Съдържание:
- Какво е ревматоиден артрит?
- Видове ревматоиден артрит
- Какви са характерните за ревматоиден артрит симптоми?
- Какви са причините за поява на ревматоиден артрит?
- Рискови фактори
- Може ли ревматоидният артрит да доведе до усложнения?
- Как се диагностицира ревматоиден артрит?
- Лечение на ревматоиден артрит
- Кога да посетим лекар?
- Превенция
Какво е ревматоиден артрит?
Ревматоидният артрит е хронично автоимунно заболяване, което засяга предимно ставите и води до възпаление, болка, скованост и намалена подвижност. Този вид е най-често срещаната форма на артрит в световен мащаб.
Характерно за този вид артрит е симетричният модел на засягане на ставите. Тоест ако е засегната една става, често е засегната и съответната става от другата страна на тялото.
Обикновено засегнати са ставите на ръцете, китките, коленете и глезените, въпреки че заболяването може да засегне и други стави, като тези на раменете, лактите и челюстта. Освен ставите, ревматоидният артрит може да засегне и други органи и системи в тялото като например сърцето, белите дробове, очите, кръвоносните съдове, кожата, и други.
Към момента не е установено лечение за ревматоиден артрит. Въпреки това, съществуват лечения, които могат ефективно да овладеят симптомите му и да забавят прогресията му. Тези методи се фокусират основно върху намаляване на възпалението, облекчаване на болката, запазване на функцията на ставите и предотвратяване на по-нататъшно увреждане, както и засягането на други тъкани.
Видове ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит може да бъде класифициран в различни видове въз основа на различни фактори, като наличието на специфични антитела, активността на заболяването, тежестта и клиничните характеристики.
Основните видове, с които е добре да сте запознати включват:
- Серопозитивен ревматоиден артрит: при този вид в кръвта на пациента се откриват специфични антитела, наречени ревматоиден фактор (РФ) и/или антициклични цитрулинирани пептиди (анти-CCP). Серопозитивният ревматоиден артрит има тенденцията да се проявява по-типично с възпаление на ставите, болка и подуване, а в някои случаи може да прогресира по-бързо. Този вид е и по-често срещания, като голяма част от хората, диагностицирани със заболяването имат именно този тип.
- Серонегативен ревматоиден артрит: при него специфични антитела (РФ и анти-CCP) не се откриват в кръвта. Въпреки това хората със серонегативен ревматоиден артрит продължават да изпитват симптоми, подобни на тези при серопозитивения. Серонегативният вид може да има по-слабо предсказуемо протичане, а диагностицирането му да бъде по-трудно, тъй като липсата на тези антитела може да затрудни лекарите.
Видове ревматоиден артрит спрямо стадия на протичане на заболяването:
- Стадий I: е ранният стадий на заболяването, като се характеризира с появата на симптоми като болки в ставите, скованост и подуване, често в рамките на първите няколко месеца до една година. Липсват по-сериозни промени и усложнения засягащи костите.
- Стадий II: умереният ревматоиден артрит включва нарастващо възпаление и увреждане на ставите, което води до функционални нарушения и ограничения в ежедневните дейности.
- Стадий III: при него се разграничава тежката форма на ревматоиден артрит, която се характеризира с обширни ставни увреждания и деформации, както и засягане на костите. При този стадий се изискват по-агресивни подходи на лечение за овладяване на симптомите и предотвратяване на по-нататъшното им развитие.
- Стадий IV: е последният стадий от развитието на болестта и представлява най-напредналата форма на ревматоиден артрит. При нея се наблюдава тежко разрушаване на ставите, придружено от сериозни усложнения, а дори и инвалидност. На този етап може да се наложи и лечение чрез хирургични интервенции.
Какви са характерните за ревматоиден артрит симптоми?
Симптомите на ревматоидния артрит могат да варират в широки граници при различните хора. Докато при някои се наблюдават класически симптоми като болки в ставите и подуване, при други може да има нетипични прояви или дори първоначално да няма ясни признаци.
Тежестта и прогресията на симптомите също могат да се различават значително при отделните случаи, като се влияят от фактори като възраст, генетика, общо здравословно състояние и отговор към лечението.
Сред най-често срещаните оплаквания са:
- Болки в ставите
- Подуване на ставите
- Скованост в засегнатите стави
- Топлина и зачервяване около ставите
- Деформации на ставите
- Трудности или неспособност за движение на ставите
- Обща умора и отпадналост
- Нарушения в съня
- Повишаване на телесната температура
- Загуба на апетит
Какви са причините за поява на ревматоиден артрит?
Обикновено при здрав човек имунната система се бори ефективно с нашественици, като бактерии и вируси. При автоимунно заболяване като ревматоиден артит обаче, имунната система приема клетките на тялото за чужди нашественици, вследствие на което освобождава възпалителни химикали, които атакуват тези клетки.
