Съдържание:
- Какво е миома?
- Видове миома
- Какви са характерните за миома симптоми?
- Какви са причините за поява на миома?
- Рискови фактори
- Усложнения при миома
- Как се поставя диагноза миома?
- Лечение на миома
- Кога да посетим лекар?
- Превенция
Какво е миома?
Най-просто казано, миомата е доброкачествен тумор образуващ се в или около матката. Може да се срещне и под други наименование, а имено фибром на матката или лейомиом. Всъщност според някои проучвания се наблюдава при 70-80% от жените в определен момент от живота им.
Среща се най-често при жени на възраст между 35 и 45 години.Миомите представляват образувания от мускулна и фиброзна тъкан, като могат да варират по размер – от малки, незабележими възли до големи туморни маси, които могат да нарушат формата на матката.
Точната причина за появата на миомите не е напълно изяснена, но фактори като хормонален дисбаланс, генетично предразположение и нива на естроген могат да допринесат за развитието им. Въпреки че повечето жени с миоми не изпитват никакви симптоми, някои от тях могат да се сблъскат с тазова болка, обилно менструално кървене, често уриниране или затруднено изпразване на пикочния мехур.
Видове миома
Фибромите на матката се класифицират в зависимост от местоположението им в матката. Най-често те биват:
- Интрамурални: това е най-често срещаният тип миоми, като засягат изцяло мускулната стена на матката. Те могат да варират по размер и брой и могат да предизвикат симптоми като тазова болка, силно менструално кървене или натиск върху околните органи.
- Субмукозни: растат точно под вътрешната обвивка на матката (ендометриума). Тези миомни възли могат да се разрастнат към маточната кухина. Срещат се по-рядко в сравнение с другите видове, но могат да причинят по-сериозните симптоми на заболяването, като кървене.
- Субсерозни: тези миоми се развиват по външната повърхност на матката и могат да растат навън, притискайки близките органи, като пикочния мехур или червата.
- Интралигаментарни: представляват редки образувания, които се развиват в широката връзка на матката. Те могат да причинят болка и натиск в таза, докато растат.
- Цервикални: развиват се в шийката на матката – долната част на матката, която се свързва с влагалището.
- Педикулизирани: този вид миомни възли са прикрепени към матката чрез тънка ивица тъкан, позната още като “краче”. Те могат да бъдат открити на различни места в матката, включително по външната ѝ стена, под ендометриума или в стената на матката.
- Интракавитарни: този тип се развиват в маточната кухина и могат да изпъкнат към лигавицата на ендометриума.
Фибромите на матката имат различни модели на растеж. Някои дори изобщо не увеличават размера си, докато при други се наблюдава рязък растеж. Според размера си миомите се делят на:
- Малки миоми: обикновено са с диаметър по-малък от 3 см и може да не предизвикват забележими симптоми. Често се откриват случайно по време на тазови прегледи или образни изследвания.
- Средни миоми: средните по размер миоми са с диаметър от 3 до 5 см. Макар че невинаги предизвикват симптоми, с нарастването си те могат да доведат до тазов дискомфорт, менструални нарушения или натиск върху околните органи.
- Големи миоми: този вид са с диаметър над 5 см и могат значително да повлияят на качеството на живот на жената. Те могат да предизвикат симптоми като обилно менструално кървене, болки в таза, натиск върху пикочния мехур или червата, а в някои случаи дори безплодие.
Какви са характерните за миома симптоми?
Признаците за миома зависят от това колко голям е туморът и къде се намира. Жените с миома имат симптоми, които ту се появяват, ту изчезват. Освен това те могат да варират по време на менструалния цикъл.
При някои жени симптомите на миомата са тежки и причиняват постоянна болка. Други пък не изпитват никакви симптоми. Възможните симптоми включват:
- Вагинално кървене
- Тежка, болезнена или продължителна менструация
- Болки в таза
- Усещане за тежест в долната част на корема
- Подуване или уголемяване на долната част на корема
- Запек или диария
- Честа нужда от уриниране или проблеми с уринирането
- Болка по време на секс
- Болки в долната част на гърба
- Умора и слабост
- Трудности при забременяване
- Анемия
Какви са причините за поява на миома?
Все още точната причина за появата на миоми не е напълно ясна. Смята се че, тъй като миомите са туморни образувания, възникващи от стената на матката, те са чувствителни към хормони като естроген и прогестерон. Поради това една от теориите за причините водещи до миома твърди че, жените с високи нива именно на тези хормони са изложени на по-висок риск от развитие на заболяването.
