Съдържание:

1. Какво трябва да знаем за холестерола?
2. Структура, функция и производство на холестерол
3. Видове холестерол
4. Кога се изследва холестерол?
5. Как се изследва холестерол?
6. Как да се подготвим за изследването?
7. Какво означават промените в нивата на холестерола?
8. Защо се стига до промени в нивата на холестерола?
9. Как да нормализираме нивата на холестерол?
10. Кога да потърсим лекар?
11. Превенция
    

Какво трябва да знаем за холестерола?

Холестеролът е липид (мазнина), който се намира в клетъчните мембрани и е необходим за правилното функциониране на организма. Той играе ключова роля в производството на хормони, витамин D и жлъчни киселини, които са важни за разграждането на мазнини. 

Въпреки че холестеролът е важен за нормалните биологични процеси, прекомерните нива на холестерол в кръвта могат да доведат до сериозни здравословни проблеми, като атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания.

Холестеролът в тялото идва от два основни източника: черният дроб, който произвежда около 75% от холестерола, и храната, която съдържа холестерол, най-вече животински продукти като месо, млечни продукти и яйца. 

Въпреки това, не всички форми на холестерол са еднакви по отношение на тяхното въздействие върху здравето. Нивата на холестерола могат да бъдат разделени на два основни типа: LDL (лош холестерол) и HDL (добър холестерол).

Прекомерните нива на LDL холестерол водят до натрупване на плаки в стените на артериите, което стеснява кръвоносните съдове и увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания. Въпреки това, високите нива на HDL холестерол имат защитен ефект, като помагат да се премахва излишният холестерол от кръвоносните съдове и да се транспортира обратно в черния дроб, където се разгражда.

Важно е да се знае, че не само количеството на холестерола, но и съотношението между различните видове холестерол играе ключова роля за здравето на сърцето. Лекарите често препоръчват редовно измерване на нивата на холестерол, особено при хора с рискови фактори като фамилна анамнеза за сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане или диабет.

Структура, функция и производство на холестерол

Холестеролът е молекула със сложна структура, състояща се от четири свързани въглеродни пръстена, които формират стероиден скелет, към който са прикрепени различни химически групи. Холестеролът принадлежи към групата на стеролите – специфичен вид алкохоли, които се намират в клетъчните мембрани. Въпреки че холестеролът е мастен, той е разтворим в мастни среди и не може да се разтваря във вода, което го прави идеален за специфични функции в тялото.

Основни функции на холестерола

Холестеролът изпълнява редица важни функции в тялото, които са ключови за нормалното му функциониране:

• Съставна част на клетъчните мембрани 

Холестеролът е основен компонент на клетъчните мембрани и играе важна роля в тяхната стабилност и еластичност. Той осигурява необходимата гъвкавост на клетъчните мембрани, което е важно за нормалната клетъчна функция. Без холестерол клетките не биха могли да функционират ефективно, тъй като мембраните им щяха да станат твърди и неподатливи.

• Производство на хормони 

Холестеролът е основата за синтеза на стероидни хормони като кортизол, естроген, тестостерон и прогестерон. Тези хормони регулират много физиологични процеси, като метаболизма, възпалителни реакции, репродуктивни функции и стресова реакция.

• Производство на витамин D 

Холестеролът е необходим за производството на витамин D, който играе важна роля в здравето на костите, имунната система и много други метаболитни процеси.

• Производство на жлъчни киселини 

Холестеролът се използва за синтез на жлъчни киселини, които са необходими за разграждането на мазнините в червата и тяхното усвояване. Без тези киселини, организмът не би могъл да абсорбира правилно мазнините и мастноразтворимите витамини като A, D, E и K.

• Покритие на нервните влакна (миелинова обвивка) 

Холестеролът е също така основен компонент на миелиновата обвивка, която покрива нервните влакна и осигурява бързо и ефективно предаване на нервните импулси. Без миелинова обвивка нервната система не би могла да функционира правилно.

Как човешкото тяло се снабдява с холестерол?

