Съдържание:

1. Какво е хематокрит?
2. Функция и производство на хематокрит
3. Кога се изследва хематокрит?
4. Как се изследва хематокрит?
5. Как да се подготвим за изследването?
6. Какво означават промените в концентрацията на хематокрит?
7. Защо се стига до промени в нивата на хематокрит?
8. Как да нормализираме нивата на хематокрит?
9. Кога да потърсим лекар?
10. Превенция
    

Какво е хематокрит?

Хематокритът е показател, който отразява съотношението между обема на червените кръвни клетки (еритроцитите) и общия обем на кръвта. Изразява се в проценти – например хематокрит от 40% означава, че 40% от кръвта се състои от еритроцити, а останалите 60% – от плазма и други клетки, като левкоцити (бели кръвни клетки) и тромбоцити.

Червените кръвни клетки играят основна роля в транспортирането на кислород от белите дробове до всички тъкани и органи. Те съдържат хемоглобин – белтък, който се свързва с кислорода и го пренася в тялото. 

Отклоненията от нормалните стойности на хематокрит могат да сигнализират за различни здравословни проблеми. Ниският хематокрит най-често е свързан с анемия, кървене, дефицит на желязо или хронични заболявания. Високият хематокрит може да се наблюдава при дехидратация, белодробни заболявания или състояния като полицитемия вера (заболяване с повишено производство на червени кръвни клетки).

Изследването на хематокрит е част от пълната кръвна картина (ПКК) – един от най-често назначаваните лабораторни тестове в рутинната медицинска практика. Този показател дава ценна информация за състоянието на кръвоносната и дихателната система и може да помогне в диагностиката и проследяването на редица заболявания.

Функция и производство на хематокрит

Сам по себе си хематокритът не е клетка, а измервателен показател. За да разберем по-добре как работи той, трябва да разгледаме елементите, които измерва, а именно – червените кръвни клетки и кръвната плазма.

Човешката кръв се състои от около 55% плазма и 45% формени елементи. Плазмата е течната част и съдържа основно вода (около 90%), белтъци (около 7%) и други разтворени вещества. Формените елементи включват еритроцити, които съставляват почти целия обем от тези 45%, както и малко количество левкоцити и тромбоцити, които заедно представляват по-малко от 1% от кръвта.

Червените кръвни клетки са основният компонент, който се взема предвид при определяне на хематокрита. Еритроцитите осигуряват доставката на кислород към тъканите и изнасят въглероден диоксид за издишване. Хематокритът измерва какъв процент от общия обем на кръвта заемат тези червени кръвни клетки. 

Производството на червените кръвни клетки, което директно влияе върху хематокрита, се осъществява в костния мозък. Там специализирани клетки, наречени хемопоетични стволови клетки, се диференцират и развиват в еритроцити под влияние на хормона еритропоетин. Този процес се регулира внимателно според нуждите на организма от кислород. 

При ниски нива на кислород в кръвта, например при физическо натоварване или при живеене на голяма надморска височина, производството на еритроцити се увеличава, което води до повишен хематокрит. Обратно, при състояния като дефицит на желязо или хронично кървене, се произвеждат по-малко червени кръвни клетки, което може да доведе до понижен хематокрит. 

По този начин хематокритът служи като индикатор за количеството функциониращи червени кръвни клетки и общото състояние на кръвта, което е ключово за осигуряване на адекватно кислородоснабдяване на тъканите.

Кога се изследва хематокрит?

Изследването на хематокрит се извършва често като част от пълната кръвна картина (ПКК) – един от най-основните и рутинни лабораторни тестове. То се назначава при различни ситуации, когато има съмнение за здравословен проблем, свързан с кръвоносната или дихателната система.

Лекарят може да препоръча изследване на хематокрит в следните случаи:

• При съмнение за анемия – нисък хематокрит може да е признак на дефицит на желязо, витамини или хронично заболяване.
• При симптоми като умора, бледа кожа, слабост или задух – те често се свързват с нарушено кръвоснабдяване и нисък брой еритроцити.
• При дехидратация или загуба на течности – хематокритът може да се повиши при намалено количество плазма.
• При съмнение за хронично белодробно заболяване – повишеният хематокрит може да бъде реакция на ниските нива на кислород.
• За проследяване на лечението при анемия или други кръвни заболявания.
• По време на бременност, за да се следи дали жената развива анемия.
• Преди операция, като част от рутинните предоперативни изследвания.
  

Хематокритът може да даде важна информация за цялостното здравословно състояние и да насочи лекаря към нуждата от допълнителни изследвания или лечение.

Как се изследва хематокрит?

Хематокритът се изследва чрез вземане на венозна кръв, най-често от вена на ръката. След вземането на кръвта, пробата се анализира в лаборатория. Съществуват два основни метода:

• Автоматично измерване чрез хематологичен брояч – това е най-често използваният и точен метод. Уредът изчислява хематокритната стойност въз основа на броя и обема на червените кръвни клетки.
• Центрофугиране – по-стар метод, при който кръвната проба се поставя в епруветка и се центрофугира, така че клетките да се утаят. Хематокритът се изчислява като процентното съотношение между обема на еритроцитите и общия обем на кръвта.
  

