Съдържание: 

1. Какво е сепсис?
2. Видове сепсис
3. Какви са характерните за сепсис симптоми?
4. Какви са причините за поява на сепсис?
5. Рискови фактори
6. Усложнения при сепсис
7. Как се диагностицира сепсис?
8. Има ли лечение за сепсис?
9. Кога да посетим лекар?
10. Профилактика
11. Превенция
    

Какво е сепсис?

Сепсисът е животозастрашаващо състояние, което възниква при свръхреакцията на имунната система към инфекция. Обикновено имунната система има за цел да пази човешкото тяло от различни заболявания. Понякога обаче имунният отговор на организма може да е толкова силен, че той да започне да атакува собствените си тъкани и органи. 

Състоянието може да засегне всеки независимо от пола, възрастта или здравословното състояние на човек. Развива се бързо, като тежките случаи могат да доведат до септичен шок – състояние изискващо незабавна медицинска намеса. 

Около 50% от хората преживели сепсис развиват постсепсисен синдром. Той се характеризира с дългосрочни физически и психически последици. 

Видове сепсис

Сепсисът може да се категоризира спрямо различни критерии. Ето някои от тях:

Видове сепсис според тежестта им на протичане

• Сепсис: настъпва при нарушен имунен отговор на организма към инфекцията. Ранното разпознаване и бързото лечение са от решаващо значение през този етап, за да се предотврати прогресирането му.
• Тежък сепсис: ако сепсисът се задълбочи, той може да доведе до тежък сепсис. Възпалителният отговор засяга множество органи, като може да доведе до усложнения като бъбречна недостатъчност, затруднено дишане и промени в психичното състояние. Незабавната медицинска помощ и намеса са жизненоважни на този етап.
• Септичен шок: в най-тежките случаи сепсисът може да премине в септичен шок. Това е животозастрашаващо състояние, при което кръвното налягане спада значително, което води до неадекватен приток на кръв към жизненоважни органи. Септичният шок изисква спешна и интензивна медицинска помощ.
  

Видове сепсис според скоростта на развитие на симптомите

• Мълниеносен сепсис: отнася се до изключително бърза и агресивна поява на симптомите. Засегнатите могат да изпитат внезапно и тежко влошаване на здравето. 
• Остър сепсис: на този етап симптомите също се развиват бързо и бързо се засилват, 
• Подостър сепсис: характеризира се с умерено бърза поява на симптоми, които се развиват по-бавно в сравнение с острия сепсис. Симптомите могат да бъдат по-слаби в началото, но могат да се засилят за малко по-дълъг период от време.
• Хроничен сепсис: се наблюдава при бавно и продължително развитие на симптомите. Възпалителният отговор продължава за по-дълъг период от време, а симптомите могат да бъдат по-малко интензивни, но да продължат със седмици или месеци.
• Рецидивиращ сепсис: възниква, когато човек преживява множество епизоди на сепсис, разделени от периоди на възстановяване. Всеки повторен епизод може да бъде предизвикан от нов или постоянен източник на инфекция.
  

Видове сепсис според начина на възникване

• Първичен сепсис: познат още като криптогенен сепсис, възниква без установен източник на инфекция, дори и след задълбочено изследване. Този вид е по-рядко срещан.
• Вторичен сепсис: при този вид източникът на инфекцията е ясен. Обикновено в този случай сепсисът възниква като усложнение на съществуваща инфекция. 
  

Видове сепсис според причинителя

• Бактериален сепсис: предизвиква се от инвазивна бактериална инфекция, която навлиза в кръвообращението или освобождава токсини, въздействащи системно върху организма. Често срещаните бактерии, които са свързани с този вид сепсис, включват стрептококи, стафилококи, ешерихия коли,  и други.
• Вирусен сепсис: този вид е резултат от тежка вирусна инфекция която претоварва имунния отговор на организма и води до системно възпаление. Вируси като грип, херпес и някои чревни вируси могат да допринесат за развитието на вирусен сепсис.
• Гъбичен сепсис: възниква, когато инвазивни гъбички, като например Candida или Aspergillus, навлязат в кръвообращението и причинят системна инфекция. Хора с отслабена имунна система, продължителна употреба на антибиотици или основни здравословни състояния са по-податливи на гъбичен сепсис.
  

