Съдържание:

1. Какво е мигрена?
2. Видове мигрена
3. Какви са характерните за мигрена симптоми?
4. Какви са причините за мигрена?
5. Рискови фактори
6. Усложнения при мигрена
7. Как се поставя диагноза мигрена?
8. Лечение на мигрена
9. Кога да посетим лекар?
10. Превенция
    

Какво е мигрена?

Мигрената е едно от най-често срещаните неврологични заболявания, засягащо повече от 1 милиард души по света годишно. Характеризира се с непоносими симптоми на повтарящо се умерено до силно главоболие. Тези главоболия обикновено засягат едната страна на главата и често са придружени от симптоми като гадене, повръщане и чувствителност към светлина и звук. 

Около една трета от хората, които страдат от мигрена, изпитват и така наречената аура. Представлява неврологична аномалия, водеща най-често до зрителни смущения, които могат да включват премигващи светлини, зигзагообразни фигури или петна в зрителното поле. Аурата може да включва и други сетивни смущения, като изтръпване на лицето или ръцете, затруднен говор и други. 

Продължителността на мигрената може да варира в широки граници при различните хора и дори при отделните мигренозни епизоди. Средно един мигренозен пристъп може да продължи от 4 до 72 часа, ако не се лекува. Въпреки това някои пристъпи могат да бъдат по-кратки по продължителност, като продължават само няколко часа, докато други могат да бъдат по-дълги, като продължават няколко дни. 

Много хора често използват термина „мигрена“, за да опишат тежко главоболие, но между двете състояния има ясни разлики. Докато нормалното главоболие обикновено причинява тъпа, постоянна болка от двете страни на главата, мигрената е по-интензивна и често засяга само едната страна. 

За разлика от главоболието, което често може да бъде овладяно с болкоуспокояващи без рецепта, мигрената може да изисква специфични лекарства по лекарско предписание, както и промени в начина на живот. Друга съществена разлика е продължителността; обикновено мигрената е по-продължителна от обикновеното главоболие.

Видове мигрена

Мигрената може да се класифицира въз основа на различни фактори, включително начина на поява, продължителността и място на болката. Ето и основните видове мигрена въз основа на тези критерии:

Въз основа на аурата:

• Мигрена с аура: характеризира се със сензорни смущения, често наричани аура, които могат да се появят преди или по време на фазата на главоболието на мигренозния пристъп. Тези сетивни смущения могат да се проявят като зрителни промени, като например виждане на мигащи светлини, зигзагообразни линии или слепи петна. Освен това аурата може да включва и други сетивни преживявания, като мравучкане или изтръпване на лицето или крайниците, затруднен говор или временна слабост в едната страна на тялото. 
• Мигрена без аура: отнася се до мигренозно главоболие, което се появява без предшестващи сетивни смущения. Въпреки че хората, страдащи от мигрена без аура, могат да имат други съпътстващи симптоми, като гадене, повръщане, чувствителност към светлина и чувствителност към звук, те не изпитват зрителните, сетивните или говорните смущения, характерни за аурата.
  
  
  

Въз основа на продължителността:

• Епизодична мигрена: отнася се до мигренозни пристъпи, които се появяват по-рядко, обикновено по-малко от 15 дни с главоболие на месец. 
• Хронична мигрена: определя се от по-чести и постоянни мигренозни пристъпи. По-конкретно, хроничната мигрена се диагностицира, когато хората изпитват мигрена в 15 или повече дни с главоболие на месец, като поне 8 от тези дни отговарят на критериите за мигрена, в продължение на поне 3 месеца. 
  

В зависимост от местоположението:

• Едностранна мигрена: представлява главоболие, което засяга само едната страна на главата. Тези главоболия са отличителна черта на мигрената и често включват пулсираща болка, която може да бъде умерена до силна по интензивност. 
• Двустранна мигрена: включва главоболие, което засяга едновременно двете страни на главата. Макар и по-рядко срещана от едностранната мигрена, двустранната все пак може да причини значителен дискомфорт и усложнения. Болката в главата при двустранната мигрена често се описва като тъпо, болезнено усещане, а не като пулсираща, свързана с едностранната мигрена. 
  

