Речник за медицински термини

Речник за медицински термини

А

Абсцес: представлява подут участък в съединителната тъкан, съдържащ натрупване на гной. Обикновено се причинява от бактериална инфекция и често се характеризира с болка, възпаление и локално натрупване на бели кръвни клетки като имунен отговор на организма към инфекцията.

Автоантитела: имунни протеини, които се образуват срещу собствените тъкани и органи на организма. Произвеждат се от имунната система на човек и се свързват с някои автоимунни заболявания.

Автоимунни заболявания: състояния или заболявания, при които имунната система сама атакува и разрушава здравите клетки в организма. Повечето автоимунни заболявания протичат хронично , като за тях няма установено лечение.

Аденовируси: семейство ДНК вируси, които могат да причинят широк спектър от заболявания при хората. Могат да засегнат различни тъкани и органи, а освен това са и силно заразни. Най-често аденовирусите засягат дихателната система, стомашно-чревния тракт, очите и пикочните пътища.

Алвеоли: малките въздушни торбички в белите дробове, които участват в процеса на дишане. 

Алфа-синуклеин протеин: този протеин се произвежда от невроните в мозъка. Участва в регулирането на освобождаването на невротрансмитери. Също така е и основният компонент на телцата на Леви, които се откриват в мозъка на хора с болестта на Паркинсон и други невродегенеративни заболявания.

Амилоиден протеин: с този термин се обозначава група от протеини, които са образувани вследствие на анормално нагъване на белтъци. Тези протеини нямат способността да се разлагат, което от своя страна води до тяхното натрупване в междуклетъчното пространство. 

Анаеробни бактерии: бактерии, които могат да живеят и да се развиват без кислород.

Анамнеза: позната още като медицинска история, е метод в диагностицирането, чрез който лекарят се запознава подробно и последователно с възникналото заболяване, както и неговото развитие. Обикновено всеки преглед би следвало да започне със снемане на анамнеза. 

Анестезия: упойка, която се прилага на пациенти преди дадена хирургична операция. Съществуват няколко вида анестезии.

Антиген: представлява молекула, чужда частица или алерген, способни да предизвикат имунен отговор в организма.

Антитела: познати още като имуноглобулини, са протеини, произведени от имунната система в отговор на присъствието на чужди вещества, като бактерии, вируси или други патогени. Тези протеини играят решаваща роля в защитния механизъм на тялото, като разпознават и неутрализират вредните нашественици, като подпомагат превенцията и контрола на инфекциите. Антителата са силно специфични към антигените, към които са насочени, като допринасят за адаптивния имунен отговор и формирането на имунологична памет.

Аорта: най-големия кръвоносен съд в тялото, който отвежда кръв от лявата камера на сърцето към всички части на тялото.

Артерия: тръбести образувания, които са част от кръвоносната система в организма. Те изнасят кръв снабдена с кислород от сърцето към останалите части на тялото. Артериите имат дебели мускулести и еластични стени, които им позволяват да издържат на виското кръвен поток. 

Аскорбинова киселина: позната още като витамин С, е водоразтворим витамин, който играе важна роля за различните биологични процеси в тялото. Тя е основен хранителен елемент, необходим за разстежа, развитието и възстановяването на телесните тъкани. Набавя се чрез хранителни източници като цитрусови плодове, горски плодове, зеленчуци и хранителни добавки.

Асцит: познато още като „жабешки корем“ е натрупване на течност в коремната кухина, често вследствие на заболяване. Съществуват различни видове асцит, които водят до подуване на корема, дискомфорт, и други симптоми.

Ацетилхолин: невротрансмитер, който се намира в периферната и централна нервна система, както в хората, така и в много други организми. Ацетилхолинът заема особено важна роля в регулирането на мускулните движения, паметта и възприятието. 

Ацетилхолинестераза: представлява ензим, който се среща главно в нервната система на човек. Характерното за него е, че разгражда невротрансмитера, наречен ацетилхолин, който е важен за комуникацията между нервните клетки. 

Б

Биомаркери: представляват измерими показатели или вещества в организма, които могат да се използват за диагностициране, наблюдение или прогнозиране на заболяване или здравословно състояние. Биомаркерите могат да бъдат открити в различни телесни течности, като кръв, урина или гръбначно-мозъчна течност, както и в тъкани или клетки.

Биофилм: представлява тънък слой от микроорганизми, предимно бактерии, които полепват по повърхността и произвеждат слузесто или лепкаво вещество, образувайки защитна обвивка. Биофилми могат да бъдат открити в различни естествени и изкуствени среди, като например по повърхностите на медицински изделия, тръби, скали и живи тъкани. Микроорганизмите в един биофилм са вградени в матрица от извънклетъчни полимерни вещества (EPS), което им помага да се предпазят от стресовите фактори на околната среда, включително антибиотици и имунната система на гостоприемника.

