Съдържание:

1. Какво е менингококова инфекция?
2. Какви са характерните за менингококова инфекция симптоми?
3. Какви са причините за поява на менингококова инфекция?
4. Рискови фактори
5. До какви усложнения може да доведе заболяването?
6. Как се диагностицира?
7. Лечение при менингококова инфекция
8. Кога да посетим лекар?
9. Профилактика
10. Превенция
    

Какво е менингококова инфекция?

Менингококовата инфекция е сериозно бактериално заболяване, причинено от бактерията Neisseria meningitidis. Тази бактерия може да причини различни форми на инфекции, включително менингит и сепсис.

Симптомите на менингококовата инфекция могат да се развият много бързо и включват висока температура, силно главоболие, скован врат, повръщане, и др. При кърмачета симптомите могат да бъдат по-неясни, като раздразнителност, липса на апетит и сънливост.

Най-често засегнати са бебета, малки деца, тийнейджъри и млади хора, поради незрялата си имунна система или честият контакт с много хора в затворени помещения като ясли, детски градини, училища и др. 

При бързо поставена диагноза и правилно лечение, менингококовата инфекция може да бъде овладяна успешно. Въпреки това, заболяването може да доведе до животозастрашаващи усложнения като мозъчни увреждания, глухота или дори фатален край. Ето защо ранното разпознаване и лечение са от ключово значение.

Какви са характерните за менингококова инфекция симптоми?

Симптомите на менингококова инфекция обикновено се развиват бързо – в рамките на няколко часа до 1–2 дни след заразяване. Заболяването често започва с грипоподобни оплаквания, но много бързо може да премине в тежко и животозастрашаващо състояние. При кърмачета и малки деца симптомите може да бъдат по-трудни за разпознаване.

Най-честите симптоми включват:

• Висока температура, която се появява внезапно
• Силно главоболие
• Скован врат (трудно навеждане на главата напред)
• Гадене и повръщане
• Чувствителност към светлина (фотофобия)
• Обърканост, сънливост или загуба на съзнание
• Студени крайници, бледа или петниста кожа
• Учестено дишане
• Болки в ставите или мускулите
• Характерен кожен обрив, който не избледнява при натиск – често лилав или като малки кръвоизливи под кожата
  

При бебета и малки деца може да се наблюдават:

• Необичайна сънливост или вялост
• Постоянен плач, който не се успокоява
• Лошо хранене или отказ от храна
• Изпъване на тялото назад (ригидност)
• Изпъкване на фонтанелата (меката част на главата)
  

Ранното разпознаване на симптомите е от решаващо значение, тъй като менингококовата инфекция може да се влоши много бързо.

Какви са причините за поява на менингококова инфекция?

Менингококовата инфекция се причинява от бактерията Neisseria meningitidis, която принадлежи към рода Neisseria. Родът включва над 20 вида бактерии, но само два от тях са известни с това, че причиняват сериозни заболявания при хората – Neisseria meningitidis и Neisseria gonorrhoeae (причинява гонорея).

Neisseria meningitidis, известна още като менингокок, обикновено обитава носоглътката на част от здравите хора и в повечето случаи не причинява заболяване. Тогава тези хора са наречени „носители“ — те носят бактерията в носоглътката си, без да се разболяват, но могат да я предават на други. Вън от човешкото тяло менингококът не оцелява дълго, защото е чувствителен към изсушаване, топлина и ултравиолетова светлина.

Съществуват няколко различни серогрупи на N. meningitidis, като най-честите и опасни в Европа са серогрупите B и C, а в други части на света – A, W-135 и Y.

Причината, поради която някои хора остават носители, а други развиват тежка инфекция, се крие в няколко фактора: 

• Състоянието на имунната система: при здрави и добре функциониращи имунни системи бактериите често се задържат само на повърхността на лигавицата. При отслабена или незряла имунна защита, бактерията може да премине през лигавицата в кръвта и да предизвика тежко възпаление.
• Щамът на бактерията: различните щамове на менингокока имат различна степен на заразност и опасност. Някои щамове са по-агресивни и по-лесно проникват в организма. 
  

Заразяването става главно по въздушно-капков път — чрез кашляне, кихане или близък контакт с носител на бактерията. Възможно е предаване и чрез споделяне на лични вещи като чаши или прибори за хранене, както и при целувки и тесни физически контакти. Поради това менингококовата инфекция се среща по-често в среди с много хора предимно пребиваващи в затворени пространства — като ясли, детски градини, училища, общежития и др. 

Когато бактерията навлезе в кръвта, тя може да се разпространи бързо и да предизвика възпаление на мозъчните обвивки (менингит) или сепсис, което е животозастрашаващо състояние и изисква спешна медицинска помощ. 