Не се изисква специална подготовка за изследването, но в някои случаи лекарят може да препоръча да се направи на гладно, особено ако се комбинира с други тестове.

Как да се подготвим за изследването?

Изследването на хематокрит обикновено се прави като част от пълна кръвна картина (ПКК) и най-често се извършва сутрин и на гладно. Това означава, че не трябва да се приема храна поне 8 часа преди изследването, за да не се повлияят други показатели в кръвта. Допуска се прием на вода.

Ако хематокритът се изследва самостоятелно, може да не се изисква строго гладуване, но все пак е добре да се следват указанията на лекаря или лабораторията.

Преди изследването:

• Избягвайте физическо натоварване.
• Уведомете лекаря, ако приемате лекарства, които могат да променят стойностите (напр. диуретици, еритропоетин, хормони).
• Не пушете преди вземането на пробата, тъй като това също може временно да повлияе резултатите.
  

Подготовката е важна, за да бъдат резултатите точни и надеждни, особено когато изследването е част от по-широка диагностична оценка.

Какво означават промените в концентрацията на хематокрит?

Хематокритът показва каква част от обема на кръвта се заема от червените кръвни клетки. Отклоненията от нормата могат да бъдат знак за различни здравословни състояния, особено когато са придружени от симптоми.

Ниски стойности на хематокрит 

Означават, че в кръвта има по-малко еритроцити от нормалното. Това ограничава способността на организма да пренася кислород до тъканите. Причините могат да включват:

• Недостиг на желязо, витамин B12 или фолиева киселина
• Хронична кръвозагуба (хеморагия)
• Заболявания на костния мозък
• Заболявания на кръвта
• Хронични възпалителни процеси
  

Характерни симптоми при нисък хематокрит са:

• Лесна умора и отпадналост
• Бледа кожа
• Задух при усилие
• Световъртеж
• Ускорен пулс
• Главоболие
  

Високи стойности на хематокрит 

Наблюдават се при сгъстяване на кръвта или при повишено производство на червени кръвни клетки. Причините могат да бъдат:

• Дехидратация
• Хронични белодробни заболявания
• Заболявания на нервната система
• Инфекциозни или паразитни заболявания
• Живот на голяма надморска височина
• Сърдечни проблеми
• Заболявания като полицитемия вера
  

Симптомите при висок хематокрит включват:

• Главоболие
• Замайване
• Замъглено или двойно виждане
• Зачервено лице
• Повишено кръвно налягане
• Изтръпване в крайниците
• Сърбеж по кожата, особено след душ
• Повишен риск от тромбоза (съсиреци)
• Обща умора и отпадналост
  

Нормалните стойности на хематокрита варират според пола, възрастта и други фактори, като местоживеене или навици – например тютюнопушене. Резултатите се изразяват като процент (%) или като обемна фракция (литри еритроцити на литър кръв), в зависимост от лабораторията. И двете форми показват дела на еритроцитите спрямо общия обем на кръвта.

Ето и какви са нормалните стойности: 

Отклоненията от нормата не винаги са признак на заболяване, но при постоянни или значими промени е важно да се направи консултация с лекар за установяване на причината и нуждата от лечение.

Защо се стига до промени в нивата на хематокрит?

Промените в нивата на хематокрит настъпват, когато се наруши балансът между количеството червени кръвни клетки и обема на плазмата (течната част на кръвта). Това може да бъде резултат от различни физиологични състояния, заболявания или външни фактори.

Причини за понижен хематокрит включват:

• Недостатъчно производство на еритроцити: например при дефицит на желязо, витамин B12, витамин В6 или фолиева киселина.
• Повишена загуба на кръв: при травми, операции, стомашно-чревни кръвоизливи или обилна менструация.
• Хронични заболявания: като бъбречна недостатъчност, автоимунни заболявания или рак, които потискат функцията на костния мозък.
• Бременност: поради физиологично разреждане на кръвта (повишен обем на плазмата).
• Хиперхидратация: прекомерен прием или задържане на течности, при което обемът на плазмата се увеличава.
• Анемии и анемични синдроми: включително хемолитични, апластични и хронични анемии.
• Прием на някои лекарства: като химиотерапевтици, антиретровирусни препарати, някои антибиотици и имуносупресори.
• Болести на ендокринната система: като хипотиреоидизъм или хипофункция на надбъбречните жлези.
  

Причини за повишен хематокрит могат да бъдат:

• Загуба на течности (дехидратация): при повръщане, диария, изпотяване или недостатъчен прием на течности.
• Намалено количество кислород в организма: при хронични белодробни заболявания или живот на висока надморска височина.
• Повишено производство на еритроцити: при състояния като полицитемия вера или при злоупотреба с еритропоетин).
• Тютюнопушене: никотинът води до компенсаторно увеличаване на червените кръвни клетки заради по-ниски нива на кислород.
• Болести на ендокринната система: като хипертиреоидизъм или синдром на Кушинг.
• Захарен диабет: особено при недостатъчно контролирани нива на глюкоза, което води до дехидратация и сгъстяване на кръвта.
• Синдром на поликистозните яйчници: свързан с повишен вискозитет и промени в хормоналния баланс.
• Болести на нервната система: като вегетативни дисфункции или мозъчни тумори, които могат да влияят върху регулацията на кръвообразуването.
  