Въз основа на симптомите:

• Хемиплегична мигрена: е рядък подтип мигрена, който се характеризира с временна парализа или слабост от едната страна на тялото, наподобяваща симптоми на инсулт. Наред със слабостта хората могат да изпитат и останалите типични симптоми на мигрена. 
• Вестибуларна мигрена: проявява се с епизоди на световъртеж или замайване, често придружени от други характерни мигренозни симптоми. Свързаният с вестибуларната мигрена световъртеж може да бъде интензивен, да засегне равновесието и координацията. 
• Менструална мигрена: е свързана с менструалния цикъл, като често се появява в дните преди или по време на менструация. Тези мигрени обикновено са по-тежки, по-продължителни и по-устойчиви на лечение, отколкото мигрените в други периоди на месеца. Смята се, че основните фактори, които предизвикват мигрената, са хормоналните колебания, особено промените в нивата на естрогена. 
• Коремна мигрена: този вид мигрена засяга предимно деца и се характеризира с повтарящи се епизоди на умерена до силна коремна болка, гадене, повръщане и загуба на апетит. По време на тези епизоди невинаги е налице главоболие.
  

Въз основа на отключващи фактори:

• Мигрена, предизвикана от провокиращи фактори: е вид мигрена предизвикана от определени фактори или събития. Тези отключващи фактори могат да варират в широки граници при отделните хора, като често биват стрес, определени храни или напитки, промени в режима на съня, хормонални колебания, промени в метеорологичните условия, силни миризми, ярки светлини, силни шумове или определени лекарства. 
• Спонтанна мигрена: появява се без разпознаваеми отключващи фактори или видими външни фактори. Тези мигрени могат да се появят сякаш от нищото и да бъдат по-непредсказуеми по характер. 
  

Какви са характерните за мигрена симптоми?

Характерните признаци за мигрена могат да варират в широки граници при отделните хора и дори между пристъпите на мигрена при един и същи човек. Макар че главоболието е характерна черта на мигрената, много хора изпитват и допълнителни симптоми, които могат значително да повлияят на ежедневието им. Ето кои са те:

• Главоболие само в едната страна на главата
• Сетивни смущения (аура), включващи зрителни или сетивни промени
• Гадене и повръщане
• Чувствителност към светлина (фотофобия)
• Чувствителност към звук (фонофобия)
• Чувствителност към миризми (осмофобия)
• Замайване или световъртеж
• Затруднена концентрация
• Умора
• Скованост на врата
• Запушен нос 
• Сълзене на очите
• Промени в настроението
• Проблеми със съня
  

Какви са причините за мигрена?

Мигрената е сложно неврологично явление, което включва поредица от промени в мозъка, водещи до характерните симптоми, които се наблюдават по време на пристъп. Въпреки че точните механизми, които стоят в основата на мигрената, не са напълно изяснени, учените смятат, че роля играе комбинация от генетични фактори, фактори на околната среда, неврологични фактори и хормонални промени. 

Смята се, че по време на мигренозен пристъп се наблюдава необичайна активност в мозъка и взаимодействието му с троичния нерв, който е основен път на болката. Тази необичайна активност може да доведе до освобождаване на различни невротрансмитери, възпалителни вещества и невропептиди, което да накара кръвоносните съдове в мозъка да се свият, а след това да се разширят, водейки до поредица от събития, причиняващи симптомите на мигрена.

Важно е да се отбележи, че отключващите фактори могат да варират значително при отделните хора и това, което предизвиква мигрена при един човек, не е задължително да повлияе на друг. Освен това хората могат да имат множество отключващи фактори или комбинация от фактори, които допринасят за мигренозните им пристъпи.

Рискови фактори

Ето някои общи рискови фактори, свързани с мигрената:

• Семейна анамнеза: мигрената обикновено се среща при хора, чиито роднини от първа линия например родител или брат или сестра, са страдали от мигрена.
• Пол: мигрената е по-често срещана при жените, отколкото при мъжете, като вероятността жените да страдат от мигрена е около три пъти по-голяма от тази при мъжете. Хормоналните колебания, особено промените в нивата на естрогена, могат да допринесат за тази разлика между половете.
• Възраст: въпреки че мигрените могат да се появят на всяка възраст, те често започват в юношеството или в ранна зряла възраст и обикновено достигат пика си през 30-те и 40-те години. 
• Хормонални фактори: промените в нивата на хормоните, особено колебанията на естрогена, могат да предизвикат или да изострят мигрената при по- податливи хора. 
• Фактори на околната среда: като например промени във времето, промени в надморската височина, ярка светлина, силни миризми или излагане на определени алергени или замърсители, могат да предизвикат или да влошат мигрената.
• Фактори, свързани с начина на живот: като нередовен сън, пропускане на хранения, дехидратация, прекомерна консумация на кофеин или високи нива на стрес, могат да увеличат риска от мигрена.
• Медицински състояния: както и съпътстващи заболявания, като депресия, тревожност, нарушения на съня, затлъстяване или други хронични състояния, могат да бъдат свързани с повишен риск от мигрена.
• Прием на някои лекарства: особено тези, които влияят на кръвоносните съдове или на нивата на невротрансмитерите в мозъка, могат да повишат риска от мигрена при чувствителни хора.
• Диетични фактори: някои храни или напитки, като отлежало сирене, шоколад, алкохол, изкуствени подсладители и храни, съдържащи мононатриев глутамат, могат да предизвикат мигрена при някои хора.
  

Усложнения при мигрена

Сред усложненията, до които мигрената може да доведе, се нареждат:

• Хронична мигрена: някои хора с мигрена могат да развият хронична мигрена, която може значително да повлияе на ежедневието и може да изисква по-интензивни и всеобхватни подходи за лечение в сравнение с епизодичната мигрена. 
• Мигренен статус: е рядка и тежка форма на мигрена, която се характеризира с изтощителни мигренозни симптоми, които траят продължително време, обикновено повече от 72 часа или дори няколко дни. Това усложнение може да изисква хоспитализация с по-специфично лечение и контрол.
• Мигренозен мозъчен инфаркт: е рядко усложнение, което се наблюдава предимно при по-млади жени. Кръвоносните съдове към мозъка могат да се стеснят и да прекъснат притока на кислород. Състоянието може да настъпи внезапно и да изисква спешна медицинска помощ. 
• Въздействие върху качеството на живот: заболяването може значително да повлияе на ежедневните функции на човек, работната му продуктивност, социалните му контакти и цялостното му качество на живот. 
• Съпътстващи заболявания: мигрените често са свързани с други медицински състояния или съпътстващи заболявания, като депресия, тревожност, нарушения на съня и други хронични състояния.
  

Как се поставя диагноза мигрена?

Диагностицирането на мигрена се оповава изцяло на клиничен преглед извършен от специалист. Не съществува специфичен тест за окончателно диагностициране на състоянието, така че лекарите обикновено разчитат изцяло на задълбочена оценка касаеща симптомите, медицинската история и физическите прояви. 

В допълнение лекарите могат да използват стандартизирани насоки от Международната класификация на главоболията (ICHD), за да си помогнат при диагностицирането на мигрената и разграничаването ѝ от други главоболия. Тези насоки предоставят критерии за различните видове главоболие, което спомага за поставянето на точна диагноза и планирането на подходящо лечение.

Като цяло образните изследвания не се използват рутинно за диагностициране на мигрена, но при определени обстоятелства могат да бъдат взети предвид, за да се изключат други потенциални причини за главоболие или да се изследват необичайни или тревожни симптоми. Те могат да включват компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). 

Лечение на мигрена

Съществуват няколко възможности за лечение на мигрена, които могат да бъдат разделени на:

• Лечения на остри пристъпи
• Превантивни (профилактични) лечения
• Спасителна терапия
  

Ето преглед на възможните варианти на лечение:

Лечения на остри пристъпи включва медикаменти като:

• Болкоуспокояващи, продавани без рецепта, като ибупрофен, ацетаминофен или аспирин, могат да осигурят облекчение при леки до умерени мигренозни пристъпи.
• Триптани, представляват клас лекарства предписвани с рецепта. Те са специално предназначени за облекчаване на симптомите на мигрена чрез свиване на кръвоносните съдове. Могат да се приемат както под формата на хапчета, така и под формата на спрейове за нос или дори инжекции. 
• Ерготамини са друг клас лекарства, отпускани с рецепта, които могат да помогнат за облекчаване на симптомите на мигрена. Те обикновено се използват при мигрена, която не реагира на други лечения.
• Аналгетици са лекарства с рецепта, съдържащи комбинация от болкоуспокояващи, като например ацетаминофен, напроксен и диклофенак, могат да бъдат ефективни за някои хора с мигрена.
  