Рискови фактори

Рисковите фактори, които увеличават вероятността човек да се зарази с менингококова инфекция или да развие тежки усложнения са:

• Възраст: най-рискови групи са бебетата, малките деца, тийнейджърите и младите възрастни, тъй като имунната им система е по-слабо развита или подложена на големи промени.
• Определени здравословни състояния: хора с хронични заболявания, като диабет, рак или други състояния, които отслабват организма.
• Прием на някои лекарства: лекарства, които се приемат при химиотерапия или при лечение с кортикостероиди, потискат имунната система, което прави организма по-податлив на инфекции. 
• Близък контакт с болен или носител: продължителен или близък контакт с човек, който е болен или носител на менингококовата бактерия, увеличава риска от заразяване.
• Пренаселени места: живот или престой в затворени и гъсто населени пространства като училища, детски градини, общежития, домове за социални грижи, и други представляват висок риск от зараза, тъй като в тях бактериите се разпространяват по-лесно.
• Отслабена имунна система: вродени или придобити нарушения на имунната система, които затрудняват борбата с инфекциите, представляват риск за развитие на менингококова инфекция. 
• Тютюнопушене: пушенето и излагането на цигарен дим дразнят дихателните пътища и улесняват проникването на бактерията в организма.
  

Познавaнето на тези рискови фактори помага да се вземат мерки за превенция и навременно откриване на заболяването.

До какви усложнения може да доведе заболяването?

Менингококовата инфекция може да протече тежко и бързо да доведе до животозастрашаващи усложнения. Понякога дори при навременно лечение съществува риск от трайни увреждания или смърт. Колкото по-бързо се започне лечение, толкова по-голям е шансът за пълно възстановяване без усложнения.

Възможните усложнения включват:

• Мозъчни увреждания: инфекцията може да засегне мозъчната тъкан, което да доведе до проблеми с концентрацията, паметта, двигателните функции, както и до гърчове. При деца това може да се отрази на умственото и физическото развитие.
• Загуба на слуха: възпалението може да засегне слуховия нерв или вътрешното ухо, което да доведе до частична или пълна загуба на слуха, често необратима.
• Проблеми със зрението: менингитът може да увреди зрителния нерв или други структури на окото, което да причини замъглено зрение, двойно виждане или дори слепота.
• Бъбречна недостатъчност: при разпространена инфекция бъбреците може да спрат да функционират нормално, което изисква болнично лечение и понякога диализа.
• Септичен шок: менингококовата бактерия може да навлезе в кръвта и да причини системна възпалителна реакция. Това води до спад на кръвното налягане, увреждане на органи и висок риск от смърт.
• Загуба на крайници: при менингококов сепсис кръвоносните съдове могат да се увредят сериозно, което води до нарушено кръвоснабдяване. В тежки случаи се налага ампутация на пръсти, ръце или крака.
• Смърт: при липса на навременна медицинска намеса, инфекцията може да бъде фатална в рамките на часове след появата на първите симптоми. Смъртността при тежки случаи остава висока, дори с лечение.
  

Сериозността на тези усложнения подчертава колко важно е бързото действие при съмнение за менингококова инфекция.

Как се диагностицира?

Бързата и точна диагноза при менингококова инфекция е изключително важна, защото заболяването може да се развие много бързо и да доведе до сериозни усложнения или смърт. 

Основните диагностични методи включват:

• Клиничен преглед: лекарят оценява симптомите и общото състояние на пациента – температура, скованост във врата, обрив, и други признаци, типични за менингит или сепсис.
• Кръвни изследвания: прави се пълна кръвна картина, както и хемокултура, за да се установи наличието на бактерията в кръвообращението. Кръвните показатели също помагат да се прецени тежестта на възпалението.
• Лумбална пункция: това е основен метод за потвърждаване на бактериален менингит. Изследва се течността, която обгръща мозъка и гръбначния мозък, за наличие на бактерии, бели кръвни клетки и повишено налягане. Процедурата се извършва внимателно и под медицински контрол.
• Образни изследвания: в някои случаи при съмнение за усложнения като мозъчен оток или абсцес, може да се направи компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
  

Навременното използване на тези диагностични методи е решаващо за спасяване на живота на пациента и предотвратяване на трайни увреждания.

Лечение при менингококова инфекция

Менингококовата инфекция изисква спешна медицинска намеса. Заболяването прогресира бързо, затова лечението трябва да започне възможно най-рано — дори преди да се потвърди диагнозата, ако има силно съмнение.

