Съдържание:
- Какво е индекс на телесна маса?
- Как се изчислява ИТМ?
- Какви са показателите при ИТМ?
- Кога трябва да се взима предвид ИТМ?
- Как да нормализираме показателите?
- Кога да потърсим лекар?
- Превенция
Какво е индекс на телесна маса?
Индексът на телесната маса (от англ. Body Mass Index, BMI), е мерна единица, използвана за оценка на телесната маса в отношение към височината на човек. Това е широко използван показател, който помага на лекарите и здравните специалисти да преценят дали теглото на даден човек е в здравословни граници.
ИТМ се изчислява чрез просто математическо уравнение. Използва се за категоризиране на теглото в различни групи, което може да помогне в превенцията и лечението на заболявания, свързани с наднормено или поднормено тегло.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) над 1 милиард души по света живеят със затлъстяване.
Тази тревожна тенденция подчертава нуждата от превенция и ранна оценка на здравните рискове, свързани с теглото.
Индексът на телесната маса е лесен за изчисление и предоставя важна информация, която може да помогне за ранно откритие на потенциални рискове за здравето, като сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, и други хронични състояния.
Как се изчислява ИТМ?
Адолф Кетле, белгийски учен и изследовател, разработил Индекса на телесната маса между 1830 и 1850 година, като част от проучванията му в сферата на „социалната физика“. Първоначално този индекс не бил създаден с цел оценка на здравето, както го използваме днес.
От всички неща, с които се занимавал, Кетле изпитвал силен интересен към статистиката. Именно това била и една от основните подбуди в изучването на l’homme moyenne (превод от френски “средният човек”). Кетле събирал информация за височината и теглото на хората, но на популационно ниво. Така се ражда и формулата, която днес използваме за изчисляване на индексът на телесна маса (ИТМ).
Идеята на Кетле била да използва формулата, за да изучава как теглото се изменя спрямо височината в дадена популация. По този начин се стремял да открие идеалните или поне средните физически характеристики, които човек трябва да притежава.
Формула за изчисляване на ИТМ
Изчисляването на Индекса на телесната маса е съвсем лесно и се извършва чрез следната формула:

- Тегло – измерва се в килограми (кг).
- Височина – измерва се в метри (м).
Пример: Ако човек тежи 80 кг и е висок 1.75 м, то неговият ИТМ се би бил:

Важно е да се отбележи, че ИТМ не е перфектен показател за здравето, тъй като не отчита много важни фактори като мускулната маса, разпределението на мазнините в тялото или различията в костната структура. Например, хора с по-висока мускулна маса могат да имат по-висок ИТМ, но това не означава непременно, че са в рискова категория за здравето.
Освен това, ИТМ не отчита разликите между мастната тъкан в различни части на тялото, което е също важен аспект за определяне на здравословното състояние.
Въпреки тези ограничения, ИТМ остава широко използван за първоначален скрининг на рискове, свързани с теглото, като например сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2 и други хронични състояния. Той предоставя бърз и лесен начин да се идентифицират хора, които могат да бъдат изложени на тези рискове, и да се предприемат допълнителни мерки за оценка и превенция.
Какви са показателите при ИТМ?

Индексът на телесната маса (ИТМ) се използва за категоризиране на теглото в различни групи в зависимост от числовата стойност на ИТМ.
Световната здравна организация (СЗО) е установила четири основни категории за възрастни, които помагат да се определи дали човек е с нормално тегло, има наднормено тегло или е със затлъстяване. Те са:
Поднормено тегло (ИТМ < 18.5)
Хората с ИТМ под 18.5 се класифицират като поднормени, което може да означава недохранване или дефицит на важни хранителни вещества. Това състояние може да доведе до отслабен имунитет, умора и други здравословни проблеми.
Нормално тегло (18.5 – 24.9)
ИТМ в този диапазон показва, че човекът има здравословно тегло спрямо височината си. Това е оптималната категория, която минимизира риска от развитието на различни хронични заболявания като сърдечносъдови заболявания, диабет и други.
Наднормено тегло (25.0 – 29.9)
Хората с ИТМ между 25 и 29.9 попадат в категорията „наднормено тегло“. Това състояние е свързано с повишен риск от здравословни проблеми, включително сърдечни заболявания, инсулт и диабет тип 2. Въпреки това, рискът е по-нисък в сравнение със затлъстяването.