В случая на ревматоиден артрит, имунната система атакува синовията – тъканната обвивка около ставата, която произвежда течност (синовиум), подпомагаща гладкото движение на ставата. Възпаленият синовиум от своя страна е и причината за появата на характерните за заболяването симптоми.
Към момента не е напълно ясно защо хората развиват ревматоиден артрит. Генетични, имунологични или хормонални фактори са сред често спряганите причинители. Те от своя страна могат да бъдат активирани от редица фактори в околната среда, например инфекции с вируси или бактерии, физически или емоционален стрес, тютюнопушене и множество други.
Рискови фактори
Рисковите фактори свързани с появата на ревматоиден артрит биха могли да взаимодействат помежду си, повлиявайки по различен начин на вероятността на даден човек да развие ревматоиден артрит.
Някои от често срещаните фактори, които могат да увеличат риска от развитие на заболяването са:
- Пол: жените са по-склонни да развият ревматоиден артрит, отколкото мъжете.
- Възраст: заболяването може да се появи на всяка възраст, но най-често засяга хора на възраст между 40 и 60 години.
- Семейна анамнеза: наличието на член на семейството с болестта увеличава риска от развитие на ревматоиден артрит.
- Хормонални фактори: хормоналните промени, като тези, настъпващи по време на пубертета, бременността и менопаузата, могат да повлияят на риска от развитие на ревматоиден артрит.
- Затлъстяване: наднорменото тегло увеличава риска от развитие на болестта, тъй като стимулира възпаление и метаболитна дисфункция, които могат да изострят автоимунните реакции и да допринесат за развитието на или прогресирането на заболяването.
- Фактори от околната среда: излагането на определени фактори на околната среда, като например инфекции, замърсители или токсини, може да предизвика или да изостри заболяването при по- податливи хора.
Може ли ревматоидният артрит да доведе до усложнения?
Ревматоидният артрит може да доведе до значителни усложнения, ако изобщо не се лекува или се лекува неправилно с течение на времето. Постоянното възпаление и дисфункцията на имунната система, причиняват не само увреждане на ставите, но могат да засегнат и различни органи и системи в цялото тяло.
Някои често срещани усложнения при ревматоиден артрит са:
- Трайно увреждане на ставите: хроничното възпаление на ставите може да доведе до прогресивно увреждане на ставите, ерозия на хрущяла и костите и евентуални деформации на ставите.
- Функционални увреждания: тежките ставни увреждания и деформации могат да доведат до намалена подвижност, скованост и затруднения при извършване на ежедневните дейности.
- Ревматоидни възли: твърди бучки или възли могат да се появят под кожата, обикновено около точки на натиск или засегнати стави.
- Сърдечно-съдови заболявания: ревматоидният артрит увеличава риска от сърдечносъдови усложнения като инфаркти, инсулти и атеросклероза, сърдечна недостатъчност, и други.
- Остеопороза: хроничното възпаление и приема на някои лекарства за лечение на заболяването могат да доведат до намаляване на костната плътност и повишен риск от фрактури.
- Ревматоидно белодробно заболяване: свързаното с болестта възпаление може да засегне белите дробове, което да доведе до състояния като интерстициална белодробна болест, плеврит и белодробни възли.
- Усложнения на очите: ревматоидният артрит може да причини възпаление на очите, което води до състояния като синдром на сухото око, склерит, увеит и повишен риск от глаукома и катаракта.
- Васкулит: представлява възпаление на кръвоносните съдове, което може да възникне при хора с ревматоиден артрит. То води до усложнения като кожни язви, увреждане на нервите и увреждане на органите.
- Анемия: хроничното възпаление при болестта може да доведе до анемия, която се характеризира с намаляване на броя на червените кръвни клетки и симптоми като умора и слабост.
- Повишен риск от инфекции: заболяването и неговото лечение могат да отслабят имунната система, което увеличава риска от инфекции, особено на дихателните и пикочните пътища.
Как се диагностицира ревматоиден артрит?
Диагностицирането на заболяването може да бъде предизвикателство поради разнообразната му проява и припокриването му с други заболявания. Поради това често е необходим цялостен подход, съчетаващ няколко диагностични метода, за да се постави точна диагноза и да се започне подходящо лечение.
Ранното диагностициране и намеса са от решаващо значение за ефективното управление на заболяването и предотвратяването на дългосрочни ставни увреждания и усложнения.
Основните похвати използвани от лекарите за откриването на ревматоиден артрит са:
- Анамнеза и физически преглед: обикновено лекарят започва със снемането на подробна медицинска анамнеза и физикален преглед, за да оцени симптомите, като болка в ставите, подуване, скованост и функционални ограничения. Той може също така да се поинтересува от медицинската история на пациента, както и всякакви потенциални отключващи или рискови фактори свързани със заболяването.
