Съдържание:

1. Какво е тетанус?
2. Видове тетанус
3. Какви са типичните за тетанус симптоми?
4. Какво причинява тетанус?
5. Рискови фактори
6. Усложнения при тетанус
7. Как се поставя диагноза тетанус?
8. Лечение на тетанус
9. Кога да посетим лекар?
10. Профилактика
11. Превенция
    

Какво е тетанус?

Тетанус е остра бактериална инфекция причинена от бацила Clostridium tetani. Той произвежда токсин, който засяга мозъка и нервната система, което води до спазми в мускулите.

Основния начин за проникване на бактерията в човешкия организъм е при попадането ѝ в отворена рана. 

Видове тетанус

Различните форми на тетанус се определят в зависимост от мястото на инфекцията и нейната тежест. 

Разграничават се четири основни форми на тетанус:

• Генерализиран тетанус: най-често срещаната форма на тетанус, като около 80% от случаите на заболяването протичат по този начин. Проявяват се всички типични за болестта симптоми. 
• Локализиран тетанус: по-рядко срещан вид, при който симптомите се наблюдават само около зоната на раната, от която бактерията е проникнала в тялото. Симптомите са по-леки и не се разпространяват до други части на тялото. Цефаличният тетанус е форма на локализиран тетанус, при която е засегната главата на човек. 
• Акушерски тетанус: тази форма се среща изключително рядко, обикновено по време на бременност. Този вид е изключително опасен, като крие голям риск от смърт на плода. 
• Неонатален тетанус: протича подобно на генерализирания тетанус, но се среща само при новородени. Тази форма на заболяването е животозастрашаваща и честа причина за ранна детска смърт. 
  

Какви са типичните за тетанус симптоми?

Обикновено първите симптомите са налице около 10 дни след заразяване с бактерията. Въпреки това, инкубационният период варира между 3 и 21 дни, а в някои случаи може да отнеме дори и няколко месеца. 

Основни признаци са:

• Мускулни спазми
• Скованост в мускулите, като започва от челюстта и се разпространява до мускулите на врата, гърба, гърдите, и др. 
• Затруднено преглъщане
• Затруднено дишане
• Треска 
• Изпотяване
• Учестен сърдечен ритъм (тахикардия)
• Покачване на кръвното налягане
• Нарушения в съня
• Главоболие
  

Какво причинява тетанус?

Тетанусът е следствие на бактериална инфекция с бацила Clostridium tetani. Този микроорганизъм не е особено издръжлив във външни условия. Изложен на такива, той създава спори, които могат да живеят до 10 години. Попаднат ли в благоприятни условия обаче, те преминават във вегетативни форми, които отделят мощни екзотоксини.  

Тези токсини атакуват нервната система, като блокират предаването на нервни импулси и причиняват мускулни спазми. 

Основен механизъм на заразяване с тетанус са отворени рани или наранявания по лигавиците на различни органи. Те могат да са следствие от: 

• Убождане
• Изгаряне
• Разкъсване на кожата
• Проникване на чуждо тяло като пирони, остри метални предмети, и др. 
• Ухапвания от животни и насекоми
• Интравенозен прием на наркотици
• Наранявания в устна кухина
• Използване на нестерилни инструменти при хирургични процедури
  

Рискови фактори

Основният рисков фактор при тетанус е липсата на имунизация срещу заболяването. 

Други рискови фактори са:

• Неправилно третиране на рани и наранявания
• Замърсяване на отворени рани с почва, прах, животински фекалии, и др. 
• Възраст: тетанусът може да засегне хора от всякаква възраст. Въпреки това по-старите хора, които скоро не са били реиумнизирани са изложени на по-голям риск от заразяване. 
• Използване на нестерилни игли и инструменти 
  

Усложнения при тетанус

Липсата на навременно или правилно лечение може да доведе до тежки животозастрашаващи усложнения. Едни от най-често срещаните са:

• Респираторни проблеми: ако инфекцията засегне мускулите участващи в дишането, то това може да доведе то сериозни дихателни усложнения. 
• Фрактури и мускулни разкъсвания: интензивните мускулни спазми могат да доведат до счупвания на костите или разкъсвания на засегнатите мускули. 
• Аспирационна пневмония: често срещано усложнения при генерализирания тетанус. Причинява се при попадане на слюнка, храна или други течности в белите дробове. 
• Сърдечни усложнения: в някои случаи, пациентите могат да изпитат нарушения в сърдечния ритъм, сърдечен арест, и др. 
• Тетанични гърчове: ако инфекцията се разпространи и засегне централната нервна система, пациентът получава гърчове, припадъци, загуба на съзнание, или други усложнения. 
  

