Съдържание:

1. Какво е левкемия?
2. Симптоми на левкемия
3. Какво причинява левкемия?
4. Рискови фактори
5. До какви усложнения може да доведе левкемията?
6. Как се диагностицира левкемията?
7. Лечение на левкемия
8. Кога да посетим лекар?
9. Профилактика
10. Превенция
    

Какво е левкемия?

Левкемията е рак на костния мозък и кръвта. Характерното за нея е бързото размножаване на някои видове левкоцити, които са незрели и функционално негодни. 

Съществуват различни видове левкемия, които се определят в зависимост от вида бели кръвни клетки и стадия на заболяването. Най-често срещаните са:

• Остра лимфобластна левкемия (ОЛЛ)
• Хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ)
• Остра миелоидна левкемия (ОМЛ)
• Хронична миелоидна левкемия (ХМЛ)
  

Симптоми на левкемия

Симптомите варират в зависимост от вида левкемия. Най-общите признаци включват: 

• Слабост, отпадналост и умора
• Повишена температура
• Главоболие
• Нощно изпотяване
• Честа поява на инфекции
• Недостиг на въздух
• Бледа кожа
• Внезапна загуба на тегло
• Болка в костите или ставите
• Подути лимфни възли
• Необичайно кървене от носа или венците
• Лесна поява на синини
• Кожен обрив
• Гадене и повръщане
  

Какво причинява левкемия?

Учените не са напълно наясно с точните причини за появата на левкемия. Някои проучвания сочат, че често причината е съвкупност от генетични фактори и фактори от околната среда. 

Белите кръвни клетки се образуват в костния мозък, който се намира във вътрешността на плоските кости. Основната им функция е да защитават човешкия организъм от инфекции. 

Левкемията настъпва когато ДНК на една клетка започва да мутира. Клетките растат, делят се и умират организирано, според ‘’инструкции’’ кодирани в тяхното ДНК. 

Мутацията причинява неконтролируемо размножаване, което води до натрупването на негодни левкоцити в различните органи и потискането на производство на останалите нормални кръвни клетки. 

Рискови фактори

Факторите, които биха могли да увеличат риска от развиване на някои видове левкемия, са:

• Семейна анамнеза: член на семейство диагностициран с левкемия
• Излагане на въздействието на някои химикали и радиация: вредни фактори от околната среда могат да причинят аномалии на ДНК, които да доведат до мутации в човешките гените и развитието на левкемия 
• Предишно подлагане на лечение на рак: след излагане на химиотерапията и лъчетерапията
• Редки вродени заболявания: като синдром на Даун или синдром на Блум
• Нарушения на кръвта: например миелодисплазия и тромбоцитоза 
• Тютюнопушене
• Възраст: някои видове левкемия са по-често срещани с напредването на възрастта. ОЛЛ е по-разпространена при деца. 
  

До какви усложнения може да доведе левкемията?

Заболяването може да доведе до редица усложнения, в зависимост от вида левкемия. Някои от тях могат да бъдат:

• Инфекциозни заболявания
• Повишен риск от развиване на други видове ракови заболявания
• Проблеми с имунната система
• Кървене
• Анемия
• Язви по лигавицата на устната кухина
• Загуба на тегло
• Изтръпване на крайниците
• Безплодие
• Косопад
  

Как се диагностицира левкемията?

Диагностицирането на левкемия може да стане след проведени рутинни кръвни изследвания, дори и да няма налични симптоми. Лекарят може да диагностицира заболяването и чрез други методи като:

