Съдържание:
- Какво е витилиго?
- Видове витилиго
- Какви са характерните за витилиго симптоми?
- Какви са причините за поява на витилиго?
- Рискови фактори
- Усложнения при витилиго
- Как се поставя диагноза витилиго?
- Лечение на витилиго
- Кога да посетим лекар?
- Превенция
Какво е витилиго?
Витилиго е кожно заболяване, при което участъци от кожата губят цвета си. Това се случва, когато клетките (меланоцити), отговорни за производството на меланин, веществото което придава цвета на кожата, са увредени или спират да функционират. В резултат на това участъци от кожата губят пигментацията си и стават по-светли или напълно бели.
Витилигото засяга около 1% от населението на света, въпреки че според някои проучвания този процент може да достигне до 1,5%. В световен мащаб това означава, че около 70 милиона души страдат от витилиго.
Витилигото може да засегне всяка част от тялото, но обикновено се среща на местата, като лицето, ръцете, дланите, стъпалата и устните. Петната могат да варират по размер и форма и да се разрастват с течение на времето.
Точната причина за витилиго не е напълно изяснена, но се смята, че тя включва комбинация от генетични, автоимунни и фактори от околната среда. Заболяването не е заразно или животозастрашаващо, но може да окаже значително влияние върху самочувствието и психическото състояние на засегнатия.
Няма специфично лечение за витилиго, но различни видове терапии могат да помогнат за възстановяване на цвета на кожата или за изравняване на тена. От съществено значение за хората с витилиго е да предпазват кожата си от слънце, за да се предотврати слънчево изгаряне и по-нататъшна депигментация.
Видове витилиго
Съществуват различни видове витилиго, всяко от които има свои собствени характеристики. Основните са:
- Генерализирано витилиго: това е най-често срещаният вид витилиго и обикновено включва симетрична депигментация от двете страни на тялото. Петната често се появяват по зони като лицето, ръцете, мишниците, стъпалата и устните. Този вид може да прогресира с течение на времето, като петната се разпространяват и се сливат в по-големи области.
- Локализирано витилиго: за разлика от генерализираното витилиго, локализираното обикновено се появява от едната страна на тялото. В голяма част от случаите се развива в по-млада възраст и прогресира за ограничен период от време, преди да се стабилизира. Локализираното витилиго може да спре да се разпространява и да остане ограничено до определени области на тялото.
- Смесено витилиго: съчетава в себе си чертите и на предходните два вида витилиго. При този тип могат да се наблюдават петна от депигментация, както от двете страни на тялото, така и само от едната.
- Универсално витилиго: универсалното витилиго се характеризира с обширна депигментация, обхващаща по-голямата част или цялата повърхност на тялото. Тази форма на витилиго се среща рядко и може да окаже сериозно въздействие върху външния вид и качеството на живот на човека.
Какви са характерните за витилиго симптоми?
Важно е да се отбележи, че витилигото е предимно козметично състояние и обикновено не причинява физически дискомфорт или други симптоми, освен промените в пигментацията на кожата.
Тежестта и степента на симптомите също могат да варират значително при различните хора. При някои може да има само няколко малки бели петна, докато при други може да се наблюдава широко засягане на големи части от тялото.
Типичните симптоми на витилиго включват предимно промени във външния вид на кожата, включително:
- Бели петна: отличителният симптом на витилиго е появата на тебеширено бели петна по кожата. Те могат да варират по големина и форма и могат да се появят навсякъде по тялото, но често засягат предимно участъци, където кожата е по-нежна или подложена на микротравми.
- Обезцветяване на косата: освен че засяга кожата, витилигото може да причини и промени в цвета на косата. Косата, намираща се в областите, засегнати от заболяването, може да стане бяла или сребриста, особено при хора с по-тъмна коса.
Какви са причините за поява на витилиго?
Витилигото започва със загиването на меланоцитите – клетките, които придават цвета на кожата и косата на човек. Все още не е ясно защо се случва това.
Съществуват множество различни теории, една от които предполага че заболяването е автоимунна реакция, при което имунната система на организма погрешно атакува меланоцитите. Това причинява тяхното разрушаване или нарушаване на функциите им, което води до депигментация на кожата.
Други предположения пък определят витилигото като заболяване появило се вследствие на проблеми с нервната система. Освен това генетиката вероятно също играе роля в предразположението на някои хората към развитие на витилиго. Определени гени, свързани с имунната регулация, функцията на меланоцитите и реакциите към оксидативен стрес, са замесени в състоянието.
Като цяло витилигото е сложно състояние с различни взаимодействащи си фактори, които допринасят за неговата поява и прогресия.
