори с течение на времето, като значително увеличава риска от временна и постоянна аносмия.
• Излагане на дразнители от околната среда: честото излагане на замърсители, токсични химикали или алергени може да раздразни или увреди носните пътища и обонятелната система.
• Неврологични разстройства: хората със заболявания като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон или множествена склероза са изложени на по-висок риск поради засягането на тези заболявания в областите на мозъка, отговорни за обонянието.
• Травма на главата или лицето: травмите на главата или носа могат да прекъснат обонятелните нерви или да увредят носните структури, което да доведе до аносмия.
• Генетични фактори: някои вродени състояния, като синдром на Калман или вродена аносмия, са свързани с генетично предразположение към загуба на обоняние.
• Хронични медицински състояния: заболявания като диабет, хипотиреоидизъм или хроничен риносинуит могат косвено да допринесат за аносмията, тъй като засягат цялостното здраве и функцията на носната и обонятелната система.
• Употреба на определени лекарства: дългосрочната употреба на лекарства, като спрейове за нос с деконгестант, лекарства за химиотерапия или антихипертензивни средства, може да влоши обонянието.
• Инфекции: вирусните инфекции са значителен рисков фактор, тъй като могат да възпалят или увредят обонятелния епител и нервите.
• Хирургия: хирургични процедури, засягащи носа, синусите или мозъка, могат да увредят по невнимание обонятелния тракт.
  

Усложнения при загуба на обонянието

Загубата на обонянието може да изглежда като незначително неудобство, но всъщност може значително да повлияе на качеството на живот и цялостното здраве на засегнатите. Усложненията могат да варират, като някои от тях са:

• Рискове за безопасността: аносмията може да наруши способността за откриване на опасност, като например при изтичане на газ или дим при пожар. 
• Намалено качество на живот: обонянието подобрява възприемането на вкусовете на храните и напитките. Загубата му може да доведе до намаляване на удоволствието от храненето. От друга страна, хората с аносмия могат да се чувстват социално изолирани.
• Проблеми с апетита и храненето: липсата на обоняние може да притъпи апетита, което води до промени в теглото. Неспособността за разпознаване на миризми може също така да попречи на засегнатите да разпознават развалени храни.
  

Как се диагностицира аносмия?

Диагностицирането на аносмията включва цялостен подход от страна на медицински специалист, най-често отоларинголог (УНГ). Този процес включва снемане на анамнеза, извършване на физически прегледи и използване на специализирани изследвания.

• Медицинска история и обсъждане на симптомите

Лекарят преглежда медицинската история на пациента, за да установи всички състояния или фактори, които могат да повлияят на обонянието. Следва подробен разпит свързан със симптомите на пациента, като лекарят ще попита кога е започнала загубата на обоняние, дали тя е постоянна или периодична и дали са налице други симптоми, като например запушване на носа или неврологични промени.

• Физически преглед

Физическият преглед се фокусира върху носната кухина и цялостното здравословно състояние на пациента. С помощта на риноскоп лекарят проверява за запушвания, възпаления или структурни аномалии в носа. Може да се извърши и основна неврологична оценка, за да се изключат причини, свързани с нервите или мозъка.

• Изследване на обонянието

Специализираните тестове оценяват степента и вида на загубата на обоняние. Тестът за разпознаване на миризми изисква от пациентите да разпознават конкретни субстанции с позната миризма. 

За да се постави точна диагноза, от която зависи и лечението, лекарите сравняват прагът на усещане (функцията на обонятелните рецептори) и прагът на разпознаване (функция на мозъка) на миризми. Това са двата аспекта на обонянието. При първия пациентът усеща миризма, но не може да определи каква точно е тя. Вторият аспект се включва, когато пациентът определи на какво мирише субстанцията. При сравнение на резултатите се установява дали са засегнати периферните рецептори на носната лигавица или се касае за проблем в мозъка. 

• Ендоскопия на носа

Назалната ендоскопия представлява минимално инвазивно изследване, при което се вкарва гъвкава камера в носната кухина. По този начин лекарят може да огледа носната кухина и синусите, за да оцени състоянието им. Това позволява на лекаря да открие всички скрити аномалии, които могат да допринесат за загубата на обоняние.