Друга теория за развитието на миомни възли е свързана с генетични фактори. Проучванията показват, че някои генни мутации или вариации могат да увеличат вероятността от образуване на фиброми.
Рискови фактори
Няколко рискови фактора могат да увеличат вероятността от развитие на миоми:
- Възраст: миомите се срещат по-често при жени в репродуктивна възраст, особено в 30-те и 40-те години.
- Хормонални фактори: естрогенът и прогестеронът, хормони, които регулират менструалния цикъл, могат да стимулират растежа на миомите. Поради това факторите, които увеличават нивата на тези хормони, като например хормонален дисбаланс, могат да увеличат риска от развитие на фиброми.
- Семейна анамнеза: наличието на роднина от първа линия (майка, сестра) с фиброми може да увеличи риска от развитието им.
- Етническа принадлежност: афроамериканките са по-склонни да развият фиброми в сравнение с жените от други етноси.
- Затлъстяване: наднорменото тегло се свързва с повишен риск от развитие на миомни възли.
- Фактори, свързани с начина на живот: като например диета с високо съдържание на червено месо и ниско съдържание на плодове и зеленчуци, както и прекомерна консумация на алкохол, могат да увеличат риска от развитие на фиброми.
- Репродуктивни фактори: нераждалите жени, както и тези при които менструацията е настъпила рано, могат да бъдат изложени на по-висок риск от развитие на заболяването.
- Фактори на околната среда: излагането на токсини от околната среда, като например химикали, нарушаващи функциите на ендокринната система, може да допринесе за развитието на фиброми.
- Високо кръвно налягане: може да увеличи риска от развитие на миоми. Хипертонията може да повлияе на кръвоносните съдове, снабдяващи матката, което потенциално да доведе до необичаен кръвен поток и да насърчи растежа на фибромите.
- Дефицит на витамин D: също е свързан с повишен риск от развитие на миоми. Адекватните нива на витамин D играят роля в регулирането на имунната система и контролирането на възпалението, което може да повлияе на растежа на фибромите.
Усложнения при миома
Усложненията, свързани с миомите, се дължат предимно на способността им да увеличават размера си и да пречат на нормалната функция на матката и околните органи. Някои от проблемите, до които миомните възли могат да доведат включват:
- Менструални проблеми: големи или многобройни фиброиди могат да причинят силно менструално кървене (менорагия), продължителна менструация или нередовен менструален цикъл.
- Тазова болка: миомите могат да причинят тазов дискомфорт, натиск или болка, особено ако се разраснат или притискат близки органи като пикочния мехур или червата.
- Уринарни симптоми: ако са разположени в близост до пикочния мехур, миомите могат да доведат до често уриниране, затруднено изпразване на пикочния мехур или повтарящи се инфекции на пикочните пътища.
- Проблеми с червата: фиброидите, притискащи червата, могат да причинят запек, подуване на корема или затруднения при изхождане.
- Усложнения свързани с безплодие и бременност: миомите могат да попречат на плодовитостта чрез запушване на фалопиевите тръби или засягане на маточната кухина. Те могат също така да увеличат риска от усложнения по време на бременност, като спонтанен аборт, преждевременно раждане или раждане с цезарово сечение.
- Дегенерация: понякога фиброидите могат да се влошат, причинявайки внезапна и силна болка. Това може да се случи поради недостатъчно кръвоснабдяване на миома, което води до некроза и възпаление на тъканта.
- Усложнения по време на раждането: големите фиброиди могат да запушат родилния канал, което да затрудни вагиналното раждане или да наложи цезарово сечение.
- Въздействие върху качеството на живот: хроничните симптоми като болка, обилно кървене или проблеми с уринирането могат значително да повлияят на качеството на живот на жената, което води до емоционален стрес.
Как се поставя диагноза миома?
Заболяването често се диагностицира по време на рутинен гинекологичен преглед, при който лекарят палпира корема и извършва тазов преглед, за да установи евентуални аномалии в размера или формата на матката. Освен това могат да се използват и образни изследвания като ултразвук, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или компютърна томография (КТ), за да се потвърди наличието на фиброиди и да се оценят техният размер, брой и разположение в матката.
Други често използвани методи за диагностика са хистероскопията, хистеросалпингографията и хистеросонографията, като всеки от тях предлага различен метод за изследване на специфичните характеристики на миомните възли.
Хистероскопията е процедура, при която се вкарва тънка тръба с камера в единия край (хистероскоп) през влагалището и шийката на матката. Този инструмент позволява директна визуализация на маточната кухина.
