Съдържание:

1. Какво представляват еритроцитите?
2. Структура, функция и производство на еритроцити
3. Кога се изследват еритроцити?
4. Как се изследват еритроцити?
5. Как да се подготвим за изследването?
6. Какво означават промените в концентрацията на еритроцити?
7. Защо се стига до промени в нивата на еритроцити?
8. Как да нормализираме нивата на еритроцити?
9. Кога да потърсим лекар?
10. Превенция
    

Какво представляват еритроцитите?

Еритроцитите, познати още като червени кръвни клетки, са един от основните клетъчни елементи на кръвта и играят ключова роля в транспортирането на кислород до всички тъкани в организма. Те имат характерна двойно вдлъбната дисковидна форма, която им позволява лесно да преминават през тесните кръвоносни съдове и да обменят газове ефективно.

Основната функция на еритроцитите е да пренасят кислород от белите дробове към клетките, като използват специален белтък – хемоглобин, който се свързва с кислородните молекули. След това, в обратната посока, еритроцитите изнасят въглеродния диоксид обратно към белите дробове, за да бъде издишан.

Поради своята важна роля в дишането на клетъчно ниво, нормалното количество и качество на еритроцитите са от съществено значение за доброто здравословно състояние. Отклоненията в техния брой често са свързани със състояния като анемия или полицитемия и изискват медицинска оценка.

Структура, функция и производство на еритроцити

Еритроцитите са кръвни клетки с характерна форма на двойновдлъбнат  диск – това означава, че са сплеснати в центъра от двете страни. Тази структура увеличава повърхността им и улеснява обмена на газове. Размерът на един еритроцит е около 6–8 микрометра в диаметър, което му позволява да преминава дори през най-тесните капиляри.

Зрелите еритроцити не съдържат ядро и органели, което освобождава място за голямо количество хемоглобин – белтък, който се свързва с кислорода и въглеродния диоксид. Именно благодарение на хемоглобина, еритроцитите имат червения си цвят.

Основната функция на еритроцитите е транспорт на кислород от белите дробове до тъканите и органите в тялото. След това те връщат въглеродния диоксид, отделен при клетъчното дишане, обратно до белите дробове, за да бъде издишан. Чрез този процес еритроцитите осигуряват постоянен и ефективен газообмен, от който зависи нормалната функция на всички клетки. 

Освен преноса на газове, еритроцитите участват и в поддържането на киселинно-алкалния баланс в кръвта. Те също така влияят върху вискозитета на кръвта и микроциркулацията, което е важно за нормалното кръвоснабдяване на тъканите

Еритроцитите се произвеждат в червения костен мозък – най-вече в костите на таза, ребрата, гръдната кост и дългите кости при децата. Процесът се нарича еритропоеза и се регулира от хормона еритропоетин, който се произвежда в бъбреците. Когато нивата на кислород в кръвта спаднат (например при кръвозагуба или анемия), се стимулира производството на повече еритропоетин, което води до ускорено съзряване на нови еритроцити.

Животът на един еритроцит е около 120 дни, след което той се разгражда основно в далака и черния дроб, а компонентите му се използват повторно от организма.

Кога се изследват еритроцити?

Изследването на еритроцитите се извършва обикновено като част от пълна кръвна картина (ПКК) – рутинен лабораторен тест, който дава обща представа за здравословното състояние на организма. Лекарят може да назначи изследване на еритроцити в следните случаи:

• При съмнение за анемия, когато има оплаквания като умора, отпадналост, бледа кожа, задух.
• При необяснима кръвозагуба, включително тежка менструация, кървене от стомашно-чревния тракт или травма.
• При хронични заболявания, като бъбречни, чернодробни или автоимунни заболявания, които могат да повлияят броя на еритроцитите.
• При проследяване на състоянието след операция, химиотерапия или лъчетерапия.
• При обща профилактика или предоперативна оценка.
  

Изследването помага не само за откриване на проблеми с кръвотворенето, но и за преценка дали тялото получава достатъчно кислород чрез червените кръвни клетки.

Как се изследват еритроцити?

Еритроцитите се изследват чрез вземане на венозна кръв, обикновено от ръката. Анализът се извършва с помощта на автоматичен хематологичен анализатор, който отчита броя, размера и други характеристики на червените кръвни клетки.