- Кръвни изследвания: кръвните изследвания са от съществено значение за диагностицирането на ревматоидния артрит. Тези тестове включват изследване за антитела срещу ревматоиден фактор (РФ) и антицикличен цитрулиран пептид (анти-CCP). Освен това тестовете за С-реактивен протеин (CRP) и скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) измерват нивата на възпаление, които често са повишени при пациенти с ревматоиден артрит, като помагат при оценката на активността на заболяването.
- Образни изследвания: образните изследвания играят решаваща роляне само при диагностицирането, но и наблюдението на заболяването. Рентгеновите снимки разкриват ставни ерозии и стеснения, а ултразвукът открива ранни синовиални възпаления и ерозии, които не се виждат на рентгеновите снимки. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) осигурява подробна оценка на ставните увреждания и възпаления, особено в случаите, когато рентгеновите лъчи и ултразвукът са достатъчни, или за специфични оценки на ставите. Тези образни методи допълват клиничната оценка и допринасят за поставянето на точна диагноза и планирането на подходящо лечение.
Лечение на ревматоиден артрит
Към момента не е известен лек за ревматоидния артрит. Въпреки това съществуват различни методи на лечение за овладяване на симптомите, забавяне на прогресията на заболяването и подобряване на качеството на живот на засегнатите.
В общия случай лечението на болестта обикновено включва мултидисциплинарен подход, съобразен с конкретните симптоми, тежестта на заболяването и целите на лечението на всеки човек.
Ето някои от най-често използваните подходи за лечение:
- Лекарства: играят основна роля в лечението на заболяването. Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) като ибупрофен облекчават болката и възпалението. Болест-модифициращите антиревматоидни лекарства (БМАРЛ) са насочени към основните възпалителни процеси, като се използват с цел забавяне на прогресията на заболяването. Кортикостероидите също могат да се използват за бързо намаляване на възпалението по време на обостряне на заболяването, въпреки че дългосрочната им употреба обикновено се избягва поради потенциални странични ефекти.
- Физиотерапия: е друг съществен компонент от лечението на ревматоиден артрит, тъй като помага за подобряване на гъвкавостта, силата и обхвата на движение на ставите. Чрез специално разработени програми за упражнения и мануални техники, физиотерапевтите работят с пациентите за намаляване на болката, подобряване на функцията на ставите и подобряване на цялостната подвижност.
- Лечебна гиманстика: включваща упражнения за разтягане, укрепване и упражнения с ниска степен на въздействие, може да бъде полезна за хората с ревматоиден артрит. Тези упражнения спомагат за подобряване на гъвкавостта на ставите, мускулната сила и сърдечносъдовата активност, като насърчават цялостното физическо здраве и благополучие.
- Хирургия: в случаите на тежки увреждания на ставите и деформации, които не реагират на консервативното лечение, може да се обмисли операция като вариант за лечение на ревматоиден артрит. Съществуват различни по вид операции, които могат да бъдат приложени като синовектомия, артродеза, подмяна на увредената става, и други.
Кога да посетим лекар?
В случай че изпитвате постоянна болка в ставите, подуване, скованост или затруднения при извършване на ежедневни дейности, е препоръчително да се консултирате с лекар.
Освен това, ако спадате към някоя от рисковите групи свързани със заболяването, също е важно да потърсите мнението на специалист с цел избягване развитието на по-сериозни усложнения.
Превенция
За съжаление няма сигурен начин, който да гарантира предотвратяването на заболяването, тъй като точните причини за него са неизвестни и до днес. Въпреки това усвояването на определени практики свързани с начина на живот на човек биха могли да помогнат за намаляване на риска от развитие на ревматоиден артрит.
Ето някои полезни препоръки:
- Поддържане на здравословно тегло чрез балансирана диета и редовна физическа активност.
- Отказ от тютюнопушене, тъй като то може да допринесе не само за развитието, но и за прогресията на заболяването, при хора които вече го имат.
- Усвояване на техники за предпазване на ставите от износване. Такива могат да включват използване на помощни средства при определени физически дейности, поддържане на добра стойка на тялото, както и избягването на повтарящи се действия, които натоварват ставите.
- Управление на стреса, тъй като той може да допринесе за развитието на автоимунни реакции или да изостри вече развило се възпаление.
- Редовни профилактични прегледи при специалист поне веднъж годишно, особено ако спадате към някоя от рисковите групи.
Ревматоидният артрит е сложно автоимунно заболяване, което може да окаже значително въздействие върху качеството на живот на засегнатите. Ранното диагностициране и правилното лечение са ключови за ефективното справяне със симптомите, забавяне прогресията на заболяването и подобряването на дългосрочните резултати.
Източници:
Chauhan K, Jandu JS, Brent LH, et al. Rheumatoid Arthritis. [Updated 2023 May 25]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2024 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK441999/