Съдържание:
- Какво е анорексия?
- Видове анорексия
- Какви са характерните за анорексия симптоми?
- Какви са причините за развитие на анорексия?
- Рискови фактори
- Усложнения при анорексия
- Стадии на анорексия
- Как се диагностицира анорексия?
- Лечение при анорексия
- Кога да посетим лекар?
- Превенция
Какво е анорексия?
Анорексията, позната още като анорексия нервоза, е сериозно хранително разстройство. Характеризира се със силен страх от напълняване и изкривена представа за външния вид.
Хората с анорексия обикновено ограничават приема на храна до степен на гладуване, което води до крайно отслабване и поднормено тегло. То може да се развие с течение на времето, като в крайна сметка преминава във вредни модели на поведение.
Около 90 % от случаите на анорексия се диагностицират при жени, особено в юношеска възраст. Въпреки това мъжете и възрастните хора също могат да бъдат засегнати.
Ако не се лекува, анорексията може да стане животозастрашаваща поради тежки физически и психически усложнения.
Видове анорексия
Анорексията може да бъде разделена на два основни вида:
- Ограничителна анорексия: при този тип страдащите силно ограничават количеството храна, което приемат. Често се ограничава драстично приема на определени храни или се спортува прекомерно. .
- Пургативна анорексия: този вид също включва ограничаване на определени храни. В допълнение обаче може да има епизоди на преяждане и изчистване – изяждане на големи количества храна за кратко време, последвано от повръщане или използване на лаксативи или диуретици, за да се освободи тялото от консумираната храна.
И двата вида анорексия имат една и съща основна причина – страх от напълняване и изкривен образ на тялото, но се различават по начина, по който засегнатият контролира теглото си.
Какви са характерните за анорексия симптоми?
Анорексията се проявява както с физически, така и с емоционални симптоми, които могат да варират по тежест в зависимост от засегнатия.
Често срещаните физически симптоми включват:
- Значителна загуба на тегло или поднормено тегло за възрастта и ръста
- Замайване или припадъци поради недохранване
- Ниско кръвно налягане
- Понижен сърдечен ритъм
- Понижен метаболизъм
- Анемия
- Нередовен или липсващ менструален цикъл при жените
- Умора и слабост
- Постоянно усещане за студ
- Безсъние
- Суха кожа с жълтеникав цвят
- Косопад или изтъняла коса
- Проблеми със зъбите
- Дехидратация
- Понижено либидо
Емоционалните и поведенческите симптоми могат да включват:
- Интензивен страх от напълняване
- Отказ от поддържане на здравословно телесно тегло
- Изкривена представа за тялото, при която човек се възприема като човек с наднормено тегло, въпреки че е с поднормено тегло
- Обсебеност от храна, диети и броенето на калории
- Прекомерно спортуване
- Избягване на социални дейности, особено такива, свързани с храна
- Самонараняване
- Ниска самооценка
- Депресия
- Честа смяна на настроенията
Какви са причините за развитие на анорексия?
Точната причина за анорексия не е напълно изяснена, но се смята, че тя е резултат от комбинация от фактори. Те включват генетични и психологически такива, както и фактори от околната среда.
Рискови фактори
Няколко фактора могат да увеличат риска от развитие на заболяването. Някои от най-често срещаните са:
- Генетична предразположеност: наличието на семейна история на хранителни разстройства, депресия или тревожност увеличава вероятността от развитие на анорексия. Според проучвания приблизително 50-80% от риска за развитие на хранително разстройство е генетичен.
- Възраст: анорексията се среща най-често при тийнейджъри и млади хора, но може да се развие на всяка възраст.
- Пол: въпреки че заболяването може да засегне всеки, то се диагностицира по-често при жените, отколкото при мъжете.
- Обществен натиск: обществените стандарти, които насърчават красотата като идеал към който хората трябва да се стремят, допринасят за развитието на анорексия, особено в среда, в която външния вид е от особено значение.
- Диети и гладуване: предприемането на екстремни диети или продължително гладуване може да предизвика появата на анорексия.
- Стресиращи събития в живота: травматични преживявания, като злоупотреба със субстанции, физически или психически тормоз или голяма промяна в живота, могат да увеличат уязвимостта към разстройството.
Усложнения при анорексия
Заболяването може да доведе до сериозни и дори животозастрашаващи усложнения поради продължителното недохранване и натоварването на организма.
Някои от най-често срещаните усложнения включват:
- Сърдечни проблеми: анорексията може да доведе до аритмия, забавен сърдечен ритъм или дори до сърдечна недостатъчност поради електролитен дисбаланс.
- Остеопороза: гладуването води до сериозни дефицити на важни за организма вещества, особено на калций и витамин D. Това от своя страна причинява изтъняване на костите, което увеличава риска от развитие на остеопороза.
- Проблеми с плодовитостта: при жените тежкото недохранване може да причини нередовна менструация или спиране на менструацията (аменорея), което води до проблеми с плодовитостта.
- Храносмилателни проблеми: хроничният запек, подуването на корема и коремните болки са често срещани, тъй като храносмилателната система забавя функциите си вследствие на гладуването.
- Загуба на мускулна маса: продължителното гладуване води до отслабване на мускулите и загуба на мускулна маса, включително и на сърдечния мускул.
- Увреждане на бъбреците: дехидратацията и недохранването могат да увредят функцията на бъбреците и да доведат до дългосрочни проблеми с тях.
- Когнитивни и емоционални проблеми: анорексията може да доведе до тежка депресия, тревожност или дори мисли за самоубийство.
- Потискане на имунната система: недохранването отслабва имунната система, което затруднява борбата с инфекциите.
