Съдържание:

1. Какво е хемангиом?
2. Видове хемангиом
3. Фази на растеж
4. Какви са характерните за появата на хемангиом симптоми?
5. Какво води до образуването на хемангиом?
6. Рискови фактори
7. Може ли хемангиомът да доведе до усложнения?
8. Как се диагностицират състоянието?
9. Лечение при наличие на хемангиом
10. Кога да посетим лекар?
11. Превенция
    

Какво е хемангиом?

Хемангиомът е доброкачествен (нераков) тумор, съставен от кръвоносни съдове с вродена аномалия. Съществуват различни видове хемангиоми, които варират по цвят, форма и местоположение. Въпреки че могат да се образуват навсякъде по тялото, те най-често се развиват по лицето, скалпа, гърдите или гърба.

Повечето хемангиоми не се появяват при раждането, а стават забележими през първите няколко седмици от живота на детето. Те обикновено нарастват бързо през първите шест месеца, последвани от по-бавна фаза на растеж. С течение на времето  постепенно се свиват и избледняват, като много от тях изчезват напълно на възраст от 5 до 10 години. 

Хемангиомите са най-често срещани при бебета и деца, но и възрастните могат да ги развият. Около 3 от 4 души на възраст 75 и повече години имат хемангиоми.

Въпреки че повечето хемангиоми са безвредни, някои от тях могат да причинят усложнения, като например разязвяване, да засегнат важни структури, да причинят структурни аномалии и др. 

Видове хемангиом

Различават се различни видове хемангиоми. Те могат да бъдат класифицирани въз основа на тяхното местоположение и модел на растеж. Освен това могат да се появят върху кожата, в меките тъкани или във вътрешните органи. 

Основните видове включват:

Видове спрямо дълбочината на развитието им

• Повърхностни хемангиоми: наричат се още капилярни хемангиоми, появяват се във външните слоеве на кожата и изглеждат като яркочервени, повдигнати петна или възелчета. Този вид е най-често срещаният като представлява между 50% и 60% от случаите. 
• Дълбоки хемангиоми: образуват се под кожата и имат синкав цвят поради засягането на по-дълбоки кръвоносни съдове. Познати са също като кавернозни хемангиоми като характерно за тях е че се развиват на малко по-късен етап, около 1ви – 3ти месец след раждането. Този вид е по-рядко срещан, а именно в около 15% от случаите.  
• Комбинирани хемангиоми: съдържат както повърхностни, така и дълбоки компоненти, което води до смесване на червено и синкаво оцветяване. Представляват 25-35% от случаите. 
  

Видове спрямо местоположението им

• Локализирани хемангиоми: това са лезии, ограничени в определена област. Те са най-често срещаният тип и обикновено се проявяват като единична лезия по тялото.
• Сегментни хемангиоми: обхващат по-широка област и често са свързани с по-висок риск от усложнения, като улцерация и структурни аномалии.
  

Видове хемангиоми във вътрешните органи

Въпреки че хемангиомите най-често засягат кожата, те могат да се развият и в други части на тялото:

• Кости: хемангиомите засягащи костите  най-често се срещат в гръбначния стълб (особено в гръдния сегмент) или черепа. Могат да бъдат разположени на повърхността на костта, в кортикалната кост или да се простират в каналите на тръбестата част на костта. Често са безсимптомни и обикновено се откриват случайно по време на образни изследвания.
• Мускули: интрамускулните хемангиоми се развиват в мускулната тъкан и се срещат по-често при млади хора. Те могат да се появят във всяка мускулна група и може да нямат видими признаци. Симптомите, когато са налице, включват подуване и болка, които често се увеличават при физическа активност. 
• Вътрешни органи: хемангиомите могат да се образуват и във вътрешни органи, най-често в черния дроб (чернодробни хемангиоми) и червата. Те често са безсимптомни и се откриват случайно по време на образна диагностика по други причини. Освен ако не предизвикват симптоми, като болка или дисфункция на органа, те обикновено не изискват лечение.
  

Разбирането на вида и местоположението на хемангиома е от решаващо значение за определяне на подходящото лечение.

Фази на растеж

Хемангиомите, особено инфантилните, обикновено преминават през две основни фази на растеж: 

Фаза на пролиферация

Тази начална фаза се характеризира с бърз растеж и обикновено настъпва през първите няколко месеца от живота.

• Време: обикновено настъпва от раждането до около първата годинка. Повечето хемангиоми достигат максималния си размер между 4ти и 6ти месец.
• Размер: хемангиомите могат да варират значително по размер. Повечето са с диаметър от 0,5 до 5 сантиметра, но някои от тях могат да станат по-големи, като понякога надхвърлят 20 сантиметра. 
• Местоположение:
  • Глава и шия приблизително 60% 
  • Торс около 25 % 
  • Ръце и крака приблизително 15%
    

Фаза на инволюция

След фазата на пролиферация хемангиомите навлизат в период на постепенна регресия, известен като фаза на инволюция.