Изброените по-горе са само част от възможните причини. Важно е да се определи точната причина за отклонението, тъй като то може да е симптом както на безобидно, така и на сериозно състояние.

Как да нормализираме нивата на хематокрит?

Нормализирането на хематокрит зависи от причината за отклонението – дали стойностите са понижени или повишени. Важно е първо да се установи източникът на проблема чрез преглед и изследвания, назначени от лекар.

При нисък хематокрит:

• Хранене, богато на желязо: включване на червено месо, черен дроб, бобови растения, спанак, сушени плодове и други храни в диетата. 
• Добавки с желязо, витамин B12 и фолиева киселина: при доказан дефицит, могат да бъдат предписани от лекар и допълнителни добавки. 
• Лечение на основното заболяване: например контрол на кръвозагуба, лечение на анемия, подобряване на абсорбцията на хранителни вещества.
• Промяна на начина на живот: балансирано хранене, отказ от тютюнопушене, ограничаване на алкохола, редовна физическа активност и редуциране на нивата на стрес. 
  

При висок хематокрит:

• Добра хидратация: прием на достатъчно вода, особено при физическо натоварване или високи температури.
• Лечение на подлежащи заболявания: като хронични белодробни болести или полицитемия вера.
• Спиране на тютюнопушенето: цигарите намаляват кислорода в кръвта, което стимулира производството на повече еритроцити.
• Избягване на препарати, които повишават хематокрита: като еритропоетин или анаболни стероиди, когато не са медицински необходими.
  

Никога не се препоръчва самолечение при отклонения в хематокрита – консултацията със специалист е от съществено значение за правилната терапия.

Кога да потърсим лекар?

Добре е да се консултирате с лекар, ако:

• Резултатите от кръвните изследвания показват значително понижен или повишен хематокрит.
• Забележите симптоми като умора, задух, замайване, главоболие, ускорен пулс или бледа кожа.
• Имате хронични заболявания (напр. бъбречни, белодробни, сърдечни), които могат да повлияят кръвните показатели.
• Има подозрение за анемия, дехидратация или състояния със сгъстена кръв.
• Резултатите са извън нормите и се повтарят при няколко изследвания.
  

Навременната лекарска оценка е важна, тъй като хематокритът може да бъде показател за скрити здравословни проблеми, които изискват лечение или проследяване.

Превенция

Превенцията при отклонения в хематокрита включва поддържане на здравословен начин на живот и навременно лечение на съпътстващи заболявания. 

Ето какво можете да направите, за да предотвратите появата на промени в нивата на хематокрита:

• Балансирано хранене: приемайте достатъчно желязо, витамин B12, фолиева киселина и протеини. Полезни са червеното месо, зелени листни зеленчуци, яйца, пълнозърнести храни и ядки.
• Прием на достатъчно течности: добрата хидратация предпазва от повишаване на хематокрит поради дехидратация.
• Физическа активност: умереното движение стимулира кръвообращението и поддържа здравословен състав на кръвта.
• Отказ от тютюнопушене: пушенето намалява количеството кислород в кръвта и може да повиши хематокрита.
• Контрол на хронични заболявания: правилното лечение на болести като бъбречна недостатъчност, белодробни и сърдечни проблеми намалява риска от отклонения.
• Редовни профилактични изследвания: изследване на кръвна картина поне веднъж годишно, особено при хора с хронични състояния или повишен риск от анемия.
  

Тези мерки могат да помогнат за поддържане на хематокрита в нормални граници и за ранно откриване на евентуални проблеми.

Източници:

Mondal H, Zubair M. Hematocrit. [Updated 2024 Oct 6]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK542276/

Kishimoto S, Maruhashi T, Kajikawa M, Matsui S, Hashimoto H, Takaeko Y, Harada T, Yamaji T, Han Y, Kihara Y, Chayama K, Goto C, Yusoff FM, Nakashima A, Higashi Y. Hematocrit, hemoglobin and red blood cells are associated with vascular function and vascular structure in men. Sci Rep. 2020 Jul 10;10(1):11467. doi: 10.1038/s41598-020-68319-1. PMID: 32651430; PMCID: PMC7351756.

Kunnas T, Solakivi T, Huuskonen K, Kalela A, Renko J, Nikkari ST. Hematocrit and the risk of coronary heart disease mortality in the TAMRISK study, a 28-year follow-up. Prev Med. 2009 Aug;49(1):45-7. doi: 10.1016/j.ypmed.2009.04.015. Epub 2009 May 3. PMID: 19409924.

Featured image by Freepik.com.