Съдържание:

1. Какво е паник атака?
2. Какви са характерните за паник атака симптоми?
3. От какво се получава паник атака?
4. Рискови фактори
5. Усложнения при паник атаки
6. Как се диагностицират паник атаки?
7. Има ли лечение за паник атаки?
8. Кога да посетим лекар?
9. Превенция
   

Какво е паник атака?

Случвало ли ви се е да изпитате внезапно и непреодолимо чувство на страх или дискомфорт, сякаш ви е връхлетяла буря от силни емоции, която не може да контролирате? Именно това е усещането за паник атака, позната още като паническо разстройство.  

По време на пристъп на паника тялото може да реагира по различни начини. Учестен сърдечен ритъм, задух, изпотяване, неконтролируемо треперене, болка в гърдите са само част от симптомите, които хората описват по време на паник атака. Но не само физическите реакции правят пристъпите на паника плашещи. Много хора изпитват чувство на неоснователен страх, полуда, а дори и смъртна опасност, въпреки че самата атака не е животозастрашаваща. 

Паник атаките могат да се проявят в отговор на стрес, травма, медицинско състояние, както и да бъдат симптом на паническо или тревожно разстройство. Сами по себе си паник атаките обикновено не причиняват сериозни физически усложнения, но ако те се превърнат в повтарящ се проблем, то могат да окажат негативно въздействие върху цялостното здраве на засегнатият. 

За щастие в днешно време съществуват редица терапевтични методи, които могат да помогнат за справянето с пристъпите на паника и намаляването на тяхната честота и тежест. 

Какви са характерните за паник атака симптоми?

Основните симптоми при паник атаки са:

• Учестен сърдечен ритъм 
• Задух
• Изпотяване или втрисане
• Треперене или рязко изтръпване на крайниците
• Чувство за стягане в гърлото
• Болка или дискомфорт в областта на гърдите
• Болки в корема
• Гадене
• Световъртеж
• Чувствот за страх
• Шум в ушите
• Чувствителност към светлина, звук или допир
  

Те могат да варират по интензивност и продължителност при всеки човек. Често се появяват внезапно. Наличието на един или повече от тези симпотми не означава непременно, че човек получава паник атака. Те могат да бъдат предизвикани и от много други медицински състояния и заболявания. 

От какво се получава паник атака?

Точната причина за появата на паник атаки не е напълно ясна. Въпреки това учените смятат, че няколко ключови фактора допринасят за появата им. Многофакторният им характер главно се уповава на комбинация от биологични и психологични фактори, както и на такива от околната среда. 

По време на паническа атака организмът преминава през серия от физиологични и психологични реакции. Обикновено се започва с активиране на остър стресов отговор на организма, познат още като “реакцията бий се или бягай“. 

Когато човек е изправен пред заплаха или изпитва силен стрес, мозъкът изпраща сигнали до надбъбречните жлези, за да освободят хормони като адреналин и кортизол в кръвта. Тези мощни хормони подготвят тялото да реагира бързо при опасност. Това е и причината за предизвикването на характерните за паник атака симптоми. 

Рискови фактори

Предполагаемите рискови фактори касаещи се до появата на паник атаки включват:

• Генетично предразположение: счита се, че хората с фамилна анамнеза за панически атаки или други тревожни разстройства са по-склонни към появата на такива. 
• Стресиращи събития: значителни стресови събития в живота, като например загуба на близък човек, стрес, свързан с работата, финансови затруднения или проблеми във взаимоотношенията с останалите, могат да увеличат вероятността от поява на панически атаки.
• Травмиращи събития в миналото: като физическо или емоционално насилие, могат да допринесат за развитието на пристъпи на паника и други тревожни разстройства.
• Продължителна употреба на наркотици или алкохол: могат да причинят химичен дисбаланс в мозъка, с което да увеличат риска от поява на паник атаки. 
  

Усложнения при паник атаки

Сами по себе си паник атаките обикновено не предизвикват сериозни физически усложнения, но могат да имат значителни психологически последици, като например:

• Развитие на други тревожни разстройства: повтарящите се панически атаки могат да увеличат риска от развитие на други психични разстройства, като генерализирано тревожно разстройство, депресия, специфични фобии и други.
• Избягване на различни социални дейности: страхът от поява на нова паническа атака може да накара страдащите да избягват определени ситуации или среда, в които смятат, че е по-вероятно да се появят панически атаки. 
• Влошено качество на живот: влиянието на паническите атаки върху ежедневното функциониране, взаимоотношенията, работата и дейностите в свободното време може значително да намали цялостното качество на живот на човек.
• Злоупотреба с наркотични вещества и алкохол: някои хора могат да посегнат към алкохола, наркотиците или други вещества, за да се справят с мъчителните симптоми на пристъпите на паника. 
  