Брахитерапия: се отнася до форма на лъчева терапия, използвана при лечението на рак. При брахитерапията радиоактивните източници се поставят директно в целевата тъкан или в непосредствена близост до нея, което позволява фокусирано и контролирано доставяне на радиация в засегнатата област.

Бронхи: сa големите въздушни пътища или тръби, които се отделят от трахеята и се простират в белите дробове. Бронхите играят ключова роля за отвеждането на въздуха към и от белите дробове, като допринасят за дихателния процес.

Бронхиоли: са по-малките въздухопроводи в белите дробове, които се разклоняват от бронхите. Тези тънки, тесни тръби продължават да се делят и да стават все по-малки, като накрая водят до алвеолите.

В

Вирус: малки инфекциозни частици, които се възпроизвежда само в живите клетки на други организми. Състоят се от генетичен материал (ДНК или РНК), заобиколен от белтъчна обвивка, а понякога и от липидна мембрана. Нямат способността да се възпроизвеждат или да извършват самостоятелно метаболитни процеси, затова разчитат на клетките-гостоприемници, за да се възпроизвеждат и разпространяват, като често причиняват болести при хора, животни и растения.

Външна лъчетерапия: вид лъчетерапия, при която лъчат се поставя директно или в непосредствена близост до целевата област. По този начин се много прецизно може да се достави реадиация до засегнатата област, като същевременно се сведе до минимум облъчването на околните здрави тъкани.

Вътреочно налягане: наричано още офталмотонус, е съотношението между производството и скоростта на отделяне на вътреочната течност. Измерва се в милиметри живачен стълб (mmHg). За нормални граници на вътреочно налягане се считат между 10 mmHg и 20 mmHg. 

Г

Гастроинтестиналния тракт: познат още като стомашно-чревен тракт, представлява непрекъсната храносмилателна система, която се простира от устата до ануса. Тя включва органи като устата, хранопровода и стомаха.

Генетични заболявания: група медицински състояния, причинени от аномалии или мутации в генетичния материал на човек. Тези нарушения могат да бъдат наследени от единия или от двамата родители или да възникнат спонтанно в резултат на нова мутация в генетичния материал.

Генетично предразположение: познато още като генетична обремененост, означава че човек може да наследи генни мутации от един или двамата си родители или да възникнат по време на самото оплождане. Тези вариации в гените могат да увеличат риска от развитието на определени видове заболявания.

Главен мозък: намира се в черепната кухина и е изграден от сиво и бяло мозъчно вещество. Това е най-голямата и най-развита част от нервната система, която отговаря за много от функциите в човешкото тяло. 

Глутамат: най-често срещаният възбуждащ невротрансмитер в мозъка и централната нервна система. Особено важен е за правилното функциониране на мозъка, както и за паметта. 

Глюкозен толеранс: определя се като нарушена способност на организма да регулира нивото на захарта в кръвта след консумация на определено количество глюкоза. При нарушен глюкозен толеранс може да се наблюдава необичайно високо или продължително повишаване на кръвната глюкоза след консумация на храни или напитки, съдържащи захар.

Горен генитален тракт: отнася се до репродуктивните органи на жената, разположени в таза, включително яйчниците, фалопиевите тръби и матката.

Грам-отрицателни бактерии: група бактерии, които не задържат кристалновиолетовото оцветяване при оцветяване по методът Грам – лабораторна техника, използвана за класификация на бактериите. При този метод грам-отрицателните бактерии имат по-тънък пептидогликанов слой в клетъчните си стени, което позволява отмиване на виолетовото багрило и те изглеждат розови или червени под микроскоп. Грам-отрицателните бактерии се характеризират с наличието на външна мембрана извън клетъчната стена.

Грам-положителни бактерии: група бактерии, които задържат оцветяването с кристално виолетово оцветители при оцветяване по методът на Грам – лабораторна техника, използвана за класифициране на бактериите в две основни групи въз основа на структурата на клетъчната им стена. Грам-положителните бактерии имат дебел пептидогликанов слой в клетъчните си стени, който задържа виолетовото багрило, поради което те изглеждат лилави под микроскоп.

Гръбначномозъчен канал: пространството образувано от кухините на прешлените, в което се намира гръбначния мозък. 

Д

Дегенерация: отнася се до постепенното влошаване на функциите на тъканите, органите или физиологичните функции на организма.

Дефекация: процесът на изхвърляне на отпадъчни материали, предимно фекалии, от тялото през ректума и ануса.

Диабетна кетоацидоза: усложнение, което се наблюдава най-често при диабет тип 1. Възниква, когато организмът не разполага с достатъчно инсулин, за да регулира правилно нивата на глюкозата в кръвта, и вместо това започва да разгражда мазнините за енергия. 

Диабетна нефропатия: заболяване на бъбреците, което се развива като резултат от диабета. При това заболяване, високото ниво на захар в кръвта поврежда бъбречните кръвоносни съдове, което може да доведе до увреждане на бъбречните филтриращи елементи и натрупване на токсини в кръвта.