Стадии на анорексия
Анорексията се развива в различни етапи, характеризиращи се с физически и психологически промени. Всеки етап съответства на определен процент от индекса на телесната маса (ИТМ), което помага да се оцени тежестта на разстройството. Ето и четирите основни стадия:
Начален стадий
В тази ранна фаза човек започва постепенно да се вманиачава по теглото и образа на тялото си. Започва да ограничава приема на храна и да извършва прекомерно физически активности. Въпреки че индексът на телесна маса (ИТМ) все още може да е в рамките на нормалния над 18,5, фокусът върху отслабването започва да доминира в мислите на засегнатия.
Активен стадий
На този етап страдащият губи забележимо тегло, като ИТМ се понижава в диапазона между 16-17. Въпреки поднорменото си тегло, засегнатия продължава да се възприема като човек с наднормено тегло, поглъщайки се от рестриктивните си хранителни навици. Екстремното поведение, като например силно ограничаване на калориите, пречистване или прекомерни физически упражнения, става все по-очевидно.
Тежък стадий
С напредването на заболяването ИТМ спада между 15 и 16, а организмът започва да изпитва тежко недохранване. Започват да се появяват физически симптоми като умора, чуплива коса и нокти, остеопороза и други. Засилват се и психологическите симптоми като тревожност, депресия и оттегляне от социалния живот.
Екстремен стадий
Когато индексът на телесна маса спадне под 15, състоянието става животозастрашаващо. Тялото вече не може да поддържа жизнените си функции, което води до сериозни медицински усложнения, включително органна недостатъчност, електролитен дисбаланс и сърдечни проблеми. На този етап е необходима спешна медицинска намеса, за да се предотвратят фатални последици.
Как се диагностицира анорексия?
Диагностицирането на анорексия включва задълбочена оценка, която се уповава както на физически, така и на психологически изследвания.
Няма единен тест, който да диагностицира заболяването. Използва се комбинация от методи включително:
- Снемане на анамнеза: подробната история на хранителните навици и симптомите на пациента помагат да се установи дали тези поведения показват хранително разстройство като анорексията.
- Физически преглед: лекарят проверява за признаци на недохранване, включително загуба на тегло, ниско кръвно налягане и други физически симптоми като суха кожа или косопад. Той може също така да преслуша сърцето и белите дробове, за да прецени общото здравословно състояние.
- Психологическа оценка: специалист по психично здраве оценява хранителните навици на пациента, както и чувствата му по отношение на храната. Тази оценка често включва въпроси за емоционалното благосъстояние, настроението и мислите относно теглото и храната.
- Лабораторни тестове: кръвните тестове, изследванията на урината, и други се използват за проверка на признаци на недохранване, дехидратация и функцията на органите, за да се изключат други медицински състояния, които биха могли да причинят подобни симптоми.
Лечение при анорексия
Лечението на заболяването е насочено към преодоляване както на физическите, така и на психологическите му аспекти. Обикновено то включва комбинация от терапии, насочени към възстановяване на здравословните хранителни навици, подобряване на самооценката и разрешаване на основните емоционални проблеми.
Най-често то включва:
- Психотерапия: златен стандарт при лечението на анорексията е психотерапията, особено когнитивно-поведенческата (КПТ). Този подход помага на хората да променят нездравословните мисли и поведение, свързани с храната и образа на тялото.
- Прием на лекарства: въпреки че не са одобрени специфични лекарства за лечение на самата анорексия, могат да бъдат предписани антидепресанти или лекарства за справяне с основните психични състояния като депресия или тревожност, които често съпътстват разстройството.
- Консултации с диетолог: работата със специалист по хранене е от решаващо значение за подпомагане на пациентите да възстановят здравословните си хранителни навици. Тези специалисти напътстват хората да разберат хранителните нужди на тялото си и постепенно да въведат отново храната.
- Хоспитализация или болнично лечение: при тежки случаи, когато физическото здраве на пациента е изложено на непосредствен риск, може да се наложи хоспитализация. Тя включва медицинско наблюдение, терапия и подкрепа, за да се осигури стабилизиране на теглото и справяне с медицинските усложнения.
- Алтернативни терапии: груповата терапия позволява на хората да споделят опита си и да получат подкрепа от други хора, изправени пред подобни предизвикателства. Освен това алтернативните терапии, като йога, дихателни упражнения и медитация, могат да бъдат полезни по време на възстановяването.
Кога да посетим лекар?
Важно е да потърсите медицинска помощ, ако вие или някой ваш познат проявява симптоми на анорексия. Ранната намеса е от решаващо значение, тъй като анорексията може да доведе до тежки здравословни усложнения, ако не се лекува.
Ако забележите, че ваш приятел или член на семейството се бори с тези симптоми, насърчете го да поговори с медицинско лице.
Превенция
Макар че няма гарантиран начин за предотвратяване на анорексията, има някои практики и подходи, които могат да намалят риска или да помогнат за по-здравословно мислене по отношение на храната и възприятието за образа на тялото.
Изграждането на положителна връзка с храната и насърчаването на себеприемането от ранна възраст може да доведе до значителна промяна.
Насърчаването на здравословни механизми за справяне със стреса и тревожността също може да помогне, тъй като емоционалното разстройство може да допринесе за нарушени хранителни модели.
Ако в семейството има случаи на хранителни разстройства или известни рискови фактори, ранното консултиране може да осигури поддържане на здравословни хранителни навици и повишено самочувствие, което може да помогне за предотвратяване на появата на анорексия или други хранителни разстройства.
Източници:
Moore CA, Bokor BR. Anorexia Nervosa. [Updated 2023 Aug 28]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2024 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK459148/