Съдържание:

1. Какво представлява шум в ушите?
2. Видове шум в ушите
3. Какви са характерните за шум в ушите симптоми?
4. Какви са причините за шум в ушите?
5. Рискови фактори
6. До какви усложнения може да доведе шумът в ушите?
7. Как се поставя диагноза шум в ушите?
8. Има ли лечение за шум в ушите?
9. Кога да посетим лекар?
10. Профилактика
11. Превенция
    

Какво представлява шум в ушите?

Шумът в ушите, известен в медицината като тинитус, е широко разпространено слухово състояние, при което човек възприема звук без реален външен източник. Този звук може да се усеща като звънене, бучене, свистене, пулсиране или бръмчене и да се проявява в едното или двете уши, а понякога и „в главата“.

Сам по себе си той не е заболяване, а по-скоро симптом на основно състояние, засягащо слуховата система или в други структури на организма. Причините могат да бъдат различни – от излагане на силен шум и натрупване на ушна кал, до проблеми с кръвоносната система, челюстта или дори стрес и напрежение.

Проявите му са индивидуални – при някои хора шумът се появява спорадично и краткотрайно, докато при други може да бъде постоянен и натрапчив, влияещ върху концентрацията, съня и качеството на живот. Интензитетът му също варира – от едва доловим фонов звук до силно дразнещо усещане.

Въпреки че тинитусът може да бъде упорит, в повечето случаи подлежи на контрол, особено когато се установи и лекува основната причина. С навременна консултация със специалист по слуха и правилен подход, неприятното усещане може значително да се облекчи.

Видове шум в ушите

Шумът в ушите може да се прояви по различен начин, но в медицината се разграничават два основни вида тинитус – субективен и обективен.

Субективен шум в ушите

Това е най-често срещаният тип тинитус и представлява звук, който се чува само от засегнатия човек. Обикновено се описва като звънене, бръмчене, свистене или жужене, без външен източник. Субективният шум може да бъде резултат от:

• увреждане на слуховите клетки в ухото;
• излагане на силен шум;
• стрес, умора или напрежение;
• нарушения в кръвообращението или челюстно-ставните връзки;
  

Интензитетът му може да варира – при някои хора е почти незабележим, докато при други е натрапчив и постоянен.

Обективен шум в ушите

Това е рядка форма на тинитус, при която шумът може да бъде чут и от лекаря при преглед със стетоскоп. Обикновено се проявява като ритмично пулсиране, често съвпадащо с пулса на пациента. Този тип тинитус често е свързан с проблеми в кръвоносните съдове, анатомични изменения или мускулни спазми в областта на ухото.

Обективният шум в ушите е по-рядко срещан, но по-лесен за диагностициране, тъй като има физическа причина, която може да бъде установена и лекувана.

Какви са характерните за шум в ушите симптоми?

Симптомите на шума в ушите се проявяват по различен начин при различните хора. 

Някои хора чуват шум само в едното ухо, докато при други той се усеща и в двете. Звукът може да бъде еднообразен или променлив, да се появява епизодично или да бъде постоянен.

Характерът на звука също варира – пациентите го описват като звънене, бръмчене, съскане, пищене, щракане, пулсиране или други т.нар. „фантомни звуци“. Той може да бъде тих и едва доловим или силен и натрапчив, с високи или ниски честоти. В някои случаи шумът е по-забележим в тиха среда, например преди сън, което може да затруднява заспиването.

В допълнение, тинитусът често е съпътстван от други симптоми, които дават ценна информация за неговия произход и въздействие върху организма:

• Главоболие – може да е резултат от напрежение, стрес или съдови проблеми;
• Световъртеж и проблеми с равновесието – свързани с нарушения във функцията на вътрешното ухо и вестибуларния апарат;
• Намален слух или усещане за запушено ухо – често придружава тинитуса и може да е признак за увреждане на слуховите клетки или натрупване на ушна кал;
• Болка или натиск в ухото – възможен индикатор за възпаление или промени в налягането;
• Повишена чувствителност към звуци (хиперакузис) – когато дори обичайните шумове се възприемат като неприятно силни;
• Безсъние, раздразнителност и трудност при концентрация – вследствие на постоянния шум и нарушеното качество на съня;
  

Тези съпътстващи прояви помагат на специалистите да определят дали шумът в ушите е свързан със слуховата система, нервната система, кръвоносните съдове или друг подлежащ проблем.