Тялото получава холестерол по два основни начина:

• Производство от черния дроб: черният дроб е основният орган, който произвежда холестерол в организма. При здрав човек, около 75% от холестерола в кръвта идва от вътрешното производство на черния дроб. Черният дроб използва мастни киселини и други съединения за синтеза на холестерол, който след това се разпределя по кръвта, за да бъде използван от клетките в тялото.
  
• Прием от храната: остатъчните 25% от холестерола идват от храната. Храни, които съдържат холестерол, са предимно животински продукти като месо, яйца, млечни продукти и морски дарове. Приемът на холестерол от храната оказва влияние върху нивата на холестерола в кръвта, особено при хора, които са чувствителни към него. Някои храни, като тези с високо съдържание на наситени мазнини и трансмазнини, могат да повишат нивата на лошия холестерол (LDL), което увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания.
  

Холестеролът, произведен от черния дроб, се транспортира в кръвта с помощта на липопротеини – LDL (лош холестерол) и HDL (добър холестерол). 

Тези процеси са жизненоважни за нормалната функция на организма, но когато балансът на холестерола е нарушен (например чрез високи нива на LDL холестерол), могат да възникнат сериозни здравословни проблеми, като атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания.

Видове холестерол

Холестеролът в организма може да бъде класифициран в различни видове въз основа на неговата химическа структура и функция. Основните видове холестерол, които се изследват, са: 

Добър холестерол (HDL – High-Density Lipoprotein)

HDL е известен като „добър холестерол“. Този тип холестерол играе защитна роля за сърцето и кръвоносните съдове. Основната функция на HDL е да пренася излишния холестерол от кръвоносните съдове обратно към черния дроб, където той се разгражда и елиминира от тялото. Това помага да се предотврати натрупването на холестерол в стените на артериите, което може да доведе до атеросклероза (втвърдяване на артериите) и сърдечно-съдови заболявания.

По-високите нива на HDL са свързани с по-нисък риск от инфаркти, инсулти и други сърдечно-съдови заболявания. 

Лош холестерол (LDL – Low-Density Lipoprotein)

LDL е известен като „лош холестерол“. Това е основният тип холестерол, който е свързан с увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания. LDL пренася холестерола от черния дроб към клетките, но когато има излишък от този тип холестерол в кръвта, той може да се натрупва в стените на артериите, като формира плаки. Това води до стесняване на артериите и затруднява нормалния кръвен поток, увеличавайки риска от инфаркти, инсулти и други сърдечно-съдови заболявания.

Прекомерните нива на LDL холестерол са основен рисков фактор за развитието на атеросклероза. Това е причината, поради която много експерти препоръчват редовно измерване на нивата на LDL и предприемане на мерки за намаляване на тези нива.

Общ холестерол

Общ холестерол е сумата от горепосочените видове и част от холестерола, който се намира в липопротеини с много ниска плътност (VLDL). Общият холестерол предоставя обобщена картина за нивата на холестерола в организма, но не дава точна информация за съотношението между добрия и лошия холестерол.

Повишените нива на общ холестерол, особено ако са свързани с високи нива на LDL и ниски нива на HDL, могат да показват по-висок риск за развитие на сърдечно-съдови заболявания. Това е основната причина, поради която лекарите препоръчват да се измерват и следят както нивата на общ холестерол, така и отделните типове холестерол.

Кога се изследва холестерол?

Изследванията за холестерол обикновено се назначават като част от рутинен скрининг или при хора, които попадат в рискови групи, както и при тези, които вече показват симптоми, свързани със сърдечно-съдови заболявания. Ранното откритие на повишени нива на холестерол е ключово за превенцията и минимизирането на рисковете от сериозни здравословни проблеми.

При хора с фамилна анамнеза за сърдечно-съдови заболявания или други рискови фактори, като диабет или високо кръвно налягане, изследванията трябва да се извършват по-често.

Най-честите ситуации, в които се назначават изследвания за холестерол:

• Редовни профилактични прегледи: препоръчително е всички възрастни над 20 години да си правят изследвания за холестерол поне веднъж на всеки 4-6 години, дори ако нямат симптоми. При пациенти със здравословни рискове, изследванията могат да бъдат назначавани и по-често.
  