Рискови фактори
Няколко фактора могат да увеличат риска от развитие на витилиго:
- Семейна анамнеза: наличието на член на семейството с витилиго увеличава вероятността от развитие на заболяването.
- Автоимунни заболявания: при хора с някои автоимунни заболявания, като такива засягащи щитовидната жлеза (напр. Болест на Хашимото, болест на Грейвс, и др.), ревматоиден артрит, псориазис или диабет тип 1, рискът от развитие на витилиго е по-висок.
- Генетика: някои генетични фактори могат да предразположат хората към витилиго, въпреки че моделът на унаследяване е сложен и не е напълно изяснен.
- Фактори от околната среда: като замърсители, химикали, ултравиолетови лъчи, може да увеличи риска от развитие на заболяването или да предизвика изострянето му.
- Кожни травми: като порязвания, одраскавания, изгаряния или други наранявания, могат да предизвикат развитие на витилиго при предразположени хора – явление, известно като феномен на Кьобнер.
- Стрес: психологическият стрес или емоционална травма вследствие на някакво събитие, могат да предизвикат появата на заболяването при по-податливи хора или да изострят вече развило се витилиго.
Въпреки че тези рискови фактори могат да увеличат вероятността от развитие на витилиго, не е задължително всеки човек с някои от тези рискови фактори да развие състоянието. Освен това витилиго може да се появи и при хора без известни рискови фактори.
Усложнения при витилиго
Въпреки че витилиго е предимно козметично състояние и обикновено не причинява физически дискомфорт или здравословни усложнения, то все пак може да се асоциира с няколко усложнения, включително:
- Слънчево изгаряне и риск от рак на кожата: депигментираните участъци от кожата са по-податливи на слънчево изгаряне и увреждане на кожата от ултравиолетовите лъчи. Това от своя страна може да увеличи риска от развитие на рак на кожата.
- Социално и психологическо въздействие: заболяването може да окаже значително влияние върху самочувствието, външния вид и качеството на живот на засегнатия. Забележимите промени в пигментацията на кожата могат да доведат до чувство на срам или социално изолиране, които да причинят психологически дистрес, включително тревожност или депресия.
- Промени в цвета на очите: в допълнение към засягането на кожата и косата, витилигото може да доведе и до промени в цвета на очите. Депигментацията на ириса води до промени в цвета на очите.
- Повишен риск от автоимунни заболявания: наличието на витилиго може да увеличи риска от развитие на други автоимунни състояния като лупус, анемия, ревматоиден артрит, и др.
- Изтъняване на кожата: едно от потенциалните усложнения при лечение на витилиго с локални кортикостероиди е изтъняването или атрофията на кожата, особено когато се използват продължително време или върху зони където кожата е тънка и нежна.
- Загуба на слуха: може да бъде усложнение, свързано с витилиго, въпреки че точният механизъм остава неясен. Проучванията сочат, че при пациентите със заболяването може да се наблюдават смущения в горната част на слуховия канал, засягащи черепно-мозъчните нерви и областите над кохлеарните ядра.
Това са само част от предполагаемите усложнения, до които заболяването може да доведе. Въпреки това е важно да се отбележи, че не всеки човек с витилиго следва да развие някое от тези усложнения.
Как се поставя диагноза витилиго?
Опитните лекари обикновено не изпитват трудности при диагностицирането на заболяването. Визуалният преглед често е напълно достатъчен, макар че за окончателно поставяне на диагноза и отхвърлянето на други кожни заболявания е добре да бъдат направени определни изследвания.
Обикновено прегледът започва с клиничен преглед съчетаващ снемане на анамнеза и физически преглед. Лекарят следва да се поинтересува от медицинската история на пациента, включително от семейна анамнеза на витилиго или други автоимунни заболявания, както и от подробности за появата, продължителността и развитието на симптомите. По време на физическия преглед лекарят внимателно оглежда кожата за бели петна, които са отличителна черта на витилиго. Тези петна често имат ясно очертани граници и могат да варират по размер и форма.
Освен това в някои случаи може да се извърши кожна биопсия, за да се потвърди диагнозата витилиго и да се изключат други кожни заболявания. Това включва отстраняване на малко парченце от кожата за изследване под микроскоп, за да се потърсят характерни промени, свързани с витилиго, като например липса на меланоцити в засегнатите области.
Ранното диагностициране е важно за започване на подходящо лечение и установяването на стратегии за управление, които да помогнат на хората с витилиго да поддържат здравето на кожата си и цялостното си благосъстояние.
Лечение на витилиго
Лечението на витилиго не винаги е необходимо, тъй като състоянието има основно козметичен характер и не представлява проблем за здравето на засегнатия.
