Съдържание:

1. Какво е апендицит?
2. Видове апендицит
3. Какви са характерните за апендицит симптоми?
4. Какво причинява апендицит?
5. Рискови фактори
6. До какви усложнения може да доведе апендицита?
7. Как се поставя диагноза апендицит?
8. Има ли апендицита лечение?
9. Кога да посетим лекар?
10. Профилактика
11. Превенция
    

Какво е апендицит?

Апендицитът е заболяване, което се характеризира с остро възпаление на апендикса. Апендиксът е малък израстък в края на дебелото черво, намиращ се в долната дясна част на корема. Неговата функция не е напълно изяснена, но мнозина лекари смятат, че служи за съхранението на множество полезни бактерии. 

Апендицитът е често срещано състояние, което изисква незабавна медицинска помощ, тъй като може да доведе до сериозни усложнения, ако не се лекува. То може да засегне хора от всякакви възрасти, като най-често регистрираните случаи засягат хора между 10 и 40 годишна възраст. 

Видове апендицит

Апендицитът обикновено се разделя на два основни вида според начина си на протичане. Те биват:

• Остър апендицит:  най-често срещаният вид, който се отнася до внезапно и тежко възпаление на апендикса. Обикновено се проявява с характерните симптоми на апендицита, като протича в рамките на 6 до 24 часа. 

• Хроничен апендицит: по-рядко срещаната форма на апендицит, която се характеризира с продължително възпаление на апендикса. Въпреки че е по-рядко срещан, този вид може да стане болезнен, а в някои случаи дори животозастрашаващ. 
  

Какви са характерните за апендицит симптоми?

Симптомите на апендицит могат да варират при различните хора, но обикновено включват:

• Болка в корема: обикновено започва около пъпа и след това се измества към долната дясна част на корема. Болката може да бъде остра или тъпа и може да се влоши при движение или кашлица.

• Гадене и повръщане
• Загуба на апетит
• Повишена температура и втрисане

• Запек или диария 
• Подуване и чувствителност в дясната долна част на корема 
• Затруднено отделяне на газове 
• Обща умора и отпадналост
  

Въпреки че са характерни, не всеки човек с апендицит ще изпита всички тези симптоми. Също така други състояния, като стомашно-чревни проблеми, инфекция на пикочните пътища или проблеми с яйчниците, понякога могат да се проявят с подобни симптоми. 

Какво причинява апендицит?

Точната причина за апендицита не винаги е ясна, но тя често е свързана с обструкция в апендикса, което води до възпаление, бактериален свръхрастеж и инфекция. 

Обструкцията може да бъде причинена от различни фактори, включително:

• Натрупване на фекални материи: могат да запушат отвора на апендикса, което води до размножаване на бактерии в него и възпаление.
• Увеличена лимфоидна тъкан: апендиксът съдържа богато количество лимфоидна тъкан, която в някои случаи може да се увеличи и да запуши апендикса.
• Инфекция в стомашно-чревния тракт: може да се разпространи и да достигне до апендикса, а оттам да предизвика и възпаление.
• Други инфекции в организма: някои вирусни или бактериални инфекции, като грип или ангина, могат да достигнат и до апендикса по кръвен път.
  

Рискови фактори

Съществуват няколко рискови фактора, които могат да увеличат вероятността от развитие на апендицит. Те включват:

• Възраст: Апендицитът може да се появи на всяка възраст, но най-често се среща при хора на възраст между 10 и 30 години.
• Пол: мъжете могат са с малко по-висок риск от развитие на апендицит в сравнение с жените.
• Наследственост: наличието на роднини, които са имали апендицит може да увеличи риска от развитие на заболяването.
• Стомашно-чревни заболявания: някои състояния, които засягат стомашно-чревния тракт, като болестта на Крон или улцерозния колит, могат да увеличат риска от развитие на апендицит.
• Диета и начин на живот: диета с ниско съдържание на фибри и високо съдържание на преработени храни може да увеличи риска от развитие на апендицит. Заседналият начин на живот също може да се яви рисков фактор за появата на апендицит. 
• Тютюнопушене: никотиновите изделия могат да отслабят имунната система и да допринесат за развитието на заболявания, които могат да доведат до апендицит. 
  

До какви усложнения може да доведе апендицита?