  
• При симптоми на атеросклероза: ако човек има симптоми, които може да се свържат с атеросклероза, като болки в гърдите, недостиг на въздух, умора или проблеми с циркулацията, лекарят може да назначи изследвания за холестерол, за да се определи рискът от сърдечно-съдови заболявания.
  
• При диагностициране на диабет или предиабет: изследванията за холестерол често се извършват при хора с диабет или предиабет, тъй като диабетът значително увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания и може да повлияе на нивата на холестерол.
  
• При възрастни хора: възрастта е един от основните рискови фактори за развитието на повишени нива на холестерол и сърдечно-съдови заболявания. Лекарите препоръчват по-чести изследвания за холестерол при възрастни хора (над 40-45 години), за да се проследи рискът от тези заболявания.
  
• При промени в начина на живот или диетата: ако човек е започнал да следва нова диета с високо съдържание на наситени мазнини или е започнал да търси начин за отслабване, може да бъде назначено изследване за холестерол, за да се оцени въздействието на тези промени върху нивата на холестерола.
  
• При лечение с лекарства, които могат да повлияят на холестерола: някои лекарства, като стероиди или лекарства за високо кръвно налягане, могат да повишат нивата на холестерол. В този случай, изследванията за холестерол може да бъдат необходими, за да се контролира ефектът от лечението върху сърдечно-съдовото здраве.
  

Редовното изследване на холестерола и проследяването на нивата му е важен инструмент за превенция на сериозни заболявания и поддържане на сърдечно-съдовото здраве.

Как се изследва холестерол?

Изследванията за холестерол обикновено се извършват чрез вземане на венозна кръв. Изследванията се извършват в лабораторни условия, като резултатите дават информация за различните видове холестерол в организма, както и за нивата на триглицериди, които също са важни за здравето на сърдечно-съдовата система.

Основните изследвания за холестерол включват измерване на нивата на различните видове липиди в кръвта:

• HDL (добър холестерол): измерва нивата на липопротеини с висока плътност, които помагат да се премахва излишният холестерол от артериите и го транспортират обратно към черния дроб за разграждане. Високите нива на HDL се считат за защитни срещу сърдечно-съдови заболявания.
  
• LDL (лош холестерол): това е основният тип холестерол, който може да се натрупва в стените на артериите и да води до тяхното стесняване и втвърдяване, увеличавайки риска от атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания.
  
• VLDL (липопротеини с много ниска плътност): тези липопротеини пренасят триглицериди в тялото и също могат да допринасят за натрупване на мазнини в артериите, ако нивата им са високи.
  
• Общ холестерол: това е сумата от всички видове холестерол в организма, включително HDL, LDL и VLDL. Той предоставя обща картина за нивата на холестерол в кръвта, но не дава информация за съотношението между добрия и лошия холестерол.
  

Тези изследвания могат да бъдат извършени както индивидуално, така и комбинирани под името „Липиден профил“. Липидният профил включва измервания на:

• Общ холестерол
• HDL
• LDL
• Триглицериди 
  

Липидният профил помага на лекарите да преценят цялостното здравословно състояние на пациента, свързано с метаболизма на мазнини и холестерол в организма.

Как да се подготвим за изследването?

За да бъдат резултатите от изследването на холестерол точни и надеждни, е важно да се спазят няколко основни препоръки при подготовката. Най-важното условие е изследването да се проведе на гладно – обикновено между 9 и 12 часа след последното хранене. Това означава, че преди теста не трябва да се консумират храни и напитки (с изключение на вода), тъй като приемът на мазнини и въглехидрати може временно да повлияе нивата на холестерол и триглицериди в кръвта.

Препоръчва се:

• Да се избягва алкохол поне 24 часа преди изследването, тъй като може да повиши нивата на триглицеридите.
  
• Да не се пуши поне 30 минути преди вземането на кръв.
  
• Да се избягва интензивна физическа активност в деня преди теста, защото може да промени някои стойности в липидния профил.
  
• Да се информира лаборанта за всички приемани лекарства или хранителни добавки, тъй като някои от тях (напр. стероиди, контрацептиви, диуретици) могат да повлияят резултатите.
  

