Съдържание:
- Какво е менингит?
- Видове менингит
- Какви са характерните за менингит симптоми?
- Какви е причината за менингит?
- Рискови фактори
- Усложнения при менингит
- Как се поставя диагноза менингит?
- Има ли лечение за менингит?
- Кога да посетим лекар?
- Профилактика
- Превенция
Какво е менингит?
Менингитът, е заболяване, което се характеризира с възпаление на менингите – защитните мембрани, покриващи главния и гръбначния мозък. Чести причинители са вирусните и бактериалните инфекции, въпреки че и други фактори биха могли да допринесат за неговата поява.
Менингитът може да засегне хора от всички възрасти, но някои групи, като бебета, юноши или хора с отслабена имунна система за по-застрашени. Бактериалният менингит се счита за по-тежък от вирусната форма. За щастие за някои бактериални щамове е налична ваксинация, което допълнително подчертава значението на превантивните мерки.
Заболяването може да доведе до тежки усложнения, а в някои случаи дори и до фатален край. Ето защо ранното диагностициране и правилно лечение са от решаващо значение за осигуряването на по-добра прогноза за засегнатите.
Видове менингит
Менингитът може да бъде разделен на няколко различни форми спрямо причините за неговата поява, както и бързината на развитие на заболяването.
Според причините, менингитът се дели на:
Бактериален менингит
Бактериалният менингит, считан за най-тежката форма на заболяването, се причинява от бактерии, които навлизат в кръвообращението и инфектират менингите. Основни причинители са щамове като Neisseria meningitidis, Streptococcus pneumoniae и Haemophilus influenzae. Бактериите могат да навлязат в тялото на човек по различни начини, като например през дихателните пътища, обмяна на слюнка, през ушите, при травми, и др.
Бактериалният менингит изисква незабавна медицинска помощ поради бързото си развитие и възможността за сериозни усложнения, включително мозъчни увреждания, загуба на слух, неврологични увреждания, или дори смърт.
Вирусен менингит
Както името подсказва, този вид обикновено се причинява от различни вируси. Обикновено тази форма е по-често срещана, но и по-лека от бактериалния менингит.
Ентеровирусите, включително коксаки вирусите и херпесните вируси, често са причина за случаите на вирусен менингит, особено през топлите месеци.
Този тип може да отшуми от само себе си, но може да изисква и сериозно лечение. Това зависи най-вече от фактори като типа вирус, възрастта на пациента, както и общото му здравословно състояние.
Гъбичен менингит
Гъбичният менингит се причинява от гъбични инфекции и обикновено засяга лица с отслабена имунна система. Гъбички като Cryptococcus и Candida могат да доведат до този вид менингит. Макар и по-рядко срещани от вирусните или бактериалните форми, гъбичните менингити могат да бъдат упорити и трудни за лечение. Най-често засегнати са хора с отслабена имунна система.
Неинфекциозен менингит
Неинфекциозният менингит се характеризира с възпаление на менингите, което не е свързано с инфекциозни причинители. Различни фактори могат да предизвикат тази форма, включително някои лекарства, автоимунни заболявания и ракови заболявания. За разлика от инфекциозните форми, неинфекциозният менингит не се причинява от вируси, бактерии или гъбички.
Лечението се фокусира върху преодоляването на основните неинфекциозни фактори, допринасящи за възпалението. Ето защо за ефективното лечение е от съществено значение лекарят правилно да установи конкретната причина.
Паразитен менингит
Този вид е сравнително рядка форма на заболяване и основно се среща в страните от третия свят. Причинява се от паразити, които заразяват централната нервна система. Заразяването обикновено става след контакт със заразени животни, хранителни продукти, или води. Макар и рядко, тази форма на менингит може да бъде тежка, да прогресира бързо и да доведе до висок процент на смъртност.
Според протичането си, заболяването се дели на:
Остър менингит
Острият менингит се характеризира с бърза поява на симптомите, което налага незабавна медицинска помощ. Ранното диагностициране и лечение са от решаващо значение за предотвратяване на усложненията и подобряване на резултатите.