Диабетно стъпало: заболяване на краката, което се развива в резултат на диабет. При диабетното стъпало кръвоносните съдове и нервите в краката са увредени, което може да доведе до наранявания и инфекции. 

Диастола: отнася се до фазата от сърдечния цикъл, по време на която сърдечният мускул се отпуска и камерите се изпълват с кръв. По-конкретно това е периодът между съкращенията, когато сърдечните камери, се разширяват и получават кръв от предсърдията.

Дистрес: отнася се до състояние на физическо или емоционално страдание, което е свързано със заболяване или други здравословни проблеми. Това може да включва физически симптоми като болка, дискомфорт или затруднено дишане, както и емоционални реакции като стрес, тревожност или депресия.

ДНК: дезоксирибонуклеинова киселина е молекула, която съдържа генетичната информация на живите организми. Тя е основният носител на наследствената информация във всички клетки на живите организми. 

Допамин: невротрансмитер, който се произвежда в мозъка. Той играе решаваща роля в различни физиологични и когнитивни функции. Свързан е със системите за възнаграждение и удоволствие на мозъка. Допаминът участва в регулирането на емоциите, засилването на поведението и изпитването на чувство на удоволствие и удовлетворение. Дисбалансът в нивата му може да доведе до няколко неврологични и психиатрични състояния.

Допаминови рецептори: намират се в мозъчните клетки и влияят върху движението, емоциите и мозъчната система за възнаграждение. Рецепторите са особено чувствителни към невротрансмитера допамин. 

Дълбоки вени: представляват кръвоносни съдове, които се намират дълбоко в тялото, обикновено заобиколени от мускули и други тъкани. Тези вени играят ключова роля в кръвоносната система, като пренасят кръвта от крайниците и различните органи обратно към сърцето.

Е

Евстахиеви тръби: представляват чифт тесни тръби, които свързват средното ухо със задната част на гърлото и носната кухина. Тези тръби играят ключова роля в регулирането на въздушното налягане в средното ухо, като помагат за изравняване на налягането между ухото и външната среда.

Електроконвулсивна терапия: позната още като електрошокова терапия е неинвазивно лечение използвано в съвременната психиатрия. Използва се за стимулация на мозъка с цел стабилизирането на настроението на болния. 

Електролитен баланс: отнася се до равновесието на електролитите в организма, които са минерали с електрически заряд, играещи ключова роля в различни физиологични функции. Основните електролити включват натрий, калий, калций, магнезий, хлорид, фосфат и бикарбонат. Те са от съществено значение за поддържането на правилния баланс на течностите, предаването на електрическите импулси в нервите, поддържането на мускулните контракции и регулирането на киселинно-алкалното равновесие в организма.

Ембол: свободно движеща се частица в кръвоносните съдове. Може да е във формата на кръвен съсирек, газово мехурче, мастна тъкан, ракови клетки, и др. 

Ендоваскуларна операция: иновативен метод за лечение на проблеми засягащи кръвоносните съдове. Този метод е по-малко травматичен за пациента, като позволява по-бързо възстановяване. 

Ендотоксин: вид токсин, който се освобождава от някои бактерии, предимно грам-отрицателните такива. Той се съдържа във външната мембрана на бактерията и се освобождава, когато бактерията бъде унищожена.

Ентеровируси: група вируси, за които се знае че са особено издържливи в условията на околната среда. 

Ентеротоксин: вид токсин, който засяга червата, особено тънките. Произвеждат се от определени бактерии и могат да доведат до стомашно-чревни проблеми. Ентеротоксините обикновено са насочени към лигавицата на червата, нарушават нормалната клетъчна функция и предизвикват възпалителна реакция. Често срещани примери за бактерии, които произвеждат ентеротоксини, са някои щамове на Escherichia coli (E. coli) и Staphylococcus aureus.

Еритроцити: известни още като червени кръвни клетки, са най-разпространеният вид кръвни клетки при животните и хората. Образуват се в костния мозък. Те са отговорни за пренасянето на кислород от белите дробове към тъканите на тялото и на въглероден диоксид от тъканите обратно към белите дробове. Еритроцитите съдържат червен пигмент, наречен хемоглобин, който се свързва с кислорода в белите дробове и го освобождава в тъканите.

Естроген: основен полов хормон, който има основа роля за развитието и регулирането на женската репродуктивна система. Естрогенът също така се съдържа и в ниски нива в мъжкия организъм. 

Ешерихия коли (E. coli): вид грам отрицателна бактерия с множество на брой щамове, която принадлежи към семейство Enterobacteriaceae. Най-често срещана е в червата на хората и животните, като има редица благоприятни и неблагоприятни функции. Някои щамове на бактерията са често свързвани с хранителни заболявания, инфекции на пикочните пътища и други.

