Съдържание:

1. Къде се намира жлъчката?
2. Структура на жлъчката
3. Как функционира жлъчката?
4. Заболявания на жлъчката
5. Характерни за болна жлъчка симптоми
6. Рискови фактори свързани със заболявания на жлъчката
7. Изследвания на жлъчка
8. Как се лекуват заболявания свързани с жлъчката? 
9. Как да се погрижим за здравето на жлъчката си?
10. Може ли човек да живее без жлъчка?
    

Къде се намира жлъчката?

Жлъчният мехур, познат още като жлъчка, е малък орган с крушовидна форма, разположен в горната дясна част на корема. Той играе ключова роля в храносмилателната система, като подпомага разграждането на мазнините. 

Жлъчката се намира точно под черния дроб и е заобиколена от дванадесетопръстника, стомаха и панкреаса. Жлъчният мехур е мястото, в което се складира жлъчен сок – течност произведена от черния дроб, която помага за разграждането на мазнините от храните, които човек приема. 

При прием на храна, особено богата на мазнини, жлъчният мехур се свива и изтласква течността през жлъчните пътища към дванадесетопръстника. Там тя емулгира мазнините, раздробявайки ги на по-малки частици, за да бъдат усвоени по-лесно от организма.

Структура на жлъчката

Жлъчният мехур има три основни части: 

• Дъно: представлява заоблената долна част на жлъчния мехур, която е най-отдалечена от жлъчните канали. При пълнене с жлъчен сок дъното се разширява, за да поеме течността. Понякога при ултразвуков преглед именно дъното е първата видима част на органа.
• Тяло: е централната и най-голяма част от жлъчния мехур, която свързва дъното с шийката. В тялото се съхранява и концентрира основното количество жлъчен сок. Тук лигавицата е нагъната, което увеличава повърхността за абсорбиране на вода и соли, правейки сока по-гъст и ефективен за разграждането на мазнините.
• Шийка: най-тясната част, която играе ролята на „изход“ от жлъчния мехур. Шийката преминава в цистичния канал, който се слива с общия чернодробен канал и заедно образуват общ жлъчен канал. В шийката има малка гънка на лигавицата, която регулира потока на жлъчния сок и предотвратява обратното му връщане.
  

Външният слой на жлъчния мехур е съставен от мускулна съединителна тъкан, която му позволява да се свива и разширява, докато се пълни с жлъчка. В структурно отношение той се състои от лигавична обвивка, която абсорбира водата и йоните от жлъчката, като я прави по-концентрирана преди освобождаването ѝ.

Как функционира жлъчката?

Основната функция на жлъчния мехур е да съхранява и освобождава жлъчният сок. Той играе решаваща роля в храносмилането и усвояването на мазнините, като ги преобразува и улеснява разграждането им от храносмилателните ензими в тънките черва. Жлъчният сок представлява жълто-кафява или зеленикава течност, която се състои предимно от вода, холестерин, жлъчни пигменти и жлъчни киселини.

Жлъчният мехур е свързан с други части на храносмилателната система чрез поредица от жлъчни канали, наречени жлъчни пътища, познати още като билиарно дърво. Те представляват набор от кръвоносни съдове, които пренасят жлъчния сок от черния дроб до тънките черва.

Когато храната, съдържаща мазнини, попадне в храносмилателния тракт, хормонални сигнали задействат жлъчния мехур да се свие и да освободи жлъчка в тънките черва чрез жлъчните канали, като по този начин подпомага процеса на храносмилане.

Заболявания на жлъчката

Различни състояние могат да засегнат жлъчката. Ето и някои от най-често срещаните от тях:

• Камъни в жлъчката: представляват втвърдени отлагания на жлъчния сок, които могат да се образуват в жлъчния мехур. Те са с различен размер и брой, като могат да причинят болка, запушване на жлъчните пътища и възпаление.
• Холецистит: възпаление на жлъчния мехур, често причинено от камъни в жлъчката, които блокират жлъчните пътища, или от инфекция. 
• Холедохолитиаза: наблюдава се, когато жлъчните камъни мигрират от жлъчния мехур в жлъчните пътища, причинявайки запушване потенциално водещо до инфекция или панкреатит.
• Дискинезия на жлъчния мехур: познато още като билиарна дискинезия, е състояние при което се наблюдават анатомични разновидности на различни части от мехура. Поради това жлъчният сок се задържа в жлъчката вместо да премине към червата, водейки до симптоми подобни на тези като камъни в жлъчката.  
• Рак на жлъчния мехур: рядко срещано заболяване, което се наблюдава при абнормално нарастване на мутирали клетки в жлъчния мехур. 
  

