Съдържание: 

1. Какво е кардиомиопатия?
2. Видове кардиомиопатия
3. Какви са характерните за кардиомиопатия симптоми?
4. Какви са причините за поява на кардиомиопатия?
5. Рискови фактори
6. Усложнения при кардиомиопатия
7. Как се поставя диагноза кардиомиопатия?
8. Има ли лечение за кардиомиопатия?
9. Кога да посетим лекар?
10. Превенция
    

Какво е кардиомиопатия?

Кардиомиопатията е заболяване, което засяга сърдечния мускул и по-конкретно способността му да изпомпва ефективно достатъчно кръв към останалите части на тялото. 

С течение на времето кардиомиопатията може да отслаби сърцето, водейки до неравномерен сърдечен ритъм, сърдечна недостатъчност, или дори внезапно спиране на сърцето. 

Заболяването може да засегне хора от всякакви възрасти, но се среща предимно при хора в по-напреднала възраст. 

Видове кардиомиопатия

Съществуват различни видове кардиомиопатия. Някои от тях са:

• Дилатативна кардиомиопатия: това е вероятно най-често срещания вид кардиомиопатия, който се наблюдава тогава, когато камерите на сърцето отслабнат и се увеличат. Отслабените вентрикули не изпомпват добре кръв и това кара сърцето ви да работи по-усилено.
• Хипертрофична кардиомиопатия: характерното за този вид е че е наследстве. Характеризира се с анормален растеж на сърдечния мускул, което води до неговото удебеляване. Това от своя страна прави камерите на сърцето по-твърди, с което се затруднява и кръвния поток.
• Аритмогенна кардиомиопатия: сравнително рядко срещан вид, при който здравите тъкани в дясната камера на сърцето са заменени от мастни или фиброзни такива. Това води до неправилен сърдечен ритъм. 
• Рестриктивна кардиомиопатия: наблюдава се тогава, когато тъканите на сърдечните камери станат твърди и не могат да се отпуснат напълно. Стените на сърцето не се удебеляват, но все пак притока на кръв към камерите не е достатъчен. 
  

Какви са характерните за кардиомиопатия симптоми?

Някои хора с кардиомиопатия никога не получават симптоми. Други обаче могат да изпитат такива едва когато състоянието им се влоши. 

Сред често срещаните симптоми се нареждат:

• Задух
• Болка в гърдите, особено след физическа активност или обилно хранене
• Умора дори след почивка
• Замайване 
• Нередовен сърдечен ритъм
• Сърдечни шумове (допълнителни или необичайни звуци, които се чуват по време на сърдечен ритъм)
  

При бебетата и малките деца може да се наблюдават повръщане, диария, затруднения с храненето и дишането, раздразнителност и проблеми с растежа.

В случаите, в които кардиомиопатията е довела до сърдечна недостатъчност, засегнатият може да изпита подуване в областта на корема, ръцете, краката или стъпалата. Възможно е същи тези симптоми да се проявят и по време на бременност. 

Какви са причините за поява на кардиомиопатия?

Кардиомиопатията е сложно заболяване, тъй като причините за нейното развитие могат да бъдат много на брой. Сложните взаимодействия между различни фактори водят до структурни и функционални промени в сърдечния мускул, с което и до различните видове кардиомиопатия. 

Кардиомиопатията може да бъде както вродена, така и придобита. Най-често спряганите причинители на заболяването са:

• Генетични фактори
• Вирусни или бактериални инфекции като хепатит, ХИВ, и др. 
• Алкохолизъм
• Интоксикация вследствие на прием на лекарства 
• Автоимунни заболявания
  

Рискови фактори

Както повечето заболявания, така и при кардиомиопатията рискът от нейната поява се дължи на множество фактори. Някои от тях могат да бъдат повлияни, докато други за съжаление не. 

Рисковите фактори са кардиомиопатия са:

• Възраст: някои видове кардиомиопатия са по-често срещани в определени възрастови групи. 
• Други съпровождащи заболявания: като саркоидоза, амилоидоза, мускулна дистрофия на Дюшен и други, могат да увеличат риска от развитие на кардиомиопатия.
• Лечение на рак: като химиотерапията например, може да постави засегнатия в риск от развитие на кардиомиопатия. 
• Метаболитни и хормонални заболявания: като диабет, затлъстяване, проблеми с щитовидната жлеза и други, се считат за рискови фактори за кардиомиопатия.  
• Бременност: понякога усложнения възникнали по време на бременност биха могли да увеличат риска от развитие на кардиомиопатия.
  

Усложнения при кардиомиопатия

Кардиомиопатията може да доведе до редица усложнения, като тежестта им може да варира в зависимост от вида и тежестта на заболяването. Ето някои често срещани усложнения, свързани с кардиомиопатията:

• Сърдечна недостатъчност: отслабените сърдечни мускули при кардиомиопатията могат да се затруднят с ефективното изпомпване на кръвта, което води до сърдечна недостатъчност. 
• Аритмии: кардиомиопатията може да наруши нормалния сърдечен ритъм, което води до сърцебиене, замаяност, а в тежки случаи и до припадък.
• Кръвни съсиреци: намаленият кръвен поток и застояването на кръв в сърдечните камери могат да увеличат риска от образуване на кръвни съсиреци. Ако съсирекът се придвижи до други части на тялото, той може да причини сериозни усложнения, като например инсулт.
• Проблеми със сърдечните клапи: кардиомиопатията може да засегне сърдечните клапи, което води до регургитация (връщане на кръв назад) или стеноза (стеснение), които могат допълнително да влошат сърдечната функция.