Еякулация: с този термин се обозначава физиологичният порцес на отделяне на семенна течност от пениса. Семенната течност, наричана още сперма представлява смес от сперматозоиди и различни течности, произвеждани от репродуктивните жлези на мъжа. Този процес е от съществено значение за оплождането, което би могло да доведе до бременност.

Ж

Жълто тяло: представлява временно образувание в яйчниците. То има особено важно значение за зачеването при жената, тъй като отделя хормони играещи роля в подготовката на лигавицата на матката за потенциалното имплантиране на оплодената яйцеклетка.

З

Зрителна острота: мярка, с помощта на която се определя способността на зрителната сетивна система да разпознава два близки обекта като отделни такива. Определя се за всяко око поотделно с помощта на таблица. 

И

Имунопрофилактика: отнася се до предотвратяването на заболявания чрез стимулиране на имунната система.

Имуносупресивна терапия: този метод на лечение използва лекарства, които имат за цел да спрат имунната система от увреждането на здравите клетки и тъкани.

Инконтиненция: спонтанно изпускане на урина или фекалии. 

Инкубационен период: с него се обозначава времето, за което организма развива първи симптоми след заразяване. Различните заболявания имат различен инкубационен период, който зависи от различни фактори.

Инсулин: хормон, който се произвежда от панкреаса. Основната му функция е да регулира количеството глюкоза (захар) в кръвта. Инсулинът играе роля и в метаболизма на мазнините и протеините и спомага за регулирането на общия енергиен баланс в организма.

Инфекциозни заболявания: представляват заболявания, причинени от организми като бактерии, вируси, гъбички или паразити.

Исхемия: медицински термин, с който се обозначава състояние, характеризиращо се с недостатъчно кръвоснабдяване на определен орган или тъкан, което често води до намалено подаване на кислород и хранителни вещества.

К

Кератит: възпаление на роговицата на окото вследствие на заразяване с бактерия или вирус. 

Коагулация: процес, при който кръвта минава от течно състояние в гелообразно. Този процес води до кръвосъсирване. 

Когнитивни функции: представляват съвкупност от умствени процеси, които ни позволяват да придобиваме, обработваме, съхраняваме и използваме информация. В тези функции се включват възприятие, внимание, памет, език, решаване на проблеми, вземане на решения и разсъждения. 

Кома: състояние на продължително безсъзнание, при което човек не е в състояние да реагира на външни стимули като звуци, докосване или болка. Комата често е резултат от тежка черепно-мозъчна травма, инсулт, мозъчен тумор или предозиране с лекарства, но може да бъде причинена и от метаболитни или инфекциозни заболявания. 

Конюнктива: лигавицата, която покрива предната повърхност на очната ябълка (с изключение на роговицата) и вътрешната повърхност на клепачите. Тази прозрачна мембрана помага за защитата и „смазването“ на окото, като произвежда слуз и сълзи. Възпалението на конюнктивата обикновено се нарича конюнктивит, което може да доведе до зачервяване, сърбеж и отделяне на секрет от очите.

Коронарни артерии: кръвоносните съдове, които захранват сърцето с кръв.

Костен мозък: мека, гъбеста тъкан, която се намира във вътрешността на костите, и е отговорна за производството на кръвни клетки, включително червени кръвни клетки, бели кръвни клетки и тромбоцити.

Кръвоносни съдове: тънки тръбички, по които кръвта циркулира в тялото. 

Л

Лактобацили: бактерии, които обикновено населяват влагалището на жената и се считат за част от нормалната бактериална флора. Те произвеждат млечна киселина, която предпазва влагалището от инфекции. 

Ларинкс: познат още като гръклян, представлява тази част от гърлото, в която се намират гласните струни. Намира се между фаринкса и трахеята. Играе основна роля за звукоизвличането, както и за защитата на дихателните пътища по време на преглъщане.

Латентно състояние: в медицината с този термин се описват състояния, които остават скрити

Левкоцити: познати още като бели кръвни клетки, играят ключова роля в имунната система на човек. Основната им функция е да защитават организма от инфекции и болести, като идентифицират и унищожават вредни чужди вещества като вируси, бактерии и гъбички. Делят се на три големи групи: гранулоцити, моноцити, лимфоцити.

Лигавица: позната още като мукоза, представлява обвивката на голяма част от вътрешните органи. Нейната функция е да защитава органите, които са изложени на въздух. 

Лигамент: представлява влакнеста съединителна тъкан, подобна на сухожилие. Лигаментите свързват кост с кост, като помагат за стабилизирането и поддържането им.

Лимфни възли: малки органи част от лимфната система. Те играят изключително важна роля за филтрирането на бактерии, вируси и чужди тела. Лимфните възли са също така основните места за образуване на лимфоцити.

Лимфоидна тъкан: представлява вид тъкан, отговорна за производството и съхранението на бели кръвни клетки.

