Съдържание:

1. Какво е цистит?
2. Видове цистит
3. Какви са характерните за цистит симптоми?
4. Какви са причините за цистит?
5. Рискови фактори
6. Какви могат да бъдат усложненията при цистит?
7. Диагностициране на цистит
8. Как се лекува цистит?
9. Кога да посетим лекар?
10. Профилактика
11. Превенция
    

Какво е цистит?

Циститът е заболяване, което се наблюдава при възпаление на пикочния мехур и по-точно неговата лигавица. Пикочният мехур представлява кух, мускулест орган в долната част на корема, в който се съхранява урината. 

Циститът е сред най-разпространените урологични заболявания при жените. Въпреки това, той може да засегне също и мъжете. Циститът се причинява обикновено от бактериална инфекция, но може да възникне и вследствие на други фактори. 

Видове цистит

Съществуват няколко вида цистит. Те се определят според причините за поява на заболяването, както и според протичането му. 

Видове цистит според протичането

• Остър: възниква внезапно, като симптомите обикновено отминават бързо.
• Хроничен: възниква като следствие от недоизлекуван остър цистит или усложнение на друго заболяване. Характерното за този вид, е че симптомите са по-слабо изразени от тези при острия цистит. 
  

Видове цистит според причинителите

• Бактериален цистит: вероятно най-често срещания вид цистит. Възниква вследствие на навлизането на бактерии в пикочния мехур, като най-честият причинител са бактериите от вида Ешерихия коли (E. coli). 
• Травматичен цистит: друга често срещан вид цистит, особено при жените. Обикновено се развива вследствие на силен полов акт. 
• Лекарствен цистит: пикочният мехур, като част от уринарния тракт, може да бъде подложен на вредното влияние на някои лекарства. Високата концентрация на определени вещества намиращи се в медикаментите може да причини инфекции. 
• Интерстициален цистит: този вид е по-специфичен. Причината за появата му не е напълно ясна, но се счита, че най-вероятно е следствие на автоимунно заболяване. 
• Вирусен цистит: сравнително рядко срещан вид, който се причинява най-често от аденовируси, грипни вируси и херпес симплекс.  
• Гъбичен цистит: освен от бактерии, циститът може да бъде причинен и от гъбични инфекции. 
• Радиационен цистит: този вид възниква непосредствено след лечение с високоенергийни лъчи или облъчване с радиация от друг източник. 
  

Какви са характерните за цистит симптоми?

Характерните за цистит симптоми включват:

• Чести силни позиви за уриниране, придружени с незначително количество урина
• Болка и парене при уриниране
• Болка и дискомфорт в таза
• Болки по време на полов акт
• Мътна или тъмна на цвят урина
• Урина с неприятна миризма
• Кръв в урината
  

Въпреки характерни, тези симптоми могат да варират при различните хора. Също така тези признаци могат да се променят с течение на времето. 

Какви са причините за цистит?

Циститът най-често е налице, когато определени бактерии попаднат в уринарния тракт и започнат да се размножават. Така те причиняват инфекции и възпаление на лигавицата на пикочния мехур. Бактериите от вида Ешерихия коли (E.coli) са най-срещаните причинители на бактериални инфекции водещи до цистит.  

Циститът може да бъде следствие и на:

• Реакция при лъчетерапия: лечението с радиация може да доведе до възпаление или промени в пикочния мехур. 
• Странични дразнители: употребата на дамски хигиенни продукти, диафрагма, катетър, и др. 
• Усложнение при друго заболяване: захарния диабет например, може да осигури благоприятна среда за развитие на бактерии, които да доведат до цистит. 
• Ниска хигиена: при жените неправилното измиване на гениталиите може да доведе до пренасянето на бактерии от ануса към пикочния канал.  
• Аномалии на отделителната система: намалените размери и капацитет на пикочния мехур или проблеми с простатата например могат да възпрепятстват нормалните функции на пикочния мехур. 
• Менопауза: хормоналните промени в организма на жената по време на менопаузата, могат да доведат до много изменения в органите и процесите в тялото. Пикочната система е една от потърпевшите, което я прави по-податлива на инфекции, именно цистит. 
  