Какви са причините за шум в ушите?

Точните механизми, водещи до появата на шум в ушите, все още не са напълно изяснени. Смята се, че тинитусът може да бъде резултат от комбинация от фактори, които засягат слуховата система – от външното ухо до мозъчните центрове, отговорни за възприемането на звука.

Сред най-често срещаните причини са:

• Травми на ухото: всяко механично или акустично увреждане – например при излагане на много силен шум, удар по ухото или внезапна промяна в налягането (при летене или гмуркане) – може да засегне слуховите клетки във вътрешното ухо. Това води до изкривено предаване на звуковите сигнали към мозъка и възприемане на несъществуващи звуци. 
  
• Слухова умора: често срещана причина, особено при млади хора, е дългосрочното носене на слушалки, слушане на силна музика, или работа в шумна среда (фабрики, строителни обекти, концерти). Постепенно се увреждат слуховите рецептори, което може да доведе както до шум в ушите, така и до трайна загуба на слух.
  
• Запушване на ухото: натрупването на ушна кал, навлизането на вода или чуждо тяло в ушния канал, както и възпаления могат да нарушат звуковата проводимост.
  
• Загуба на слуха: с напредване на възрастта, както и при продължително излагане на шум, настъпва дегенерация на косместите клетки във вътрешното ухо, които превръщат звуковите вълни в електрически сигнали. Мозъкът реагира на липсващите импулси, „създавайки“ фантомен звук.
  
• Други заболявания: често шумът в ушите се появява в резултат на други заболявания, като отосклероза, болест на Мениер, високо кръвно налягане, инфексии на ухото или синусите, проблеми с шийните прешлени, и др. 
  
• Прием на някои лекарства: продължителния прием или високите дози на някои медикаменти като антибиотици, аспирин, диуретици, и др. могат да предизвикат пищене в ушите. 
  
• Психоемоционални фактори: стресът, тревожността и хроничната умора могат да засилят възприемането на шум в ушите или дори да провокират неговата поява, тъй като повлияват начина, по който мозъкът обработва звуковите сигнали.
  

Независимо какво го предизвиква, шумът в ушите не бива да се игнорира – навременната консултация със специалист може да помогне да се установи причината и да се намери ефективно решение.

Рискови фактори

Шумът в ушите може да засегне хора от всички възрасти, но някои фактори значително увеличават вероятността от появата му. Сред тях са

• Възраст: с напредване на възрастта настъпват естествени промени в слуховата система, включително износване на слуховите клетки, което повишава риска от тинитус. 
  
• Пол: проучвания показват, че мъжете са по-склонни да развият шум в ушите, особено ако са изложени на шумови влияния в професионална среда. 
  
• Излагане на силен шум: дългосрочното излагане на силни звуци – например в шумни производства, по време на концерти или при продължително носене на слушалки – е една от водещите причини за увреждане на слуха и поява на тинитус.
  
• Сърдечно-съдови заболявания: някои заболявания като атеросклероза, високо кръвно налягане, и др., могат да доведат до промени в притока на кръв към ухото и да предизвикат пулсиращ шум.
  
• Стрес: хроничният стрес, тревожността и липсата на сън могат да усилят възприемането на тинитуса или дори да провокират появата му.
  
• Тютюнопушене и употреба на алкохол: никотинът и алкохолът повлияват кръвоносните съдове и кислородния баланс в организма, което може да засегне слуховия нерв и да увеличи риска от шум в ушите.
  
• Наличие на слухови нарушения в миналото: хора с анамнеза за отити, травми или вродени слухови проблеми имат по-висок риск от развитие на тинитус.
  