Как се поставя диагноза тетанус?

Диагнозата се поставя въз основа на:

• Снемане на анамнеза: лекарят задава въпроси на пациента, за да се запознае с неговите симптоми, медицинска история и предишни ваксинации.  
• Физически преглед: с този метод лекарят търси характерните за тетанус симптоми като спазми, промени в дишането, нарушения в сърдечната дейност, и др. 
• Лабораторни изследвания: за да потвърди диагнозата, лекарят може да вземе проба от раната, както и кръв, за да се установи наличието на бактерията или антитела срещу нея. 
  

Лечение на тетанус

Тетанусът изисква незабавно започване на специфична терапия, която се извършва в болнични условия. Основната цел е да се облекчат симптомите и да се приложат поддържащи грижи, за да се стабилизира общото здравословно състояние на пациента. 

Ето и основните методи:

• Правилно третиране на раната: незабавното обработване на отворени рани е от ключово значение за предотвратяването на по-нататъшно разпространение на бактериите. Мерките изискват почистване и дезинфекция на раната, спиране на кръвта, поставяне на антибиотични средства. 
• Хиперимунен човешки имуноглобулин: прилага се мускулно при вече разраснала се инфекция. Целта му е да неутрализира токсините и да предотврати развитието на инфекция. 
• Антитоксичен серум: при липса на хиперимунен човешки имуноглобулин се прилага антитоксичен серум. Необходимо е да се прилага по схема, тъй като може да предизвика животозастрашаваща алергична реакция. 
• Тетаничен токсоид (ТАП): възможно е на пациентите да се инжектира и пречистен тетаничен токсоид. 
• Други лекарства: използват се и други средства за облекчаване на други симптоми като мускулни спазми, общ дискомфорт, скованост, и др. 
  

Кога да посетим лекар?

Ако подозирате, че вие или ваш близък сте заразени с тетанус е изключително важно незабавно да потърсите медицинска помощ.

Ако сте били имунизирани срещу тетанус в близките 10 години не е необходимо да се тревожите, но все пак потърсете лекарска помощ. 

Профилактика

Основният метод за профилактика срещу тетанус е поставяне на ваксина ДТК (дифтерия – тетанус – коклюш). В България тя е част от задължителния имунизационен календар, като се поставя на децата през втори, трети и четвърти месец. След това се извършва и реимунизация на шестнадесет месеца, 6 години, 12 години, и след 17 годишна възраст. 

Ваксината съдържа пречистен тетаничен токсоид. Той не може да провокира заболяването, но стимулира имунната система на човек да изгради антитела срещу токсините. 

Превенция

Освен ваксинацията съществуват и други добри практики, които биха могли да помогнат за намаляване на риска от зараза. Те са:

• Спазване на добра хигиена с редовно миене на ръце особено след работа в градината или други дейности свързани с потенциално излагане на бактерии
• Използване на защитно облекло като ръкавици, дрехи с дълги ръкави и крачоли и затворени обувки
• Предотвратяване на ухапвания от животни, особено ако те са бездомни или диви. 
  

Благодарение на напредналите практики в медицината, в днешно време тетанусът е все по-рядко срещано заболяване. Въпреки това може да бъде животозастрашаващо или да доведе до сериозни усложнения. Ето защо ако вие или ваш близък все пак се сблъскате с инфекцията е важно незабавно да потърсите спешна помощ.

Източници:

Bae C, Bourget D. Tetanus. [Updated 2023 May 31]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2024 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK459217/