• Снемане на анамнеза: събирането на подробна информация за медицинската история на пациента е важна стъпка в диагностицирането на левкемията. Лекарят ще проведе задълбочен разпит касаещ симптомите, продължителността и всички съответни рискови фактори, включително излагане на въздействието на определени химикали или фамилна обремененост с левкемия.
• Физически преглед: друг важен момент в диагностицирането на левкемия е обстойният физически преглед. Лекарят го извършва, за да прецени дали има видими признаци на левкемия, като например увеличени лимфни възли, далак или черен дроб, кръвящи венци, кожен обрив, и др.
• Кръвна натривка: представлява взимане на капка кръв, която се обработва по специален начин и се изследва под микроскоп. Това помага за идентифицирането на анормални клетки.
• Биопсия на костен мозък: извършва се под метна упойка, като процедурата обикновено се извършва с извличане на проба от тазобедрената кост. Лекарят вкарва специална игла през костта, след което изтегля малко количество течност от костния мозък. Пробата се изследва под микроскоп, предоставяйки важна информация за вида и степента на левкемията.
• Лумбална пункция: при тази процедура лекарят взима проба от цереброспиналната течност намираща се между прешлените на гръбначния стълб. Пробата се изследва, за да установи наличието на левкемични клетки, особено при опасения за засягане на централната нервна система.
• Образни изследвания: като компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) могат да бъдат използвани за оценка на органите и евентуалното им засягане от заболяването.
  

Лечение на левкемия

Подходът за лечение на всеки пациент е индивидуален и зависи от редица различни фактори. Когато назначава лечение, вашият лекар може да вземе предвид : 

• Вида левкемия, както и нейното разпространение
• Възрастта на пациента
• Наличието на генетични аномалии
• Цялостно здравословно състояние
  

Някои от възможностите за лечение включват:

• Химиотерапия: включва използването на лекарства за унищожаване или контролиране на растежа на раковите клетки. Тя е стандартно лечение за много видове левкемия. Химиотерапията може да се прилага перорално или интравенозно и може да включва отделни лекарства или комбинации.
• Таргетна терапия: използва лекарства, които са предназначени да атакуват специфични части на левкемичната клетка (като протеин или ген), които я карат да взима надмощие над нормалните кръвни клетки. Таргетираните терапии могат да попречат на левкемичните клетки да се размножават, да прекъснат кръвоснабдяването им или да ги убият директно.
• Лъчетерапия: използва високоенергийни лъчи за насочване и унищожаване на раковите клетки. Понякога тя се използва в комбинация с химиотерапия или преди трансплантация на стволови клетки.
• Трансплантация на стволови клетки: често срещано лечение на някои видове левкемия, което използва здрави стволови клетки с цел замяната на тези убити от химиотерапията и/или лъчетерапията. Новите клетки се размножават, образувайки нов костен мозък и кръвни клетки.
• Имунотерапия: стимулира имунната система на организма да разпознава и унищожава раковите клетки.
  

Кога да посетим лекар?

Ако налице са постоянни признаци или симптоми, посетете вашия лекар. Той може да ви насочи към хематолог, който специализира в лекуването на кръвни заболявания, включително и левкемия. 

Профилактика

Тъй като симптомите на левкемия често са неясни и не толкова специфични е препоръчително да се придържате към редовните профилактични прегледи и кръвни изследвания.

Превенция

Към момента все още няма сигурен начин за превенция от левкемия. Възникването ѝ в детска възраст е трудно обратимо, докато появата ѝ при по-възрастни хора би могла да бъде забавена.

Намаляването на риска от поява на левкемия може да бъде осъществено чрез спазването на някои добри практики, като:

• Отказ от тютюнопушене
• Ограничено излагане на някои химикали и токсини, като пестицидите например
• Ограничено подлагане на лечения с радиация
  

Диагностицирането на заболяването може да бъде изключително съкрушително за повечете пациенти, особено ако се касае за дете. С времето и при стриктно спазване на препоръките на лекуващия хематолог, болният може да получи благоприятна прогноза. Въпреки не добре изяснените причинители на левкемията, е важно да се предпазвате от рисковите фактори споменати в статията, тъй като те могат значително да увеличат шансовете от поява на заболяването. 

Източници:

D.E. Sabath, Leukemia, Editor(s): Stanley Maloy, Kelly Hughes, Brenner’s Encyclopedia of Genetics (Second Edition), Academic Press, 2013, Pages 226-227, ISBN 9780080961569, https://doi.org/10.1016/B978-0-12-374984-0.00862-7.(https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/B9780123749840008627)