• Внезапен сърдечен арест: в някои случаи кардиомиопатията, особено хипертрофичната кардиомиопатия, може да увеличи риска от внезапно спиране на сърдечната дейност, при което сърцето неочаквано спира да бие.
• Уголемяване на сърцето: сърдечните камери могат да се разширят в отговор на натоварването, което може да допринесе за по-нататъшно функционално увреждане.
  

Как се поставя диагноза кардиомиопатия?

Поставянето на диагноза кардиомиопатия се оповава на информацията получена от редица тестове и изследвания. Най-често използваните диагностични методи включват: 

• Снемане на анамнеза и физикален преглед: са първите стъпки при диагностицирането на всяко заболяване. Лекарят събира информация за медицинската история на пациента, симптомите и рисковите фактори. Обстойният физически преглед пък помага да се провери за признаци на кардиомиопатия.
• Кръвни изследвания: като тези за определени ензими и протеини произвеждани от сърцето, могат да допълнят диагностичната картина. Завишените им стойности често подсказват за наличието на проблеми със сърдечния мускул. 
• Електрокардиограма (ЕКГ): представлява неинвазивно изследване, което има за цел да записва електрическата активност на сърцето. То може да открие нередности в сърдечния ритъм и да идентифицира модели, свързани с определени видове кардиомиопатия.
• Ехокардиография: това ултразвуково изследване на сърцето осигурява подробни изображения на неговата структура и функция. То може да разкрие аномалии в сърдечните камери, клапите и помпената способност на сърцето.
• Рентгенография на гръдния кош: рентгеновата снимка на гръдния кош дава подробно изображение както на сърцето, така и на белите дробове. По този начин могат да се установят нередности в размера на сърцето или наличието на натрупана течност в белите дробове, които да са индикация за кардиомиопатия. 
  

Това са само част от изследванията, които могат да бъдат използвани за диагностиката на кардиомиопатия. Препоръчително е да се консултирате със специалист, който ще ви насочи към най-подходящия за вас метод. 

Има ли лечение за кардиомиопатия?

В някои случаи пациентите с кардиомиопатия могат да имат леки или асимптоматични форми на заболяването, които не изискват специфично лечение. Важно е обаче да се отбележи, че подходът за лечение зависи от вида на кардиомиопатията, основните причини и тежестта на симптомите. 

Докато при някои хора заболяването протича по-леко, без да изисква незабавна намеса, при други може да се наблюдава прогресивно влошаване на сърдечната функция, което да изисква дори и спешно лечение.

Някои видове кардиомиопатия, особено тези, свързани със специфични причини като вирусни инфекции или прием на определени лекарства, могат да се подобрят или да отшумят с лечение, насочено към основния проблем. 

Това обаче не важи за всички видове кардиомиопатия. До голяма степен лечението при тях се свежда до овладяване на симптомите и предотвратяването на бъдещи усложнения.

Сред често използваните методи за лечение се нареждат:

• Промени в начина на живот: приемът на балансирана диета с ниско съдържание на сол и наситени мазнини, както и редовната физическа активност са от решаващо значение за здравето на сърцето. 
• Консервативно лечение: съществуват различни по вид лекарства, които се използват в лечението на кардиомиопатията. Те помагат за подобряването на способността на сърцето да изпомпва кръв, намаляването на кръвното налягане, предотвратяването на образуването на кръвни съсиреци и други.  
• Хирургични интервенции: тежките случаи или някои специфични видове кардиомиопатия може да изискват оперативна намеса. Често това включва поставяне на байпас на някоя от коронарните артерии, пейсмейкър, или дори сърдечна трансплантация. 
• Сърдечна рехабилитация: представлява комплексна програма, включваща физически упражнения, обучение и консултации от различни специалист с цел помогане на засегнатите да се справят ефективно със заболяването. 
  

Кога да посетим лекар?

Кардиомиопатията е сериозно заболяване, което може да наложи незабавно лечение. Ако изпитвате един или повече симптоми характерни за тази болест, е добре незабавно да се обърнете към лекар. 

Ако не изпитвате симптоми, но спадате към някоя от рисковите групи също е препоръчително да се консултирате със специалист. 

Превенция

За съжаление не всички случаи на кардиомиопатия могат да бъдат предотвратени предвид естеството на причините и рисковите фактори. Някои добри практики биха могли да спомогнат за намаляването на риска от развитие на заболяването. Ето и някои от тях:

• Воденето на здравословен начин на живот с редовна физическа активност и балансирана диета ще подобри цялостното ви състояние. Това би помогнало както за предотвратяването на кардиомиопатия, така и за забавянето на прогреса на вече налична такава. 
• Ограничаване на вредни навици като тютюнопушене и прекомерна консумация на алкохол, тъй като и двете могат да са пагубни за здравето на сърцето. 
• Ефективно контролиране на подлежащи заболявания, които биха могли да увеличат риска или да причинят дирекнто кардиомиопатия. 
• Овладяване на стреса и редуциране на натрупаното напрежение, чрез дихателни упражнения, йога, медитация, и други подобни практики. 
  

Кардиомиопатията е сложно заболяване, което може да доведе до сериозни животозастрашаващи усложнения ако не бъде третирано правилно или навреме. Затова е важно за човек да взима активно участие в поддържането на добро здраве. Редовните профилактични прегледи в допълнение с горепосочените добри практики са ключа към справянето не само с кардиомиопатията, но и редица други заболявания. 

Източници:

Wexler, Randell & Elton, Terry & Pleister, Adam & Feldman, David. (2009). Cardiomyopathy: An Overview. American family physician. 79. 778-84.

Yamada, Yoshihiro & Sugi, Keiki & Nakajima, Hiroyuki & Senbonmatsu, Takaaki. (2021). Cardiomyopathy Recent Findings. 10.5772/intechopen.97092.