Затлъстяване (ИТМ ≥ 30.0)
Затлъстяването е сериозен здравословен риск, свързан с множество заболявания, като хипертония, диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания. Затлъстяването обикновено се класифицира в три различни степени, в зависимост от тежестта на състоянието:
- Затлъстяване I-ва степен (30 – 34,99): умерена форма на затлъстяване, която също носи риск за здравето, но не е толкова сериозна, колкото по-високите степени. Въпреки това, хората с този ИТМ трябва да предприемат мерки за намаляване на теглото, за да предотвратят по-сериозни заболявания.
- Затлъстяване II-ра степен (35 – 39,99): затлъстяването в тази категория е тежко и значително увеличава риска от сериозни здравословни проблеми. Лечението на това състояние често включва промени в начина на живот, като диета, физическа активност и понякога медицински интервенции.
- Затлъстяване III-та степен ( ≥ 40.0): това е най-тежката форма на затлъстяване, известна също като „морбидно затлъстяване“. Тази степен е свързана с много висок риск за здравето и може да доведе до животозастрашаващи заболявания. Тези пациенти често се нуждаят от медицинска намеса, включително хирургични интервенции за намаляване на теглото.
Тези категории и степени помагат за оценка на здравословните рискове, свързани с теглото, и осигуряват основа за предписване на адекватни здравни мерки.
Кога трябва да се взима предвид ИТМ?
ИТМ е полезен инструмент в различни случаи, когато е необходимо да се оцени телесното тегло в контекста на здравословни рискове.
Най-общо казано ИТМ е бърз метод за скрининг на хора, които може да са изложени на повишен риск от заболявания, свързани с теглото.
Въпреки че ИТМ не е перфектен индикатор и има своите ограничения, той помага в няколко важни ситуации:
- Оценка и категоризиране на телесното тегло на човек: ИТМ помага да се определи дали теглото на даден човек е в нормални граници. Това е и основната причина за използването му, тъй като предоставя необходимата информация бързо и лесно.
- Оценка на здравния риск: високият ИТМ е свързан с повишен риск от затлъстяване и редица хронични заболявания като диабет тип 2, високо кръвно налягане, сърдечносъдови заболявания и някои видове рак.
- Помощно средство при медицински прегледи и консултации: лекарите често използват ИТМ като част от рутинните изследвания за бърза и обективна оценка на общото състояние на пациента. Той може да служи като ориентир за необходимостта от допълнителни изследвания или промяна в начина на живот.
- Широкомащабни проучвания и статистически анализи: ИТМ е един от най-често използваните показатели при различни изследвания, тъй като позволява анализ на тенденциите в общественото здраве. Благодарение на него се изследват модели на затлъстяване, недохранване и връзките между теглото, социалните фактори и заболеваемостта в различни държави и възрастови групи.
Макар и не напълно оптимален, ИТМ е полезен първоначален показател за здравословното състояние на хората и може да бъде основа за предприемане на допълнителни здравни мерки.
Как да нормализираме показателите?

Поддържането на здравословен индекс на телесната маса (ИТМ) е ключово за общото физическо и метаболитно здраве. Независимо дали стойностите са над или под нормата, важно е да се предприемат целенасочени действия за тяхното балансиране.
Промените трябва да бъдат постепенни и устойчиви, като се избягват крайни диети и рязка загуба или покачване на тегло.
Ето някои препоръки за нормализиране на теглото:
Когато ИТМ е над нормата (наднормено тегло или затлъстяване)
При високи стойности на ИТМ целта е постепенно намаляване на теглото чрез подобряване на начина на живот и хранителните навици.
Най-ефективните подходи включват:
- Балансирано хранене: ограничаване на приема на наситени мазнини, захари и преработени храни. Вместо това е добре да се консумират пълнозърнести продукти, плодове, зеленчуци, чист протеин и здравословни мазнини (например от риба, ядки и зехтин).
- Постепенно и устойчиво отслабване: целта не е рязка загуба на тегло, а бавно и стабилно намаляване – около 0.5–1 кг на седмица. Това е доказано по-ефективен и дългосрочно здравословен подход.