Лимфоцити: вид бели кръвни клетки, които играят ключова роля в имунната система. Те са отговорни за разпознаването и атакуването на чужди вещества, като бактерии, вируси и анормални клетки, за да помогнат на тялото да се защити от инфекции и болести. Лимфоцитите са решаващ компонент на имунния отговор на организма и се разделят на два основни типа: В-клетки, които произвеждат антитела, и Т-клетки, които директно атакуват и унищожават инфектирани или анормални клетки.

Липиди: представляват голяма група от органични молекули, които играят съществена роля в различни по вид биологични процеси. Основна отличителна черта на липидите е тяхната неразтворимост във вода. Основните им биологични функции са свързани със съхраняването на енергия за организма, както и ролята им на основен компонент на клетъчните мембрани.

Липоротеини: представляват сложни частици, съставени от мазнини (липиди) и протеини. Тяхната основна функция е преноса на холестерол и триглицериди в кръвта. Двата основни вида са: липоротеини с ниска плътност (LDL) и липоротеини с висока плътност (HDL).

Лоб: термин, с който се определя ясно изразено подразделение или част от орган, използвано по-специално за описание на сегментите на някои органи, като белите дробове или черния дроб. В контекста на белите дробове например всеки бял дроб е разделен на лобове, а тези лобове са допълнително разделени на по-малки структури, известни като лобули.

Лош холестерол: познат в медицинските среди като липоротеин с ниска плътност (LDL), е вид липоротеин, който пренася холестерола от черния дроб до клетките. Този вид липиди може да се отлагат по стените на артериите и тъканите, което именно и го прави „лош“.

Лумбална област: определя се като част от гръбначния стълб, по-конректно петте прешлена (от L1 до L5). Лумбалната област е известна с това, че осигурява опора на горната част на тялото, улеснява движението и поема значителна част от телесното тегло. Тя играе и ключова роля при извършването на редица дейности, включително навеждане, усукване, повдигане, и др.

М

Мания: състояние, при което се наблюдават периоди на необичайно повишени, екстремни промени в настроението, емоциите, енергийното ниво или нивото на активност у човек. 

Мейоза: вид клетъчно делене, което се извършва при полово размножаващите се организми и води до образуване на гамети (сперматозоиди и яйцеклетки). Процесът включва две последователни деления, известни като мейоза I и мейоза II, при които броят на хромозомите се намалява наполовина. Мейозата допринася за генетичното разнообразие, като генерира клетки с уникални комбинации от генетичен материал чрез процеси като кръстосване и случайно подбиране на хромозомите.

Метаболитни заболявания: група медицински състояния, които засягат метаболизма на организма или начина, по който организмът обработва и използва хранителните вещества от храната.

Метастази: процес, при който раковите клетки се разпространяват от първоначалното място на тумора в други части на тялото. Това се случва, когато раковите клетки се откъснат от първичния тумор и навлязат в кръвообращението или лимфната система, което им позволява да се придвижат до отдалечени органи или тъкани, където могат да създадат вторични тумори.

Миелодисплазия: събирателен термин отнасящ се към група от различни кръвни заболявания, при които костният мозък не произвежда достатъчно зрели кръвни клетки.

Микробиом: е медицински терми, който обхваща съвкупност от различни видове микроорганизми, които живеят в и върху човешкото тяло. 

Н

Назофаринкс: познат още като гълтач, е кух мускулно-фиброзен орган, разположен в областта на шият зад носната кухина. През него преминава храната след като бъде преработена в устната кухина, както и вдишания въздух от носа.

Некроза: отнася се до преждевременната смърт на клетки, тъкани, част от орган или цял орган в жив организъм. Това е патологичен процес, който възниква в резултат на фактори като нараняване, инфекция, недостатъчно кръвоснабдяване (исхемия) или излагане на токсини. Може да настъпи внезапно или да се развива постепенно.

Норепинефрин: невротрансмитер, известен също като норадреналин, който се синтезира в надбъбречните жлези и невроните на централната нервна система. Той участва в регулирането на настроението, вниманието, възбудата и реакцията при стрес.

О

Обструкция: запушване, задръстване или затрудняване на определени части или процеси в тялото. 

Оксигенация: процесът на осигуряване, комбиниране или лечение с кислород.

Опортюнистични инфекции: инфекции, които се срещат по-често или протичат по-тежко при хора с отслабена имунна система, отколкото при хора със здрава имунна система. Основните им причинители са патогени (бактерии, гъбички, паразити или вируси), които се възползват от възможност, която обикновено не е налична.

Орофаринкс: е кух мускулест орган разположен в средната част на гърлото, която се намира зад устата. Той служи за преминаване на въздух и храна и играе ключова роля в процеса на преглъщане и вокализация. Орофаринксът съдържа различни важни структури, включително сливиците, и е ключов компонент на горните дихателни пътища и храносмилателната система.

