Съдържание:

1. Какво е сифилис?
2. Какви са типичните за сифилис симптоми?
3. От какво се причинява сифилис?
4. Рискови фактори
5. До какви усложнения може да доведе сифилисът?
6. Как се поставя диагноза сифилис?
7. Лечение на сифилис
8. Кога да посетим лекар?
9. Превенция
   

Какво е сифилис или ‘’Големият имитатор’’?

Сифилисът, познат още като луес, е инфекция, която се предава по полов път или от болна майка на плода. Нейн причинител е бактерията бледа трепонема (Treponema pallidum). Характерното за сифилиса е, че е хронично заболяване, което протича систематично. 

Сифилисът протича в няколко стадия. Ето и някои от тях:

• Първичен сифилис: започва около три до четири седмици след заразяването с бактерията. Характеризира се с появата на безболезнена рана, наречена шанкър, която е изключително заразна. Може да се появи на или около гениталиите, ануса, устата или други части на тялото. 
• Вторичен сифилис: aко сифилисът не се лекува по време на първичния стадий, той преминава във вторичен стадий. Вторичният сифилис се характеризира с широк спектър от симптоми, като най-отличителния от тях е обрив по цялото тяло, който не предизвиква сърбеж. 
• Латентен сифилис: след вторичния стадий сифилисът може да навлезе в латентен период, при който няма видими симптоми, но инфекцията продължава да присъства в организма. Този латентен стадий може да продължи с години, а пациентите все още могат да предават инфекцията на други хора.
• Третичен сифилис: aко сифилисът не се лекува дълго време, той може да премине в третичен стадий, който се характеризира с тежки усложнения, които могат да засегнат различни органи и системи на тялото. Този етап може да причини сериозни здравословни проблеми, като увреждане на сърцето, кръвоносните съдове, мозъка, нервната система, костите и други органи. Третичният сифилис може да бъде животозастрашаващ.
  

Какви са типичните за сифилис симптоми?

Симптомите на заболяването са различни, като варират в зависимост от стадия на инфекцията. Ето и характерните признаци за всеки стадий: 

Първичен стадий

• Поява на малка раничка, язва позната като шанкър
• Уголемени лимфни възли в областта на раната
  

Вторичен стадий

• Кожен обрив без сърбеж
• Треска 
• Умора 
• Главоболие
• Подути лимфни възли
• Болки в гърлото 
• Мускулни болки 
• Загуба на тегло
• Косопад
• Болки в ставите
• Проблеми със зрението
• Загуба на апетит
  

Латентен стадий

Латентният стадий на сифилиса се характеризира с липса на забележими симптоми. Инфекцията все още присъства в организма, но няма видими признаци.

Третичен стадий

• Поява на сифилистични гуми: твърди образувания по тялото, които се появяват под кожата. С нарастването си те се размекват, тъй като се пълнят с лепкава материя от гной и кръв. Мога да разядат кожата и да доведат до трайни деформации и белези. Могат да се появят както по повърхността на тялото, така и във всички вътрешни органи. 
• Мускулна слабост
• Неволно изпускане
• Слепота
• Гърчове
• Тремори
• Обща парализа
• Депресия
• Психоза
• Проблеми с паметта
• Раздразнителност
  

До голяма степен симптомите на всеки един стадий на сифилиса са сходни с тези на много други заболявания. Затова в миналото болестта е била наричана ‘’големият имитатор’’. 

От какво се причинява сифилис?

Сифилисът е инфекция, предавана по полов път, причинена от бактерията бледа трепонема (Treponema pallidum). Тази бактерия е от разред спирохети и се характеризира с голяма подвижност. 

Обикновено бактерията се предава чрез сексуален контакт, включително вагинален, анален или орален секс. Освен това може да се предаде и чрез контакт със сифилисни рани по време на сексуална активност. 

Сифилисът може да се предаде и от заразена майка на нейното бебе по време на бременност или раждане. Това заболяване е известно като вроден сифилис.

Бактерията навлиза в организма през лигавиците на половите органи, ректума, устната кухина и очите. В рамките на две до три седмици, бактериите се размножават, след което навлизат до лимфните възли и кръвния поток. 

Рискови фактори

Съществуват няколко рискови фактора, които могат да увеличат вероятността от заразяване със сифилис. Те включват:

• Незащитен полов акт: участието в сексуален акт, включително вагинален, анален или орален секс без използване на презервативи, може да увеличи риска от заразяване със сифилис. 
• Наличието на множество сексуални партньори: хората, които имат голям брой сексуални партньори, са изложени на по-голям риск от заразяване със сифилис. 
• Наличието на  други полово предавани инфекции: заболявания като гонорея, хламидия или ХИВ, може да увеличи риска от заразяване със сифилис. Тези инфекции могат да причинят възпаление и увреждане на лигавиците, което улеснява проникването на бактерии в организма.
• Заразена майка: бременни жени, болни от сифилис, могат да предадат инфекцията на бебето си по време на бременността или раждането.
• Използване на чужди медицински игли: употребата на нестерилизирани чужди игли за инжектиране на венозни наркотици или при различни медицински процедури може да увеличи риска от предаване на сифилис. 
  