Хроничен менингит
За разлика от острия менингит, този вид се развива по-бавно, често в рамките на седмици до месеци. Първоначално симптомите могат да бъдат незабележими, което води до забавено разпознаване и диагностициране. Хроничният менингит поставя известно предизвикателство пред лекарите поради продължителното си протичане, и специфично лечение.
Какви са характерните за менингит симптоми?
Характерните признаци за заболяването могат да варират в зависимост от вида му. Най-общите симптоми за менингит включват:
- Силно главоболие
- Скованост във врата
- Повишена телесна температура
- Чувствителност към светлина
- Гадене и повръщане
- Сънливост
- Поява на кожен обрив в някои случаи
Важно е да се отбележи, че тежестта и комбинацията от горепосочените симптоми могат да варират и не всеки болен от менингит ще прояви всички тези признаци. Освен това вирусният и бактериалният менингит могат да имат сходни симптоми, което прави трудно разграничаването им само въз основа на клиничната картина.
Какви е причината за менингит?
Менингитът може да бъде следствие на много различни причини. Сред най-често срещаните са:
- Вирусни инфекции
- Бактериални инфекции
- Гъбични инфекции
- Паразитни инфекции
Заболяването може да бъде причинено и от неинфекциозни фактори като прием на определени лекарства, автоимунни заболявания, ракови заболявания, травми в областта на главата, и др.
Обикновено менингитът се развива, когато инфекциозни агенти навлязат в кръвта и достигнат до защитните мембрани, покриващи главния и гръбначния мозък. Веднъж достигнал менингите, инфекциозния агент предизвиква възпалителна реакция.
В опита си да предпази организма имунната система реагира водейки до подуване и дразнене на засегнатите области. Именно така възникват и характерните за менингит симптоми. При неинфекциозния менингит възпалението на менингите съответно се развива без наличието на инфекциозни агенти.
Рискови фактори
Рисковите фактори за менингит включват:
- Възраст: въпреки че заболяването може да засегне хора от всякакви възрасти, то най-често се наблюдава при новородени, малки деца и млади хора.
- Отслабена имунна система: хората с отслабена имунна система вследствие на заболявания като ХИВ/СПИН, някои лекарства или имуносупресивни терапии са по-податливи на менингит.
- Липса на ваксинация: срещу ваксинопредотвратими причинители на менингит, увеличава риска от неговото развитие.
- Хронични заболявания: като диабет, бъбречна недостатъчност, кистозна фиброза, и други могат да компрометират имунната система, с което да повишат риска от развитие на менингит.
- Травма на главата: травмите на главата понякога могат да осигурят път за лесен достъп на бактерии до менингите.
- Пътуване или пребиваване в ендемични райони: по света, в които някои инфекции са по-разпространени, може да увеличи риска от заразяване с тях и развитие на менингит.
- Пребиваване в пренаселени пространства: според различни проучвания, продължителното пребиваване в пренаселени среди, като например общежития, бежански лагери, или масови събития, увеличава риска от разпространение на инфекции и развитие на заболявания като менингит.
Усложнения при менингит
Менингитът може да доведе до различни усложнения, някои от които могат да бъдат тежки и да имат дългосрочни последици. Някои от често срещаните усложнения, свързани със заболяването са:
- Увреждане на мозъка: тежките случаи на менингит могат да доведат до възпаление, засягащо мозъчната тъкан, което да доведе до когнитивни увреждания, проблеми с паметта или други неврологични проблеми.
- Загуба на слуха: менингитът може да причини увреждане на вътрешното ухо, което да доведе до частична или пълна загуба на слуха.
- Проблеми със зрението: менингитът може да засегне зрителния нерв или други части на окото, водейки до увреждане на зрението или до слепота.
- Припадъци: някои хора могат да получат припадъци като усложнение на менингита.