Остеомиелит: инфекциозно възпалително заболяване, което засяга костите. Най-честите причинители на заболяването са бактерии. 

П

ПАП тест: Папаниколау тест, известен повече като цитонамазка, представлява медицинско изследване целящо ранното откриване и диагностициране на рак на шийката на матката.

Патоген: термин обобщаващ всички възможни агенти, като микроорганизми, вируси, бактерии, и други, които мога да причинят заболяване. Патогените могат да бъдат инфекциозни и да се разпространяват от човек на човек, което води до широк спектър от заболявания и инфекции. Те са способни да нарушат нормалното функциониране на организма на гостоприемника предизвиквайки имунни реакции.

Перитонит: възпаление на ципата покриваща коремната кухина и вътрешните органи. 

Пневмококи: известни още като Streptococcus pneumoniae са вид Грам-положителни бактерии със сферична форма, които често колонизират горните дихателни пътища на хората. Те са сред основните причинители на различни инфекции, особено тези на дихателната система.

Пренатален: терми, който се използва, за определяне на нещо възникващо или извършващо се преди раждането, напр. пренатален тест, пренатална диагностика, и т.н.

Пристъп: внезапна проява на дадено заболяване.

Прогестерон: ендогенен стероид и прогестогенен полов хормон, който участва в менструалния цикъл, бременността и ембриогенезата при хората и други видове. Той принадлежи към група стероидни хормони, наречени прогестогени, и е основният прогестоген в организма. Въпреки че е асоцииран предимно с женския организъм, мъжете също произвеждат малки количества прогестерон.

Пролапс: изпадане на матката, ректума или пикочния мехур, вследствие на не достатъчно здрави мускули и сухожилия, които поддържат тазовите органи. 

Р

Ребрена гърбица: отнася се до изпъкналост или асиметрия на ребрата от едната страна на тялото в сравнение с другата при изкривявания на гръбначния стълб.

Регургитация: е термин, с който се описва процеса на връщане на погълнатата храна или течности от стомаха към устата. Той може да се използва и в по-широк смисъл за описание на обратното движение на всякакви материали, като течности или стомашно съдържание, в рамките на биологична система.

Ректум: познато още като право черво, е крайният сегмент на дебелото черво. Той е с дължина от 12 до 16 см и се намира точно преди ануса. 

Ремисия: период от развитието на дадено заболяване или медицинско състояние, при който е характерна липсата на симптоми. По време на ремисията симптомите биват овладяни и значително намалени. 

Ретровируси: се отнасят то всеки вирус, който принадлежи на семейство Retroviridae. Характерното за тези вируси е, че молекулата носеща генетичната информация, не е ДНК, а РНК. Този вид вируси могат да копират своето РНК в ДНК на клетката гостоприемник, а след това да променят и генома ѝ. Вирусът използва собствен ензим наречен обратна транскриптаза, за да кодира своето РНК в ДНК на клетката приемник и да се копира успешно.

Рефракция: способността на окото да пречупва светлината, която преминава през роговицата.

Риновируси: са група от вируси принадлежащи към род Enterovirus, в семейство Picornaviridae. Те са сред най-разпространените вирусни инфекциозни агенти при хората и са основни причинители на обикновената настинка.

РНК вируси: вид инфекциозни агенти, които използват РНК като генетичен материал вместо ДНК. Тези вируси превземат клетките на гостоприемника, за да се възпроизвеждат и да причиняват различни заболявания при хора, животни и растения.

Роговица: позната още като корнея, е прозрачна съдова тъкан, която покрива предната част на окото. 

С

Самоограничаваща се болест: заболяване, което в рамките на даден период от време отшумява от само себе си, без прилагането на каквото и да е лечение.

Серозна ципа: вид тъканен слой, който покрива вътрешните повърхности на телесните кухини и органи. Състои се от два слоя – париетален, който покрива кухината, и висцерален, който покрива органите в кухината.

Серотип: или серовар, се отнасят до отделна разновидност или щам на даден вид бактерия или вирус. Серотипирането се използва за обозначаването на разлики в подразновидностите на микроорганизмите.

Серотонин: познат още като „хормонът на щастието“ е невротрансмитер, синтезиран в мозъка и червата, който участва в различни физиологични функции, включително регулиране на настроението, апетита, съня и познавателните способности.

Синдром на сухото око: хронично прогресивно състояние, което се появява вследствие на липсата на адекватни сълзи. Липсата на сълзи прави очите сухи, което от своя страна причинява дискомфорт. 

Синуси: представляват кухи пространство, изпълненис въздух. Намират се в черепа и костите на лицето и около носа. Основните им функции включват овлажняване и затопляне на въздуха при вдишване, както и изолация на околните структури и органи. Освен това синусите служат и за олекотяване на черепа и като буфер при лицеви травми.

