Съдържание:

1. Какво е заушка?
2. Какви са типичните за заушка симптоми?
3. Какви са причините за заушка?
4. Рискови фактори
5. До какви усложнения може да доведе заушката?
6. Как се поставя диагноза заушка?
7. Как се лекува заушка?
8. Кога да посетим лекар?
9. Профилактика
10. Превенция

Какво е заушка?

Заушката, позната още като паротит, е остра инфекция засягаща едната или двете паротидни жлези. Те се намират от двете страни на лицето, точно пред ушите, като основната им функция е производството на слюнка. 

Заболяването се причинява от паротитен вирус, който се разпространява по въздушно-капков път при пряк контакт с болен или чрез докосване на заразени предмети. 

Заушката може да засегне хора от всякакви възрасти, но се наблюдава предимно при деца на възраст между 5 и 15 години. Обикновено преболедувалите изграждат траен имунитет срещу заболяването. 

Заушката не е животозастрашаващо заболяване, но ако не бъде третирана навреме или правилно може да доведе до сериозни усложнения. Част от тях включват енцефалит, стерилитет, неврологични усложнения, а дори и загуба на слуха. 

Какви са типичните за заушка симптоми?

Заболяването обикновено протича със следните симптоми:

• Възпаление и подуване на слюнчестите жлези
• Болка в областта около ушите
• Дискомфорт при дъвчене или преглъщане
• Поява на шум в ушите
• Намалено слюноотделяне
• Чувство за сухота в устата
• Главоболие
• Загуба на апетит
• Висока Температура
• Обща умора
• Болки в мускулите
  

Съществуват и редица случаи, при които заушката протича безсимптомно или с леки прояви подобни на тези при грип. 

Какви са причините за заушка?

Основният причинител на заушка е паротитния вирус (Virus parotitidis) от семейство Paramyxoviridae. Представлява малък по размер РНК вирус, който показва сравнитена устойчивост при различни условия. 

Предава се основно по въздушно-капков път между хората. В някои случаи е възможно заразяването да се осъществи и по контактно-битов път чрез докосване на заразени предмети.

Веднъж навлязъл в тялото, вирусът засяга най-напред лигавицата на орофаринкса и назофаринкса. След това преминава в кръвта, с помощта на която достига до жлезите и нервната тъкан. Най-често афектира слюнчестите жлези, но може да засегне и други структури и органи на тялото. Това е и причината в някои случаи да се развиват възпалителни процеси и в други части на тялото освен околоушните слюнчести жлези.  

Рискови фактори

Сред основните рискови фактори от зараза с паротитния вирус са:

• Възраст: заболяването е по-често срещано при деца, отколкото при възрастни. 
• Близък контакт със заразен: заушката се предава предимно от членове на семейството или при близък контакт със заразени, който най-често се наблюдава при деца посещаващи детски градини, занимални, училища и др. 
• Липса на ваксинация: деца и възрастни, които не са ваксинирани срещу заушка са изложени на по-голям риск от развитие на заболяването при заразяване с вируса. 
• Дехидратация: може да редуцира производството на слюнка, което да увеличи риска от развитие на заушка. 
• Прием на някои медикаменти: продължителният прием на лекарства като имуносупресори може да отслаби имунната система и да увеличи риска от развитие на заболяването при заразяване с паротитния вирус. 
  

До какви усложнения може да доведе заушката?

Преди да бъде предоставена ваксина срещу заушка, заболяването се е свързвало с развитието на сериозни усложнения засягащи различни органи и структури в организма. 

Към момента хората, които са имунизирани срещу заболяването са с много по-намален риск от развитие на някои от тези усложнения. 

Въпреки това, нека разгледаме възможните усложнения, до които може да доведе заушката:

• Загуба на слуха: вероятно едно от най-често срещаните усложнения на заушката в миналото е глухотата. Благодарение на разработените еаксини, в днешно време това усложнение се наблюдава все по-рядко.  
• Орхит: ако вирусът засегне семенните канали, то той може да наруши функциите им и да доведе до подуване и дискомфорт в тестисите, а дори и да повлияе на фертилността на засегнатия. 
• Стерилитет: измененията, до които води орхитът може да причинят трайни последици, които да засегнат репродуктивните способности на мъжа. 
• Енцефалит: ако паротитният вирус навлезе в централната нервна система, то той може да засегне главния мозък. В редки случаи това може да доведе до развитието на енцефалит, който протича тежко с висок животозастрашаващ риск. 
• Менингит: вирусът може да доведе и до възпалителни процеси в мозъчната обвивка на гръбначния или главния мозък, с което да предизвика развитието на менингит. За щастие това усложнение протича по-леко в сравнение с енцефалита. 
• Оофорит: вирусът може да засегне репродуктивната система както при мъжете, така и при жените. Оофоритът се характеризира с възпаление на яйчниците вследствие на заушка. Протича болезнено и може да доведе до репродуктивни усложнения. 
• Други усложнения: зашуката може да доведе и до редица други усложнения свързани със сърдечно-съдовата система, опорно-двигателния апарат, както и други органи и структури в организма. 
  