Ако все пак налице е широко разпространено витилиго или физическите симптоми засягат емоционалното състояние на пациента, лекуващият лекар може да предложи няколко различни варианта за третиране на заболяването. Те основно имат за цел да върнат пигмента на кожата до известна степен, да забавят развитието на състоянието и да направят тена на кожата по-равномерен.
Основните методи включват:
- Локални кортикостероиди: това са често предписвани лекарства, които помагат за намаляване на възпалението и репигментация на кожата. Локалните кортикостероиди често се използват като първа линия за лечение на локализирано витилиго и могат да се прилагат върху засегнатите участъци от кожата.
- Локални калциневринови инхибитори: тези медикаменти действат чрез потискане на имунния отговор на кожата и могат да се използват като алтернатива на кортикостероидите за лечение на витилиго, особено по лицето и други чувствителни зони.
- Фототерапия: фототерапията включва излагане на кожата на ултравиолетова (UV) светлина чрез UV лампи, за да се стимулира активността на меланоцитите и да се репигментират депигментираните области. Фототерапията може да се провежда в кабинета на дерматолог или с помощта на домашен фототерапевтичен апарат.
- UVB терапия: е вид фототерапия, при която се използва специфична дължина на вълната на UVB светлината, за да се насочи към засегнатите участъци от кожата. Тя често е ефективна за репигментиране на петна от витилиго, особено когато се използва в комбинация с други лечения.
- Ексимерна лазерна терапия: при тази процедура се използва специализиран ексимерен лазер (excimer laser), който доставя UVB лъчи директно върху депигментираните участъци от кожата, като стимулира производството на меланоцити и подпомага репигментацията. Особено ефективна е за лечение на локализирано витилиго.
- Депигментация на кожата: в случаите на широко разпространено витилиго може да се обмисли депигментационна терапия. Тя включва използване на локални медикаменти за изсветляване на останалата пигментирана кожа, за да съответства на избелелите области, което води до по-равномерен цвят на кожата. Важно е да се отбележи, че този метод се счита за последна терапевтична възможност, когато други методи не са постигнали успех.
- Хирургични интервенции: като присаждане на кожа, микропигментация (татуиране) и автоложна трансплантация на меланоцити, могат да бъдат вариант за отделни случаи на витилиго.
Кога да посетим лекар?
Препоръчително е да се консултирате с дерматолог или друг специалист, ако забележите някакви промени по кожата си, като например появата на бели петна или необичайни пигментационни модели, които могат да бъдат признак на витилиго.
Превенция
Понастоящем не е известен начин да се предотврати развитието на витилиго. Тъй като точната причина за витилиго не е напълно изяснена, прилагането на превантивни мерки не винаги би било ефективно. Въпреки това някои добри практики биха могли да помогнат за намаляване на риска от поява на заболяването. Ето кои са те:
- Слънцезащита: предпазването на кожата от прекомерно излагане на слънце може да помогне за предотвратяване на слънчево изгаряне и увреждане на кожата.
- Избягване травмирането на кожата: физическите травми на кожата, като порязвания, изгаряния или други наранявания, могат да предизвикат развитие на витилиго.
- Управление на стреса: въпреки че стресът не е пряка причина за витилиго, той може да изостри симптомите при някои хора. Прилагането на техники за намаляване на стреса, като например упражнения за релаксация, дихателни практики и медитация, може да помогне за намаление на нивата на стрес, както и да сведат до минимум въздействието му върху витилиго.
Витилиго е заболяване, което причинява козметични промени по кожата. Те могат да засегнат самочувствието на засегнатите и да влошат качеството им на живот. За щастие в днешно време съществуват редица практики и терапии, които могат да помогнат на хора с витилиго да се чувстват по-комфортно.
Източници:
Attili VR, Attili SK. Segmental and generalized vitiligo: both forms demonstrate inflammatory histopathological features and clinical mosaicism. Indian J Dermatol. 2013 Nov;58(6):433-8. doi: 10.4103/0019-5154.119949. PMID: 24249893; PMCID: PMC3827513.
Ahmed jan N, Masood S. Vitiligo. [Updated 2023 Aug 7]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2024 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK559149/
Prabha N, Arora R, Chhabra N, Jati M, Nagarkar NM. Audiological Abnormalities in Vitiligo Patients: A Hospital-Based Cross-Sectional Study. Int Arch Otorhinolaryngol. 2020 Apr;24(2):e149-e153. doi: 10.1055/s-0039-1696700. Epub 2019 Nov 4. PMID: 32256834; PMCID: PMC6828565.