Съдържание:

1. Какво представлява глюкозата?
2. Структура, функция и производство на глюкоза
3. Кога се изследва глюкоза?
4. Как се изследва?
5. Как да се подготвим за изследването?
6. Защо се стига до промени в нивата на глюкоза?
7. Как да нормализираме нивата ѝ?
8. Кога да потърсим лекар?
9. Превенция
   

Какво представлява глюкозата?

Глюкозата е основният източник на енергия за човешкия организъм – вид проста захар (монозахарид), която е жизненоважна за нормалното функциониране на клетките, мозъка и мускулите. 

След като се приеме чрез храната, съдържаща въглехидрати (като хляб, плодове, ориз, тестени изделия и захар), глюкозата се усвоява в тънките черва и навлиза в кръвта. Оттам се пренася до клетките с помощта на инсулина – хормон, произвеждан от панкреаса, който им позволява да я използват като енергиен източник.

Когато глюкозата не се използва веднага, организмът я съхранява под формата на гликоген в черния дроб и мускулите. При нужда, например между храненията или при физическо натоварване, гликогенът се разгражда обратно до глюкоза и осигурява непрекъснато енергийно снабдяване.

Поддържането на стабилни нива на глюкоза в кръвта е от решаващо значение. Твърде високите нива (хипергликемия) или твърде ниските (хипогликемия) могат да нарушат нормалната работа на органите и да бъдат признак за метаболитни нарушения като диабет.

С други думи, глюкозата е жизненоважна енергийна единица за организма – всяка клетка „работи“ благодарение на нея.

Структура, функция и производство на глюкоза

Глюкозата е монозахарид – най-простата форма на въглехидрат. Химичната ѝ формула е C₆H₁₂O₆, което означава, че съдържа шест въглеродни, дванадесет водородни и шест кислородни атома. Тя принадлежи към групата на алдохексозните захари, тъй като има алдехидна група (–CHO).

Тя съществува в няколко форми, но D-глюкозата, известна и като декстроза, е тази, която организмът ни използва като основен източник на енергия. Тази форма се среща естествено в плодовете, меда и някои зеленчуци.

Молекулата на глюкозата може да приеме пръстеновидна форма, което я прави лесно разтворима във вода и позволява бързото ѝ придвижване в кръвта. Благодарение на това тя може лесно да достига до клетките, където се използва за производство на енергия.

Какви функции има глюкозата?

Глюкозата има множество жизненоважни функции, далеч отвъд ролята си на енергиен източник. Те включват: 

Основен енергиен източник
Тя е основното „гориво“ за всички клетки. При разграждането ѝ чрез процеса гликолиза се образува енергия под формата на АТФ (аденозинтрифосфат) – молекулата, която захранва всички клетъчни дейности.

• Мозъкът и нервната система разчитат почти изцяло на глюкозата като източник на енергия.
• По време на физическо натоварване мускулите също я използват интензивно.
  

Съхранение на енергия

Когато глюкозата не се използва веднага, тя се превръща в гликоген, който се съхранява в черния дроб и мускулите. Това е резервен енергиен източник, който организмът може бързо да мобилизира при нужда.

Структурна роля
Глюкозата служи като основен градивен елемент за редица биологично важни молекули – например:

• Гликолипиди и гликопротеини, които участват в изграждането на клетъчните мембрани и клетъчната комуникация.
  

Регулиране на енергийната хомеостаза

Глюкозата играе централна роля в поддържането на метаболитната хомеостаза – вътрешното равновесие на организма. Нивото ѝ в кръвта се контролира прецизно от хормоните инсулин и глюкагон.

Подпомагане на синтеза на мазнини и аминокиселини

Излишната глюкоза може да се трансформира в мастни киселини и да се натрупа като енергиен резерв в мастните клетки. Тя участва и в синтеза на някои аминокиселини, необходими за растеж и възстановяване на тъканите.

Как си набавяме глюкоза?

