Съдържание:

1. Какво е хипотиреоидизъм?
2. Какви са характерните симптоми при хипотиреоидизъм?
3. Защо се развива хипотиреоидизъм?
4. Рискови фактори
5. Усложнения свързани с хипотиреоидизъм
6. Как се диагностицира хипотиреоидизъм?
7. Лечение на хипотиреоидизъм
8. Кога да посетим лекар?
9. Превенция
   

Какво е хипотиреоидизъм?

Хипотиреоидизмът или хипофункцията на щитовидната жлеза е заболяване, при което щитовидната жлеза, не произвежда достатъчно тиреоидни хормони. Тези хормони често са от решаващо значение за регулирането на много от функциите на организма. Когато нивата на хормоните на щитовидната жлеза са ниски, това може да доведе до различни симптоми, като умора, повишаване на теглото и по-висока чувствителност към студ.

Вероятността за развитие на хипотиреоидизъм при жените е от 5 до 8 пъти по-голяма, отколкото при мъжете. Това е особено забележимо при жени над 60-годишна възраст. Ранното диагностициране и лечение са от съществено значение за овладяване на симптомите и предотвратяване на усложненията. 

Какви са характерните симптоми при хипотиреоидизъм?

В ранните етапи на хипотиреоидизма много хора може да не забележат никакви симптоми или симптомите да са много слабо изразени. Състоянието често се развива бавно в продължение на няколко години, така че признаците могат лесно да бъдат пренебрегнати или объркани с други здравословни проблеми. 

С напредването на хипотиреоидизма симптомите обикновено стават по-забележими и тежки. Развитието и интензивността на симптомите зависят и от това колко напреднал е хипотиреоидизмът. Леките случаи могат да предизвикат само няколко симптома, докато по-тежките могат да доведат до широк спектър от проблеми.

Ето някои общи симптоми, характерни за хипотиреоидизъм:

• Умора
• Необяснимо покачване на телесното тегло
• Повишена чувствителност към студ, дори и в топла среда
• Суха, груба или лющеща се кожа
• Косопад
• Мускулна слабост
• Болки в ставите
• Подпухнали очи
• Дрезгав или пресипнал глас
• Запек
• Депресия
• Забавен сърдечен ритъм
• Проблеми с паметта и концентрацията
• Понижено либидо
• Обилно менструално кървене при жените
  

Посочените симптоми могат да варират при различните хора и не всеки човек с хипотиреоидизъм ще изпита всеки от тях.

Защо се развива хипотиреоидизъм?

Хипотиреоидизмът може да се развие поради първични или вторични причини.

Първичният хипотиреоидизъм се развива, когато самата щитовидна жлеза не е в състояние да произвежда достатъчно тиреоидни хормони. Това може да се случи най-често вследствие на автоимунно заболяване (болест на Хашимото), при което имунната система на организма погрешно атакува щитовидната жлеза, увреждайки способността ѝ да функционира правилно. 

Вторичният хипотиреоидизъм е по-рядко срещан и е резултат от проблеми извън щитовидната жлеза. Те най-често са свързани с хипофизата или хипоталамуса. Тези жлези произвеждат хормони, които регулират щитовидната жлеза. Ако хипофизната жлеза не успее да освободи достатъчно тиреоид-стимулиращ хормон (TSH), щитовидната жлеза не получава сигнал да произвежда достатъчно тиреоидни хормони, което води до хипотиреоидизъм.

И в двата случая се касае за намаляване на хормоните на щитовидната жлеза тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Тези хормони играят ключова роля в регулирането на метаболизма в организма и когато нивата им са ниски, метаболитните процеси се забавят, което води до симптомите на заболяването.

Рискови фактори

Няколко фактора могат да увеличат вероятността от развитие на хипотиреоидизъм. Те включват:

• Пол: жените са 5 до 8 пъти по-застрашени от хипотиреоидизъм, отколкото мъжете.
• Възраст: рискът се увеличава с възрастта, особено при хора над 60 години.
• Семейна история: на заболявания на щитовидната жлеза или автоимунни заболявания може да повиши риска от предаване на хипотиреоидизъм в поколенията. 
• Предишни проблеми с щитовидната жлеза: като операция на щитовидната жлеза или възпаление на щитовидната жлеза (тиреоидит), увеличава риска.
• Излагане на радиация: най-вече вследствие на радиационно лечение, особено на шията или гръдния кош, може да увреди щитовидната жлеза.
• Бременност: някои жени развиват хипотиреоидизъм по време на или след бременност – състояние, известно като следродилен тиреоидит.
• Прием на някои лекарства: като литий или такива, използвани за лечение на хипертиреоидизъм, могат да повлияят на функцията на щитовидната жлеза.
• Дефицит на йод: липсата на достатъчно йод в храната може да доведе до хипотиреоидизъм.
  

