Съдържание:

1. Какво е холера?
2. Какви са характерните за холера симптоми?
3. Какви са причините за поява на холера?
4. Рискови фактори
5. До какви усложнения може да доведе заболяването?
6. Как се диагностицира холера?
7. Лечение при холера
8. Кога да посетим лекар?
9. Профилактика
10. Превенция
    

Какво е холера?

Холерата е остро инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Vibrio cholerae. Заразата засяга най-често тънките черва и води до бърза загуба на течности в организма поради тежка диария. Ако не се лекува своевременно, холерата може да доведе до сериозно обезводняване, шок и дори смърт.

Заболяването се предава чрез замърсена вода или храна, особено в райони с лоши санитарни условия и ограничен достъп до чиста питейна вода. 

Макар и рядко срещана в България и други развити страни, холерата продължава да бъде сериозен здравен проблем в някои части на света с епидемични огнища. 

Заболяването се развива бързо, но при навременна медицинска помощ и адекватно лечение, прогнозата е добра, а повечето засегнати се възстановяват напълно.

Какви са характерните за холера симптоми?

Холерата обикновено започва внезапно, след кратък инкубационен период – обикновено между 12 часа и 5 дни след заразяване с бактерията. Заболяването протича по различен начин при отделните хора. 

При около 10–20% от случаите симптомите се проявяват остро и тежко, а при други те се развиват постепенно. Основният симптом е внезапна, водниста диария, която може бързо да доведе до тежко обезводняване.

Други възможни симптоми включват:

• Повръщане
• Главоболие
• Сухота в устата
• Липса на апетит
• Мускулни крампи
• Усещане за силна отпадналост
• Раздразнителност или объркване при тежки случаи
  

При много тежка форма на холера, състоянието на болния може да се влоши бързо в рамките на часове. Масовата загуба на течности води до дълбоко обезводняване, което се проявява със следните признаци:

• Хлътнали очи 
• Суха и сбръчкана кожа, особено по пръстите на ръцете
• Студени крайници
• Ниско кръвно налягане и слаб пулс
• Учестено дишане
• Хлътнал корем
• Обърканост, летаргия или загуба на съзнание
• Намалено количество урина или пълна липса на уриниране (анурия)
  

Това състояние изисква незабавна медицинска помощ. Без бърза и адекватна рехидратация съществува висок риск от смърт.

Какви са причините за поява на холера?

Холерата се причинява от бактерията Vibrio cholerae, която е грам-отрицателна, пръчковидна бактерия. От всички щамове на Vibrio cholerae само някои са патогенни и могат да предизвикат холера.

Този токсин е основната причина за тежката водниста диария и загубата на течности, характерни за заболяването.

Заразяването става най-често по фекално-орален път, предимно в региони с лоши санитарни условия и липса на достъп до чиста питейна вода. 

Основните начини за разпространение на бактерията включват:

• Консумация на замърсена с бактерията вода или храна
• При контакт с фекално замърсени повърхности
• Консумация на сурови или недостатъчно термично обработени морски дарове
• Консумация на сурови плодове и зеленчуци, измити с мръсна вода
  

След като бактерията попадне в стомашно-чревния тракт, тя се прикрепя към лигавицата на тънките черва и отделя холерния токсин. Токсинът стимулира клетките в червата да отделят големи количества вода и електролити, което води до тежка диария и повръщане. Това предизвиква бърза загуба на течности и соли, които ако не се компенсират навременно, могат да доведат до тежко обезводняване, спад на кръвното налягане, шок и дори смърт.

Рискови фактори

Рисковите фактори за заразяване с холера включват условия и ситуации, при които човек е изложен на бактерията Vibrio cholerae чрез замърсена вода или храна. 

Най-голям риск има в следните случаи:

• Лоши санитарни условия: живот в райони без достъп до чиста вода и канализация значително увеличава риска от заразяване.
• Консумация на замърсена храна или вода: сурови морски дарове, плодове, зеленчуци и зърнени храни, приготвени с мръсна вода, могат да бъдат източник на инфекция.
• Кръвна група: хора с кръвна група 0 са по-податливи на по-тежко протичане на заболяването според някои изследвания. Видът кръвна група няма отношение спрямо риска от заразяване с бактерията. 
• Контакт със заразени: близък контакт с болен човек или с предмети, замърсени с инфекциозни изпражнения (напр. дрехи, съдове), повишава риска.
• Ниско съдържание на стомашни киселини: нормално киселинната среда в стомаха унищожава бактериите, но при хора с понижена киселинност (напр. поради прием на лекарства или здравословни проблеми), рискът от инфекция се увеличава.
• Недохранване и отслабена имунна система: особено при деца, бременни жени и възрастни хора, организмът не може да се справи ефективно с инфекцията.
• Пътуване в ендемични райони: туристи, медицински работници или хуманитарни служители, пътуващи в засегнати региони, са изложени на повишен риск.
  