Глюкозата може да постъпва в организма по два основни начина – чрез храната и чрез вътрешен синтез:

• От храната: основният източник на глюкоза са въглехидратите, които се съдържат в храни като хляб, ориз, плодове, зеленчуци и тестени изделия. По време на храносмилането сложните въглехидрати се разграждат до прости захари, основно глюкоза, която се абсорбира в тънките черва и постъпва в кръвта.
  
• Вътрешен синтез (глюконеогенеза): когато организмът не получава достатъчно глюкоза от храната, черният дроб и в по-малка степен бъбреците могат да произвеждат глюкоза от други вещества. Този процес се нарича глюконеогенеза и осигурява непрекъснато снабдяване на клетките с енергия, особено на мозъка, който е силно зависим от глюкозата.
  

Глюкозата е проста молекула със сложна роля – тя е едновременно източник, резерв и градивен материал. Тялото я получава от храната, но може и само да я произвежда, за да гарантира постоянен достъп до енергия – основна предпоставка за живота.

Кога се изследва глюкоза?

Изследването на глюкозата е едно от най-често назначаваните лабораторни изследвания, защото дава ценна информация за състоянието на обмяната на въглехидратите и за това как тялото използва енергията от храната. 

Лекарите го назначават както за рутинна профилактика, така и при подозрения за метаболитни нарушения.

Ето в кои ситуации най-често се изследва глюкозата:

Рутинен профилактичен преглед

Нивото на глюкозата обикновено се изследва като част от стандартно изследване на кръвта. Това помага да се установи дали организмът поддържа нормален енергиен баланс.
Дори при липса на симптоми е препоръчително човек да изследва кръвната си захар поне веднъж годишно, особено ако има рискови фактори като наднормено тегло, заседнал начин на живот или наследственост.

Подозрение за диабет или преддиабет

Това е най-честата причина за изследване на глюкозата. Лекарят може да назначи тест, ако се наблюдават симптоми като:

• постоянна жажда и често уриниране,
• умора, замъглено зрение,
• необяснима загуба или покачване на тегло,
• забавено заздравяване на рани.
  

Изследването позволява ранно откриване на диабет тип 1, диабет тип 2 или състояние на инсулинова резистентност, преди да са настъпили усложнения.

Контрол при вече диагностициран диабет

При хора с установен диабет глюкозата се измерва редовно, за да се проследява ефектът от лечението, хранителния режим и физическата активност. Това е ключово за поддържането на стабилни нива и предотвратяването на усложнения.

Симптоми на хипогликемия (ниска кръвна захар)

Изследването на глюкозата се назначава и при съмнения за твърде ниски нива на кръвна захар, които могат да предизвикат:

• замайване, изпотяване, треперене,
• сърцебиене, раздразнителност,
• обърканост или дори загуба на съзнание.
  

Тези състояния могат да бъдат опасни и изискват бърза диагностика.

По време на бременност (изследване за гестационен диабет)

Между 24-та и 28-та гестационна седмица се извършва специален тест за глюкоза, за да се провери дали организмът на бъдещата майка усвоява правилно захарта. Гестационният диабет може да се развие временно по време на бременността, но изисква внимание и контрол, за да не повлияе на плода.

При чернодробни, бъбречни или ендокринни нарушения

Лекарите назначават изследване на глюкозата и при съмнения за заболявания на черния дроб, щитовидната жлеза или надбъбречните жлези, защото тези органи участват в регулацията на глюкозния метаболизъм.

Изследването на глюкозата се прави не само при съмнение за диабет, а и като част от профилактиката на общото здраве. Ранното откриване на отклонения в нивата ѝ е един от най-ефективните начини за предотвратяване на метаболитни и сърдечно-съдови заболявания.

Как се изследва?

Изследването на глюкозата се извършва чрез вземане на венозна кръв. Кръвната проба се анализира в лаборатория, за да се определи концентрацията на глюкоза в плазмата. В някои случаи може да се изследва и урина, за да се установи дали в нея има наличие на глюкоза — нещо, което обикновено не се наблюдава при здрави хора.