Основните елементи на лечението включват:

• Антибиотици: прилагат се венозно още при първото съмнение за инфекцията. Те унищожават бактерията и ограничават разпространението ѝ.
• Кортикостероиди: в допълнение към антибиотиците понякога се прилагат и противовъзпалителни лекарства за намаляване на възпалението в мозъка и риска от трайни неврологични увреждания, особено при деца.
• Интензивни грижи: пациенти с тежка форма на заболяването (например сепсис) се нуждаят от лечение в интензивно отделение. Там се следят жизнените функции и се осигурява поддържаща терапия – течности, кислород, медикаменти за кръвно налягане и други.
• Лечение на усложнения: в зависимост от състоянието, може да се наложи контролиране на гърчове, лечение на бъбречна недостатъчност, обдишване или дори ампутации при тежък сепсис с тъканна некроза.
• Изолация и превантивни мерки: заразените пациенти обикновено се изолират за кратък период, за да се ограничи предаването на инфекцията.
  

Бързото започване на лечението значително повишава шансовете за пълно възстановяване и намалява риска от усложнения или смърт.

Кога да посетим лекар?

Не отлагайте консултация с лекар, ако вие или вашето дете проявите признаци като висока температура, скованост във врата, обрив, силно главоболие, повръщане или внезапно влошаване на общото състояние. Особено важно е да се потърси спешна помощ при съмнение за менингит или сепсис, тъй като менингококовата инфекция може да се развие бързо и да бъде животозастрашаваща. При малки деца, неспокойствие, отказ от храна, слаб плач или сънливост също са тревожни признаци.

Профилактика

Менингококовата инфекция е сериозно, но предотвратимо заболяване, благодарение на наличието на ефективни ваксини. 

Съществуват няколко вида менингококови ваксини, които предпазват от различни серогрупи на бактерията Neisseria meningitidis.

Основните видове ваксини са:

• MenACWY ваксини: представляват четиривалентни ваксини, които предпазват от серогрупи A, C, W и Y. Това са т.нар. протеинови ваксини, които стимулират дълготраен имунен отговор. Обикновено се поставят на деца на възраст около 13 – 14 години или на млади хора до 25 годишна възраст, в случай че не са я получили по-рано.
  
• MenB ваксина: този вид ваксина е насочена срещу бактерии от серогрупа B, която е сред най-честите причинители в Европа. Обикновено се прилага при кърмачета. Този вид ваксина предоставя имунитет само и единствено срещу менингокок от серогрупа В.
  

Ваксините се поставят чрез инжекция, като броят дози и интервалите зависят от възрастта и вида на ваксината. Имунитетът се изгражда в рамките на няколко седмици след поставянето и може да трае от няколко години до цял живот, в зависимост от вида ваксина и възрастта на ваксинирания.

Ваксината, която може да бъде закупена на територията на страна е Nimenrix. Предоставя имунитет срещу заболявания причинявани от менингокок от серогрупи A, C, W-135 и Y. Продава се по лекарско предписание и се поставя от лекар. 

Превенция

Освен чрез ваксинация, менингококовата инфекция може да се предотврати и чрез спазване на добри хигиенни и социални практики. Това е особено важно в колективи и среди с повишен риск от предаване.

Добрите практики за превенция включват:

• Избягване на близък контакт с болни или носители: не се препоръчва споделяне на чаши, прибори или лични вещи с хора, за които се знае, че са болни или се предполага, че са потенциални носители на бактерията. 
• Поддържане на добра лична хигиена: редовното миене на ръцете, особено след кихане, кашляне или контакт с потенциално заразени хора, както и преди храна са от ключово значение за предпазването от всякакъв вид зарази. 
• Проветряване на помещенията: честото проветряване на помещения, в които пребивават много хора намалява концентрацията на патогени във въздуха, особено в училища, детски градини и общежития.
• Поддържане на силна имунна система: балансирано хранене, достатъчно сън, движение и избягване на вредни навици като тютюнопушене подпомагат защитните сили на организма.
  

Менингококовата инфекция е сериозно и потенциално животозастрашаващо заболяване, което не бива да бъде подценявано. За щастие, в днешно време медицината разполага с ефективни методи за диагностика, лечение и най-вече – за превенция. Благодарение на съвременните ваксини рискът от тежко протичане може значително да бъде намален, особено при най-уязвимите групи като малки деца, тийнейджъри и хора с отслабена имунна система. 

Освен това, добрата лична хигиена, избягването на контакт с болни и навременната медицинска реакция при съмнение за инфекция допълнително намаляват опасността. Колкото по-рано се разпознаят симптомите и се потърси медицинска помощ, толкова по-добра е прогнозата за пациента.

Източници:

Rausch-Phung EA, Hall WA, Ashong D. Meningococcal Disease (Neisseria meningitidis Infection) [Updated 2025 Jun 2]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK549849/

Rouphael NG, Stephens DS. Neisseria meningitidis: biology, microbiology, and epidemiology. Methods Mol Biol. 2012;799:1-20. doi: 10.1007/978-1-61779-346-2_1. PMID: 21993636; PMCID: PMC4349422.