Съдържание:

1. Какво е едра шарка?
2. Какви са симптомите на едра шарка?
3. Какво причинява едра шарка?
4. Рискови фактори
5. Какви са усложненията при едра шарка?
6. Как се поставя диагноза едра шарка?
7. Лечение на едра шарка
8. Профилактика
   

Какво е едра шарка?

Едрата шарка, позната още като вариола, е била силно заразно инфекциозно заболяване, засягащо само хора. Заболяването е представлявало сериозен проблем за хората в световен мащаб в продължение на векове. 

Вследствие на масова имунизация, едрата шарка е официално обявена от Световната здравна организация (СЗО) за ликвидирана през 1980 г.  С това тя става първата болест изкоренена с човешки усилия. 

Какви са симптомите на едра шарка?

Инкубационният период на заболяването е бил около 10 – 15 дни. След това симптомите се появяват внезапно, като включкват: 

• Повишена температура
• Втрисане
• Гадене и повръщане
• Главоболие
• Обща отпадналост и умора
• Болки в кръста, ставите и мускулите
  

Няколко дни след това се появява и характерния за заболяването обрив. Той преминава през различни етапи, всеки от които трае няколко дни. Обикновено започва от ръцете и краката, а после се разпространява и по цялото тяло. 

Тежестта на симптомите и протичането на заболяването са били различни при всеки пациент. 

Какво причинява едра шарка?

Едрата шарка се причинява от вируса на вариола, принадлежащ към рода Orthopoxvirus, от семейство Poxviridae. Два варианта на вируса: Variola major и Variola minor се свързват със заболяването. Първият причинява по-тежки симптоми и по-висока смъртност, докато втория обикновено причинява смъртност само при 1% от засегнатите. 

Вирусът е силно заразен като се е разпространявал основно по въздушно-капков път. Други начини за заразяване включват:

• Пряк контакт с кожата на заразен човек
• Чрез телесни течности 
• Докосване на заразени повърхности и предмети
  

Веднъж навлязъл в организма, вирусът започва да се размножава, а след това навлиза в кръвни поток, където достига до различни органи и системи в тялото. 

Вирусът е бил особено устойчив на влиянията от външната среда, което е спомагало и за лесното му разпространение между неваксинирани хора. Едрата шарка се смята за една от най-смъртоносните болести, убила над 300 милиона души в световен мащаб от 1900 г. 

Рискови фактори

По време на активното разпространение на едрата шарка е имало няколко рискови фактора, които са увеличавали вероятността от заразяване с болестта. Те включват:

• Възраст: едрата шарка засяга хора от всякакви възрасти, но бебетата и малките деца са особено уязвими към тежките форми на болестта. 
• Отслабен имунитет: заболяването засяга предимно популации, които не са били излагани на вируса. 
• Липса на ваксинация: неваксинираните хора са изложени на по-голям риск от заразяване с едра шарка. 
• Близък контакт със заразени лица: силно заразният характер на заболяването го прави лесно разпространим при пряк контакт със заразни хора. 
• Липса на хигиенни навици: заболяването процъфтява предимно в райони с лоши санитарни условия, пренаселеност и ограничен достъп до лекарска помощ. 
  

Какви са усложненията при едра шарка?

Едрата шарка е била силно заразна и смъртоносна болест, която е причинявала тежки усложнения при заразените. Някои от тях включват:

• Вторично инфектиране: вероятно най-често срещаното усложнение при едра шарка е било повторното развитие на инфекциозно възпаление при разкъсването на мехурите причинени от обрива.  
• Смърт: заболяването е известно с високия си процент на смъртност. Тежките случаи на болестта, както и тези при неваксинирани хора, са водили до фатален край за заболелите. 
• Перманентни белези: едрата шарка често е оставяла дълбоки, трайни белези по кожата на боледувалите. 
• Слепота: болестта често е засягала различни органи, сред които и очите. Очните инфекции причинени от едра шарка, обикновено са причинявали загуба на зрението. 
• Респираторни усложнения: тежките случаи на едра шарка са водели до проблеми с дишането и усложнения като пневмония, бронхит, и др. 
  

Това са само част от усложненията, до които е водела едрата шарка. Изключително заразна и дори смъртоносна, болестта е поразявала множество органи и структури в човешкия организъм, което е водело до редица усложнения при болните. 

Как се поставя диагноза едра шарка?

Поставянето на диагноза не е било толкова трудно за опитните специалисти, колкото опасно за здравето им предвид близкия контакт със заразения. 

Обикновено данните за характерен обрив,висока температура, болки в тялото,  както и контакт на пациента с болен от вариола са били достатъчни за установяването на заболяването. 

Други методи за диагностика са включвали изолиране на вируса от кръвна проба или идентифицирането на антитела в кръвта на заразения. 

Лечение на едра шарка

Поради липсата на специфично лечение в миналото, милиони хора са загубили живота си вследствие на едрата шарка. 

Начините за справяне с болестта са се свеждали до овладяване на симптомите и предоставянето на поддържащи грижи за редуцирането на усложнения. 

Някои от общите мерки за справяне с вариола са включвали: 

• Изолиране на болния: подставянето под карантина на заразните е било задължително за предотвратяването на разпространението на вируса сред други хора. 
• Овладяване на треската: един от основните симптоми на едрата шарка е била високата температура. Приема на лекарста като парацетамол и други са помагали за намаляването на треската и облекчаване на болките на пациента. 
• Хидратация: високата температура води до загуба на голяма количество течности. Поддържането на добра хидратация е било от ключово значение за общото състояние на заразения. 
• Грижа за раните причинени от обрив: тъй като те най-често са се явявали входна врата за бактериални инфекции е било важно раните да бъдат третирани по правилен начин, за да се сведе до минимум риска от развитие на усложнения. 
  

Профилактика

Основният метод за профилатика при едра шарка е бил ваксинацията. Това е и причината в днешно време заболяването да е напълно елиминирано. 

Откривателят на ваксината за вариола е д-р Едуард Дженър. Неговото откритие се смята за огромен медицински пробив, тъй като това е била и първата ваксина в историята на човечеството. 

При ваксинацията, пациентът се заразява с отслбен вирус сходен на този на дребната шарка. По този начин организма изгражда кръстосан имунитет, който предпазва човек от заразяване с вируса както на дребна, така и на едра шарка. 

Благодарение на мащабните кампании за имунизация на Световната здравна организация (СЗО), едрата шарка е обявена за изкоренена през 1980 г. Това е и причината в днешно време рутинната ваксинация вече да не е необходима. 

Източници:

Rick Kennedy, Gregory A. Poland, Chapter 37 – Smallpox, Editor(s): Alan D.T. Barrett, Lawrence R. Stanberry, Vaccines for Biodefense and Emerging and Neglected Diseases, Academic Press,
2009, Pages 685-711, ISBN 9780123694089, https://doi.org/10.1016/B978-0-12-369408-9.00037-8.
(https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/B9780123694089000378)