В зависимост от целта на изследването, съществуват няколко различни теста, свързани с оценката на нивата на глюкозата и начина, по който тялото я усвоява:

Основни изследвания на глюкозата и свързани показатели

• Кръвна захар (глюкоза): най-често използваният тест за измерване на концентрацията на глюкоза в кръвта. Извършва се на гладно и служи за оценка на въглехидратния метаболизъм и за диагностика на диабет.
  
• Плазмена глюкоза на гладно (FPG): измерва нивото на глюкозата след поне 8 часа без прием на храна. Това е стандартният метод за откриване на диабет или преддиабет.
  
• Случайна плазмена глюкоза (RPG): измерва нивото на глюкозата по всяко време на деня, без значение дали човек е ял. Полезен е при наличие на симптоми на диабет, за да се установи моментното ниво на кръвната захар.
  
• Орален глюкозо-толерантен тест (OGTT): проверява как организмът реагира на глюкоза. След вземане на кръв на гладно, човек изпива разтвор с точно определено количество глюкоза (обикновено 75 g), след което се вземат още проби на 30-та, 60-та и 120-та минута. Тестът се използва за диагностика на диабет и гестационен диабет.
  
• Гликиран хемоглобин (HbA1c): показва средното ниво на кръвната захар за последните 2–3 месеца. Измерва се процентът на хемоглобина, към който е прикрепена глюкоза. Това е изключително полезен показател за проследяване на контрола при диабет.
  
• Глюкоза в урината: обикновено при здрави хора в урината не се открива глюкоза. Нейното наличие може да означава високи нива на кръвната захар, често свързани с диабет или бъбречни нарушения.
  
• Количество глюкоза в урината: измерва точното количество глюкоза, отделяно с урината за определен период (например 24 часа). Използва се за по-прецизна оценка на гликозурия – наличие на захар в урината.
  
• Индекс на инсулинова резистентност HOMA-IR: състояние, при което клетките не реагират ефективно на инсулина. Изчислява се въз основа на стойностите на глюкозата и инсулина на гладно и помага за ранно откриване на метаболитни нарушения и риск от диабет тип 2.
  

Изследванията на глюкозата не само показват моментното ѝ ниво в кръвта, но и дават информация за това как тялото регулира, усвоява и съхранява захарта. Те са основен инструмент за диагностика, превенция и проследяване на диабет и други метаболитни нарушения.

Как да се подготвим за изследването?

Подготовката за изследване на глюкозата е важна, защото дори малки отклонения в храненето, съня или физическата активност могат да повлияят на резултатите. 

Макар че конкретните изисквания варират според вида на изследването, в повечето случаи подготовката се свежда до няколко основни правила:

• Гладуване преди изследването: за най-точни резултати при изследвания като кръвна захар на гладно или орален глюкозо-толерантен тест (OGTT) е необходимо да не се приема храна и напитки (освен вода) поне 8–12 часа преди изследването.
  
• Избягване на алкохол и кофеин: алкохолът и напитките с кофеин могат временно да повлияят нивата на глюкозата в кръвта. Препоръчва се да се избягват 24 часа преди изследването.
  
• Избягване на тежки физически натоварвания: интензивното физическо усилие в деня преди изследването може да понижи нивото на кръвната захар. Добре е да не се спортува активно 24 часа преди изследването.
  
• Обичайно хранене преди деня на изследването: не се препоръчва да променяте диетата си драстично преди изследването (например да гладувате или да се храните прекомерно). Това може да промени резултатите, особено при орален глюкозо-толерантен тест.
  
• Избягване на стрес: емоционалният и физически стрес могат да активират хормони, които повишават нивата на кръвната захар. Опитайте се да сте спокойни и отпочинали преди изследването.
  