- Хидроцефалия: заболяването може да доведе до натрупване на ликвор, познат още като гръбначно-мозъчна течност (ГМТ), в мозъка. Това от своя страна води до състоянието хидроцефалия или повишено налягане в черепната кутия.
- Проблеми с двигателните функции: неврологичното увреждане вследствие на менингита, може да засегне координацията и двигателните функции, което да доведе до затруднения с движението и равновесието.
- Шок: по-специално бактериалният менингит може да доведе до сепсис, а от там и до септичен шок – животозастрашаващо състояние.
Това са само част от възможните усложнения, до които менингитът може да доведе. Важно е да се отбележи, че тежестта им може да варира и не всеки, който е прекарал менингит, е застрашен от развитието на някой от тези усложнения.
Как се поставя диагноза менингит?
Диагностицирането на заболяването изисква комбинация от методи. Сред най-често използваните такива от лекарите се нареждат:
Снемане на анамнеза
Лекарят разпитва пациента за неговите симптоми, тяхната проява, както и за цялостната му медицинска история. С това се цели специалистът да се запознае подробно със състоянието на пациента.
Физически преглед
Следваща стъпка от диагностицирането е извършването на обстовен физически преглед. С него се търсят симптоми като скованост във врата, главоболие и други признаци характерни за менингит.
Често използван метод е признакът на Брудзински, при който пациентът навежда врата си напред, докато лекарят следи за неволно сгъване на бедрата и коленете. Ако такова се прояви, то това се счита за показател за мозъчно увреждане или неврологично смущение.
Лабораторни изследвания
Лабораторните изследвания са особено важни за поставянето на диагноза. С тяхна помощ се установява наличието на инфекция, както и нейния причинител.
Лумбална пункция
Това е вероятно едно от най-важните изследвания за диагностицирането на менингит. При него лекарят вкарва тънка игла в междупрешленното пространство в областта на пояса. С нейна помощ се изтегля малко количество гръбначно-мозъчна течност (ликвор). Тя бива анализирана за наличието на бактерии, вируси или други аномалии, които да потвърдят диагнозата менингит.
Образни изследвания
В допълнение към всички останали изследвания, лекуващият лекар може да назначи и образни такива. С тяхна помощ може да се проследят промените в различни области на тялото. Това помага за поставянето на по-прецизна диагноза чрез определяне на болестните увреждания и тяхната тежест. Сред най-често използваните образни изследвания за компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
Има ли лечение за менингит?
След потвърждаване на диагнозата, лекарят следва да определи и подходящо за пациента лечение. Назначаването на определен терапевтичен подход е строго индивидуално за всеки случай. Предвид се взимат особености като:
- Вида менингит
- Тежестта на заболяването
- Възрастта на засегнатия
- Общото здравословно състояние на пациента
- Наличието на други заболявания или усложнения
В масовия случай лечението е насочено към елиминиране на конкретния причинител и/или облекчаване на симптомите характерни за заболяването. Ето и някои често използвани методи:
Медикаментозно лечение
Бактериалният менингит изисква незабавна медицинска помощ. Лечението основно е антибиотично, като изборът на препарат зависи от вида бактерия причинител на менингита.
Вирусният менингит, от друга страна, изисква лечение с антивирусни лекарства, докато гъбичния менингит се третира респективно с противогъбични лекарства.
Неинфекциозният менингит изисква лечение, насочено към отстраняването на основния причинител. Това може да включва имуносупресивна терапия, онкологично лечение, използване на кортикостероиди, и други.
Общи мерки и грижи
В допълнение към медикаментозното лечение могат да бъдат препоръчани и общи мерки за овладяване на болестния процес. Те най-често включват прием на лекарства за понижаване на телесната температура, обезболяващи, противовъзпалителни лекарства, и други.
Към тях на болния се препоръчва активна почивка на легло, като най-добре е това да се случва в спокойна обстановка с приглушена светлина и тишина. В зависимост от тежестта на заболяването се препоръчва и адекватна рехидратация за поддържане на добър електролитен баланс.
