Съдържание:

1. Какво е себореен дерматит?
2. Видове себорея
3. Какви са характерните за себореен дерматит симптоми?
4. Какви са причините за поява на себореен дерматит?
5. Рискови фактори
6. Може ли себорейният дерматит да доведе до усложнения?
7. Как се диагностицира себореен дерматит?
8. Как се лекува себорея?
9. Кога да посетим лекар?
10. Превенция
    

Какво е себореен дерматит?

Себорейният дерматит, познат още като себорея, е считан за хронична форма на екзема, се появява на места по тялото, където има много мастни жлези, например в горната част на гърба, носа, ушите и скалпа. Точната причина за неговата поява не е напълно изяснена, но се смята че фактори като генетика, хормони, свръхрастеж на гъбички и някои медицински състояния могат да допринесат за развитието му.

Хората със себореен дерматит могат да изпитат епизоди на обостряния, предизвикани от фактори като стрес, студено време или определени козметични продукти. Въпреки че не е заразен или сериозен, той може да доведе до дискомфорт и да повлияе на качеството на живот на засегнатите.

Лечението обикновено включва използването на медикаментозни шампоани, кремове или лосиони за контролиране на симптомите и овладяване на обострянията. Важно е да се спазва последователна рутинна грижа за кожата и да се избягват отключващите фактори, за да се преодолее ефективно състоянието. .

Много хора, които получават себореен дерматит в млада възраст или след 50-годишна възраст, страдат от хроничен себореен дерматит, изпитвайки обостряния през целия си живот.

Себореята може да засегне хора на всякаква възраст, но най-често се среща при бебета на възраст между 2 и 12 месеца, юноши, както и възрастни между 30 и 60 години. 

Видове себорея

Себорейният дерматит може да се прояви в различни форми в зависимост от местоположението и тежестта на състоянието. Ето основните видове:

• Себореен дерматит на скалпа: това е най-често срещаният тип и обикновено се проявява със зачервяване, сърбеж и лющене на скалпа. Може да варира от лек пърхот до по-тежки симптоми с дебели, жълтеникави и мазни люспи.
• Себореен дерматит на лицето: този тип засяга областите на лицето с висока концентрация на мастни жлези, като веждите, страните на носа и областта около ушите. Често се проявява със зачервяване, мазни люспи и лющене.
• Себореен дерматит в интертригинозните области: появява се в кожните гънки, например под гърдите, в областта на слабините или подмишниците. Той може да причини зачервяване, сърбеж и дискомфорт поради триенето на кожата и влагата в тези области.
• Себореен дерматит в други части на тялото: макар и по-рядко, себорейният дерматит може да се прояви и по торса (гърдите и гърба) или в областта на слабините. Може да се прояви с червени, люспести петна със сърбеж и дискомфорт.
  

Себореята може да бъде категоризирана и въз основа на начина, по който се проявява. Тези видове себорея биват:

• Мазна себорея: характеризира се с прекомерно секретиране от мастните жлези, което води до омазняване на кожата и косата. Мазната себорея най-често се наблюдава в областта на главата, лицето или по гърдите. 
• Суха себорея: за разлика от мазната себорея, сухата себорея се дължи на недостатъчно производство на мазнини от мастните жлези, което води до суха, лющеща се кожа. Този тип себорея се характеризира предимно с появата на белезникави люспи, наричани още лишеи. 
• Смесена себорея: отнася се до комбинация от симптоми на мазна и суха себорея, като те могат да се проявят по едно и също време или едната да премине в другата. Този вид себорея може да се окаже предизвикателство, когато става въпрос за неговото лечение, тъй като изисква едновременно справяне с прекомерното омазняване и сухотата.
  

Какви са характерните за себореен дерматит симптоми?

Важно е да се отбележи, че тежестта и комбинацията от симптоми могат да варират при отделните хора и могат да се променят с течение на времето. 

• Зачервяване в засегнатите участъци от кожата 
• Сърбеж, който може да варира от лек до силен 
• Пърхот
• Поява на бели или жълтеникави на цвят люспи по кожата
• Мазна кожа в областите, където се появява себореен дерматит
• Раздразнена или чувствителна на допир кожа
• Временен косопад при продължителен или тежък себореен дерматит
  

Какви са причините за поява на себореен дерматит?

Точната причина за появата на себореен дерматит не е напълно ясна. Счита се, че състоянието се провокира от различни фактори водещи до възпалителна реакция. Сред основните заподозрени са: 

Гъбички от рода Malassezia

За един от основните причинители на възпалителна реакция се смятат гъбичките от рода Malassezia и по-конкретно прекомерното им размножаване. При хора, склонни към себорея, може да се наблюдава свръхрастеж на гъбичките, особено в областите, богати на мастни жлези. Този свръхрастеж предизвиква реакция на имунната система, която води до възпаление и характерните симптоми на себореен дерматит.

