Съдържание:

1. Какво е лабиринтит?
2. Какви са характерните за лабиринтит симптоми?
3. Какви са причините за появата на лабиринтит?
4. Рискови фактори
5. Усложнения при лабиринтит
6. Как се диагностицира лабиринтит?
7. Какво е лечението при лабиринтит?
8. Кога да посетим лекар?
9. Превенция
   

Какво е лабиринтит?

Лабиринтитът, познат още като вътрешен отит (otitis interna) е заболяване на вътрешното ухо. Името си носи поради факта, че причинява възпаление на лабиринта – сложна система от пълни с течност канали, отговорни за слуха и равновесието. 

Това състояние може да доведе до симптоми като внезапно замайване, световъртеж, загуба на слуха и шум в ушите, нарушено равновесие, и др. 

Лабиринтитът обикновено се развива след вирусна инфекция, като настинка или грип, въпреки че в някои случаи може да бъде предизвикан от бактериални инфекции, травми на главата или алергични реакции. 

Въпреки че не е толкова често срещан, колкото инфекциите на външното или средното ухо, лабиринтитът може да причини по-сериозни проблеми с равновесието, нарушавайки ежедневните дейности на засегнатия.

Какви са характерните за лабиринтит симптоми?

Симптомите на лабиринтит могат да бъдат с различна интензивност, но често срещани са:

• Световъртеж
• Замайване
• Болка в ухото (оталгия)
• Загуба на слуха, частична или пълна
• Шум в ушите
• Проблеми с равновесието
• Гадене и повръщане
• Замъглено зрение
  

Тези симптоми могат да се появят внезапно и първоначално да са тежки, като постепенно отслабват в продължение на дни или седмици.

Какви са причините за появата на лабиринтит?

Ухото е сложен орган, който се състои от три основни части: външно, средно и вътрешно ухо. Макар и малко по размер, вътрешното ухо, наричано още лабиринт, побира не една, а цели две структури – костен лабиринт и ципест (мембранозен) лабиринт. Първата система осигурява защитна обвивка за деликатните структури на вътрешното ухо, докато в ципестия лабиринт се намират сетивните органи, отговорни за слуха и равновесието.

Лабиринтът се появява, когато тази структура се възпали. Възпалението може да повлияе на способността на лабиринта да обработва правилно сетивните сигнали, което води до нарушение в нормалните функции на равновесието и слуха. Това от своя страна предизвиква объркване в способността на тялото да се ориентира в пространството.

Основните причини за лабиринтит включват:

• Вирусни инфекции: са най-често срещаният причинител на заболяването. Често се развиват вследствие на респираторна инфекция, като настинка или грип, която се разпространява във вътрешното ухо.
• Бактериални инфекции: макар и по-рядко срещани, могат да достигнат до вътрешното ухо, обикновено в резултат на тежки инфекции на средното ухо или менингит, и често водят до по-интензивни симптоми.
• Автоимунни нарушения: някои автоимунни заболявания могат да накарат имунната система погрешно да атакува вътрешното ухо, предизвиквайки възпаление в лабиринта.
• Алергични реакции: алергиите, които предизвикват възпаление, могат да доведат до лабиринтит, ако е засегнато ухото, причинявайки подобно дразнене и симптоми.
• Травма на главата: могат да увредят вътрешното ухо, да нарушат функцията на лабиринта и да доведат до възпаление, което често причинява временни или дълготрайни проблеми с равновесието.
  

Рискови фактори

Рисковите фактори за развитие на лабиринтит включват:

• Респираторни инфекции: Неотдавнашни вирусни инфекции, като обикновена настинка или грип, могат да се разпространят до вътрешното ухо, което да доведе до възпаление.
• Инфекции на ухото: Повтарящите се инфекции на средното ухо могат да увеличат риска от разпространение на инфекцията към вътрешното ухо.
• Автоимунни нарушения: Състояния, които засягат имунната система, могат да допринесат за възпалителни реакции в ухото.
• Алергии: Сезонните алергии или алергиите към околната среда могат да увеличат податливостта към ушни инфекции, което косвено повишава риска от лабиринтит.
• Тютюнопушене: Употребата на тютюн може да наруши имунната функция и да увеличи риска от инфекции.
• Стрес: Високите нива на стрес могат да влошат имунния отговор, което прави организма по-уязвим към инфекции, които могат да доведат до лабиринтит.
• Травма на главата: Неотдавнашна травма на главата може да увеличи риска от възпаление или инфекция, достигащи до вътрешното ухо.
  

Усложнения при лабиринтит

Възможните усложнения на лабиринтита могат да бъдат различни по тежест, но най-често включват:

• Хроничен световъртеж: постоянните проблеми с равновесието и световъртежът могат да продължат дори след отшумяването на инфекцията, засягайки ежедневните дейности на човек.
• Загуба на слуха: в някои случаи лабиринтитът може да причини временна или по-рядко постоянна загуба на слуха в засегнатото ухо.
• Шум в ушите: познат също като тинитус, може да продължи като траен симптом вследствие на прекаран лабиринтит.
• Нарушения в равновесието: възможно е да възникнат постоянни проблеми с равновесието, които да доведат до повишен риск от затруднения в координацията или чести падания. 
• Тревожност или депресия: продължителните симптоми като световъртеж и загуба на слуха могат да повлияят на качеството на живот, като доведат до емоционален стрес, тревожност или депресия.
  

