Съдържание: 

1. Какво е скарлатина?
2. Какви са характерните за скарлатина симптоми?
3. Какви са причините за поява на скарлатина?
4. Рискови фактори
5. Усложнения при скарлатина
6. Как се поставя диагноза скарлатина?
7. Има ли лечение за скарлатина?
8. Кога да посетим лекар?
9. Профилактика
10. Превенция
    

Какво е скарлатина?

Скарлатината е остра бактериална инфекция, причинена от бета-хемолитични стрептококи от група А (Streptococcus pyogenes). Заболяването засяга предимно деца на възраст между 5 и 15 години. 

Характерни за скарлтината признаци са червен обрив, висока температура, възпалено гърло и зачервен език, познат още като “малинов език”. Възможно е да бъдат засегнати и други органи като бъбреците, ставите, белите дробове или централната нервна система, тъй като стрептококовите бактерии отделят специфични токсини. 

В миналото скарлатината е била доста по-често срещано заболяване, но с появата на антибиотиците нейната честото значително е намаляла. Ако подозирате, че детето ви е заразено е важно незабавно да потърсите лекарска помощ, за да предотвратите появата на усложнения. 

Веднъж прекарана скарлатина не гарантира придобиване на траен имунитет. Възможно е заболяването да се повтори на по-късен етап. 

Какви са характерните за скарлатина симптоми?

Инкубационният период обикновено е кратък и варира от 2 до 4 дни след излагането на бактериите. Появата на симптомите обаче може да отнеме малко повече време. 

Характерните симптоми на скарлатината включват:

• Червен обрив, под формата на дребни петънца. Появява се най-напред зад ушите, в областта на шията и горната част на гръдния кош, лактите и слабините и след което се разпространява до други зони от тялото. 
• Висока температура
• Болезнено гърло
• Зачервен език (малинов език)
• Промени в устната кхина като поява на ангина, увеличени сливици, зачервени устни, и др. 
• Главоболие
• Гадене и повръщане
• Втрисане
• Умора и отпадналост
• Липса на апетит
• Болки в мускулите на цялото тяло
• Подути лимфни възли в областта на шията
• Раздразнителност
• Нарушения на съня
  

Доброто познаване на характерните за заболяването признаци може да спомогне за ранното откриване на инфекцията. 

Какви са причините за поява на скарлатина?

Скарлатината се причинява от Грам-положителни бактерии от рода стрептококи група А. Тези бактерии обикновено се срещат в гърлото и по кожата, като различните щамове могат да причинят редица инфекциозни заболявания, вариращи от леки до тежки. Бактериите не са особено устойчиви извън човешкото тяло, тъй като показват чувствителност към топлина, дезинфектанти и изсушаване. 

Повечето бактерии от този вид произвеждат ензими и токсини, сред които и еритрогенния токсин, отговорен за характерния обрив при скарлатината. Други токсини отделяни от стрептококи от група А могат да доведат до усложнения засящи други органи. Въпреки че скарлатината засяга предимно гърлото и кожата, не е изключено инфекцията да обхване и други органи. 

Бактериите са изключително заразни като основният механизъм за предаването им е по въздушно-капков път. Това става най-често при контакт със заразен. Възможно е предаването на инфекцията да стане и при контакт със заразена храна или предмети и последващо докосване на устата или носа, макар че това е по-рядко срещано. 

Рискови фактори

Основните рискови фактори за скарлатина са:

• Възраст: скарлатината се среща най-често при деца на възраст между 5 и 15 години, въпреки че всеки може да бъде засегнат.
• Близък контакт: близкият контакт с човек, който има стрептококова инфекция или скарлатина, може да увеличи риска от предаване на инфекцията.
• Наличие на стрептококова инфекция: скорошна или нелекувана стрептококова инфекция, например такава в гърлото, може да увеличи риска от развитие на скарлатина. 
• Затворени помещения: тесният контакт с много деца в затворени помещения като детски градини, училища, занимални, или други заведения, значително увеличава риска от разпространение не само на скарлатина, но и на други вирусни и бактериални инфекции. 
• Лоши хигиенни навици: липсата на подходяща хигиена, като редовно миене на ръце, увеличава риска от заразяване с инфекцията. 
  

Усложнения при скарлатина

В миналото скарлатината е била причина за детска смъртност. В днешно време обаче прогнозите за протичането ѝ за значително по-добри, без да се стига до сериозни усложнения. 