Превантивни (профилактични) лечения включват:

Целта на превантивното лечение на мигрената е да се намали честотата, тежестта и продължителността на мигренозните пристъпи в дългосрочен план, като по този начин се подобри качеството на живот и се сведе до минимум необходимостта от по-тежки медикаменти за овладяване на симптомите по време на мигренозните пристъпи. 

Тези видове лечения обикновено се препоръчват на лица, които изпитват чести или изтощителни мигрени, въпреки опитите им да избягват отключващите за тях фактори. Превантивното лечение за мигрена често включва:

• Прием на лекарства: включително бета-блокери, калциеви антагонисти, трициклични антидепресанти, антиконвулсанти и други. Тези лекарства обикновено се приемат ежедневно, за да се намали честотата и тежестта на мигренозните пристъпи.
• Инжекции с ботулинов токсин (ботокс): могат да бъдат препоръчани при хора с хронична мигрена, които не са реагирали на други превантивни лечения. Инжекциите с ботокс се прилагат на всеки 12 седмици и е доказано, че намаляват честотата на мигренозните пристъпи.
• Инхибитори на калцитонин-ген-свързаните пептиди (CGRP): този пептид представлява невротрансмитер, който участва в  множество процеси в човешкото тяло, един от които е да предава сигнали за болка в мозъка.  При мигрена нивата на CGRP често са повишени, което допринася за появата и развитието на мигренозните пристъпи. Като блокират активността на CGRP, тези лекарства могат да помогнат за намаляване на честотата и тежестта на мигренозните пристъпи.
  

Възможностите за лечение могат да варират в зависимост от конкретните симптоми, историята на заболяването и индивидуалния отговор към лечението на всеки пациент.

Освен това промените в начина на живот, като например управление на стреса, редовни физически упражнения, достатъчен сън и промени в хранителния режим, също могат да помогнат за намаляване на честотата и тежестта на мигренозните пристъпи.

Кога да посетим лекар?

Препоръчително е да се обърнете към лекар, ако изпитвате често или силно главоболие, което значително пречи на ежедневните дейности. 

Освен това ако главоболието е придружено от неврологични симптоми, като слабост или изтръпване, промени в зрението или говора или ако главоболието се влошава с течение на времето, също е добре да се консултирате със специалист. 

Превенция

Превантивните мерки за мигрена често са насочени към идентифициране и избягване на факторите, които могат да предизвикат мигренозен пристъп. Освен това предприемането на някои добри практики насочени към промяна в начина на живот също може да помогне за намаляване на риска от развитие на мигрена. Ето и някои препоръки:

• Воденето на дневник за главоболие е особено добра практика, която може да помогне за проследяването на потенциалните отключващи фактори.  
• Наличието на достатъчно количество сън всяка нощ може да помогне за намаляване на риска от мигрена. Добре е да се стремите към 7-9 часа качествен сън през нощта.
• Управляване на стреса, чрез практикуване на техники за релаксация, медитация, упражнения за дълбоко дишане или редовна физическа активност.
• Поддържане на добра хидратация и редовно хранене. Дехидратацията и пропускането на хранене могат да предизвикат мигрена при някои хора. 
• Ограничаване на приема на кофеин и алкохол, особено в периоди, предразполагащи към мигрена.
  

Мигрената е често срещано неврологично заболяване, характеризиращо се с повтарящи се пристъпи на главоболие, които могат значително да повлияят на качеството на живот на засегнатите. Въпреки че понастоящем няма лечение за мигрена, съществуват различни ефективни стратегии за управление на заболяването, които могат да помогнат за намаляване на честотата и тежестта на мигренозните пристъпи и за подобряване на цялостното благосъстояние. 

Източници:

Lipton RB, Silberstein SD. Episodic and chronic migraine headache: breaking down barriers to optimal treatment and prevention. Headache. 2015 Mar;55 Suppl 2:103-22; quiz 123-6. doi: 10.1111/head.12505_2. PMID: 25662743.

Amiri P, Kazeminasab S, Nejadghaderi SA, Mohammadinasab R, Pourfathi H, Araj-Khodaei M, Sullman MJM, Kolahi AA, Safiri S. Migraine: A Review on Its History, Global Epidemiology, Risk Factors, and Comorbidities. Front Neurol. 2022 Feb 23;12:800605. doi: 10.3389/fneur.2021.800605. PMID: 35281991; PMCID: PMC8904749.

Pescador Ruschel MA, De Jesus O. Migraine Headache. [Updated 2023 Aug 23]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2024 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK560787/