Спазването на тези указания помага да се получат най-точните възможни стойности и позволява на лекаря да направи правилна оценка на състоянието и риска от сърдечно-съдови заболявания.

Какво означават промените в нивата на холестерола?

Промените в нивата на различните видове холестерол могат да дадат ценна информация за състоянието на сърдечно-съдовото здраве. И високите, и ниските стойности имат различно значение и могат да бъдат индикатор за потенциален риск или за наличие на определени метаболитни нарушения.

Ето и как най-често се интерпретират промените в нивата на холестерола: 

Добър холестерол (HDL)

• Висок HDL: счита се за благоприятен показател. Високите нива на HDL помагат за премахване на излишния холестерол от артериите и намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания.
  
• Нисък HDL: повишава риска от натрупване на холестеролни плаки в артериите и от развитие на атеросклероза. Ниски нива на HDL често се наблюдават при заседнал начин на живот, тютюнопушене или нездравословно хранене.
  

Лош холестерол (LDL)

• Висок LDL: опасен показател, тъй като води до натрупване на холестерол по стените на кръвоносните съдове, образуване на плаки и стесняване на артериите. Това увеличава риска от инфаркт, инсулт и периферни съдови заболявания.
  
• Нисък LDL: обикновено не е проблем, но прекалено ниските стойности могат да се свържат с хормонални нарушения, чернодробни заболявания или дефицит на мазнини в храната.
  

Общ холестерол

• Висок общ холестерол: показва повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, особено ако е съпроводен с високи нива на LDL и ниски нива на HDL.
  
• Нисък общ холестерол: макар и рядко, прекалено ниските нива могат да бъдат сигнал за проблеми с черния дроб, недохранване или нарушения в усвояването на мазнини.
  

! Важно е да се подчертае, че интерпретацията на резултатите трябва винаги да се извършва от лекар, тъй като нивата на холестерол трябва да се разглеждат в контекста на цялостното здравословно състояние. 

Дори високият „добър“ холестерол (HDL) сам по себе си не винаги е гаранция за добро сърдечно здраве, ако другите показатели са извън норма.

Таблица с нормалните стойности на различните видове холестерол:

Резултатите се изразяват в милимол на литър (mmol/L) – това е международно приетият стандарт в повечето страни, включително България. 

В някои държави, като САЩ, се използва единицата милиграм на децилитър (mg/dL), като при нужда резултатите могат да бъдат преобразувани между двете системи (1 mmol/L ≈ 38.67 mg/dL).

Стойностите могат да варират според възраст, пол, наличие на хронични заболявания и начин на живот. Различните лаборатории също могат да задават различни допустими граници с малки отклонения. 

Защо се стига до промени в нивата на холестерола?

Промените в нивата на холестерола настъпват, когато се наруши балансът между производството, усвояването и отстраняването му от организма. 

Холестеролът се синтезира основно в черния дроб и се транспортира чрез липопротеини (LDL, HDL, VLDL) до клетките, които го използват за различни биологични процеси. Когато този баланс бъде нарушен — например, когато черният дроб произвежда твърде много холестерол или когато клетките не го използват ефективно — нивата му в кръвта започват да се покачват.

На клетъчно ниво, излишният холестерол в кръвта, особено под формата на LDL, започва да се натрупва в стените на артериите. Там той се свързва с други вещества като калций и клетъчни отпадъци, образувайки т.нар. плаки. С течение на времето тези плаки водят до стесняване на артериите (атеросклероза), което затруднява притока на кръв и увеличава риска от инфаркт, инсулт и други сърдечно-съдови заболявания.

От друга страна, ако нивата на HDL (добрия холестерол) са ниски, този „почистващ“ механизъм отслабва — черният дроб не успява да премахне излишния холестерол от кръвта, което допълнително влошава състоянието.

Основни причини за промени в нивата на холестерола

Причините за покачване или спад в нивата на холестерола могат да бъдат биохимични и физиологични, т.е. свързани с начина, по който тялото произвежда, използва и разгражда холестерола. Най-честите от тях включват:

• Повишено производство на холестерол от черния дроб: при някои хора черният дроб произвежда повече холестерол от необходимото поради генетични или метаболитни фактори.
  