Рискът е най-висок в райони с чести епидемии, особено след природни бедствия, при миграционни вълни или военни конфликти.

До какви усложнения може да доведе заболяването?

Заболяването може да доведе до сериозни усложнения, особено ако не се лекува навреме. 

Някои от тях са:

• Тежко обезводняване: поради силната водниста диария и повръщане организмът бързо губи големи количества течности и жизненоважни електролити като натрий и калий. Това води до нарушаване на нормалната функция на клетките и органите. Обезводняването е най-честата причина за смърт при холера.
• Шок: когато загубата на течности стане значителна, кръвното налягане пада драстично. В резултат на това жизненоважни органи като мозъка, сърцето и бъбреците не получават достатъчно кислород и хранителни вещества, което може да доведе до органна недостатъчност и животозастрашаващо състояние.
• Метаболитна ацидоза: загубата на бикарбонати вследствие на диарията нарушава киселинно-алкалния баланс в организма, което води до натрупване на киселини в кръвта. Това състояние може да причини умора, слабост и затруднено дишане.
• Бъбречна недостатъчност: обезводняването и намаленият кръвен обем затрудняват работата на бъбреците, което може да доведе до временна или постоянна бъбречна увреда. При тежки случаи бъбреците спират да филтрират токсините от организма.
• Сърдечни проблеми: загубата на електролити като калий и магнезий може да предизвика електролитен дисбаланс, който води до аритмии и други нарушения на сърдечната функция. Това увеличава риска от инфаркт или други сърдечни състояния.
• Смърт: при липса на бърза и адекватна медицинска помощ, особено при тежки случаи на обезводняване и шок, холерата може да бъде фатална в рамките на часове или дни.
  

Навременното лечение е ключово за предотвратяване на тези усложнения и за спасяване на живота на пациентите.

Как се диагностицира холера?

В районите, където холерата е често срещана, заболяването обикновено се разпознава лесно по характерните симптоми като внезапна, тежка диария и дехидратация. В такива случаи опитните лекари могат да поставят предварителна диагноза още по клиничната картина. 

Въпреки това, за потвърждаване на инфекцията и идентифициране на причинителя се извършват лабораторни изследвания. Ето основните методи за диагностика:

• Микробиологично културелно изследване: проба от изпражнения или повърнато се поставя върху специална хранителна среда, където бактерията Vibrio cholerae може да израсне. Това е най-сигурният метод за потвърждение на щама и чувствителността му към антибиотици.
• Бързи тестове: използват се в зони с ограничени ресурси. Те дават бързи резултати (в рамките на час-два), като откриват антигени на Vibrio cholerae от серогрупа О1 и О139 в изпражненията.
• Полимеразна верижна реакция (PCR): молекулярен метод, който засича генетичния материал (ДНК) на бактерията. Много точен и чувствителен, особено при нисък брой бактерии, но не се използва често в спешни случаи поради нуждата от специализирана техника.
  

Освен това, при по-тежки случаи може да се назначат допълнителни кръвни изследвания за оценка на:

• нивата на електролити (натрий, калий, хлор)
• степента на обезводняване
• бъбречната функция
  

Бързото разпознаване и лабораторно потвърждение са от решаващо значение за започване на своевременно лечение и ограничаване на заразата.

Лечение при холера

Лечението на холерата е спешно и насочено основно към възстановяване на водно-електролитния баланс. При правилен и навременен подход, заболяването обикновено се повлиява добре.

Ето кои са основните методи на лечение:

• Рехидратация (възстановяване на течности и соли): това е основната и най-важна част от лечението. Използват се:
  
  • Орална рехидрационна терапия: представлява разтвор със соли и захари, който помага за усвояване на натрий и вода. Подходяща за леки до умерени случаи.
  • Интравенозна рехидратация: при тежка дехидратация се прилага физиологичен разтвор венозно за бързо възстановяване на течностите.
    