Някои рискови фактори, като възраст и генетична предразположеност, не могат да бъдат контролирани, но други – като излагането на силен шум, тютюнопушенето и стресът – могат да бъдат овладени чрез здравословни навици и превантивни мерки.

До какви усложнения може да доведе шумът в ушите?

Сам по себе си тинитусът не е животозастрашаващо състояние, но може значително да се отрази на качеството на живот. При продължително наличие и липса на лечение, шумът в ушите може да доведе до редица физически, психически и социални усложнения.

• Проблеми със слуха: в голям процент от случаите тинитусът се свързва с увреждане на слуховите клетки и различни степени на загуба на слух. При някои хора той е първият сигнал за настъпващо слухово нарушение, което може да прогресира с времето, ако не се предприемат мерки.
  
• Нарушения на съня: постоянното присъствие на шум, особено в тихи моменти, затруднява заспиването и води до чести събуждания през нощта. Това може да причини безсъние, хронична умора и намалена концентрация през деня.
  
• Емоционално разстройство: продължителният шум в ушите може да се отрази на цялостното емоционално състояние на засегнатия, а дори и да доведе до състояния като депресия и тревожност. 
  
• Проблеми с концентрацията: непрестанният шум в ушите може да доведе до проблеми с фокусирането при извършването на различни дейности. 
  
• Хиперакузис: при част от хората с хроничен тинитус се развива свръхчувствителност към нормални звуци от околната среда. Дори обичайни шумове като говор, музика или движение на улицата се възприемат като прекалено силни и дразнещи.
  

Въпреки че шумът в ушите не застрашава живота, нелекуван той може сериозно да влоши физическото, психическото и емоционалното благополучие, затова навременната консултация със специалист е от съществено значение.

Как се поставя диагноза шум в ушите?

Диагностицирането на шум в ушите изисква внимателен и индивидуален подход, тъй като причините могат да бъдат разнообразни. Обикновено първата стъпка е посещение при лекар-специалист по уши, нос и гърло (УНГ), който може при нужда да насочи пациента и към други специалисти – аудиолог, невролог или кардиолог.

Диагностичният процес обикновено включва няколко последователни етапа:

• Снемане на анамнеза: първата стъпка и много важна стъпка е подробният разпит на пациента. Лекарят събира информация за характера на шума (звънене, бучене, пулсиране и др.), неговата продължителност, сила, едностранност или двустранност, както и за съпътстващи симптоми като световъртеж, болка или загуба на слух. Обсъждат се и фактори като прием на медикаменти, излагане на шум или стрес. 
  
• Физически преглед: след това се извършва обстоен преглед на ушите, главата, шията и неврологичната система, за да се открият евентуални аномалии – натрупана ушна кал, възпаление, перфорация на тъпанчето или съдови промени. Този етап е ключов за изключване на видими причини.
  
• Аудиометрия: един от основните методи за диагностика е аудиометричното изследване, което се извършва със специален апарат – аудиометър. Чрез него се определя дали има слухово увреждане, от какъв тип е то и в коя честотна област, което помага да се прецени дали тинитусът е свързан със загуба на слух.
  
• Образна диагностика: в редки случаи, лекарят може да назначи образни изследвания като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), компютърна томография, ултразвук или други. Тези методи позволяват детайлен оглед на вътрешното ухо, слуховия нерв, съдовете и околните структури.
  

Навременната и точна диагностика е от ключово значение, тъй като откриването на първопричината за тинитуса е основата за успешно и целенасочено лечение.

Има ли лечение за шум в ушите?

Лечението на шум в ушите зависи преди всичко от основната причина, която го предизвиква. Тъй като тинитусът сам по себе си не е заболяване, а симптом, най-ефективният подход е да се идентифицира и лекува първопричината. Въпреки че в някои случаи шумът не може да бъде напълно премахнат, съществуват множество начини за значително намаляване на неговата интензивност и въздействие върху ежедневието.