• Намалено елиминиране на холестерола: ако черният дроб не успява ефективно да изхвърля излишния холестерол чрез жлъчните киселини, той се натрупва в кръвта.
  
• Нарушен баланс между LDL и HDL: когато LDL (лошият холестерол) е висок, а HDL (добрият) е нисък, излишният холестерол не може да се изчисти ефективно от кръвоносните съдове.
  
• Повишена абсорбция на холестерол от храната: при прекомерен прием на животински мазнини и преработени храни се увеличава количеството холестерол, постъпващо в организма.
  
• Нарушения в чернодробната функция: черният дроб е основният орган, който контролира метаболизма на холестерола. При чернодробни заболявания (като стеатоза, цироза или хепатит) се нарушава синтезът и разграждането му.
  
• Хормонален дисбаланс: някои хормони, особено щитовидните, половите и тези произвеждани от надбъбречните жлези, влияят пряко върху производството на холестерол.
  
• Възпалителни процеси в организма: хроничните възпаления могат да променят начина, по който клетките усвояват липидите, и да нарушат нормалния метаболизъм на холестерола.
  
• Прием на определени медикаменти: някои лекарства, като кортикостероиди, диуретици, контрацептиви и ретиноиди, могат да повишат нивата на холестерол.
  
• Дефицит на определени вещества: липсата на есенциални мастни киселини, антиоксиданти или витамини (като витамин B3 – ниацин) може да повлияе на метаболизма на холестерола.
  

Тези причинители променят начина, по който тялото регулира нивата на холестерол, което може да доведе както до повишени стойности (хиперхолестеролемия), така и до понижени нива (хипохолестеролемия).

Как да нормализираме нивата на холестерол?

Поддържането на нормални нива на холестерол е от ключово значение за сърдечно-съдовото здраве и общото благосъстояние на всеки човек. 

В повечето случаи холестеролът може да бъде контролиран чрез комбинация от здравословен начин на живот, балансирано хранене и при необходимост — медикаментозно лечение. 

Някои неща, които може да предприемете, за да нормализирате нивата на холестерол включват: 

Здравословно хранене

Храненето има пряко влияние върху нивата на холестерол. Диетата трябва да бъде балансирана, богата на фибри и бедна на наситени и трансмазнини.

• Ограничете наситените мазнини: съдържат се основно в червено месо, масло, сметана и пълномаслени млечни продукти.
• Избягвайте трансмазнините: те повишават LDL и понижават HDL. Намират се в маргарини, пържени и преработени храни.
• Увеличете приема на фибри: овес, ечемик, бобови растения, ябълки и ленено семе спомагат за понижаване на „лошия“ холестерол.
• Включете здравословни мазнини: зехтин, авокадо, ядки, семена и мазни риби (сьомга, скумрия, сардини) съдържат омега-3 мастни киселини, които подпомагат баланса на холестерола.
• Консумирайте повече зеленчуци и плодове: те са богати на антиоксиданти, които защитават съдовете от увреждане и възпаления.
  

Редовна физическа активност

Физическото движение подобрява съотношението между HDL и LDL, като повишава „добрия“ и понижава „лошия“ холестерол.

• Препоръчва се поне 150 минути умерена активност седмично (бързо ходене, колоездене, плуване).
• Упражненията подобряват метаболизма и намаляват телесните мазнини, което допълнително подпомага контрола върху холестерола.
  

Ограничаване на вредните навици

• Отказ от тютюнопушене: пушенето понижава добрия холестерол и уврежда стените на кръвоносните съдове, което улеснява натрупването на холестерол.
• Намаляване на алкохола: умерената консумация (например 1 чаша червено вино дневно) може леко да повиши HDL, но прекомерната употреба води до обратен ефект.
  

Поддържане на здравословно тегло

Дори 5–10% намаление на телесното тегло може да помогне за понижаване на нивата на LDL и триглицеридите и да подобри общия липиден профил.

Медикаментозно лечение

Когато промените в начина на живот не са достатъчни, лекарят може да препоръча медикаменти за контрол на холестерола. Сред предписваните лекарства са статини, фибрати, PCSK9-инхибитори и др. 