Хоспитализация
Тежките случаи на менингит изискват незабавна хоспитализация. Това дава възможност на лекарите да окажат първа помощ на пациента и внимателно да проследят заболяването, с което да избегнат бъдещи усложнения.
Кога да посетим лекар?
Изключително важно е да потърсите незабавно медицинска помощ, ако имате симптоми, подсказващи менингит. Тези симптоми включват силно главоболие, скованост във врата, повишена температура, или чувствителност към светлина. Ранното диагностициране и лечение са от жизненоважно значение за предотвратяване на усложненията и подобряване на състоянието на засегнатия.
Профилактика
Профилактичните мерки срещу развитие на менингит са насочени главно към ваксинацията срещу някои бактерии и вируси, които биха могли да доведат до заболяването. Подобни имунизации се считат за високоефективен начин за профилактика срещу някои видове менингит.
В България част от тези ваксини са задължителни, докато други са препоръчителни, особено за хора спадащи в рисковите групи. Примери за задължителни ваксини са:
- Ваксина за Хемофилус инфлуенце от тип Б
- Ваксина срещу пневмококови инфекции
- Ваксина срещу морбили, рубеола и паротит
- БЦЖ ваксина
Примери за допълнителни ваксини, които се поставят по желание са:
- Противогрипна ваксина
- Менингококова ваксина
- Ваксина против варицела
Горепосочените ваксини са ефективни и приложими за предотвратяване на инфекции, причинени от специфични вируси и бактерии, към които се насочена всяка ваксина. Важно е да се отбележи, че тези ваксини не осигуряват защита срещу всички останали възможни причини за развитие на менингит. Освен това ефективността на ваксините варира и е възможно те да предпазват с променлив успех индивидуално при всеки човек.
Препоръчително е да се консултирате със специалист преди да прибегнете до поставянето на ваксина, която не е част от задължителния имунизационен календар.
Превенция
В допълнение към възможните имунизации, съществуват и други допри практики, с които човек може да намали риска от инфекции и развитие на менингит. Ето и някои от тях:
- Поддържане на добра хигиена: редовното миене на ръце с топла вода и сапун, особено след престой на обществени места, може значително да намали риска от разпространение на инфекции.
- Избягване на близък контакт с болни: както и споделянето на общи вещи като прибори, чаши, бутилки за вода, четки за зъби, в също ключов момент за превенцията от предаване на инфекции.
- Поддържане на здравословен начин на живот: балансираната диета и редовната физическа активност, могат да засилят имунитета и да помогнат за поддържането на добро здраве.
- Прием на витамини и хранителни добавки: в допълнение към здравословния начин на живот, могат да се приемат и различни витамини и хранителни добавки като витамин С, Е, D и други, които да помогна за засилването на имунитета на организма. Добре е да се консултирате с лекар преди да започнете прием на такива.
Успешното лечение при менингит зависи до голяма степен от основната причина и навременното диагностициране на заболяването. Вирусният менингит, който е по-често срещан, често отшумява от само себе си, но дори и да изисква лечение, често болните се възстановяват напълно. Бактериалният менингит, обаче може да бъде животозастрашаващ и да доведе до тежки усложнения, ако не се лекува своевременно и по правилен начин. Ето защо е изключително важно да сте добре запознати със заболяването, характерните за него симптоми и рискови фактори.
Източници:
Hersi K, Gonzalez FJ, Kondamudi NP. Meningitis. [Updated 2023 Aug 12]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2024 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK459360/
Tønjum, Tone & Henriques-Normark, Birgitta & Brandtzæg, Petter. (2013). Bacterial meningitis. 10.1007/978-3-642-30144-5_106.
Taylor HL, Wellman LL, Conran RM. Educational Case: Neisseria Meningitis. Acad Pathol. 2021 Sep 26;8:23742895211043244. doi: 10.1177/23742895211043244. PMID: 34604508; PMCID: PMC8481932.