Най-общо препоръките на лекарите са: 

• Употреба на слухов апарат: ако пациентът има слухова загуба, то употребата на слухов апарат може да бъде от полза. Освен това, тези устройства могат да спомогнат и за изолиране на шума в ушите.
  
• Кохлеарни импланти и устройства: в случаите, в които шумът в ушите е неконтролируем тези устройства могат да помогнат за намаляването на пищенето в ушите.  
  
• Употреба на генератори на “бял шум”: тези устройства симулират звуци от околната среда, които отвличат вниманието на засегнатия от неприятния шум в ушите. 
  
• Отстраняване на механични причини: при наличие на ушна кал, чуждо тяло или налягане в ухото, почистването или лечението на възпалението може да доведе до пълно изчезване на шума.
  
• Лечение на съпътстващи заболявания: ако тинитусът е следствие на друго заболяване, то лекарят може да назначи лечение на основния проблем.
  
• Промяна в приема на лекарства: пищенето в ушите може да е налице вследствие на прекомерен прием на някои лекарства. Ако това е така, лекарят следва да промени или замени лекарствата, които може да са причина за това. 
  
• Редуциране на стреса и напрежението: промяната на работното място, консултация с психолог също биха могли да помогнат с редуциране на шум в ушите. 
  

Макар лечението на шум в ушите да изисква индивидуален подход и търпение, при повечето хора симптомите могат да бъдат успешно овладени, а качеството на живот – значително подобрено

Кога да посетим лекар?

Препоръчително е да се потърси консултация със специалист по уши, нос и гърло (УНГ) винаги, когато шумът в ушите е постоянен, едностранен, пулсиращ или внезапно се появи без видима причина.

Също така е важно да се обърнете към лекар, ако тинитусът е придружен от загуба на слух, световъртеж, болка, натиск в ухото или проблеми с равновесието. Дори когато симптомите изглеждат леки, ранната диагностика може да предотврати усложнения и да позволи навременно лечение.

Профилактика

Профилактиката за шум в ушите не винаги е възможна. На пациентите се препоръчва да провеждат редовни профилактични прегледи не само на слуха си, но и на цялостното си здравословно състояние. 

Превенция

В повечето случаи появата на тинитус е резултат от комбинация от различни фактори. Някои от тях – като възрастта или генетичната предразположеност – не могат да бъдат контролирани, но други могат да бъдат повлияни чрез здравословен начин на живот и добри навици.

Ето кои са те: 

• Редовна физическа активност и балансирано хранене – те подпомагат нормалното кръвообращение и намаляват риска от заболявания, които могат да доведат до тинитус.
  
• Предпазване от излагане на силен шум – използвайте предпазни тапи или слушалки в шумна среда и избягвайте продължително слушане на силна музика.
  
• Контрол на стреса – техники за релаксация, йога и дихателни упражнения могат да помогнат за поддържане на психическото равновесие и да намалят вероятността от обостряне на симптомите.
  
• Ограничаване на алкохола, никотина и кофеина – прекомерната им употреба влияе негативно върху кръвния поток и слуховия нерв, което може да провокира или засили шум в ушите.
  
• Редовни профилактични прегледи при УНГ специалист – позволяват ранно откриване и лечение на ушни и съдови проблеми, преди да доведат до по-сериозни прояви.

Шумът в ушите е състояние, което не бива да бъде пренебрегвано. От ключово значение за лечението на тинитус е установяването на основната причина за появата му. Вашият лекуващ лекар следва да назначи подходящото за вас лечение или терапия, която да помогне за облекчаване на симптомите и елиминирането на проблема. 

Източници:

Dalrymple, Lewis, & Philman. (2021, June 8). Tinnitus: Diagnosis and Management. Elsevier, 103(11)

Dauman, N., & Erlandsson, S. I. (2012, December 27). Learning from tinnitus patients’ narratives—A case study in the psychodynamic approach. PubMed Central (PMC). https://doi.org/10.3402/qhw.v7i0.19540

Featured image by Freepik.com.