- Редовна физическа активност: препоръчва се поне 150 минути умерена физическа активност седмично – например бързо ходене, плуване или каране на колело. Увеличаването на мускулната маса също помага за по-добър метаболизъм и изгаряне на мазнини.
- Контрол на стреса и качествен сън: хроничният стрес и недоспиването влияят върху хормоналния баланс и могат да повишат апетита. Поддържането на добър режим на сън и практикуването на техники за релаксация (йога, медитация, разходки) подпомагат контрола на теглото.
- Редовни консултации със специалист: лекар или диетолог може да изготви персонализиран план, особено при наличие на други заболявания като диабет или хипертония.
Когато ИТМ е под нормата (поднормено тегло или недохранване)
При ниски стойности на ИТМ е важно плавно увеличаване на теглото чрез здравословни източници на калории и пълноценни хранителни вещества.
- Увеличаване на калорийния прием: добре е в диетата да се включат по-енергийни, но питателни храни – като авокадо, ядки, семена, пълнозърнести зърнени храни, сирена и зехтин. Добре е храненето да бъде по-често (4–5 пъти дневно), но в умерени порции.
- Хранителен баланс: комбинирането на въглехидрати, белтъчини и мазнини във всяко хранене е друга ключова стратегия за покачване на теглото. Важно е да се избират здравословни храни, а не техните преработени алтернативи.
- Физическа активност с умерено натоварване: упражненията за сила (като упражнения с тежести или йога) могат да помогнат за увеличаване на мускулната маса, а не само на мастната тъкан.
- Проверка на здравословното състояние: продължително поднормено тегло може да е симптом на метаболитни или хормонални нарушения (напр. хипертиреоидизъм, анемия, хранителни разстройства). При такива случаи е задължителна консултация със специалист.
Поддържането на здравословен ИТМ не означава постигане на „перфектно“ тегло, а намиране на баланс, при който тялото функционира добре, имунната система е стабилна, а човек се чувства енергичен и в хармония със себе си.
Кога да потърсим лекар?
Добре е да се потърси консултация със специалист, когато ИТМ е под 18.5 или над 30, тъй като това може да е знак за потенциален здравословен проблем. Лекарят може да прецени дали стойностите са резултат от временни фактори или от по-сериозно състояние.
Също така е препоръчително да се обърнете към медицински специалист, ако има внезапна промяна в теглото придружена от хронична умора, загуба на апетит или други необясними симптоми.
Консултацията с лекар или диетолог помага да се изготви индивидуален план за действие и да се предотвратят възможни усложнения, свързани с теглото.
Превенция
Превенцията на отклоненията в индекса на телесната маса – както в посока наднормено, така и поднормено тегло – е тясно свързана с поддържането на балансиран и устойчив начин на живот.
Препоръките за превенция до голяма степен се припокриват с тези за нормализиране на показателите, тъй като в основата им стои принципът на здравословния баланс.
Така например за хора, които се стремят към превенция на наднормено тегло и затлъстяване се препоръчват да спазват балансирана диета, редовна физическа активност, да контролират нивата на стрес и да посещават редовно лекар, особено ако спадат към някоя от рисковите групи.
При превенция на поднормено тегло се препоръчва увеличаване на калорийният прием чрез качествени източници, избягване на прекалено строги диети и проследяване на теглото.
Индексът на телесната маса е повече от просто формула – той е начин, чрез който да се замислим за начина, по който живеем и се грижим за себе си. Макар и не до там комплексен, ИТМ може да бъде отправна точка за по-дълбоко разбиране на здравето ни.
Истинската стойност обаче идва не от самото измерване, а от осъзнатото действие след него — решението да се движим повече, да се храним по-разумно и да слушаме тялото си. В крайна сметка, целта не е да постигнем „перфектен“ индекс, а хармония между тялото, ума и начина на живот – защото именно в този баланс се крие истинското здраве.
Източници:
Pray R, Riskin S. The History and Faults of the Body Mass Index and Where to Look Next: A Literature Review. Cureus. 2023 Nov 3;15(11):e48230. doi: 10.7759/cureus.48230. PMID: 38050494; PMCID: PMC10693914.