Прекомерно омазняване на кожата

Прекомерното омазняване, познато още като себум, играе решаваща роля за поддържане на здравето на кожата и баланса на влагата задържана в нея. Прекомерното производство на себум или промените в неговия състав обаче могат да допринесат за развитието на себореен дерматит. 

Точната връзка между производството на себум и себорейния дерматит е сложна и не е напълно изяснена, но се смята, че промените в нивата на себума могат да създадат среда, благоприятна за свръхрастеж на гъбички от рода Malassezia, а от там и до възпаление.

Проблеми с имунната система 

Дисфункция на имунната система е друг често спряган причинител, свързан с появата на себореен дерматит. При хора предразположени към себорея, имунната система може да реагира специфично на наличието на гъбички от рода Malassezia или други фактори от околната среда.

Това от своя страна води до преувеличена възпалителна реакция. Този имунен отговор допринася за развитието на характерните симптоми на себореен дерматит, включително зачервяване, сърбеж и лющене.

Въпреки че горепосочените се считат за предполагаеми причинители на себореен дерматит, развитието на състоянието вероятно се влияе от сложно взаимодействие на генетични фактори, фактори на околната среда и индивидуални фактори.

Рискови фактори

Основните фактори, за които се предполага, че могат да увеличат риска от развитие на себорея са:

• Генетичната предразположеност: хората с фамилна обремененост с това заболяване са по-склонни да се сблъскат с него. Някои генетични фактори могат да повлияят на реакцията на кожата към факторите на околната среда, функцията на имунната система и производството на себум, което прави някои хора по-податливи на себореен дерматит от други.
• Стрес: е друг основен фактор за появата на себореен дерматит. Стресът може да отслаби имунната система и да наруши естествения баланс на организма, което прави хората по-податливи на възпаления и кожни заболявания като себореен дерматит.
• Хормонални промени: като например тези, които настъпват по време на пубертета, бременността или менопаузата, могат да повлияят на производството на себум и здравето на кожата, като потенциално могат да изострят себорейния дерматит. 
• Силни химикали: излагането на агресивни химикали, съдържащи се в детергентите, разтворителите, почистващите препарати и сапуните, може да раздразни кожата и да наруши естествената ѝ бариерна функция, което я прави по-податлива на възпаления и себореен дерматит. 
• Студено, сухо време или промяна в сезона: студеното и сухо време може да лиши кожата от естествената ѝ влага, което води до сухота, лющене и повишена податливост към себорея. Освен това сезонните промени могат да променят факторите на околната среда, като например нивата на влажност, което може да повлияе на производството на себум и да влоши състоянието на кожата.
• Някои лекарства: са свързани с повишен риск от поява на себореен дерматит като страничен ефект.
• Определени медицински състояния: като ХИВ, синдром на Даун, анорексия, и др.,  са свързани с повишен риск от себореен дерматит. 
• Умора: както и недостатъчният сън могат да отслабят имунния отговор на организма и да изострят възпалението, като потенциално предизвикат или влошат симптомите на себореен дерматит.
• Състояния на нервната система: като болест на Паркинсон и епилепсия могат да повлияят на регулирането на кожните функции и имунните реакции от страна на нервната система, което увеличава риска от развитие на състоянието.
  

Може ли себорейният дерматит да доведе до усложнения?

В някои случаи състоянието може да доведе до следните усложнения: 

• Вторични инфекции: нелекуваният себореен дерматит, както и постоянното чесане на засегнатата кожа може да доведе до нарушаване на кожната бариера, което дава предпоставки за повече входни точки за навлизането на бактерии или микроби. Тези вторични инфекции могат да изострят възпалението и да удължат процеса на оздравяване.
• Психологическо въздействие: себорейният дерматит може да причини значителен дискомфорт или срам поради видимите симптоми като зачервяване, лющене и поява на лишеи.
• Загуба на коса: в тежки случаи на себореен дерматит, засягащ скалпа, продължителното възпаление и чесане може да доведе до временна загуба на коса или изтъняване, въпреки че това усложнение е рядко и обикновено отшумява при подходящо лечение.
• Странични ефекти от прием на лекарства: лечението на себореен дерматит обикновено включва използването на медикаментозни шампоани, кремове или лосиони за контролиране на симптомите и овладяване на обострянията. Въпреки че тези лечения обикновено са безопасни и ефективни, понякога те могат да бъдат свързани със странични ефекти. Често срещаните странични ефекти от лечението могат да включват дразнене на кожата, сухота, зачервяване или усещане за парене на мястото на приложение.
  

Как се диагностицира себореен дерматит?

Диагностицирането на себореен дерматит обикновено включва комбинация от методи целящи точна оценка на състоянието на кожата и изключване на други възможни причини.

На първо място, лекарят извършва обстоен физически преглед на засегнатата област. Щателно се изследват наличните към момента симптоми, като зачервяване, и лющене, за да се прецени дали те съответстват на характерните признаци на себореен дерматит или се касае за друго кожно заболяване.