Най-често срещаните показатели, свързани с еритроцитите, включват:

Основни показатели в пълната кръвна картина (ПКК):

• Общ брой на еритроцитите (RBC): определя общото количество червени кръвни клетки в единица обем кръв.
• Хемоглобин (HGB): измерва количеството хемоглобин – основният белтък за транспорт на кислород.
• Хематокрит (HCT): показва процента от обема на кръвта, зает от еритроцитите.
• Среден обем на еритроцитите (MCV): дава информация за размера на еритроцитите – важен показател при диагностика на анемии.
• Средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите (MCH и MCHC): измерват средното съдържание и концентрация на хемоглобин в еритроцитите.
• Девиация на еритроцитното разпределение (RDW): оценява вариациите в големината на еритроцитите – повишен при смесени дефицити (напр. B12 и желязо).
  

Микроскопски и функционални изследвания:

• Морфология на еритроцитите: при оглед на кръвна натривка под микроскоп се оценява формата, зрелостта и евентуални аномалии в еритроцитите (напр. сфероцити, елиптоцити, шистоцити).
• Ретикулоцити (RET): измерва се процентът на незрели еритроцити – показател за активността на костния мозък.
  

Допълнителни изследвания, свързани с функцията и метаболизма на еритроцитите:

• Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ): измерва скоростта, с която еритроцитите се утаяват в епруветка. Повишени стойности се свързват с възпаления, хронични заболявания и някои анемии.
• Фолат в еритроцити: показва запасите от фолиева киселина в червените кръвни клетки – по-надежден показател от серумния фолат при съмнение за дефицит.
• Пируваткиназа в еритроцити: изследване на ензим, необходим за енергийния метаболизъм на еритроцитите. Недостигът му води до хемолитична анемия и съкратен живот на клетките.
• Еритропоетин (EPO): хормон, произвеждан в бъбреците, който стимулира производството на еритроцити. Изследва се при анемии, бъбречни заболявания или при подозрение за неадекватен отговор на костния мозък.
  

Тези изследвания са полезни при откриване, проследяване и уточняване на причините за различни видове анемии, кръвозагуба, нарушения в обмяната на желязо и други хематологични състояния.

Как да се подготвим за изследването?

Изследването на еритроцити обикновено е част от пълната кръвна картина (ПКК) и за него се препоръчва да се извършва сутрин на гладно. Това означава да не се приемат храна и напитки (освен вода) поне 8 часа преди вземането на кръв. Причината е, че храната и течностите могат да повлияят някои показатели и да доведат до неточни резултати.

Важно е също:

• Да се избягва интензивно физическо натоварване преди изследването.
• Да се информира лекарят за приемани лекарства, добавки или витамини, тъй като някои от тях могат да повлияят стойностите на кръвните клетки.
• При жени – да се съобрази дали изследването се извършва по време на менструация, тъй като това може да понижи временно стойностите на хемоглобина и хематокрита.
  

Подготовката е лесна, но спазването ѝ е важно за получаване на точни и надеждни лабораторни резултати.

Какво означават промените в концентрацията на еритроцити?

Отклоненията в броя на еритроцитите могат да насочат към различни здравословни състояния. Те се разделят на два основни типа – ниски и високи стойности.

Общият брой на еритроцитите (RBC) се измерва в ×10¹² клетки на литър (×10¹²/L) – това означава броят на червените кръвни клетки в един литър кръв. Нормалните стойности на еритроцити в кръвта са:

Забележка: Стойностите могат леко да варират в зависимост от лабораторията, възрастта и физиологични състояния като бременност или дехидратация.

Броят на еритроцитите в кръвта е важен показател за това дали тялото получава достатъчно кислород. Когато стойностите са по-ниски от нормата, организмът може да изпитва недостиг на кислород, състояние което се свързва най-често с анемия или загуба на кръв, но може да има и други причини.

Възможни симптоми при нисък брой еритроцити:

• Умора и отпадналост
• Задух, особено при физическо натоварване
• Замайване или главоболие
• Бледа кожа
• Студени крайници
  

От друга страна, повишеното количество еритроцити може да направи кръвта по-гъста (с повишен вискозитет), което затруднява нейното движение и увеличава риска от образуване на съсиреци. 