Рискови фактори

Рисковите фактори, които могат да увеличат шанса от развитие на цистит включват:

• Пол: въпреки че, циститът може да засегне и мъже и жени от всякаква възраст, той е по-често срещан при жените. Предполагаемата причина за това е анатомично по-късия пикочен канал, който позволява по-лесното достигане на бактериите в пикочния мехур. 
• Полов контакт: друг начин, по който бактериите могат да бъдат внесени в пикочния канал и съответно да увеличат риска от развитие на инфекции. 
• Бременност: промените в хормоналния баланс, както и притискане на пикочния мехур от нарастващата матка са двата основни фактора, които могат да увеличат шанса от растежа на бактерии в пикочния мехур и до цистит. 
• Дехидратация: липсата на течности в организма води до по-рядко уриниране и неспособност на тялото да изхвърля бактериите от пикочния мехур. Освен това урината става по-концентрирана, което допълнително може да причини дразнене на лигавицата на пикочния мехур.
• Отслабена имунна система: спадът на имунната система вследствие на заболявания като ХИВ, захарен диабет или приеем на имуносупресивни лекарства, може да увеличи риска от бактериална инфекция. 
• Уголемена простата: циститът засяга както жени, така и мъже. Уголемената простата може да притисне пикочния мехур и да попречи на пълното му изпразване. Това от своя страна може да доведе до по-голям риск от възпаление вследствие на задържането на урина.
   

Какви могат да бъдат усложненията при цистит?

В случай на навременно третиране на заболяването, то не би следвало да доведе до сериозни усложнения.

Ако възпалението или инфекцията не се лекуват правилно, циститът може да доведе до следните усложнения:

• Повторна инфекция или хроничен цистит
• Пиелонефрит: заболяване, което е налице когато инфекцията се разпространи от пикочния мехур в бъбреците. 
• Сепсис: в редки случаи на нелекуван цистит довел до усложнения като инфекция в бъбреците, би могъл да се развие и сепсис. 
• Усложнения в пикочния мехур: понякога циститът може да доведе до усложнения в самия пикочен мехур, като образуването на камъни или удебеляването на стената на органа. 
  

Диагностициране на цистит

Въпреки характерните за цистит симптоми, не е препоръчително да се диагностицирате сами. По-добре е поставянето на диагноза цистит да се извърши от лекар. 

Той следва да извърши или назначи, някое от следните:

• Анамнеза: включва разпит за симптомите, както и за медицинската история на пациента
• Физически преглед: с цел установяване на дискомфорт или болка в долната част на корема
• Назначи изследвания на урината: за да установи наличието на бактерии или кръв в урината
• Ултразвуково изследване: за да изследва пикочния мехур и пикочните пътища
• Цитоскопия: този метод използва уред наречен цистоскоп, представлява тънка гъвкава тръба с камера в единия край. Процедурата служи за визуалното изследване на пикочния мехур. 
  

Как се лекува цистит?

Лечението на цистита зависи от неговия вид. Най-подходящото лечение следва да бъде назначено от лекар, като то може да включва:

• Прием на антибиотици: служат за лекуване на инфекцията, като убиват бактериите
• Прием на диуретици: тези лекарства засилват отделянето на течности от организма и по този начин прочистват пикочния мехур
• Лечение в домашни условия: различни практики като прилагане на топъл компрес в долната част на корема, прием на достатъчно течности, сок от червена боровинка, и др. 
  

Кога да посетим лекар?

В повечето случаи циститът би следвало да отшуми от само себе си до няколко дни. Ако симптомите продължават по-дълго, то тогава е добре да се обърнете към лекар, който да постави диагноза и да назначи подходящо лечение. 

Профилактика

Профилактиката е от ключово значение за предотвратяването не само на цистит, но и на всякакви други заболявания. 

Някои инфекции и възпаление, каквото е циститът, могат да бъдат изключително упорити. Профилактиката при цистит, особено ако вече сте имали такъв, за да избегнете развитието на по-сериозни симптоми, а дори и усложнения. 

Редовните изследвания на урината са добър профилактичен метод, който може да помогне за следенето на хроничен цистит, например. 

Превенция

Въпреки че няма напълно сигурен начин за превенция от заболяването, циститът може да бъде избегнат при спазването на някои добри практики. Ето кои са те:

• Практикуване на добра хигиена при измиване на генеталиите и след полов контакт
• Предпазване от настиване
• Носене на памучно бельо
• Балансирано хранене: избягване на люто, кисели или много солени храни
• Прием на достатъчно течности през деня 
• Достатъчна физическа активност
  

Циститът може да се превърне в изключително неприятно и упорито заболяване. Ето защо е важно да сте добре запознати с рисковите фактори, които могат да доведат до развитието на цистит, както и с добрите практиките, които биха могли да ви предпазят от по-сериозно усложнение. 

Източници:

Timothy L. Ratliff, Carl G. Klutke, Elspeth M. McDougall, THE ETIOLOGY OF INTERSTITIAL CYSTITIS, Urologic Clinics of North America, Volume 21, Issue 1, 1994, Pages 21-30, ISSN 0094-0143, https://doi.org/10.1016/S0094-0143(21)00588-7.