Съдържание:
- Какво е белодробна емболия?
- Какви са характерните за белодробна емболия симптоми?
- Какви са причините за поява на белодробна емболия?
- Рискови фактори
- Усложнения при белодробна емболия
- Как се поставя диагноза белодробна емболия?
- Има ли лечение за белодробна емболия?
- Кога да посетим лекар?
- Профилактика
- Превенция
Какво е белодробна емболия?
Белодробната емболия е състояние, при което кръвен съсирек или други чужди елементи запушват белодробната артерия. Това възпрепятства снабдяването на белите дробове с кръв и кислород. Запушването на белодробната артерия води до сериозни последици за здравето, включително задух, болки в гърди и дори внезапна смърт.
Белодробната емболия заема челните класации за най-често срещани сърдечно-съдови заболявания причиняващи смърт, наред с инфаркт, инсулт и туморни заболявания.
Какви са характерните за белодробна емболия симптоми?
Типичните признаци за белодробна емболия могат да варират като се проявяват по различен начин при всеки човек. Някои хора могат да изпитат леки симптоми, докато при други те могат да бъдат значително по-тежки.
Често срещани са:
- Болка в гърдите, която може да наподобява остро пробождане или да се влошава при вдишване
- Повишено сърцебиене
- Замаяност
- Затруднения при дишане, които могат да се появят внезапно или с течение на времето
- Учестено дишане
- Суха кашлица, в която може да има следи от кръв
Тежките симптоми изискват спешна помощ, тъй като могат да доведат до шок, загуба на съзнание, сърдечен удар или дори смърт.
Какви са причините за поява на белодробна емболия?

Белият дроб е орган, който изпълнява жизненоважни функции за човешкия организъм. Снабдяването на кръвта с кислород и изхвърлянето на въглероден диоксид от тялото са сред най-важните от тях.
Извършването на обмена на кислород между белите дробове и кръвта се осъществява с помощта на артерии и вени. Те движат кръвта в цялото тяло, като пренасят кислорода до всички останали органи.
Белодробната емболия обикновено се причинява от кръвен съсирек (тромб), който в 90% от случаите се образува в дълбоките вени намиращи се в долните или горните крайници. Това състояние се нарича дълбока венозна тромбоза (ДТБ).
Ако тромбът се отдели от кръвоносния съд, то той се превръща в свободно циркулираща частица (ембол). След като навлезе в кръвообращението емболът може да достигне до сърцето, от където да попадне в белодробната артерия и да я запуши.
Рискови фактори
Съществуват редица фактори, които могат да увеличат риска от белодробна емболия. Сред най-често срещаните са:
- Възраст: рисъкт от развитие на състоянието се увеличават с възрастта, особено при хора над 60 годишна възраст.
- Семейна история: ако човек има роднини от първа линия, които са имали ДТБ или други нарушения свързани със съсирването на кръвта, то той може да е изложен на по-висок риск от развитие на белодробна емболия.
- Генетична предразположеност: някои хора могат да наследят определени генетични фактори, които да ги направя по-предразположени към образуването на кръвни съсиреци.
- Някои операции: тежките хирургични интервенции, особено ортопедичните, могат да увеличат риска от образуване на кръвни съсиреци.
- Оконологични заболявания: някои видове рак могат да доведат до съсирване на кръвта и белодробна емболия.
- Обездвижване: заседяването вследствие на тежко заболяване, травма, бременност или поради друга причина може да повиши риска от образуване на кръвни съсиреци.
- Травми: някои наранявания могат значително да увредят кръвоносните съдове, с което да допринесат за повишеното съсирване на кръвта.
- Бременност: в този период жените са застрашени от лесното образуване на кръвни съсиреци, които могат да доведат до белодробна емболия по време на или след родилният период.
- Предишна белодробна емболия или ДТБ: хората, които вече са имали едно от двете състояния, са изложени на по-висок риск от повторното им развитие.
- Тютюнопушене: според различни проучвания пушенето може да стимулира образуването на тромби в кръвоносните съдове, които могат да доведат до белодробна емболия.
Не всички рискови фактори водят директно до белодробна емболия. Въпреки това голяма част от тях повишават вероятността от нейното развитие.
Усложнения при белодробна емболия
Белодробната емболия може да доведе до сериозни здравословни усложнения. Някои от тях включват:
- Белодробна хипертония: подобно на артериалната хипертония, така и в този случай кръвното налягане в белодробните артерии е повишено.