• Време: инволюцията обикновено започва след първата година от живота на детето/ Въпреки това тя може да стартира няколко месеца след раждането или най-късно след 2-3 годишна възраст.  До около 3 – 4-годишна възраст повечето хемангиоми са значително регресирали. 
• Процес: скоростта с която фазата протича е различна при всяко дете. Някои хемангиоми регресират бързо, а на други им трябват няколко години, за да изчезнат напълно. Хемангиомът бавно намалява по размер и интензивност на цвета. Обикновено кожата се връща към нормалния си вид, въпреки че може да се наблюдава леко обезцветяване в засегнатия участък.
• Резултат: до 7-годишна възраст приблизително 70 % от хемангиомите са напълно инволюирали. В някои случаи пълното премахване може да отнеме повече време.
  

Разбирането и разпознаването на тези две фази помага на лекарите да проследяват състоянието на хемангиомите, както и да преценят дали е необходимо специфично лечение. 

Какви са характерните за появата на хемангиом симптоми?

Хемангиомите обикновено са доброкачествени образувания и често са безсимптомни. Въпреки това, в зависимост от размера, дълбочината и местоположението си, те могат да се проявят с някои характерни признаци. 

Общите симптоми включват:

• Видима кожна лезия предимно в червен или лилав цвят
• Фаза на бърз растеж (пролиферация) през първите няколко месеца
• Улцерация водеща до открити рани
• Кървене особено хемангиомът бъде наранен или разязвен
• Болка или чувствителност най-вече ако хемангиомът засяга по-дълбоки тъкани или области, подложени на натиск или триене
  

Важно е да наблюдавате хемангиомите за всякакви промени в размера, цвета или развитието и да се консултирате с лекар, ако се появят някакви тревожни симптоми.

Какво води до образуването на хемангиом?

Хемангиомите са доброкачествени (неракови) образувания, формирани от необичайно струпване на кръвоносни съдове. Въпреки че точната причина за появата им не е напълно изяснена, съществуват няколко теории предполагащи какво води до тяхното развитие.

Ето и някои от най-често срещаните хипотези: 

Неправилно образуване на кръвоносните съдове

Една от теориите твърди, че хемангиомите се появяват в резултат на нередности при образуването на кръвоносните съдове по време на развитието на плода. Това би могло да включва свръхпроизводство на ендотелни клетки, които покриват вътрешната повърхност на кръвоносните съдове. Това води до образуване на гъсто струпване на съдове, характерно за хемангиомите.

Хипотеза за плацентарния произход

Друга хипотеза предполага, че хемангиомите могат да произхождат от плацентарната тъкан. Тази теория се основава на сходствата, наблюдавани между клетките на хемангиомите и тези, открити в микросъдовете на плацентата, което показва възможен общ произход.

Ролята на растежните фактори

Растежните фактори, като например съдовия ендотелен растежен фактор (VEGF), играят решаваща роля при образуването на кръвоносните съдове. Дисбалансът или свръхекспресията на тези фактори биха могли да допринесат за необичайната пролиферация на кръвоносните съдове, наблюдавана при хемангиомите.

Генетични фактори и фактори на околната среда

Въпреки че не са напълно изяснени, генетичните мутации и влиянието на околната среда по време на бременността също могат да играят роля в развитието на хемангиомите. Въпреки това са необходими повече изследвания, за да се установят окончателни връзки.

В обобщение, смята се, че хемангиомите са резултат от сложни взаимодействия между генетични, екологични и биологични фактори, които нарушават нормалното образуване и регулиране на кръвоносните съдове.

Рискови фактори

Често срещани рискови фактори са:

• Пол: хемангиомите са значително по-често срещани при жените, като се срещат до четири пъти по-често, отколкото при мъжете.

• Преждевременно раждане: бебетата, родени преди 37-ата гестационна седмица от бременността, имат по-голяма вероятност да развият хемангиоми. 
• Ниско тегло при раждане: бебетата с тегло под 2 500 грама при раждането са изложени на повишен риск. 
• Многоплодна бременност: при близнаци, тризнаци или повече бебета, вероятността за развитие на хемангиоми е по-голяма. 
• Етнос: според някои проучвания хемангиомите са по-разпространени сред хора с по-светъл цвят на кожата.
• Усложнения при бременността: някои състояния по време на бременността, като прееклампсия или плацента превия, са свързани с по-висока честота на детски хемангиоми. 
  

Разбирането на тези рискови фактори може да спомогне за ранното идентифициране и наблюдение на хемангиомите.

Може ли хемангиомът да доведе до усложнения?

Въпреки че повечето хемангиоми са безвредни и отшумяват без лечение, някои от тях могат да доведат до усложнения в зависимост от размера, местоположението и начина си на растеж.