• Информирайте лекаря за всички лекарства: някои медикаменти (като кортикостероиди, диуретици, противозачатъчни или бета-блокери) могат да повлияят нивата на глюкозата. Задължително споделете с лекаря какви лекарства приемате, за да прецени дали е нужно временното им прекъсване.
  
• Подходящо време за изследване: повечето изследвания за кръвна захар се извършват сутрин между 7:00 и 10:00 ч., когато тялото е в естествено състояние на глад и нивата на глюкоза са най-стабилни.
  

При различните изследвания подготовката може леко да се различава, но в общия случай тя включва гладуване, избягване на алкохол, кофеин и физическо натоварване, както и уведомяване на лекаря за приемани медикаменти. Спазването на тези прости правила гарантира точни и достоверни резултати.

Защо се стига до промени в нивата на глюкоза?

Нивото на глюкозата в кръвта се поддържа в строго определени граници, защото дори малки отклонения могат да повлияят на работата на мозъка, сърцето и мускулите, особено при хора с диабет. 

Когато балансът между производството, усвояването и използването на глюкоза се наруши, се наблюдават две основни състояния: висока кръвна захар (хипергликемия) и ниска кръвна захар (хипогликемия).

Високи нива на глюкоза (хипергликемия)

Хипергликемията настъпва, когато в кръвта се натрупа повече глюкоза, отколкото клетките могат да усвоят. Най-често това се дължи на проблеми с инсулина – хормонът, който подпомага навлизането на глюкозата в клетките.

Нивата на глюкозата обикновено се измерват в милиграмa на децилитър (mg/dL) или в милимолa на литър (mmol/L) – в зависимост от страната и лабораторния стандарт.

Резултатите отразяват концентрацията на захарта в кръвта. 

Таблица с референтни стойности на кръвна захар (в mg/dL и mmol/L)

Референтни стойности на кръвна глюкоза (в mg/dL и mmol/L)

Референтните стойности са примерни и могат да варират спрямо лабораториите, в които се провежда изследването. 

Таблица с гранични и патологични стойности (за възрастни)

За поставяне на точна диагноза се препоръчва повторно изследване или допълнителни тестове.

Основни причини:

• Захарен диабет (тип 1 или тип 2):  най-честата причина за промени в нивата на кръвната захар. При диабет тип 1 панкреасът не произвежда инсулин, а при тип 2 клетките не реагират правилно на него (инсулинова резистентност).
  
• Нездравословен начин на живот: прекомерен прием на захар и въглехидрати, липса на физическа активност, наднормено тегло също са сред водещите причинители на дисбаланс в нивата на глюкозата.
  
• Стрес и хормонални промени: стресовите хормони (кортизол, адреналин) често повишават кръвната захар.
  
• Някои лекарства: приемът на медикаменти като кортикостероиди, диуретици, хормонални контрацептиви и някои антипсихотици, може да повлияе на нивата на кръвната захар.
  
• Инфекции и остри заболявания: често повишават нуждите на организма от енергия, в отговор на естествните защитни механизми провокирани от имунната система. 
  

Характерни симптоми при хипергликемия са:

• Постоянна жажда и сухота в устата
• Често уриниране
• Умора и отпадналост
• Замъглено зрение
• Главоболие
• Забавено заздравяване на рани
• Повтарящи се инфекции (особено кожни и уринарни)
  

Ако нивата останат високи продължително време, това може да доведе до сериозни усложнения – увреждане на кръвоносните съдове, бъбреците, очите и нервната система.

Ниски нива на глюкоза (хипогликемия)

Хипогликемията настъпва, когато нивото на кръвната захар падне под нормата (обикновено под 70 mg/dL). Това означава, че клетките не получават достатъчно енергия, за да функционират нормално.

Основни причини:

• Прекомерен прием на инсулин или антидиабетни лекарства: най-честата причина за спад в нивата на кръвната захар при хора с диабет. Когато дозата на инсулина или на медикаментите, които стимулират отделянето му, е по-висока от необходимото, те понижават кръвната захар твърде рязко.
  
