Съдържание:

1. Какво представлява петата болест?
2. Какви са характерните за петата болест симптоми?
3. Какво води до развитието на петата болест?
4. Рискови фактори
5. До какви усложнения може да доведе заболяването?
6. Как се диагностицира?
7. Лечение при петата болест
8. Кога да посетим лекар?
9. Превенция
   

Какво представлява петата болест?

Петата болест, известна в медицинските среди като инфекциозен еритем (Erythema infectiosum), е често срещано вирусно заболяване. Причинява от парвовирус В19, който заразява само хората. Заболяването се характеризира с появата на яркочервен обрив, който засяга най-често лицето и по-конкретно областта на бузите. На по-късен етап обривът може да се разпространи и по други части на тялото, като ръцете, краката и торса.

Наименованието „петата болест“ идва от стара медицинска класификационна система, в която се описват шест често срещани детски болести причиняващи обрив. Останалите в списъка са морбили, скарлатина, рубеола, болестта на Дюк и розеола. 

Вирусът се разпространява лесно по въздушно-капков път особено в затворени пространства с много хора като училища и детски заведения. Рядко заболяването се проявява с обрив при възрастни. Те по-скоро развиват грипоподобни симптоми.

Заболяването се среща по-често в края на зимата и през пролетта, но може да се появи по всяко време на годината. След като веднъж човек е прекарал петата болест, той обикновено развива имунитет и е малко вероятно да се разболее отново.

Какви са характерните за петата болест симптоми?

Симптомите на заболяването обикновено се развиват в два етапа. Признаците в първия етап наподобяват тези при лека настинка или грип. Вторият етап, който може да се развие до няколко дни след първия, включва развитието на характерния обрив.

Характерни симптоми за първи етап

Тази фаза обикновено продължава няколко дни и включва:

• Повишена температура, която не е твърде висока, обикновено между 37℃ и 38.5℃
• Главоболие
• Умора или цялостно усещане за неразположение
• Болки в гърлото
• Хрема или запушен нос
• Лека кашлица
• Гадене или повръщане
  

Тези симптоми се появяват около 4 до 14 дни след излагането на вируса, което е и инкубационният период на заболяването. През това време човек е най-заразен, дори и да не изглежда много болен.

Характерни симптоми за втори етап

След отшумяването на ранните симптоми се появява характерният обрив. Тази фаза обикновено не е заразна. Наблюдава се:

• Яркочервен обрив по бузите 
• Розов или червен обрив по ръцете, краката и торса. Този обрив може да е сърбящ и да се появява и изчезва в продължение на няколко седмици, особено след излагане на слънчева светлина, топлина или стрес.
• Болка или подуване на ставите, по-често срещано при възрастни, особено при жени. Обикновено засяга ръцете, китките, коленете и глезените и може да продължи от няколко дни до няколко седмици или дори месеци.
  

Важно е да се отбележи, че не при всеки се появява обрив. Всъщност при около 20% от заразените с парвовирус В19, няма никакви симптоми.

Какво води до развитието на петата болест?

Петата болест се причинява от парвовирус В19 – малък едноверижен ДНК вирус, който заразява само хората. Вирусът действа като се насочва към незрелите червени кръвни клетки в костния мозък, като временно спира производството им. 

При здрави хора това не оказва голямо въздействие, тъй като организмът бързо компенсира загубата. При хора, които вече имат заболявания, засягащи червените кръвни клетки, обаче това може да доведе до сериозни усложнения.

Вирусът се разпространява главно по въздушно-капков път чрез малки капчици, които излизат от носа и устата, когато заразеният човек кашля, киха или говори. Той може да се разпространи и чрез контакт от ръка на уста след докосване на заразени повърхности.

По-рядко вирусът може да се разпространи чрез:

• Преливане на кръв
• Трансплантация на органи
• От бременна майка към нейното бебе чрез плацентата
  

Рискови фактори

Няколко фактора могат да увеличат риска от заразяване с вируса, както и от развитието на усложнения след развитие на заболяването. Те са:

• Възраст: най-често се засягат деца на възраст от 5 до 15 години, поради все още развиващата се имунна система. 
• Сезон: заболяването е по-често срещано в края на зимата и през пролетта.
• Отслабена имунна система: хората, подложени на химиотерапия, реципиентите на трансплантирани органи или болните от ХИВ/СПИН са изложени на по-висок риск от заразяване с вируса и развитие на усложнения.
• Заболявания на кръвта: хората със сърповидно-клетъчна анемия, таласемия или наследствена сфероцитоза са по-уязвими от развитие на усложнения при зараза с парвовирус В19. 
• Бременност: бременните жени, които не са имунизирани и са изложени на въздействието на вируса, са изложени на риск от предаване на инфекцията на плода и развитие на усложнения. 
  

До какви усложнения може да доведе заболяването?