Усложнения свързани с хипотиреоидизъм

Ако не се лекува или не се управлява правилно, хипотиреоидизмът може да доведе до редица усложнения, някои от които могат да бъдат сериозни. Най-често срещаните усложнения включват:

• Сърдечни проблеми: хипотиреоидизмът може да увеличи риска от сърдечни заболявания чрез повишаване на нивата на „лошия“ холестерол. Това може да доведе до атеросклероза и други сърдечносъдови проблеми.
• Гуша: състояние, при което щитовидната жлеза се опитва да произвежда повече хормони, което може да доведе до нейното уголемяване, известно като гуша. Гушата може да причини видимо подуване на шията и да доведе до затруднения в дишането или преглъщането.
• Проблеми с психичното здраве: нелекуваният хипотиреоидизъм може да допринесе за депресия, промени в настроението и забавено умствено функциониране. 
• Периферна невропатия: с течение на времето продължителният хипотиреоидизъм може да причини увреждане на периферните нерви, което да доведе до симптоми като болка, изтръпване или мравучкане в крайниците.
• Безплодие: състоянието може да повлияе на плодовитостта, като наруши менструалния цикъл и овулацията, което затруднява зачеването на жените.
• Вродени дефекти: бременните жени с нелекуван хипотиреоидизъм са изложени на по-висок риск от раждане на бебета с проблеми в развитието, като например когнитивни забавяния или вроден хипотиреоидизъм.
• Микседем: макар и рядко срещано, това усложнение е животозастрашаващо. То може да причини изключителна сънливост, ниска телесна температура и дори кома. Микседемът изисква незабавна медицинска помощ.
  

Как се диагностицира хипотиреоидизъм?

Тъй като симптомите на хипотиреоидизма са общи за много други състояния, диагностицирането само въз основа на тях може да се окаже предизвикателство. Често тези признаци са едва доловими и се развиват постепенно, което допълнително улеснява объркването на хипотиреоидизма с други заболявания. 

Ето защо за потвърждаване на диагнозата лекарите обикновено назначават кръвни изследвания за измерване на нивата на тиреоид-стимулиращия хормон (TSH) и тироксина (T4) в кръвта.

Високите нива на TSH и ниските нива на Т4 обикновено показват хипотиреоидизъм. В някои случаи може да са необходими допълнителни тестове за определяне на основната причина, като например тестове за автоимунни антитела (ТАТ и МАТ), ако се подозира автоимунно заболяване. 

Лечение на хипотиреоидизъм

Основното лечение при хипофункция на щитовидната жлеза включва хормонозаместителна терапия за възстановяване на нормалните нива на тиреоидните хормони в организма. 

Най-често срещаните лечения включват:

• Прием на левотироксин: това е синтетична форма на хормона на щитовидната жлеза – тироксин (Т4) и е стандартното лечение на хипотиреоидизъм. Приема се под формата на таблетки и помага за нормализиране на нивата на хормоните, облекчаване на симптомите и предотвратяване на усложнения.
• Промени в начина на живота: в допълнение към медикаментите, поддържането на здравословна диета, редовните физически упражнения и справянето със стреса могат да подпомогнат цялостното благосъстояние на организма. 
• Лечение на основния проблем: ако хипофункцията на щитовидната жлеза е причинена от друго заболяване, например автоимунно заболяване или проблем с хипофизата, справянето с основната причина също може да бъде част от плана за лечение.
• Редовни прегледи: след започване на лечението са необходими редовни кръвни изследвания за проследяване на нивата на TSH и T4, за да се осигури прием на правилната доза. С течение на времето може да се наложи коригиране на лекарството.
  

Кога да посетим лекар?

Ако изпитвате постоянни симптоми като умора, необяснимо наддаване на теглото, чувствителност към студ или суха кожа, то е добре да се консултирате с личния си лекар или с ендокринолог.

Особено важно е да потърсите лекарски съвет, ако имате фамилна анамнеза за заболяване на щитовидната жлеза или други автоимунни заболявания. 

В случай че вече сте диагностицирани с хипотиреоидизъм, редовните профилактични прегледи са от съществено значение за проследяване на състоянието и коригиране на лечението при необходимост. 

Ранното диагностициране и лечение могат да помогнат за предотвратяване на усложненията и подобрението на качеството на живот.

Превенция

Въпреки че няма гарантиран начин за предотвратяване на състоянието, някои практики могат да помогнат за намаляване на риска от появата му. 

Ето и някои полезни съвети:

• Йодът е от съществено значение за функцията на щитовидната жлеза. Ето защо е добре да се уверите, че диетата ви включва достатъчно йод, който често се добавя към готварската сол и се съдържа в храни като млечни продукти, морски дарове и яйца. Избягвайте обаче прекомерното количество йод, тъй като то също може да наруши функцията на щитовидната жлеза.
• Провеждайте редовни профилактични прегледи. Те могат да помогнат за улавянето на ранни признаци на проблеми с щитовидната жлеза, преди те да се развият в пълен хипотиреоидизъм. 

• Следете функцията на щитовидната жлеза по време на бременност, тъй като хормоналните промени през този период могат да предизвикат или да влошат хипотиреоидизма.
• Ако страдате от друго автоимунно заболяване е препоръчително да вземете подходящи мерки за да го управлявате ефективно, тъй като това може да намали риска от развитие на хипотиреоидизъм.

Най-добрият начин за предотвратяване на развитието на сериозна форма на заболяването остава добрата информираност за него. Важно е да следите за характерните признаци на хипотиреоидизъм. Ако почувствате някой от симптомите на заболяването, най-добре е да се обърнете към вашия лекар. Хипотиреоидизмът е много лесно управляем, ако го откриете рано и започнете подходящо лечение.

Източници:

Patil N, Rehman A, Anastasopoulou C, et al. Hypothyroidism. [Updated 2024 Feb 18]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2024 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK519536/