Характерни за болна жлъчка симптоми

Признаците на проблеми с жлъчния мехур са различни. Някои хора дори не изпитват симптоми при наличие на камъни в жлъчката. Сред най-често срещаните сигнали подсказващи за проблем с жлъчния мехур се нареждат:

• Болка в корема, обикновено в горната дясна част, която може да се разпространява и към гърба и раменете
• Гадене и повръщане
• Повишена телесна температура
• Втрисане
• Жълтеница
• Промени в цвета на урината и изпражненията
  

Рискови фактори свързани със заболявания на жлъчката

Определени фактори могат да увеличат риска от развитие на заболявания свързани с жлъчния мехур. Някои от тях са:

• Възраст: камъните в жлъчката се срещат по-често с напредването на възрастта, особено при хората над 40 години.
• Пол: жените са по-податливи на проблеми с жлъчния мехур от мъжете, вероятно поради хормонални влияния.
• Семейна история: наличието на фамилна обремененост с камъни в жлъчката или заболявания на жлъчния мехур увеличава вероятността от развитие на подобни проблеми.
• Наднормено тегло: повишава нивата на холестерола в жлъчката, което благоприятства образуването на камъни в жлъчката.
• Бременност: хормоналните промени по време на бременността увеличават риска от образуване на жлъчни камъни поради повишените нива на естроген и намалената подвижност на жлъчния мехур.
• Диета: особено тази с високо съдържание на холестерол, рафинирани мазнини и ниско съдържание на фибри може да допринесе за образуването на камъни в жлъчката.
• Заседнал начин на живот: липсата на физическа активност също е свързана с повишен риск от образуване на камъни в жлъчката.
• Наличие на друго заболяване: някои медицински състояния като диабет, метаболитен синдром и чернодробна цироза могат да увеличат риска от проблеми с жлъчния мехур.
• Прием на някои лекарства: например тези съдържащи естроген, като хормонозаместителна терапия или орални контрацептиви, могат да повишат риска от образуване на камъни в жлъчката.
  

Изследвания на жлъчка

Няколко изследвания могат да помогнат за оценка на състоянието на жлъчния мехур, както и за диагностицирането на потенциални проблеми. Ето и кои са те: 

• Кръвни изследвания: изследват различни показатели, като билирубин или чернодробни ензими, засягащи жлъчния мехур. Целта им е да определят стойностите им, с което да открият признаци на инфекция, възпаление или други състояния. 
• Образна диагностика: най-често се използват ултразвук, компютърна томография (КТ), или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Всички тези изследвания предоставят подробни изображения на жлъчния мехур и околните органи и структури, като помагат за откриването на структурни аномалии, запушвания, възпаления и др. 
• Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ): тази процедура може да се използва както за диагностика, така и за лечение. Тя позволява изследването на жлъчната каналчеста система и на самия жлъчен мехур с помощта на уред наречен дуоденоскоп.
   

Как се лекуват заболявания свързани с жлъчката? 

Лечението на заболяванията на жлъчния мехур зависи от конкретното състояние и неговата тежест. Основната цел е да се облекчат симптомите, да се предотвратят усложненията и да се отстрани основната причина за заболяването. 

Възможностите за лечение варират, но ето някои от най-често срещаните:

• Прием на лекарства: могат да включват болкоуспокояващи, антибиотици за инфекции и лекарства за разтваряне на малки камъни в жлъчката с течение на времето.
• Хирургия:
  • Лапароскопска холецистектомия: представлява минимално инвазивна процедура, при която се правят малки разрези в корема за отстраняване на жлъчния мехур с помощта на камера и специализирани инструменти.
  • Отворена холецистектомия:  е традиционна операция, при която се прави по-голям разрез в корема за отстраняване на жлъчния мехур, обикновено се използва при усложнения или невъзможност за лапароскопска операция.
• Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ): като процедура за лечение, ЕРХПГ се използва за отстраняване на камъни в жлъчката или поставяне на стентове, за да се разшири запушен канал.  
  

Как да се погрижим за здравето на жлъчката си?

Поддържането на здрав жлъчен мехур е от съществено значение за правилното храносмилане и цялостното благосъстояние на организма. Ето някои добри практики, които помагат за поддържане на жлъчката в оптимално състояние:

• Поддържане на здравословно тегло и избягване на рязкото сваляне на такова, тъй като то може да увеличи риска от образуване на камъни в жлъчката. 
• Балансирано хранене и редовна физическа активност с цел насърчаване на доброто храносмилане. 
• Поддържане на добра хидратация с прием на достатъчно вода. По този начин също се благоприятства храносмилането, както и правилното функциониране на жлъчния мехур. 
• Избягване пропускането на хранения, тъй като това може да се отрази на производството на жлъчен сок. 
• Отказ от вредни навици като прием на алкохол и тютюнопушене. 
• Умерен прием на някои лекарства, особено тези, които съдържат естроген. 
• Контрол на подлежащи заболявания, които могат да увеличат риска от проблеми с жлъчния мехур. 
  

Може ли човек да живее без жлъчка?

Да, човек може да живее без жлъчен мехур. Когато жлъчният мехур е отстранен, тялото все още може да смила храната нормално. Черният дроб продължава да произвежда жлъчен сок, но вместо да се съхранява в жлъчния мехур, жлъчката преминава директно от черния дроб в тънките черва.

Източници:

InformedHealth.org [Internet]. Cologne, Germany: Institute for Quality and Efficiency in Health Care (IQWiG); 2006-. In brief: How does the gallbladder work? [Updated 2021 Apr 27]. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK279386/

Featured image by Freepik.com.