• Пропускане на хранене или продължително гладуване: при липса на храна за дълъг период от време, черният дроб изчерпва запасите си от гликоген. Без този резерв организмът няма откъде да получи енергия и нивото на кръвната захар спада.
  
• Интензивна физическа активност без достатъчен прием на въглехидрати: по време на продължително натоварване мускулите използват големи количества глюкоза за енергия. Ако няма достатъчен прием на въглехидрати преди или след тренировка, запасите се изчерпват и настъпва хипогликемия.
  
• Прекомерна консумация на алкохол: алкохолът потиска способността на черния дроб да освобождава глюкоза в кръвта. Когато се приема без храна, това може да доведе до опасно ниски нива на кръвната захар.
  
• Хормонални или чернодробни нарушения: като хепатит, цироза или чернодробна недостатъчност нарушават процеса на производство и освобождаване на глюкоза при нужда. Хормонални нарушения – например намалена функция на надбъбречните жлези или хипофункция на хипофизата – могат да попречат на правилната регулация на кръвната захар.
  

Основни симптоми при хипогликемия са: 

• Изпотяване, треперене, чувство на глад
• Замайване, слабост, сърцебиене
• Раздразнителност, тревожност, обърканост
• Главоболие и замъглено зрение
• В тежки случаи – загуба на съзнание или припадък
  

Хипогликемията може да се развие бързо и изисква незабавно приемане на глюкоза или сладка напитка, за да се възстанови нормалното ниво на кръвната захар.

Как да нормализираме нивата ѝ?

Нормализирането на нивата на глюкозата в кръвта изисква различни подходи в зависимост от това дали стойностите са повишени или понижени. Важно е да се предприемат целеви мерки за стабилизиране на нивото на глюкоза и да се търсят решения за предотвратяване на метаболитни нарушения.

Нормализиране на високите нива на глюкоза

• Контролиране на храненето
  
  • Ограничете въглехидратите и захарите: намалете приема на храни с висок гликемичен индекс (рафинирани въглехидрати, сладки храни и напитки). Вместо тях, изберете пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци, които се усвояват по-бавно.
  • Добавете здравословни мазнини: включете в диетата си ненаситени мазнини, съдържащи се в зехтин, авокадо, ядки и мазна риба.
  • Увеличете приема на фибри: те помагат за по-бавното усвояване на захарите и регулират нивото на глюкозата в кръвта. Те се намират в пълнозърнести храни, бобови растения и зеленчуци.
  • Поддържайте стабилни хранения: избягвайте пропускане на хранения и се стремете към малки, чести хранения през деня, за да избегнете внезапни колебания в нивото на захарта.
    
• Физическа активност
  
  • Редовни упражнения: физическата активност подобрява инсулиновата чувствителност и спомага за по-доброто усвояване на глюкозата от клетките. Препоръчват се поне 150 минути умерена активност на седмица (например ходене, плуване или колоездене).
  • Силови тренировки: укрепването на мускулите чрез упражнения с тежести също подобрява способността на организма да използва глюкозата.
    
• Контрол на теглото
  
  • Намаляването на излишното тегло е един от най-ефективните начини за нормализиране на нивата на кръвната захар. Дори загуба от 5-10% от телесното тегло може да доведе до значително подобрение в инсулиновата чувствителност и контрол на глюкозата.
    
• Поддържане на добра хидратация
  
  • Пиенето на достатъчно вода помага за по-доброто усвояване на глюкозата и предотвратява дехидратацията, която може да повиши нивата на кръвната захар. Препоръчва се да се пие вода през целия ден и да се избягват напитки с високо съдържание на захар или кофеин, които могат да повлияят на нивото на глюкоза.
    
• Медикаментозно лечение
  
  • Ако промените в храненето и физическата активност не са достатъчни, лекарите могат да назначат антидиабетни лекарств) за контрол на кръвната захар.
    