• Антибиотично лечение: съкращава продължителността на заболяването и намалява отделянето на бактерията. Назначава се най-често при умерени до тежки случаи. 
• Добавки с цинк: препоръчват се основно при деца, тъй като намаляват продължителността и тежестта на диарията.
• Диета и допълнителни грижи: възстановяването включва прием на лека храна като зеленчукови пюрета, супи, плодови сокове в началото. Освен това се препоръчва и поддържане на добра хигиена, за да се предотвратят допълнителни инфекции.
  

Бързото лечение намалява значително риска от усложнения и смърт. Важно е при поява на симптоми веднага да се потърси медицинска помощ.

Кога да посетим лекар?

Важно е да се потърси лекарска помощ при поява на водниста диария, особено ако е обилна и е придружена от повръщане, отпадналост, сухота в устата или намалено уриниране. Тези симптоми могат да са признак за обезводняване – състояние, което изисква спешна медицинска намеса.

Консултация с лекар е препоръчителна и ако сте пътували наскоро до район с епидемия от холера или ако сте били в контакт с болен човек. Ранното откриване и лечение на холерата е ключово за бързо възстановяване и предотвратяване на усложнения.

Профилактика

За предпазване от холера съществуват орални ваксини. Към момента СЗО е признала три ваксини – Dukoral, Shanchol и Euvichol. И трите се прилагат през устата, като е необходимо да се приемат в две дози. Ваксините стимулират имунната система да произвежда антитела, които предпазват от инфекция.

В България ваксините не са част от задължителния имунизационен календар и не се предлага рутинно. Въпреки това, могат да бъдат закупени в някои специализирани медицински центрове или чрез поръчка. Препоръчва се на пътуващи към ендемични райони или на хора с повишен риск от инфекция.

Превенция

Освен ваксинацията съществуват и други ефективни начини за превенция на инфекцията. Основната цел е да се предотврати заразяването чрез поддържане на добра хигиена и безопасност на водата и храната. 

Ето някои от основните мерки:

• Използване на безопасна питейна вода: винаги използвайте преварена, филтрирана или бутилирана вода за пиене, готвене и миене на храни, особено в райони, в които заболяването е разпространено. 
• Практикуване на добра лична хигиена: редовното миене на ръцете със сапун и чиста вода, особено преди хранене и след тоалетна, намалява риска от заразяване.
• Консумация на добре сготвена храна: избягвайте сурови или недобре сготвени морски дарове, както и храна, приготвена при съмнителни хигиенни условия.
• Избягване на сурови плодове и зеленчуци, които не могат да се обелят: ако не можете да обелите продукта, не го консумирайте, освен ако не е измит с безопасна вода.
  

След преболедуване от холера, хората обикновено изграждат частичен имунитет срещу заболяването. Той обикновено е с продължителност от няколко месеца до няколко години, но не е постоянен. Освен това имунитет най-често се изгражда срещу конкретния щам, който е причинил инфекцията. Това означава, че при заразяване с друг щам човек отново може да се разболее. Ето защо преболедувалите все пак трябва да се придържат към превантивните мерки, особено ако пребивават в райони с висок риск от зараза. 

Източници:

Ojeda Rodriguez JA, Hashmi MF, Kahwaji CI. Vibrio cholerae Infection. [Updated 2024 May 1]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK526099/

Kuna A, Gajewski M. Cholera – the new strike of an old foe. Int Marit Health. 2017;68(3):163-167. doi: 10.5603/IMH.2017.0029. PMID: 28952662.

Lippi D, Gotuzzo E, Caini S. Cholera. Microbiol Spectr. 2016 Aug;4(4). doi: 10.1128/microbiolspec.PoH-0012-2015. PMID: 27726771.

Shirai H, Nishibuchi M, Ramamurthy T, Bhattacharya SK, Pal SC, Takeda Y. Polymerase chain reaction for detection of the cholera enterotoxin operon of Vibrio cholerae. J Clin Microbiol. 1991 Nov;29(11):2517-21. doi: 10.1128/jcm.29.11.2517-2521.1991. Erratum in: J Clin Microbiol 1992 Jun;30(6):1620. PMID: 1774258; PMCID: PMC270365.