Управление на стреса и набавяне на достатъчно сън 

Хроничният стрес и недоспиването влияят на хормоналния баланс и могат да доведат до покачване на LDL и триглицеридите. Техники като медитация, дихателни упражнения и йога могат да помогнат за регулиране на нивата на стрес, а от там и тези на холестерола.

Комбинацията от горепосочените практики е най-ефективният начин да се постигне дълготраен контрол. Редовните профилактични изследвания и консултации с лекар са важни за проследяване на резултатите и поддържане на оптимално здраве на сърцето и целия организъм. 

Кога да потърсим лекар?

Ако наблюдавате появата на симптоми като болки в гърдите, недостиг на въздух, умора, замъглено зрение или проблеми с кръвообращението, е препоръчително да потърсите консултация със специалист, който да назначи подходящи изследвания, с които да се проследят нивата на различните видове холестерол. 

Освен това ако имате рискови фактори като фамилна история на сърдечно-съдови заболявания, диабет или високо кръвно налягане, е добре да се ангажирате с редовни прегледи и консултации с лекар, тъй като те са важни за предотвратяване на сериозни здравословни проблеми.

Превенция

Превенцията на високите нива на холестерол е напълно възможна и е от съществено значение за поддържането на сърдечно-съдовото здраве. 

Въпреки че генетиката играе роля в нивата на холестерола, много от причините за неговото повишаване могат да бъдат предотвратени или контролирани чрез здравословен начин на живот. 

Превенцията е не само възможна, но и изключително важна, тъй като тя намалява риска от развитието на сериозни заболявания като инфаркти, инсулти и атеросклероза.

Някои от основните практики за превенция на високите нива на холестерол припокриват методите за лечение, които са насочени към подобряване на липидния профил. Ето някои от тях:

• Здравословно хранене: балансираната диета, бедна на наситени и трансмазнини и богата на фибри, здравословни мазнини и антиоксиданти, е основа за контрол на холестерола.
• Редовна физическа активност: поне 150 минути умерена активност седмично (ходене, плуване, колоездене) помага за повишаване на добрия холестерол (HDL) и понижаване на лошия холестерол (LDL).
• Отказ от тютюнопушене и ограничаване на алкохола: подобряват сърдечно-съдовото здраве и нормализират нивата на холестерол.
• Поддържане на здравословно тегло: намаляването на излишните килограми с 5-10% може значително да подобри холестеролните нива.
  

Често хората се сещат за нивата си на холестерол едва когато те са вече твърде високи и започват да се проявяват като сериозни здравословни проблеми. Холестеролът обаче не е нещо, което може да бъде пренебрегвано — той е сред водещите фактори за редица сериозни заболявания, от които някои дори са с фатален изход. 

Проблемът е, че високите нива на холестерол обикновено не дават симптоми, докато не е твърде късно. Но добрата новина е, че с правилните навици и редовен мониторинг, нивата му могат да бъдат контролирани и нормализирани. Превенцията започва с осъзнаване на рисковете и предприемане на действия още преди холестеролът да се превърне в сериозен проблем. 

Не чакайте да стане твърде късно, за да се погрижите за сърцето си.

Източници:

Lee Y, Siddiqui WJ. Cholesterol Levels. 2023 Jul 24. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan–. PMID: 31194434.

Schoeneck M, Iggman D. The effects of foods on LDL cholesterol levels: A systematic review of the accumulated evidence from systematic reviews and meta-analyses of randomized controlled trials. Nutr Metab Cardiovasc Dis. 2021 May 6;31(5):1325-1338. doi: 10.1016/j.numecd.2020.12.032. Epub 2021 Jan 16. PMID: 33762150.

InformedHealth.org [Internet]. Cologne, Germany: Institute for Quality and Efficiency in Health Care (IQWiG); 2006-. Overview: High cholesterol. [Updated 2025 Sep 24]. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK279318/

Welty FK. Dietary treatment to lower cholesterol and triglyceride and reduce cardiovascular risk. Curr Opin Lipidol. 2020 Aug;31(4):206-231. doi: 10.1097/MOL.0000000000000689. PMID: 32692035.