Как се диагностицират паник атаки?

Паническото разстройство се диагностицира въз основа на комбинация от методи. Основната им цел е да изключат наличието на друго заболяване със същите характеристики и прояви. Основните методи използвани от лекарите за диагностика на паник атаки включват:

• Клиничен преглед: състои се от задълбочен разпит касаещ оплакванията на пациента, неговата медицинска история и рискови фактори. В допълнени лекарят провежда и обстоен физически преглед, с който цели да оцени цялостното здравословно състояние на пациента. 
• Кръвни изследвания: следва да бъдат назначени от лекуващия лекар, с цел придобиване на обща представа за функциите на организма. По този начин могат да се потвърдят или отхвърлят множество заболявания, чиито симптоми наподобяват тези на паник атаките. 
• Изследвания на сърцето: като ехокардиография или електрогардиограма, също са необходими, за да проследят дейността на сърцето и да определят дали симптомите не се дължат на проблеми с него.
• Допълнителните изследвания: в зависимост от оплакванията, пациентът може да премине прегледи при невролог, гастроентеролог, ендокринолог, или други специалисти. 
• Психологическа оценка: това изследване се извършва от специалисти психолози или психотерапевти. Има за цел да оцени психическото здраве на пациента и да потвърди или отхвърли наличието на душевно заболяване. 
  

Провеждането на допълнителни изследвания и прегледи трябва да бъде съгласувано с лекар специалист, а не извършвано на произволен принцип. Особено важно е да се отхвърлят всички възможности за наличие на друго заболяване, което да причинява подобни симптоми. 

Има ли лечение за паник атаки?

Лечението на паник атаките е индивидуално в повечето случаи. Основен фокус е редуцирането на тежестта и честотата на паническите атаки. Най-често назначаваните лечения са медикаментозна терапия или психотерапия.  

Лекарствата биват използвани главно за облекчение на симптомите, като най-често използваните са антидепресантите. Различните видове помагат за регулирането на нивата на невротрансмитерите в мозъка, възстановявайки баланса на серотонин и норепинефрин – невротрансмитери отговорни за регулирането на настроението и стресовия отговор.

Психотерапията, по-конректно когнитивно-поведенческата терапия, е друг ефективен метод за лечение при паническо разстройство. Тя се фокусира върху идентифицирането и преодоляването на негативните мисловни модели и поведения, свързани с появата на паник атаки. Чрез когнитивното преструктуриране хората се научават да преформулират мислите и убежденията си за паническите атаки, като намаляват страха и тревожността си. 

И двата подхода могат да се използват както самостоятелно, така и  в комбинация, в зависимост от тежестта на симптомите и индивидуалните предпочитания. Важно е лечението да бъде назначено от специалист, тъй като той може да определи най-подходящия план спрямо специфичните нужди на всеки пациент. 

Кога да посетим лекар?

Ако наблюдавате наличието на характерните за паническо разстройство симптоми, то незабавно потърсете лекарска помощ. Справянето с паническите атаки е трудно осъществимо без намесата и помощта от специалист. 

Превенция

Въпреки че не е възможно да се предотвратят напълно пристъпите на паника, има няколко добри практики, които могат да се предприемат, за да се намали риска от появата им. Те включват:

• Избягване на стресови ситуации и усвояване на ефективни техники за справяне със стреса. 
• Облекчаване на натрупания от ежедневието стрес чрез редовна физическа активност. 
• Усвояване на навици за здравословен начин на живот, като набавяне на достатъчно количество сън, поддържане на балансиран хранителен режим и избягване на кофеин, алкохол и други стимуланти. 
• Споделяне на емоции, чувства и страхове с близки и приятели с цел осигуряване на емоционална подкрепа и редуциране на напрежението и стреса. 
  

Въпреки че не са опасни, паник атаките могат да причинят изключителен дискомфорт на хората, които ги изпитват. Те в никакъв случаи не бива да бъдат подценявани, тъй като продължителните им прояви могат значително да влошат качеството на живот на засегнатите. Важно е да сте добре запознати с характерните за тях симптоми, за да може лесно да ги разпознаете.

Източници:

Heather K. Hood, Martin M. Antony, Panic Disorder, Editor(s): James D. Wright, International Encyclopedia of the Social & Behavioral Sciences (Second Edition), Elsevier, 2015, Pages 468-473,
ISBN 9780080970875, https://doi.org/10.1016/B978-0-08-097086-8.27045-1.
(https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/B9780080970868270451)

Bonevski, Dimitar & Naumovska, Andromahi. (2020). Panic Attacks and Panic Disorder. 10.5772/intechopen.86898.