Скрининг: отнася се до процеса на систематично тестване или изследване на лица, които не проявяват симптоми, за определени заболявания или състояния. Целта на скрининга е да се идентифицират здрави хора, които може да са застрашени от развитие на дадено заболяване. Скринингът е също част от профилактичните програми на различни страни по света.

Стафилококи: са род грам-положителни бактерии от семейство Staphylococcaceae от разред Bacillales. Често срещани са по кожата и лигавиците на хората и животните. Могат да растат с или без кислород. Повечето от тях са безвредни, но някои от тях могат да бъдат патогенни и да причинят различни инфекции при хората – от леки кожни инфекции до тежки животозастрашаващи състояния.

Стволови клетки: са клетки, които имат способността да се обновяват или да генерират нови видове клетки в зависимост от заобикалящата ги среда. 

Стент: вид медицински имплант във формата на малка метална или пластмасова тръбичка, която служи за разширяване на артерии, кръвоносни съдове, или други кухини в човешкото тяло.

Стетоскоп: представлява диагностичен инструмент, използван за прослушване на вътрешните звуци на тялото.

Стомашно-чревен тракт: дълга мускулна тръба, която започва от устата и завършва с ануса. Включва органи като устата, хранопровода, стомаха, тънките черва, дебелото черво, ректума и ануса. Основната му функция е да смила и усвоява хранителните вещества от храната.

Стрептококи: представляват група сферични бактерии, някои от които могат да причинят инфекции при хората, включително стрептококи в гърлото, пневмония и кожни инфекции, докато други са безвредни или полезни микроорганизми в организма. Стрептококите се класифицират въз основа на техните характеристики и могат да бъдат важни както в медицински, така и в микробиологичен контекст.

Стрептококови инфекции: група инфекции, причинени от бактерии, принадлежащи към род Streptococcus. Могат да причинят различни по вид заболявания, вариращи от леки до тежки.

Т

Тестостерон: стероиден хормон спадащ към групата на половите хормони. Среща се както при хората, така и при животните. Произвежда се най-често от тестисите при мъжете или яйчниците и надбъбречните жлези при жените. Хормонът играе ключова роля в редица процеси в мъжкото тяло като спомага за неговото развитие и отличаващи се характеристики.

Триглицериди: вид мазнини (липиди), които се намират в кръвта и са една от основните съставки в мастната тъкан при хората. Триглицеридите служат основно за съхранение на енергия в организма. Получават се от хранителните мазнини или се синтезират в черния дроб.

Тромбоза: заболяване, при което се образува съсирек (тромб) в кръвоносните съдове, което затруднява нормалното кръвообращение. 

Тромбоцитоза: наблюдава се при повишен брой тромбоцити в кръвта. При прекомерно количество тромбоцити, кръвта може да стане твърде гъста и да се образуват кръвни съсиреци в малките кръвоносни съдове. 

Тумор: анормално нарастване на тъкани.

У

Уринатен тракт: система от органи, които участват в производството, съхранението и отделянето на урина от организма. Включва двата бъбрека, двата уретера, пикочният мехур и уретрата. Разделя се на две части – горен и долен уринарен тракт.

Уртики: термин, който се отнася до повдигнати, зачервени, болезнени и сърбящи обриви.

Ф

Фаринкс: познат още като гълтач, представлява мускулест орган с размер от около 14 см разположен в шията на човек. В него се пресичат пътищата на въздуха и храната.

Фитоестрогени: естествени съединения, които са структурно подобни на хормона естроген, но способни да се набавят само чрез растителни източници. Счита се, че имат потенциала да имитират ефектите на естрогена в човешкия организъм. Откриват се в храни като соя, ленено семе, и някои зърнени култури.

Фолиева киселина: позната още като витами В9 или фолат, е водоразтворим витамин, който играе ключова роля в клетъчния растеж, образуването на плацента, синтеза на ДНК и производството на червени кръвни клетки. Човешкият организъм не може сам да произвежда фолиева киселина. Тя се набавя от други източници като сурови зелени зеленчуци, цитрусови плодове, овесени ядки, хляб, и др.

Фоликул: представлява малка торбичка или кухина, която се образува предимно в яйчниците или по кожата. В контекста на яйчниците фоликулът се отнася до структура, която съдържа незряла яйцеклетка, заобиколена от поддържащи клетки. По време на менструалния цикъл фоликулите претърпяват развитие и съзряване, като един фоликул обикновено освобождава зряла яйцеклетка по време на овулацията. В контекста на кожата фоликулът се отнася до малка кухина, от която израства косъм.

Х

Халюцинации: сетивни възприятия за света и случващото се, които изглеждат истински, но са създадени от ума. Срещат се при някои психични заболявания. 

Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori): вид бактерия, която може да колонизира човешкия стомах и е честа причина за различни стомашно-чревни разстройства. Предава се предимно по фекално-орален или орално-орален път, като заразяването може да стане в детска възраст или на по-късен етап от живота.