До какви усложнения може да доведе сифилисът?

Ако сифилисът не се лекува или се лекува неправилно, той може да доведе до редица сериозни усложнения, които могат да засегнат различни органи и системи в организма. Тези усложнения могат да бъдат тежки и животозастрашаващи. 

Потенциалните усложнения на сифилиса включват:

• Неврологични усложнения: инфекцията може да засегне нервната система и да доведе до различни неврологични усложнения. Това може да включва засягане на централната нервна система. 

• Сърдечно-съдови усложнения: сифилисът може да засегне сърдечносъдовата система и да доведе до сърдечносъдови усложнения. Част от тях могат да бъдат аневризма на аортата, болки в гърдите, задух и сърцебиене.

• Увреждания на органите: сифилисът може да причини увреждане на различни органи в тялото, включително черния дроб, костите, ставите, очите и кожата. 

• Усложнения при вроден сифилис: ако сифилисът се придобие по време на бременност и не се лекува, той може да доведе до усложнения при новороденото. Вроденият сифилис може да причини широк спектър от сериозни здравословни проблеми на бебето, включително ниско тегло при раждане, преждевременно раждане, забавяне на развитието, неврологични усложнения, и др.

• Повишен риск от предаване на ХИВ: сифилисът може да увеличи риска от заразяване с ХИВ вируса, тъй като заболяването причинява генитални рани или язви, които могат да осигурят входни точки за ХИВ. 
  

Как се поставя диагноза сифилис?

Сифилисът може да бъде диагностициран чрез няколко метода, включително:

• Снемане на анамнеза: този метод позволява на лекаря да се запознае със симптомите на пациента, както и неговата медицинска история. 
• Физически преглед: лекуващият лекар следва да извърши щателен физически преглед, с който да установи наличието на кожен обрив, рани или други признаци за наличие на заболяването. 
• Кръвни тестове: кръвните тестове са най-често използваният метод за диагностициране на сифилис. Двата основни вида кръвни тестове, използвани за сифилис, са трепонемен тест и не-трепонемен тест.  
• Микроскопски анализ в тъмно поле: представлява директно микроскопско изследване на течност или тъкан взета от рани от сифилис с помощта на специален микроскоп, който позволява да се визуализират бактериите. Този метод се използва по-рядко в сравнение с кръвните изследвания, но може да бъде полезен в определени ситуации, например при диагностициране на първичен сифилис.
  

Лечение на сифилис

Конкретното лечение на сифилис може да варира в зависимост от стадия на инфекцията.Ранните стадии обикновено изискват по-кратка продължителност на лечението в сравнение с късните стадии или по-тежките случаи.

Сифилисът обикновено се лекува с антибиотици, по-специално с пеницилин, който е 

много ефективен при лечението на първичен и вторичен сифилис. Ако пациентът е алергичен към пеницилин, то лекарят следва да му изпише алтернативен антибиотик. 

В допълнение към антибиотиците, редовното проследяване и наблюдение на заболяването посредством кръвни тестове са важни за оценка на ефективността на лечението и за да се гарантира, че инфекцията е била адекватно лекувана.

Важно е също така да се въздържате от сексуална активност или да използвате презервативи по време на лечението.

От решаващо значение е да се завърши пълният курс на антибиотиците, както е предписан, дори ако симптомите отзвучат преди приключване на лечението, за да се гарантира, че инфекцията е напълно изкоренена. 

Кога да посетим лекар?

Ако подозирате, че може да сте били изложени на заразяване със сифилис от решаващо значение е незабавно да се консултирате с лекуващия ви лекар. По негова преценка можете да бъдете насочени и към дермато-венеролог. 

Превенция

Съществуват няколко добри практики, които могат да се предприемат, за да се намали рискът от заразяване със сифилис:

• Практикуване на безопасен секс
• Ограничаване на броя на сексуалните партньори 
• Избягване на контакт с болен от сифилис
• Ограничете броя на сексуалните партньори

• Извършване на редовни изследвания за полово предавани болести
• Бременните жени трябва да се изследват
  

Особено важна е и добрата осведоменост за заболяването, неговото предаване и рисковите фактори, тъй като тя може да помогне на хората да вземат информирани решения за сексуалното си здраве и да предприемат подходящи превантивни мерки.

Използването на презерватив по време на полов акт е сред основните препоръки за избягването не само на сифилис, но и на други болести предавани по полов път. Дори и да се сблъскате със заболяването е важно да потърсите лекарска помощ навреме. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-ефективно ще бъде то. 

Източници:

Edward W Hook, Syphilis, The Lancet, Volume 389, Issue 10078, 2017, Pages 1550-1557, ISSN 0140-6736, https://doi.org/10.1016/S0140-6736(16)32411-4.(https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0140673616324114)