Макар че заболяването обикновено протича леко, то може да доведе до усложнения при определени групи хора:

• Артропатии: често срещана при възрастни, особено при жени са заболяванията засягащи ставите. Болката може да продължи седмици или дори месеци, но обикновено отминава без дългосрочни последици.
• Апластична анемия: при хора с основни кръвни нарушения парвовирус В19 може да спре производството на червени кръвни клетки, причинявайки тежка, внезапна анемия. Симптомите могат да включват умора, бледост, задух и замаяност.
• Хронична анемия: хора с отслабена имунна система може да не успеят да се справят с вируса, което води до постоянна инфекция и хронична анемия.
• Усложнения по време на бременност: ако бременна жена се зарази, особено през първите 20 седмици, вирусът понякога може да зарази плода и да доведе до:
  • Хидропс феталис: рядко, но сериозно състояние, при което плодът развива тежка анемия и натрупване на течност в тъканите и органите.
  • Спонтанен аборт: рискът от спонтанен аборт се оценява на по-малко от 5%, но е най-висок през първия триместър.
    

Как се диагностицира?

В повечето случаи лекарят може да диагностицира заболяването след провеждане на физически преглед и въз основа на симптомите и външния вид на пациента, особено при наличие на характерния обрив по лицето.

В по-сложни случаи обаче, като например по време на бременност или при хора с имунни или кръвни нарушения, може да се наложи провеждането на допълнителни изследвания.

• Кръвни изследвания: IgM и IgG са едни от основните изследвания, с които се търсят антитела за скорошни или минали инфекции. Възможно е да се използва и PCR тест, с който да се открие вирусната ДНК в кръвта. Особено важна е и пълната кръвна картина (ПКК).  

• Ултразвук: при бременни жени може да се използва ултразвук за наблюдение на плода за признаци на хидропс феталис или анемия.
• Доплерово изследване: използва се при бременни, с цел наблюдение на кръвния поток на майката и плода. С негов апомощ може да се направи пренатален скрининг, за да се пежни дали плодът има анемия. 
• Биопсия на костен мозък: в много редки случаи може да се прибегне до изследване на проба взета от костния мозък. Използва се само в специални случаи при имунокомпрометирани пациенти или такива с тежки анемии.
  

Изброените допълнителни изследвания не се използват при всеки пациент, а само при нужда. Обикновено когато налице е типичният за заболяването обрив по бузите, не са нужни допълнителни тестове. 

Лечение при петата болест

Няма специфично антивирусно лечение за петата болест при здрави хора. 

Необходимостта от лечение се определя до голяма степен от тежестта на протичане на заболяването, както и от общото здравословно състояние на пациента. Заболяването обикновено преминава от само себе си ако протича леко. 

Лечението се фокусира върху облекчаване на симптомите, като често включва:

• Активна почивка и прием на много течности.
• Прием на лекарства без рецепта за намаляване на температурата и облекчаване на болката в ставите.
  

За хора страдащи от заболяването и развили усложнения, може да се прибегне до:

• Кръвопреливане: може да се наложи при хора с апластична анемия или в случаите на хидропс феталис.
• Интравенозна имуноглобулинова терапия (IVIG): използва се при хора с отслабена имунна система. Включва вливането на имуноглобулини, като целта на терапията е да поддържа адекватни нива на антитела подпомагащи борбата с инфекциите и постигането на пасивен имунитет. 
• Интраутеринна хемотрансфузия: в много редки случаи на фетална анемия може да се обмисли вътреутробно кръвопреливане.
  

Не подценявайте сериозността на заболяването и винаги се консултирайте със специалист преди да прибегнете до конкретна терапия. 

Кога да посетим лекар?

Ако забележите появата на характерния за заболяването обрив по лицето на детето Ви, то е добре да се консултирате възможно най-бързо със специалист. 

Тъй като в някои случаи, петата болест не протича с обрив при възрастни, е препоръчително да посетите специалист ако налице са някои от другите симптоми. 

Превенция

Профилактиката срещу парвовирус B19 не винаги е напълно възможна, тъй като съществуват рискови фактори, които човек не може да контролира.

Въпреки това, придържането към някои добри практики може да помогне за намаляване на риска от заразяване. Ето и част от тях:

• Честото миене на ръцете със сапун и топла вода
• Избягване на близък контакт с болни хора
• Покриване на устата и носа при кашляне и кихане със салфетка или лакът, а не с ръце
• Избягване на споделянето на чаши, прибори за хранене и лични вещи с други хора, особено ако за тях се знае, че са болни
• Редовно почистване и дезинфекция на често докосваните повърхности
  

Въпреки че характерният за заболяването обрив може да изглежда стряскащо, състоянието обикновено е леко и отминава без сериозно лечение. Все пак е важно да се знае, че вирусът се предава лесно. Ако някой от семейството ви има симптоми, е добре да се консултирате с лекар. Възможно е да се наложи заразеният да остане изолиран за кратко време, за да се ограничи разпространението на инфекцията.

Източници:

Syed HA, Waymack JR. Erythema Infectiosum. 2025 May 3. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan–. PMID: 30020681.

Mende M, Sockel K. Parvovirus B19 Infection. N Engl J Med. 2018 Dec 13;379(24):2361. doi: 10.1056/NEJMicm1807156. PMID: 30575471.

Jacquot R, Gerfaud-Valentin M, Mekki Y, Billaud G, Jamilloux Y, Sève P. Infection de l’adulte à Parvovirus [Parvovirus B19 infections in adults]. Rev Med Interne. 2022 Dec;43(12):713-726. French. doi: 10.1016/j.revmed.2022.08.005. Epub 2022 Sep 8. PMID: 36088203.