- Рискове по време на бременност: бремените жени с белодробна емболия могат да изпитат усложнения като сърдечна недостатъчност, преждевременно раждане, и други.
- Хронична тромбоемболична белодробна хипертония (ХТЕБХ): в случаите, в които белодробната емболия не отшуми напълно, с течение на времето тя може да се превърне в ХТЕБХ. Това състояние води до повишено белодробно съдово съпротивление и нарушение на белодробните функции.
- Белодробен инфаркт: нарушеното кръвоснабдяване на определни тъкани може да доведе до тяхното загиване.
- Респираторни усложнения: в голяма част от случаите белодробната емболия води до респираторни усложнения като задух, кашлица, намален обем на кислород в белите дробове.
- Смърт: нелекуваната или тежко протичащата белодробна емболия може да доведе дори и до фатален край.
Как се поставя диагноза белодробна емболия?

Основните практики за диагностициране на белодробна емболия са:
- Клиничен преглед: лекарят задава подробни въпроси на пациента касаещи неговите симптоми, рискови фактори и медицинска история, за да установи вероятността от развитие на белодробна емболия. В допълнение се извършва и обстоен физически преглед.
- Рентген: лекарят може да назначи рентгеново изследване на гръден кош, с помощта на което да разгледа състоянието на белите дробове.
- Ангиопулмография: представлява друг вид рентгеново изследване, с което се изобразяват кръвоносните съдове на белите дробове.
- Кръвни изследвания: като например тези за D-димер проследяват съсирването на кръвта. Повишените му стойности са индикатор за образуването на кръвни съсиреци.
- Ултразвук: ако се подозира наличието на ДТБ е възможно лекарят да използва утразвук, за да разгледа вените в крайниците.
Има ли лечение за белодробна емболия?
Подходящото за белодробна емболия лечение зависи от тежестта на нейното протичане, както и общото здравословно състояние на пациента. Основната цел на лечението е:
- Да спре нарастването на кръвния съсирек
- Да възпрепятства образуването на нови кръвни съсиреци
- Да намали риск от поява на усложнения
Сред най-често срещаните методи за лечение са:
- Прием на антикоагуалнти: тези лекарства имат за цел да “разредят кръвта”, с което да помогнат за предотвратяването на образуването на кръвни съсиреци.
- Ендоваскуларна терапия: тази процедура се извършва с помощта на катетър, който се вкарва в запушения кръвоносен съд. По този начин кръвният съсирем може да се изсмуче или разгради, а кръвният поток да бъде възстановен.
- Емболектомия: в редки случаи, когато белодробната емболия е животозастрашаваща, може да се прибегне то хирургина операция. Тя има за цел да отстрани кръвния съсирек чрез разграждане.
Кога да посетим лекар?
Ако изпитате някой от горепосочените симптоми, незабавно потърсете спешна медицинска помощ. Белодробната емболия може да се окаже животозастрашаваща, което е и причината за нуждата от бърза реакция.
Профилактика
Редовните профилактични прегледи могат да помогнат за своевременната оценка на рисковите фактори, които могат да увеличат шанса от образуване на кръвен съсирек.
При хората над 60 годишна възраст е препоръчително тези прегледи да се осъществяват поне веднъж годишно.
Превенция
Основната превенция от белодробна емболия се фокусира върху редуцирането на рисковите фактори свързани със заболяването. Ето и някои добри практики, които да помогнат с това:
- Поддържане на редовно физическа активност, тъй като тя подпомага добрата циркулация на кръвта
- Поддържане на здравословно тегло, тъй като затлъстяването може да увеличи риска от образуване на кръвни съсиреци
- Избягване на дълги престои на застояване или залежаване
- Отказ от тютюнопушене
Важно е да се консултирате със специалист ако се опасявате, че може да спадате към някоя от групите свързани с повишен риск от развитие на белодробна емболия. Също така е препоръчително да сте добре запознати с характеристиките на заболяването. По този начин може да реагирате навреме ако вие или ваш близък се сблъскате със състоянието.
Източници:
Scott D. Solomon, 35 – Pulmonary Embolism, Editor(s): Scott D. Solomon, Justina C. Wu, Linda D. Gillam, Essential Echocardiography, Elsevier, 2019, Pages 369-375, ISBN 9780323392266, https://doi.org/10.1016/B978-0-323-39226-6.00035-7. (https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/B9780323392266000357)