Разбира се, тяхното развитие не е изключено, дори и при привидно здрави пациенти с лека форма на заболяването. Ето и някои от възможните усложнения:

• Разпространение на инфекцията: ако скарлатината не бъде лекувана правилно или навреме тя може да се разпространи и до други части на тялото като синусите, белите дробове, бъбреците, ставите, мускулите, и др. 
• Постстрептококов гломерулонефрит: представлява възпалително заболяване, което засяга бъбреците. Появява се след наличието на стрептококова инфекция, включително и скарлатина. 
• Ревматична треска: скарлатината може да доведе в редки случаи и то ревматична треска. Тя води до възпаление на ставите, кожата, очите, сърцето, и други органи. 
• Ушни инфекции: нелекуваната скарлатина може да се разпространи до структурите на вътрешното ухо, с което да доведе до ушни инфекции. 
• Синузит: ако скарлатината се разпространи до синусите, тя може да доведе до тяхното възпаление, и синузит. 
• Пневмония: тежките случаи на скарлатина могат да доведат до усложнения засягащи белите дробове като пневмония. 
  

Как се поставя диагноза скарлатина?

Когато заболяването протича с характерните си симпотми, диагностицирането не е особено трудна задача за оптините специалисти дори и на пръв поглед. Въпреки това понякога скарлатината може да протича атипично. И в двата случая е необходимо да се подходи отговорно като се постави точна диагноза. 

Най-често използваните диагностичини методи за установяването на скарлатина са:

• Снемане на анамнеза: лекарят задава поредица от въпроси касаещи симптомите на пациента, рисковите фактори, както и медицинската му история.
• Физически преглед: следва обстоен физически преглед, с който лекарят цели да установи наличието на характерни за скарлатината признаци като обрив, възпалено гърло, подути шийни лимфни възли, и други.
• Гърлен секрет: лекарят може да вземе секрет от гърлото, който да се изследва за наличието на стрептококови бактерии от група А. 
• Кръвни изследвания: лекарят може да назначи изследването на няколко различни показателя, с което да установи наличието на инфекция в организма. 
• Бърз тест за стрептококи: с него могат да се открият антигени на стрептококи от група А чрез взети проби от гърлото. Осигурява бързи резултати в рамките на 15 минути и се използва като помощно средство при диагностицирането на скарлатина. 
  

Има ли лечение за скарлатина?

Лечението на скарлатината обикновено е насочено към справяне с инфекцията и облекчаване на симптомите с цел осигуряване комфорта на пациента. Най-често използваните методи за лечение на скарлатина включват:

• Антибиотици, най-често от групата на пеницилините с продължителен прием от около 10 дни 
• Болкоуспокояващи лекарства съдържащи ибупрофен, парацетамол, аналгин, и др. 
• Активна почивка
• Прием на достатъчно течности и питателна храна 
• Изолиране на болния с цел предотвратяване на разпространението на инфекцията
  

От особено значение е да бъде завършен пълният курс на лечение с антибиотици, дори ако симптомите се подобрят преди края на лечението. Това гарантира пълното елиминиране на бактериите, както и намаляването на риска от повторна появя или усложнения. 

Кога да посетим лекар?

Ако наблюдавате поява на характерните симптоми за скарлатина у вашето дете или вас самите е добре незабавно да се консултирате с лекар. Своевременната реакция е от ключово значение за успешното лечение на заболяването. 

Профилактика

Към момента не съществува специална ваксина за скарлатина. Профилактиката се свежда основно до доброто познаване на заболяването, характерните за него симптоми и рискови фактори. 

Редовните прегледи при педиатър също са препоръчителни особено при по-малките деца. 

Превенция

Превенцията от скарлатина до голяма степен се свежда до ограничаването на рисковите фактори, които могат да увеличат шанса от заразяване с инфекцията. Някои добри практики включват:

• Добри хигиенни навици с редовно измиване на ръцете с топла вода и сапун, особено преди хранене. 
• Избягване на близък контакт с болни и потенциално заразени. 
• Избягване на споделяне на лични предмети с други хора. 
• Покриване на устата и носа при кашляне или кихане. 
  

Макар и да крие някои опасности, скарлатината е сравнително лесно за овладяване заболяване при стриктно спазване на лекарските препоръки. Ранното разпознаване на симптомите, както и навременното поставяне на диагноза са основните стъпки към бързото възстановяване. 

Източници:

Pardo S, Perera TB. Scarlet Fever. [Updated 2023 Jan 16]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2024 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK507889/

Victor Haruo Matsubara, Janina Christoforou, Lakshman Samaranayake, Recrudescence of Scarlet Fever and Its Implications for Dental Professionals, International Dental Journal,Volume 73, Issue 3, 2023, Pages 331-336, ISSN 0020-6539, https://doi.org/10.1016/j.identj.2023.03.009. (https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S002065392300062X)