Съдържание:

1. Какво е перитонит?
2. Видове перитонит
3. Стадии на перитонит
4. Какви са характерните симптоми при перитонит?
5. Какви са причините за развитие на перитонит?
6. Рискови фактори
7. Усложнения при перитонит
8. Как се диагностицира перитонит?
9. Лечение при перитонит
10. Кога да посетим лекар?
11. Превенция
    

Какво е перитонит?

Перитонитът е възпаление на перитонеума – тънък слой тъкан, който покрива вътрешността на корема и повечето коремни органи. Това състояние обикновено се причинява от бактериална или гъбична инфекция, често вследствие на разкъсване или нараняване на коремни органи. 

Видове перитонит

Перитонитът може да се класифицира по няколко начина в зависимост от различни фактори:

Въз основа на хода на протичане на заболяването:

• Остър перитонит: този вид се развива внезапно и обикновено е резултат от нараняване или инфекция, като например спукан апендикс или перфорирана язва. Острият перитонит изисква спешно лечение.
• Хроничен перитонит: е по-рядко срещана форма, която се развива постепенно с течение на времето, често поради повтарящи се инфекции или основни заболявания като туберкулоза или диализа.
  

Въз основа на местоположението:

• Локален перитонит: засяга определена област на корема и често се причинява от локални инфекции или наранявания, като абсцес или локално увреждане на орган.
• Разпространен перитонит: този вид засяга цялата перитонеална кухина и е по-тежък, обикновено в резултат на широко разпространена инфекция или увреждане в целия корем. В зависимост от това какви части на коремната кухина засяга, разпространеният перитонит може да бъде дифузен, разлят или тотален. 
  

В зависимост от причината:

• Инфекциозен перитонит: причинява се от навлизането на бактерии или гъбички в коремната кухина, често вследствие на разкъсване на коремни органи или след операция. 
• Неинфекциозен (асептичен) перитонит: причинява се от неинфекциозни фактори, като химикали или чужди тела, например жлъчка или стомашна киселина, които изтичат в перитонеалната кухина поради разкъсване на орган.
  

В зависимост от начина на протичане:

• Първичен перитонит (спонтанен): възниква без ясен източник на инфекция в корема, често се наблюдава при хора с чернодробно или бъбречно заболяване, особено цироза.
• Вторичен перитонит: причина за появата му е пряко нараняване или разкъсване на коремни органи, например перфорирано черво, спукан апендикс или усложнения след операция.
  

Стадии на перитонит

Перитонитът прогресира бързо, обикновено преминавайки през следните три етапа:

• Реактивен стадий (първите 24 часа): започва на мястото на инфекцията или нараняването. Симптомите включват локална болка, лека температура и чувствителност. Организмът се опитва да овладее инфекцията, като този етап продължава около 12 до 24 часа.
• Токсичен стадий (24-72 часа): след 24 часа инфекцията се разпространява, което води до влошаване на възпалението и навлизането на токсични вещества в кръвния поток. Това от своя страна повишава риска от развитие на сепсис. 
• Терминален стадий (след 72 часа): ако не се лекува, перитонитът навлиза в терминален стадий. Натрупването на токсини пречи на нормалното кръвоснабдяване на органите причинявайки органна недостатъчност.
  

Какви са характерните симптоми при перитонит?

Симптомите на перитонит могат да се развият внезапно и да варират по тежест, но обикновено включват:

• Силна болка в корема, която се влошава при движение
• Чувствителност и подуване на корема
• Висока температура и втрисане
• Гадене и повръщане
• Загуба на апетит
• Затруднено отделяне на газове или изхождане
• Учестен сърдечен ритъм и затруднено дишане
• Сух, обложен език
• Студена пот
  

Какви са причините за развитие на перитонит?

Перитонитът се появява, когато перитонеумът, лигавицата на корема, се възпали, обикновено поради инфекция. Това често се случва вследствие на инфекция, но може да е резултат и от нараняване или други основни здравословни състояния.

Една от често срещаните причини за перитонит е бактериалната инфекция. Тя обикновено се появява при разкъсване на орган в корема, което позволява на бактериите да проникнат в коремната кухина. 

Перитонитът може да се появи и при травма или операция на корема. И в двата случая може да се създаде предпоставка за навлизането на бактерии в перитонеума, което съответно да доведе до инфекция и състояние като травматичен или следоперативен перитонит.  

В други случаи перитонитът е свързан с основни здравословни състояния като чернодробно заболяване или панкреатит. Тези състояния могат да създадат среда, в която перитонеумът се възпалява дори без пряка инфекция. 

Независимо от причината, перитонитът е сериозно състояние, което изисква незабавна медицинска помощ, за да се предотвратят тежки усложнения.

Рискови фактори

Няколко фактора могат да увеличат риска от развитие на перитонит, включително:

• Язви на стомаха или спукан апендикс: перфорирана язва на стомаха или спукан апендикс са сред основните рискови фактори, които могат да доведат до повишен риск от перитонит.
• Анамнеза за перитонит: хора, които вече са имали перитонит, са изложени на по-висок риск да го развият отново, особено ако основната причина не е била отстранена.
• Други медицински състояния: хронични състояния като чернодробно заболяване, цироза или бъбречна недостатъчност могат да отслабят способността на организма да се бори с инфекциите, което прави перитонита по-вероятен. Заболявания като болестта на Крон и дивертикулит, които засягат червата, също могат да увеличат риска.
• Перитонеална диализа: хората, които се подлагат на перитонеална диализа поради бъбречна недостатъчност, са изложени на риск, тъй като бактериите могат да попаднат в коремната кухина през катетъра за диализа.
• Коремна операция или травма: всяка операция или травма на корема може да увеличи риска от проникване на бактерии в перитонеума, което да доведе до инфекция и възпаление.
  