Хистеросалпингографията, от друга страна, е специализирано рентгеново изследване, при което през шийката на матката се инжектира контрастно вещество и се правят рентгенови снимки за оценка на формата на маточната кухина и маточните тръби. Макар че се използва предимно за оценка на плодовитостта и проходимостта на тръбите, хистеросалпингографията може да открие и наличието на фиброми.
Хистеросонографията, известна още като сонография с вливане на физиологичен разтвор, включва инжектиране на стерилен физиологичен разтвор в матката през шийката на матката и използване на ултразвук за създаване на подробни изображения на маточната кухина. Този метод може да помогне за идентифицирането на субмукозни фиброиди и да ги разграничи от други аномалии на матката или полипи. Заедно тези диагностични техники предоставят ценна информация за точното диагностициране на миомите и насочване на подходящи решения за лечение, съобразени с нуждите на всяка пациентка.
Лечение на миома
Лечението на миомите зависи от различни фактори, включително техния размера, брой и местоположение. Освен това предвид се взимат и тежестта на симптомите и предпочитанията на пациентката.
Възможностите за лечение могат да включват:
- Наблюдателно изчакване: в случаите, когато фиброидите са малки, безсимптомни или не причиняват значителни проблеми, лекарят може да препоръча изчакване с редовно наблюдение, за да се прецени дали има промени в симптомите или растежа на фиброидите с течение на времето.
- Лекарства: често лекарите предписват медикаменти, които имат за цел да облекчат симптомите или да намалят размера на миомата. За потушаване на болката се използват предимно противовъзпалителни средства, противозачатъчни, и други. В допълнение за свиване на миомните възли, лекуващият лекар може да предпише различни класове хормонални лекарства, като агонисти на гонадотропин-освобождаващия хормон (GnRH).
- Минимално инвазивни процедури: процедури като емболизация на маточната артерия или високоинтензивна фокусирана ултразвукова хирургия, се използват за свиване или унищожаване на миомните възли, като запазват матката. Тези процедури са по-малко инвазивни от операцията и могат да осигурят по-бързо време за възстановяване.
- Хирургично отстраняване: като миомектомия или хистеректомия, могат да бъдат препоръчани при фиброиди причиняващи тежки симптоми или при такива, които не реагират на консервативно лечение.
- Ендометриална аблация: тази процедура включва унищожаване на лигавицата на матката (ендометриума). Ендометриалната аблация е подходяща при жени с обилно маточно кървене и които нямат желание да забременяват.
Кога да посетим лекар?
Ако изпитвате симптоми като обилно менструално кървене, болка или дискомфорт в таза, често уриниране или проблемно уриниране, то е добре да се консултирате със специалист. Ранното откриване и лечение на миомите може да помогне за предотвратяване на усложненията и подобряване на резултатите.
Превенция
Понастоящем не е известен начин за пълно предотвратяване на развитието на миоми. Въпреки това някои промени в начина на живот могат да помогнат за намаляване на риска от образуване на миомни възли. Ето някои примери:
- Поддържане на здравословно тегло чрез редовни физически упражнения и балансирана диета.
- Управляване на стреса чрез практикуване на техники за намаляване на стреса, като медитация, йога или упражнения за дълбоко дишане.
- Ограничаване на консумацията на алкохол и отказ от тютюнопушене.
- Управление на хронични заболявания като високо кръвно налягане или диабет.
- Редовно проследяване на нивата на хормоните, особено на естрогена и прогестерона.
- Редовни профилактични гинекологични прегледи, особено при жени спадащи към някоя от рисковите групи за заболяването.
Въпреки че някои от горепосочените мерки биха могли да помогнат за намаляване на риска от образуване на миоми, все още има нужда от провеждането на задълбочени проучвания относно основните причини и механизми за появата на заболяването.
Източници:
Zhang Y, Hua KQ. Patients’ age, myoma size, myoma location, and interval between myomectomy and pregnancy may influence the pregnancy rate and live birth rate after myomectomy. J Laparoendosc Adv Surg Tech A. 2014 Feb;24(2):95-9. doi: 10.1089/lap.2013.0490. Epub 2013 Dec 24. PMID: 24368007; PMCID: PMC3935437.
Mettler L, Schollmeyer T, Tinelli A, Malvasi A, Alkatout I. Complications of Uterine Fibroids and Their Management, Surgical Management of Fibroids, Laparoscopy and Hysteroscopy versus Hysterectomy, Haemorrhage, Adhesions, and Complications. Obstet Gynecol Int. 2012;2012:791248. doi: 10.1155/2012/791248. Epub 2012 Apr 9. PMID: 22619681; PMCID: PMC3348525.