Видове сепсис според източника на инфекция

• Пулмонарен сепсис: инфекции в белите дробове, като пневмония, белодробен абсцес, могат да доведат до пулмонарен сепсис. 
• Уросепсис: може да възникне вследствие на инфекции на отделителната система. Такива например са цистит, пиелонефрит, инфекции причинени от Ешерихия коли (E.coli), и др. 
• Хирургичен сепсис: може да се развие като усложнение вследствие на операция. Инфекцията може да възникне след използване на замърсени хирургични инструменти, неправилна стерилизация, внасяне на патогени по време на операция, и др. 
• Абдоминален сепсис: възникв апри инфекции засягащи коремната кухина, като например перитонин, апендицит, инфекции на коремни органи, и др. 
  

Какви са характерните за сепсис симптоми?

Симптомите на сепсис се проявяват индивидуално при всеки човек, като също така могат да бъдат и с различна интензивност. Освен това, както вече стана ясно, сепсисът може да засегне различни части на тялото, което съответно да доведе и до различни по вид симптоми. 

Най-често срещаните симптоми включват:

• Висока температура над 38ºC, а в някои случаи и опасно ниска телесна температура (хипотермия) под 36ºC
• Учестен сърдечен ритъм (тахикардия)
• Учестено дишане
• Затруднено дишане
• Ниско кръвно налягане
• Силна умора и отпадналост
• Втрисане или треперене
• Силна болка и дискомфорт
• Промени в психическото състояние
• Намалено отделяне на урина
• Промени в цвета или структурата на кожата
  

Голям процент от хората, които преживяват сепсис развиват постсептичен синдром. Той може да се прояви с редица физически, психически и когнитивни симптоми. Често срещани са:

• Постоянна и непреодолима умора
• Мускулна слабост
• Болки в ставите
• Безсъние
• Проблеми с паметта и концентрацията
• Тревожност и депресия 
• Загуба на апетит
• Поява на обрив
• Косопад
  

Какви са причините за поява на сепсис?

Сепсисът се развива в резултат на реакцията на организма към инфекция. Причините могат да бъдат различни и много на брой. Сред основните причинители са:

• Бактериални инфекции
• Вирусни инфекции
• Гъбични инфекции
• Паразитни инфекции
  

Процесът стартира, когато някой от тези инфекциозни агенти нахлуят в организма. Това води до реакция на имунната система, насочена към елиминиране на патогените. В случаите, в които имунната система се провали в опитите си да се пребори с инфекцията, инфекцията прераства в системна възпалителна реакция. 

Това от своя страна причинява неконтролируемо възпаление, което може да се разпространи в цялото тяло. Опитът на организма да се пребори с инфекцията се превръща в нож с две остриета, тъй като може да причини допълнителни увреждания на собствените му тъкани и системи. 

Рискови фактори

Различни фактори могат да допринесат за развитието на сепсис, включително:

• Цялостното здравословно състояние на засегнатия
• Отслабена имунна система
• Възраст, най-често сепсисът засяга бебета и възрастни
• Скорошни инфекции
• Наличие на хронични заболявания
• Прием на лекарства подтискащи имунната система
• Скорошна операция или инвазивна процедура
• Въвеждане на уретрален или венозен катетър или интубационни тръби, особено ако не са правилно стерилизирани 
  

Усложнения при сепсис

Ако сепсисът не бъде открит навреме или не бъде правилно лекуван, той може да доведе до сериозни, а дори и животозастрашавщи усложнения. Ето някои от тях:

• Септичен шок: едно от най-тежките усложнения, което води до недостатъчен приток на кръв към жизненоважни органи като сърцето, мозъка и бъбреците. 
• Постсепсис синдром: голям процент от хората преживели сепсис страдат от дълготрайни физически и психически усложнения. 
• Полиорганна недостатъчност: сепсисът може да причини дисфункция на различни органи и системи, като белите дробове, черния дроб, и др. 
• Остър респираторен дистрес синдром: при това състояние състояние белите дробове се възпаляват силно, което води до затруднено дишане и намалени нива на кислород в кръвта.
• Дисеминирана интравазална коагулация (ДИК): състояние, при което механизмите за съсирване на кръвта стават свръхактивни, което води до прекомерно кървене и необичайно образуване на кръвни съсиреци.
• Бъбречна недостатъчност: сепсисът може да доведе до остро бъбречно увреждане или бъбречна недостатъчност.
• Дисфункция на черния дроб: черният дроб също може да бъде засегнат, което да доведе до нарушена
  

Как се диагностицира сепсис?