Как се поставя диагноза заушка?

Основните методи за диагностика на заушка са подобни на тези използвани при установяването и на други заболявания. Най-често те включват:

• Снемане на анамнеза: разпита на пациента е първата стъпка, която лекарят предприема при преглед. По този начин той се запознава със симптомите и медицинската история на засегнатия. Възможно е лекарят да зададе поредица от въпроси, които да установят дали лицето е имало контакт с болен. 
• Физически преглед: е втората основна стъпка при диагностиката на заболяването. На този етап лекарят оглежда слюнчестите жлези и лимфните възли на пациента, тъй като те са най-често афектираните области от паротитния вирус. 
• Допълнителни изследвания: за потвърждаване на диагнозата, лекарят може да назначи допълнителни изследвания, с които да се установят изменения в организма характерни при наличието на възпалителни процеси или инфекции. По-често наличието на вируса се установява с откриването на антитела срещу него. 
  

Как се лекува заушка?

Към момента не е установено специфично лечение за заушка. В някои случаи тя е със самоограничаващ се характер, като симптомите отшумяват от само себе си за около седмица. 

Най-често на болния се препоръчва симптоматично лечение с прием на обезболяващи, витамини, хранителни добавки, или други лекарства. Общите мерки като активна почивка, прием на много течности и промяна в храненето са също препоръчителни за бързото оздравяване на болния. 

В случаите на тежко протичане на болестта на пациентите се назначава индивидуално лечение съобразено с тежестта на заболяването, както и частите от тялото, които то засяга. Възможно е да се наложи и хоспитализация. 

Кога да посетим лекар?

Ако вие или вашето дете изпитвате подобни на грип симптоми е препоръчително да се консултирате с лекар незабавно. 

Профилактика

Основен похват в профилактиката срещу заушка е ваксинацията. В днешно време тя се явява най-ефективния начин за борба със заболяването. 

В България ваксината е част от задължителния имунизационен календар като се поставя след тринадесетия месец от раждането на детето. 

Ваксината е известна още като MMR като в нея се включват и отслабени живи вируси на морбили и рубеола. На 12 годишна възраст на детето следва да се направи реимунизация. 

Превенция

Ваксинацията е основен метод за защита. Освен нея обаче могат да се вземат предвид и други добри практики, с които да се намали риска от заразяване с вируса. 

Ето и някои от тях:

• Поддържане на добра лична хигиена: редовното миене на ръцете с топла вода и сапун спомага за ограничаването разпространението на бактерии и микроорганизми.
• Ограничаване на контакта с болни: редуцирането на вашите контакти, както и тези на детето ви с потенциално болни хора би могло значително да намали риска от заразяване не само със заушка, но и с други заболявания.
• Поддържане на здрав имунитет: силният имунитет предоставящи висока защита от заразяване с вируси. Той най-често се постига с редовна физическа активност и балансирана диета.
  
  В миналото заушката се е считала за едно от най-често срещаните заболявания при децата. За щастие в днешно време броят на страдащите от заболяването е значително редуциран благодарение на ефективната имунизация. Въпреки това заушката не бива да бъде подценяване. Ако подозирате, че вие или вашето дете имате признаци на паротит, то е препоръчително да потърсите коснултация с лекар възможно най-бързо. По този начин ще си гарантирате навременно диагностициране и избягването на по-сериозни усложнения.
  
  Източници:
  
  Brook I. Diagnosis and Management of Parotitis. Arch Otolaryngol Head Neck Surg. 1992;118(5):469–471. doi:10.1001/archotol.1992.01880050015002
  
  P.-J. Lamey, M.A. Boyle, T.W. MacFarlane, L.P. Samaranayake, Acute suppurative parotitis in outpatients: Microbiologic and posttreatment sialographic findings, Oral Surgery, Oral Medicine, Oral Pathology, Volume 63, Issue 1,1987, Pages 37-41, ISSN 0030-4220, https://doi.org/10.1016/0030-4220(87)90337-9.