В съчетание с физическия преглед от решаващо значение е получаването на подробна медицинска анамнеза. Тя включва подробности за появата и продължителността на симптомите, предишни лечения или използвани лекарства, фамилна история за кожни заболявания, както и всякакви основни медицински състояния или фактори, които могат да допринесат за себореен дерматит.

Понякога може да е необходима дерматологична оценка за потвърждаване на диагнозата. В този случаи могат да бъдат използвани специализирани инструменти, като например дерматоскоп – устройство, което увеличава и осветява кожата, за да се изследват отблизо засегнатите области и да се идентифицират специфични характеристики, показващи себореен дерматит.

В много редки или сложни случаи може да се препоръча кожна биопсия. По време на процедурата от засегнатия участък се извлича малка проба кожна тъкан, която се изследва под микроскоп. Това може да помогне да се изключат други кожни състояния с подобни симптоми и да осигури окончателно потвърждение на себореен дерматит.

Как се лекува себорея?

Обикновено себорейният дерматит се лекува чрез комбинация от терапевтични методи, насочени към овладяване на симптомите и предотвратяване на обострянията. Най-често срещаните методи за лечение на себореен дерматит включват:

• Лечебни шампоани: съдържащи активни съставки като кетоконазол, селен сулфид, боров катран или пиритион цинк, често се препоръчват за лечение на себореен дерматит на скалпа. Тези шампоани помагат за намаляване на възпалението, контролират свръхрастежа на дрождите и облекчават симптоми като сърбеж и лющене. Те трябва да се използват редовно според указанията на лекаря. 
• Локални кортикостероиди: се използват за намаляване на възпалението и сърбежа, свързани със себореята. Могат да бъдат предписани локални кортикостероидни кремове или лосиони. Тези лекарства са особено ефективни за облекчаване на симптомите по време на обостряне на заболяването, но трябва да се използват с повишено внимание и спрямо лекарските предписания, за да се избегнат потенциални странични ефекти.
• Противогъбични кремове: понякога се използват противогъбични кремове, съдържащи съставки като кетоконазол или циклопирокс, за да се повлияе свръхрастежа на гъбички, свързани със състоянието. 
• Овлажнители: редовното използване на овлажнители може да помогне за успокояване на сухата, лющеща се кожа и да подобри бариерната функция на кожата, като намали риска от поява на обостряния. 
• Промени в начина на живот: като например избягване на агресивни сапуни и перилни препарати, свеждане до минимум на стреса и практикуване на добри навици относно грижата за кожата, могат да помогнат за намаляване на честотата и тежестта на обострянията на себореен дерматит.
  

Кога да посетим лекар?

Ако изпитвате упорити симптоми на себореен дерматит е препоръчително да потърсите мнението на специалист. Освен това, ако симптомите пречат на ежедневните ви дейности, причиняват значителен дискомфорт или влияят на качеството ви на живот, също е добре да си уговорите среща с дерматолог или  друг здравен специалист, специализиран в областта на кожните заболявания.

Ранната намеса може да помогне за облекчаване на симптомите, предотвратяване на усложненията и подобряване на цялостното здраве и благосъстояние на кожата ви.

Превенция

Въпреки че не е възможно да се предотврати напълно себорейният дерматит, прилагането на определени добри практики може да помогне за намаляване на риска от развитие или влошаване на състоянието. Ето и някои препоръки:

• Поддържане на добра хигиена на кожата с нежни почистващи продукти без аромат, за да се отстрани излишния себум, мръсотията и мъртвите кожни клетки. Добре е да се избягват агресивни сапуни или детергенти, които могат да нарушат бариерната функция на кожата.
• Управляване на стреса чрез практикуване на техники, като медитация, упражнения за дълбоко дишане или йога. По този начин могат да се намалят нивата на стрес, тъй като той може да предизвика или да влоши обострянето на себореята.
• Използване на овлажняващи козметични продукти, за предпочитане без аромати, за да се поддържа кожата хидратирана и да се предотврати изсушаването ѝ.
• Избягване на гореща и влажна среда, тъй като прекалената топлина и влажност могат да стимулират производството на себум и да изострят симптомите на себореен дерматит. 
• Ограничаване на употребата на алкохол и никотин, тъй като прекомерната им консумация са свързани с повишен риск от развитие на състоянието. 
• Спазване на балансирана диета богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и протеини, за да се поддържа цялостното здраве на кожата и имунната функция. 
  

Въпреки че себорейният дерматит е неприятно състояние, което може да доведе до сериозен дискомфорт, той не вреди на здравето. Себореята може да бъде ефективно овладяна с назначаването и спазването на подходящо лечение. 

Източници:

Gary G. Optimizing treatment approaches in seborrheic dermatitis. J Clin Aesthet Dermatol. 2013 Feb;6(2):44-9. PMID: 23441240; PMCID: PMC3579488.

Tucker D, Masood S. Seborrheic Dermatitis. [Updated 2023 Feb 16]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2024 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK551707/