Ако не се лекува, апендицитът може да доведе до редица усложнения, някои от които могат да бъдат сериозни и потенциално животозастрашаващи. Тези усложнения могат да включват:

• Перфорация: най-честото усложнение води до спукване или перфорация на апендикса. Това води до изливане на съдържанието му в коремната кухина.
• Перитонит: спуканият апендицит може да доведе до перитонит. Това състояние представлява тежка инфекция и възпаление на лигавицата на коремната кухина. Перитонитът може да бъде животозастрашаващ и изисква незабавна медицинска помощ.
• Абсцес: в някои случаи, вместо да се разкъса, възпаленият апендикс може да образува абсцес, който представлява събиране на гной. Абсцесите могат да причинят болка, подуване и инфекция.
• Сепсис: в по-редки случаи може да се развие сепсис вследствие на перфорация на апендикса или перитонит. Сепсисът може да доведе до системно възпаление, дисфункция на органите и може да бъде фатален, ако не се лекува своевременно.
• Запушване на червата: в много редки случаи се наблюдава чревна обструкция. Това състояние може да доведе до затруднена проводимост на съдържанието на червата. 
• Дългосрочни усложнения: в някои случаи апендицитът може да бъдe свързан с дългосрочни усложнения, като хронична коремна болка, сраствания, промени в чревните навици, и др. Тези усложнения обаче са сравнително редки.
  

Как се поставя диагноза апендицит?

Диагностицирането на апендицит обикновено включва комплексен подход, за да се минимизира опасността от поставяне на грешна диагноза. 

Ето и някои от най-често използваните методи в диагностичния процес:

• Снемане на анамнеза: подробната анамнеза, помага на лекаря да установи началото и мястото на коремната болка, свързаните с нея симптоми и всички съответни медицински състояния.
• Физически преглед: извършва се обстоен физически преглед на корема, за да се прецени дали има признаци на възпаление или чувствителност на апендикса. Медицинският специалист може да извърши и допълнителни тестове, които могат да са показателни за апендицит.
• Лабораторни изследвани: кръвни тестове, като например пълна кръвна картина (ПКК), или анализ на урината, могат да бъдат направени, за да се провери за признаци на инфекция или възпаление, което може да подсказва за апендицит.
• Образни изследвания: ултразвук, компютърна томография (КТ), ЯМР и други изследвания на корема, се използват, за да се визуализира апендиксът и околните тъкани. Подобни изследвания могат да помогнат за потвърждаване на диагнозата, както и за изключване на други състояния с подобни симптоми.
  

Има ли апендицита лечение?

Лечението на апендицит обикновено включва хирургично отстраняване на възпаленият апендикс, което се нарича апендектомия. Този подход се препоръчва дори и за пациенти при които има само предположение за апендицит, предвид опасните усложнения, до които може да доведе той. 

Апендектомия може да се извърши по различни начини. Най-често срещаните са:

• Отворената апендектомия: се осъществява с направата на разрез в долната дясна част на корема и апендиксът се отстранява през разреза.
• Лапароскопската апендектомия: се прави през три малки разреза, през които се вкарват специални инструменти за отстраняването на апендикса. Този метод обикновено се свързва с по-малко болка, по-бързо възстановяване и по-малки белези в сравнение с отворената апендектомия.
  

Времето и видът на извършената апендектомия могат да варират в зависимост от тежестта на апендицита, наличието на усложнения и цялостното здравословно състояние на пациента. 

Кога да посетим лекар?

Ако подозирате, че вие или ваш близък може да има апендицит, важно е незабавно да потърсите медицинска помощ. 

Апендицитът изисква навременна диагноза и лечение, за да се избегнат потенциални усложнения, като например разкъсване на апендикса, което може да бъде животозастрашаващо.

Профилактика

Профилактиката на това заболяване е трудна, тъй като към момента не са ясно установени точните причини, които водят до апендицит.

Въпреки това на пациентите се препоръчва да си правят редовни рутинни прегледи, както и да спазват препоръките на лекарите за намаляване на рисковите фактори, които могат да доведат до развитие на заболяването. 

Превенция

Към момента няма точно установен метод за превенция от апендицит. Въпреки това, лекарите препоръчват спазването на някои добри практики, които биха могли да помогнат за намаляването на рисковите фактори и евентуалното предотвратяване на апендицит. 

Ето и някои от тях:

• Здравословна диета: консумацията на храни богати на фибри, спомага за активирането и движението на червата, а от там и за подобрение на храносмилането. 
• Спазване на добри хигиенни навици: редовното миене на ръце преди консумация на храни, както и измиването на плодове и зеленчуци може да спомогне за предотвратяването на инфекции, които евентуално да доведат до апендицит. 
• Редовна физическа активност: спомага за цялостното здраве и поддържането на нормалните функции на червата. 
  

Дори и да се сблъскате с това неприятно заболяване, не се притеснявайте, тъй като голяма част от пациентите са с добра прогноза за успешно възстановяване.

Тъй като дълго време специалистите не можеха да установят точната функция на апендикса, не би следвало да забележите особена разлика след отстраняването му. В по-голяма част от случаите оперираните от апендицит се връщат към обичайния си начин на живот след около две до три седмици след процедурата. 

Източници:

Frances Dixon, Anjana Singh, Acute appendicitis, Surgery (Oxford), Volume 41, Issue 7, 2023, Pages 418-425, ISSN 0263-9319, https://doi.org/10.1016/j.mpsur.2023.02.029.

Bhabhor, Vishal. (2022). Management of Appendicitis. 10.5772/intechopen.100338.