Лечение при аносмия

Лечението на аносмията зависи от причината, която я поражда. В някои случаи аносмията е временна и отшумява от само себе си, особено ако е причинена от лека вирусна инфекция или сезонна алергия. Когато обаче аносмията продължава или е резултат от по-сериозно състояние, може да се наложи целенасочено лечение. 

Въпреки че не съществува универсално лечение за аносмия, следните методи обикновено се използват за справяне с нея:

• Лечение на основните състояния

Ако аносмията се дължи на проблеми с носа или синусите, като хроничен синузит, назални полипи или алергии, лечението на основния проблем често може да възстанови обонянието. Това важи също и за случаите, в които загубата на обоняние е свързана с неврологични състояния. 

Това може да включва прием на медикаменти като назални кортикостероиди, антихистамини или антибиотици за намаляване на възпалението, изчистване на запушванията или борба с инфекцията.

• Хирургия

В случаите, когато структурни проблеми като изкривена носна преграда или носни полипи възпрепятстват въздушния поток и засягат обонянието, може да се наложи хирургическа намеса. Процедури като септопластика или полипектомия могат да помогнат за възстановяване на въздушния поток и подобряване на обонятелната функция.

• Корекции в начина на живот и поддържащи грижи

При пациенти с трайна аносмия предприемането на някои предпазни мерки може да помогне за цялостното подобряване на качеството на живот на засегнатите. 

Така например използването на детектори за дим, проверката на сроковете на годност на хранителните продукти, както и внимателното запознаване с начина на използване на препарати като почистващи средства, химикали, бои, инсектициди и други са част от предпазните мерки, които е добре да бъдат предприети. 

Кога да посетим лекар?

Препоръчително е да се обърнете към лекар, ако изпитате внезапна загуба на обоняние, особено ако тя се появи заедно с други симптоми като запушване на носа, главоболие или неврологични проблеми. 

Ако аносмията продължава повече от няколко седмици, влошава се с течение на времето или влияе на качеството ви на живот, то прегледът при специалист отоларинголог (УНГ) ще помогне за поставянето на точна диагноза и назначаването на подходящо лечение. 

Превенция

За съжаление загубата на обоняние не винаги може да бъде предотвратена, тъй като причинителите могат да бъдат различни и да не подлежат на контрол. Такива примери са случаите на вродена аносмия или тези, при които тя настъпва като част от естествения процес на стареене. 

Когато обаче рисковете от загуба на обонянието могат да бъдат контролирани, то препоръчителни практики за това са:

• Избягване на дразнители, като дим, силни химикали или алергени, които могат да увредят лигавицата на носа, с което да причинят частична или трайна аносмия. 
• Практикуване на добра носна хигиена, с помощта на промивки с физиологичен разтвор, както и поддържане на добра хидратация.
• Предпазване от инфекции, с често миене на ръцете или подходяща ваксинация срещу грип. 
• Навременно лекуване на хронични състояния, които могат да доведат до чести възпаления на носа. 
• Ограничаване употребата на спрейове за нос. Прекомерната употреба на деконгестанти може да увреди тъканите на носа и да повлияе на обонянието.
  

Често пъти загубата на обоняние може да се прояви като симптом или страничен ефект на основно заболяване или друг проблем. Обикновено след като той бъде отстранен, обонянието се възвръща от само себе си. Въпреки това, аносмията не бива да бъде пренебрегвана, тъй като в възможно да се превърне в дълготрайно състояние и да доведе до допълнителни усложнения. Ето защо е важно да се консултирате със специалист ако внезапно загубите обонянието си или забележите промени. 

Източници:

Li X, Lui F. Anosmia. [Updated 2023 Jul 3]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK482152/

Alkanat HÖ, Arslan S. Long-term smell loss experiences after COVID-19: A qualitative study. Health Expect. 2024 Apr;27(2):e14018. doi: 10.1111/hex.14018. PMID: 38494992; PMCID: PMC10945215.