Нормализиране на ниските нива на глюкоза

• Незабавен прием на захар
  
  • Най-бързото решение е да се приеме въглехидрат с висока гликемична стойност – глюкоза, сладка напитка или малка чаша сок. Препоръчва се 15-20 грама захар на всеки 15 минути, докато нивото на глюкозата се стабилизира.
    

• Баланс на храненето
  
  • Избягвайте дълги периоди без храна: хората, които страдат от хипогликемия, трябва да се стремят да ядат редовно и да не пропускат хранения.
  • Прием на бавни въглехидрати: за да се предотвратят резки спадове, е полезно да се включат бавни въглехидрати като пълнозърнести храни, плодове и бобови растения, които осигуряват стабилни нива на захар през деня.
    
• Планиране на физическата активност
  
  • При интензивна физическа активност е необходимо предварително да се приема снабдяване с въглехидрати (например плодов бар или малка порция ориз), за да се предотврати понижаването на нивото на глюкозата след тренировка.
    
• Постоянно наблюдение
  
  • При хора, които са склонни към хипогликемия, редовно проследяване на нивата на глюкозата е важно, за да се избегне развитие на тежка хипогликемия, особено при диабет или инсулинова терапия.
    

Поддържането на стабилни нива на глюкоза изисква балансиран подход. Това е ключово за предотвратяване на сериозни здравословни усложнения.

Кога да потърсим лекар?

Консултация със специалист е добре да се потърси, ако изпитвате постоянна жажда, често уриниране, умора, замъглено зрение или ако нивата на глюкоза са постоянно високи или ниски. 

Също така, ако сте диагностицирани с диабет и не можете да поддържате стабилни нива на кръвната захар или изпитвате симптоми на хипогликемия. Ако имате фамилна анамнеза за диабет или сте изложени на рискови фактори, редовните прегледи и изследвания са важни за предотвратяване на усложнения.

Превенция

Превенцията на хипергликемия и хипогликемия е възможна и, в много случаи, може да бъде постигната чрез редовни усилия за поддържане на здравословен начин на живот. Това включва здравословно хранене, редовна физическа активност и мониторинг на кръвната захар. 

Важно е да се поддържат стабилни нива на глюкоза, за да се предотвратят колебания и развитието на диабет или други метаболитни нарушения.

Превантивните мерки до голяма степен съвпадат с начините за справяне с вече установени високи или ниски стойности на глюкоза.

Например, ако вече имате висока кръвна захар, здравословното хранене, редовната физическа активност и контролът на теглото ще помогнат за нормализиране на нивата. 

Същото важи и за хора с ниска кръвна захар – правилното хранене, навременната консумация на въглехидрати и мониторинг на нивата са ключови за предотвратяване на бъдещи епизоди на хипогликемия.

Кръвната захар играе критична роля за функционирането на тялото, тъй като тя е основният източник на енергия за клетките. Нормалните нива на глюкоза са жизненоважни за здравето, но всяко отклонение – било то високо или ниско – може да има сериозни последици за цялостното функциониране на организма. Не бива да се подценяват промени в нивата на глюкоза, защото те могат да водят до хронични заболявания като диабет, сърдечно-съдови проблеми и увреждане на органи.

Източници:

Nakrani MN, Wineland RH, Anjum F. Physiology, Glucose Metabolism. [Updated 2023 Jul 17]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK560599/

Tirone TA, Brunicardi FC. Overview of glucose regulation. World J Surg. 2001 Apr;25(4):461-7. doi: 10.1007/s002680020338. Epub 2001 Apr 11. PMID: 11344399.

Giugliano D, Ceriello A, Esposito K. Glucose metabolism and hyperglycemia. Am J Clin Nutr. 2008 Jan;87(1):217S-222S. doi: 10.1093/ajcn/87.1.217S. PMID: 18175761.

Featured image by Freepik.com.