Сред най-често срещаните усложнения са: 

• Улцерация: най-често срещаното усложнение, което се появява в до 15% от случаите, особено в области, склонни към триене, като шията, областта на пелените или устните. Разязвените хемангиоми могат да бъдат болезнени, да кървят и да са податливи на инфекции. 
• Кървене: язвени или травмирани хемангиоми могат да кървят, понякога значително, особено ако се намират в области, подложени на чест контакт или нараняване. 
• Инфекция: откритите рани от разязвяване могат да се инфектират, което води до повишена болка, подуване и потенциални системни симптоми.
• Функционални увреждания: хемангиомите в близост до жизненоважни структури могат да нарушат нормалните функции. Например тези в близост до очите могат да засегнат зрението, а тези в дихателните пътища могат да причинят затруднения в дишането. 
• Притискане на съседни структури: на определени места, като главата и шията, хемангиомите могат да нараснат достатъчно, за да притиснат близките тъкани. Този натиск може да доведе до различни усложнения в зависимост от конкретната засегната област. 
• Обезобразяване: големите или видимо разположени хемангиоми, особено по лицето, могат да доведат до козметични проблеми и потенциално психологическо въздействие.
• Кожни промени и белези: след фазата на инволюция някои хемангиоми могат да оставят след себе си разтеглена или обезцветена кожа, което да доведе до поява на белези.  
  

Ранната медицинска намеса може да помогне за ефективното справяне с тези усложнения и да осигури най-доброто възможно лечение за всеки пациент. 

Как се диагностицират състоянието?

Хемангиомите обикновено се диагностицират чрез физически преглед. Повечето повърхностни хемангиоми могат да бъдат идентифицирани само по външния им вид, без да са необходими допълнителни изследвания.

Други видове обаче, като дълбоките хемангиоми, изискват изследване чрез образна диагностика. Посредством образни методи може да се определи степента на развитие на хемангиома, както и влиянието му върху околните тъкани. 

Ултразвуковото изследване често е първият образен тест, който се използва, особено при бебета, за оценка на размера и кръвотока в хемангиома. 

Приложение намира също и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), който осигурява подробни изображения на по-дълбоки хемангиоми, особено на тези в близост до жизненоважни органи или структури. 

Компютърната томография (КТ) е по-рядко използвана, но може да бъде полезна при сложни случаи, за да се визуализира връзката на хемангиома със съседните структури. 

Лечение при наличие на хемангиом

Лечението на хемангиомите зависи от фактори като техния размер, местоположение и дали предизвикват симптоми. 

Когато обаче е необходима намеса, има няколко възможности за лечение:

Медикаментозно лечение

Бета-блокери

Считат се за първа линия на лечение на детски хемангиоми. Основно се използват:

• Пропранолол: представлява неселективен бета-блокер, който се използва за различни сърдечносъдови проблеми. За лечение на инфантилни хемангиоми, се използва Hemangiol, продукт под форма на сироп. 
  
  НЗОК предоставя възможност за лечение на детски хемангиоми в кърмаческа и ранна детска възраст. Лечението може да бъде проведено при налични определени критерии, на които пациентите трябва да отговарят. Финалното решение се издава от специализирана комисия, тъй като лекарството се приема по специална схема и спада към скъпоструващите медикаменти.  
  
• Тимолол: също неселективен бета-блокер, който се прилага директно върху кожата. Подходящ е за малки, повърхностни хемангиоми. Прилага се под формата на гел. 
  

Кортикостероиди

Терапия може да бъде проведена и с кортикостероиди. 

Локални кортикостероиди могат да се прилагат върху малки, повърхностни хемангиоми, за да се намали възпалението и да се забави растежът им. При по-дълбоки или по-локализирани лезии се използват интралезионални инжекции, които доставят лекарството директно в хемангиома, с цел да се сведат до минимум системните странични ефекти. 

Изборът между локална и интралезионална кортикостероидна терапия зависи от размера, дълбочината и местоположението на хемангиома.

Лазерна терапия

Друга алтернатива в лечението на хемангиоми е лазерната терапия. Тя може да забави растежа на повърхностните хемангиоми или дори да намали размера им. Лазерното лечение може също така да помогне и с намаляването на оцветяването на кожата вследствие на хемангиом. 

Въпреки това този вид терапия остава противоречива за лечение на детски хемангиоми, особено ако те са дълбоки. 

Оперативно лечение 

Хирургичното отстраняване на хемангиомите е вариант, когато те са големи, бързо растящи или водят до функционални проблеми. 

Кога да посетим лекар?

Ако забележите появата на червено или синкаво петно по кожата си или по кожата на детето си, което расте, променя цвета си или причинява дискомфорт, е важно да се консултирате със специалист. 

Особено важно е да потърсите медицинска намес ако лезията кърви, образува възпаление или се появи в близост до чувствителни зони като очите, устата или гърлото, тъй като може да попречи на жизненоважни функции като зрение, дишане или хранене. 

Превенция

Към момента не е известен метод за предотвратяване на развитието на хемангиоми. Тези доброкачествени съдови тумори се появяват в резултат на анормална пролиферация на кръвоносните съдове, но точните причини остават слабо изяснени. В резултат на това няма установени превантивни мерки за избягване на появата им.

Източници:

Chamli A, Aggarwal P, Jamil RT, et al. Hemangioma. [Updated 2023 Jun 12]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK538232/

Shahrokhi M, Gupta V. Propranolol. [Updated 2023 May 1]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK557801/

Leung AKC, Lam JM, Leong KF, Hon KL. Infantile Hemangioma: An Updated Review. Curr Pediatr Rev. 2021;17(1):55-69. doi: 10.2174/1573396316666200508100038. PMID: 32384034.