Хемоглобин: белтък в червените кръвни клетки, който се свързва с кислорода и помага за пренасянето му в тялото.

Хемофилус инфлуенце: е Грам-негативна бактерия, която може да причини различни инфекции при хората – от леки респираторни инфекции до по-тежки състояния като пневмония, менингит и отит на средното ухо.

Херпесни вируси: спадат към семейството Herpesviridae. Известни са над 100 вида, от които осем засягат човека. Най-често срещаните от тях са пет, те са: херпес симплекс (HSV) тип 1 и 2, варицела-зостер вирус (VZV), вируса на Епщайн-Барр (EBV), цитомегаловирус (CMV).

Хиалинов хрущял: най-разпространеният вид хрущял в тялото. Той изгражда ставите и покрива краищата на костите. 

Хиперосмоларен хипогликемичен синдром (ХХС): метаболитно усложнение на захарния диабет. Характеризира се с високи нива на кръвната захар (хипергликемия) и повишен осмоларитет на кръвта (хиперосмоларитет).

Храносмилателен тракт/ система: включва стомашно-чревния тракт и други органи като черния дроб, панкреаса и жлъчния мехур, които произвеждат и отделят храносмилателни ензими и други вещества, подпомагащи смилането на храната. Разделя се на три отдела: преден, среден и заден. 

Хронични заболявания: състояния или заболявания, които протичат за дълъг период от време. Характерното за тях е, че прогресират бавно и нямат окончателно лечение. 

Холестерол: подобна на восък мазна субстанция, която се съдържа се в клетъчните мембрани на всички тъкани в човешкия организъм. Играе важна роля за произвеждането на някои хормони, витамин D и жлъчен сок необходим за разграждането на мазнините. 

Хоспитализация: практиката за насочване, приемане и настаняване на пациент в болница. Може да бъде спешна или планова. Може да е необходима за извършването на диагностични тестове, хирургични процедури или други интервенции.

Ц

Централна нервна система: част от нервната система, състояща се предимно от главния и гръбначния мозък. Служи за управление на организма, като обработва сетивната информация, инициира двигателни реакции и регулира телесните функции.

Ч

Чревна флора: отнася се до бактерии и други микроорганизми, които живеят в червата. Те помагат за смилането на храната, усвояването на хранителните вещества, както и цялостното здраве на червата. Витамини като биотин и витамин К се произвеждат от чревната флора.

Ш

Шарнирна става: е вид синовиална става, която позволява движение предимно в една равнина. Тя се характеризира с това, че изпъкналата повърхност на една кост приляга към вдлъбнатата повърхност на друга кост, което позволява предимно движения на сгъване и разгъване.

Я

Язва: представлява рана, която се появява по стените на хранопровода, стомаха или на дванадесетопръстника.

Latin:

A

Aspergillus: род нишковидни гъбички, често срещани в околната среда, особено в почвата и разлагащата се органична материя. Въпреки че много видове Aspergillus са безвредни, някои от тях могат да причинят инфекции при хората, особено при тези с отслабена имунна система. Инфекциите с Aspergillus могат да се проявят под различни форми, вариращи от алергични реакции до инвазивна белодробна аспергилоза.

B

B-клетки: представляват лимфоцити, които участват в имунната система. Те отговарят за производството на антитела срещу специфични антигени и са основен компонент в имунния отговор на организма.

Bordetella pertussis: е грам-отрицателна бактерия, която причинява коклюш.

C

Candida: род дрождеви гъбички, които естествено обитават човешкото тяло, включително устата, гърлото и стомашно-чревния тракт. Въпреки че Candida обикновено присъства в малки количества и е част от естествения микробен баланс на организма, прекомерното разрастване или инфектирането с някои видове, като Candida albicans, може да доведе до различни медицински състояния.

Cryptococcus: род гъбички, който включва около 37 вида. От тях два основни са известни като причинители на човешки инфекции: Cryptococcus neoformans и Cryptococcus gattii. Тези гъбички са капсулирани дрожди и обикновено се срещат в околната среда, особено в почвата, замърсена с птичи изпражнения.

N

Neisseria meningitidis: е Грам-отрицателна, капсулирана бактерия, позната още като менингокок. Тя е отговорна за развитието на сериозни инфекции като менингит и менингококов сепсис. Основен механизъм за предаване на бактерията е по въздушно-капков път. Извън тялото, бактерията имат изразена неустойчивост като бързо загива.

P

Pneumocystis jirovecii: представлява микроскопична гъбичка, която може да причини форма на пневмония, особено при хора с отслабена имунна система.

S

Streptococcus pneumoniae: е Грам-положителна бактерия, която често се среща в дихателните пътища на хората. Известна е с ролята си на причинител на различни инфекции, включително пневмония, синузит, отит на средното ухо, както и по-тежки състояния като менингит и бактериемия.