Усложненията често зависят от това колко бързо се лекува лабиринтитът и от цялостното здравословно състояние на пациента.

Как се диагностицира лабиринтит?

Лабиринтитът се диагностицира чрез комбинация от диагностични методи целящи да установят основната причина за заболяването или да изключат други потенциални състояние с подобни симптоми.

Диагностиката обикновено започва с клиничен преглед, при който лекарят обсъжда симптомите с пациента, както и медицинската му история. В допълнение се извършва и физически преглед, при който се наблюдава за признаци характерни за заболяването. 

За да се потвърди диагнозата могат да бъдат използвани следните изследвания:

• Отоскопия: при това изследване се използва отоскоп, за да се огледат ушния канал и тъпанчето по-отблизо. Този инструмент позволява на лекаря да търси физически признаци на инфекция или натрупване на течност в ухото, които биха могли да допринесат за симптомите.
• Тест на слуха: тъй като лабиринтитът засяга вътрешното ухо, тестовете на слуха могат да помогнат за оценка на степента на евентуалното му въздействие върху слуха, като го разграничат от други видове ушни инфекции.
• Образни изследвания: като рентгенография, а в някои случаи – компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), също могат да бъдат използвани. Те помагат за получаването на по-добро изображение на структурите на ухото. 
• Неврологичен преглед: в някои случаи, ако симптомите са тежки или нетипични, лекарят може да назначи неврологичен преглед, за да се увери, че няма други проблеми, засягащи нервната система или мозъка. 
  

Всички тези изследвания заедно помагат за поставяне на точна диагноза и подбора на подходящ план за лечение.

Какво е лечението при лабиринтит?

Лечението обикновено включва комбинация от различни метод според това каква е причината за развитието на заболяване, както и неговата тежест. 

Основни методи за лечение са:

• Прием на лекарства: обикновено се предписват лекарства за овладяване на симптомите и за лечение на евентуални инфекции. Противовъзпалителните стероиди се използват за намаляване на възпалението на вътрешното ухо, като помагат за облекчаване на световъртежа и предотвратяване на по-нататъшни усложнения. Ако има съмнение за бактериална инфекция, се предписват антибиотици.
• Грижи в домашни условия и почивка: в допълнение към медикаментозното лечение се препоръчва и активна почивка. Тя помага на организма да се възстанови по-бързо и намалява симптомите като световъртеж, който може да се влоши при движение. Поддържането на хидратация е важно, тъй като дехидратацията може да влоши някои симптоми.
• Хирургична намеса: в редки, тежки случаи може да се наложи операция, особено ако натрупването на течност или инфекцията във вътрешното ухо не са податливи на медикаменти. Хирургични варианти, като дренаж на средното ухо, обикновено се разглеждат, когато стандартното лечение е неефективно и симптомите са интензивни или продължителни.
  

При всички случаи е необходимо да се консултирате с лекар, който да постави диагноза. Само така може да се избере най-подходящ вариант за лечение на лабиринтит.

Кога да посетим лекар?

Важно е да се обърнете към лекар, ако изпитате внезапни или интензивни симптоми на замаяност, световъртеж или загуба на слуха, особено ако те се появяват заедно с болка в ухото или изтичане на секрет от него. 

Ранното диагностициране и лечение могат да помогнат за ефективно справяне със заболяването и да намалят риска от бъдещи усложнения.

Превенция

За съжаление не е възможно да се предотврати на всяка цена появата на заболяването. Въпреки това някои мерки могат да помогнат за намаляване на риска от неговата поява. 

Тъй като вирусните или бактериалните инфекции често предизвикват лабиринтит, поддържането на добро общо здраве и хигиена са от съществено значение. Например честото миене на ръцете, особено в сезона на настинките и грипа, може да помогне за предотвратяване на респираторни инфекции, които могат да се разпространят в ухото.

Избягването на тютюнопушенето, справянето с алергиите и своевременното лечение на инфекциите на дихателните пътища също могат да помогнат за намаляване на риска. 

При хора, които са склонни към ушни инфекции, вземането на предпазни мерки, може допълнително да предпази здравето на ушите. 

Не забравяйте и редовните профилактични прегледи, които могат да помогнат за откриването и справянето с всякакви ранни признаци на проблеми с ушите или дихателните пътища, преди те да се развият.

Източници:

Paul M. Bunch, Hillary R. Kelly, 43 – Labyrinthitis, Editor(s): Juan E. Small, Daniel L. Noujaim, Daniel T. Ginat, Hillary R. Kelly, Pamela W. Schaefer, Neuroradiology, Elsevier, 2019, Pages 331-338, ISBN 9780323445498, https://doi.org/10.1016/B978-0-323-44549-8.00043-2.

(https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/B9780323445498000432)

Barkwill D, Arora R. Labyrinthitis. [Updated 2023 Aug 14]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2024 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK560506/