Усложнения при перитонит

Перитонитът може да доведе до няколко сериозни усложнения, ако не се лекува своевременно, включително:

• Сепсис: инфекцията може да се разпространи в кръвния поток, което води до животозастрашаващо състояние, наречено сепсис, което изисква спешна помощ.
• Органна недостатъчност: продължителният или тежък перитонит може да доведе до отказ на органи като бъбреците, черния дроб или белите дробове поради широко разпространената инфекция и възпаление.
• Чревна непроходимост: възпалението може да доведе до запушване на червата и до опасно състояние, при което храната и отпадъците не могат да преминат през тях.
• Хроничен перитонит: ако не се лекува адекватно, перитонитът може да доведе до продължително възпаление на перитонеума, което да доведе до хронична болка и храносмилателни проблеми.
• Обезводняване: загубата на течности вследствие на инфекцията и възпалението може да доведе до тежка дехидратация, което допълнително да усложни състоянието на пациента.
• Разкъсване на коремната стена: при тежки случаи коремната стена може да отслабне, което да доведе до нейното разкъсване.
• Следоперативна инфекция: ако след операцията възникне перитонит, това увеличава риска от инфекция на хирургичното място, което може да забави оздравяването и да наложи допълнително лечение.
• Проблеми със съсирването на кръвта: инфекцията и възпалението могат да причинят проблеми с кръвосъсирването, водещи до прекомерно съсирване на кръвта или до затруднено съсирване на кръвта, като и двете представляват сериозен риск за здравето.
  

Как се диагностицира перитонит?

Перитонитът обикновено се диагностицира чрез комбинация от клиничен преглед и диагностични изследвания. Лекуващият лекар често започва с преглед на медицинската история на пациента и провеждането на физически преглед, търсейки признаци на чувствителност или подуване на корема.

За да се потвърди окончателно диагнозата, обикновено се назначават:

• Кръвни изследвания: те помагат да се открие инфекция чрез измерване на нивата на белите кръвни клетки, които често са повишени в случаите на перитонит.
• Образна диагностика: рентгенографията, ултразвукът или компютърна томография могат да осигурят подробни изображения на коремната кухина, за да се установи източникът на инфекция, натрупването на течност или някакви основни състояния, като например спукан орган.
• Анализ на перитонеалната течност: в някои случаи може да се вземе проба от перитонеалната кухина чрез процедура, наречена парацентеза. Тази течност се анализира за наличие на бактерии или други признаци на инфекция.
  

Лечение при перитонит

Перитонитът изисква спешно лечение. Планът за лечение зависи от тежестта на инфекцията и нейната основна причина.

• Антибиотици: незабавното прилагане на интравенозни антибиотици е от съществено значение в борбата с инфекцията. 
• Хирургия: ако перитонитът е причинен от разкъсан орган, може да се наложи операция за отстраняване на инфектираната тъкан, отстраняване на причината за инфекцията и предотвратяване разпространението на инфекцията.
• Допълнителни грижи: в зависимост от симптомите на всеки пациент, може да се наложи вливане на интравенозни течности, прием на болкоуспокоителни или дори кръвопреливане. 
• Лечение на основните заболявания: ако перитонитът е вторичен в резултат на съществуващо заболяване, лечението на основната причина е от решаващо значение за предотвратяване на повторна поява.
  

Кога да посетим лекар?

Перитонитът може да бъде животозастрашаващ, ако не бъде третиран навреме. Незабавно потърсете помощ, ако изпитвате силна болка в корема, придружена заедно с висока температура или повръщане. 

Превенция

Въпреки че не всички случаи на перитонит могат да бъдат напълно предотвратени, някои мерки могат да намалят риска от развитие на състоянието. Превантивните мерки често се фокусират върху:

• Спазване на добра хигиена при перитонеалната диализа: хората, подложени на перитонеална диализа е добре да спазват добра хигиена, включително редовно почистване на мястото на катетъра, за да предотвратяване евентуалното развитие на инфекцията.
• Бързо лечение на инфекциите: ранното лечение на коремни инфекции, може да предотврати възникването на перитонит.
• Здравословен начин на живот: Лечението на хронични заболявания като цироза, чернодробно и бъбречно заболяване може да намали риска от вторичен перитонит.
• Следоперативни грижи: спазването на съветите на лекарите след коремна операция, включително правилната грижа за раната, може да помогне за предотвратяване на инфекциозен перитонит.
  

Перитонитът е сериозно и потенциално животозастрашаващо състояние, което изисква незабавна медицинска помощ. Ранното разпознаване на симптомите, може значително да подобри възможностите на засегнатите от това състояние.

Източници:

Volk SW. Peritonitis. Small Animal Critical Care Medicine. 2015:643–8. doi: 10.1016/B978-1-4557-0306-7.00122-7. Epub 2014 Jun 25. PMCID: PMC7152366.

Guzzo MH, Davis CA, Belzer GE, Virata RL. Multiloculated peritoneal inclusion cysts with splenic involvement: a case report. Am Surg. 2001 Jul;67(7):619-21. PMID: 11450772.

Kumar D, Garg I, Sarwar AH, Kumar L, Kumar V, Ramrakhia S, Naz S, Jamil A, Iqbal ZQ, Kumar B. Causes of Acute Peritonitis and Its Complication. Cureus. 2021 May 28;13(5):e15301. doi: 10.7759/cureus.15301. PMID: 34221758; PMCID: PMC8237913.