Навременното диагностициране на сепсис е изключително важно. Лекарите обикновено използват комбинация от методи, за да установят наличието на състоянието, както и неговия вид и тежест. Ето и някои от тях:

• Клиничен преглед: лекарят взима предвид симптомите, медицинската история и клиничните признаци на пациента, включително жизнените му показатели, като сърдечна честота, дихателна честота, температура и кръвно налягане.
• Кръвни изследвания: следващата важна стъпка е назначаването на кръвни изследвания като пълна кръвна картина (ПКК), хемокултури, цялостен метаболитен панел (CMР), и др. 
• Други изследвания: в зависимост от резултатите на кръвните изследвания, лекарят може да назначи и изследване на урина, изследване на секрет от рана, гърлен и носен секрет, изследване на храчка, и др. 
• Образни изследвания: ако източникът на инфекцията не може да се определи, то може да се прибегне и до назначаването на образни изследвания като ехография на коремни органи, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), компютърна томография, и др. 
  

Има ли лечение за сепсис?

Сепсисът е животозастрашаващо състояние, което изисква незабавна медицинска помощ. 

Основните цели на лечението на сепсис са отстраняването на източника на инфекцията, овладяване на симптомите и предотвратяване на риска от последващи усложнения. Важно е да се отбележи, че конкретния план за лечение може да варира в зависимост от тежестта на сепсиса, причината за инфекцията, както и индивидуални фактори касаещи пациента. 

Сред най-често използваните методи за лечение са:

• Антибиотици: ранното прилагане на широкоспектърни антибиотици е от решаващо значение за повлияване на предполагаемите или вече идентифицирани патогени причиняващи инфекцията. 
• Интравенозна терапия: вливането на различни течности помага за намаляването на кръвното налягане и помага за контролирането на дехидратацията на организма. 
• Терапия с вазоактивни лекарства: използват се с цел свиването на кръвоносните съдове и подобряването на кръвно налягане. Могат да бъдат използвани, в случаите на септичен шок когато кръвното налягане остава опасно ниско въпреки опитите за повишаването му с други медикаменти. 
• Кислородна терапия: назначава се с цел осигуряването на допълнителен кислород за поддържане на оптимални нива на кислород в кръвта, особено ако пациента получи синдром на остър респираторен дистрес. 
• Хирургични интервенции: възможно е да се наложи оперативното отстраняване или дрениране на източника на инфекцията, като абсцеси, инфектирани тъкани или перфорирани органи. 
  

Кога да посетим лекар?

Ако получите симптоми характерни за инфекция или сепсис незабавно потърсете лекарска намеса. Ранното разпознаване и намеса значително подобряват шансовете за успешно лечение и възстановяване след сепсис. 

Профилактика

Добрата осведоменост за състоянието като цяло е ключова мярка за профилактика. Познаването на рисковите фактори, както и добрите практики, които могат да ги редуцират са изключително важни за предотвратяването на появата на инфекции, а също и сепсис. 

Превенция

Добри практики насочени към намаляването на риска от развитие на инфекция включват:

• Практикуване на добра хигиена на ръцете, особено преди хранене
• Правилно приготвяне и съхраняване на храни
• Контролиране на съпровождащи хронични заболявания, които биха могли да доведат до инфекция
• Незабавно лекуване на инфекции с цел предотвратяване разпространението им
• Практикуване на безопасен секс
• Редовни профилактични прегледи
  

Сепсисът е животозастрашаващо състояние. Ако не бъде третирана правилно или навреме, една обикновена инфекция може да доведе до смъртоносно състояние. Ето защо е важно да сте добре информирани за потенциалните рискови и как най-добре да се справите с тях. 

Източници: 

Daniel G. Remick, Pathophysiology of Sepsis, The American Journal of Pathology, Volume 170, Issue 5, 2007, Pages 1435-1444, ISSN 0002-9440, https://doi.org/10.2353/ajpath.2007.060872.

(https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0002944010613570)

Font MD, Thyagarajan B, Khanna AK. Sepsis and Septic Shock – Basics of diagnosis, pathophysiology and clinical decision making. Med Clin North Am. 2020 Jul;104(4):573-585. doi: 10.1016/j.mcna.2020.02.011. Epub 2020 May 12. PMID: 32505253.