Възможни симптоми при висок брой еритроцити:

• Главоболие
• Световъртеж
• Зачервяване на лицето
• Високо кръвно налягане
• Зрителни смущения
• Повишен риск от образуване на кръвни съсиреци
  

Както ниските, така и високите стойности на еритроцитите могат да бъдат признак за подлежащо заболяване или физиологична промяна. Затова е важно всяко отклонение да бъде интерпретирано от лекар, заедно с други лабораторни и клинични данни.

Защо се стига до промени в нивата на еритроцити?

Промените в броя на еритроцитите най-често се дължат на фактори, които засягат тяхното производство, преждевременно разрушаване или загуба от организма. Отклоненията могат да бъдат свързани с хронични заболявания, хранителни дефицити, състояния на хипоксия или проблеми в регулацията на хормона еритропоетин.

Причини за понижени нива на еритроцити:

• Дефицити на желязо, витамин B12 или фолиева киселина: водят до нарушено образуване на еритроцити и създаване на малки или неправилно развити клетки.
• Хронична или остра кръвозагуба: при язви, хемороиди, тежка менструация, травми или вътрешни кръвоизливи.
• Заболявания на бъбреците: намаляват производството на еритропоетин, който стимулира еритропоезата в костния мозък.
• Костномозъчни нарушения: като апластична анемия, левкемии, миелодисплазии или подтискане от химио- и лъчетерапия.
• Хронични заболявания и възпаления: като ревматоиден артрит или ракови заболявания могат да блокират усвояването на желязо и потискат еритропоезата.
• Хемолитична анемия: състояния, при които еритроцитите се разрушават преждевременно от имунна, токсична или наследствена причина.
• Инфекции: вкл. парвовирус В19, ХИВ, малария, които директно засягат костния мозък или водят до повишено разрушаване на еритроцити.
  

Причини за повишени нива на еритроцити:

• Хроничен недостиг на кислород (хипоксия): при живот на висока надморска височина, ХОББ, сънна апнея или сърдечни пороци. Тялото реагира с повишено производство на еритроцити.
• Полицитемия вера: рядко заболяване на костния мозък, при което се произвежда прекомерно количество червени кръвни клетки независимо от нуждата.
• Дехидратация: при загуба на течности (диария, повръщане, обилно потене) концентрацията на кръвните клетки се повишава относително.
• Злоупотреба с анаболни стероиди: изкуствено стимулира производството на еритроцити.
• Някои тумори: например на бъбреците или черния дроб, могат да произвеждат еритропоетин в излишък и така да увеличат броя на еритроцитите.
• Вродени състояния и генетични мутации: при някои редки форми на фамилна полицитемия.
  

Всяка значителна промяна в нивата на еритроцитите изисква внимателна оценка, тъй като може да е симптом на скрито заболяване или реакция на организма към различни физиологични състояния.

Как да нормализираме нивата на еритроцити?

Нормализирането на еритроцитите зависи от това дали стойностите са понижени или повишени, както и от причината за отклонението. Ето няколко основни подхода:

При понижени нива:

• Хранене с богати на желязо храни: червено месо, дроб, спанак, бобови култури, леща, тиквени семки.
• Добавки с желязо, витамин B12 и фолиева киселина: само след лекарска препоръка и при установен дефицит.
• Лечение на основното заболяване: при хронични състояния като бъбречни заболявания или вътрешни кръвоизливи, е важно да се лекува причината.
• Преливане на кръв: при тежка анемия или значителна загуба на кръв.
• Прием на еритропоетин: в случаи на нарушено производство на еритроцити, най-често при хронични бъбречни заболявания.
  

При повишени нива:

• Добра хидратация: приемът на достатъчно вода е важен, особено при дехидратация.
• Лечение на дихателни или сърдечни проблеми: ако те водят до компенсаторно повишаване на еритроцитите.
• Флеботомия: процедура, при която се отстранява определено количество венозна кръв с цел намаляване на броя на червените кръвни клетки и вискозитета на кръвта. 
• Избягване на тютюнопушене: което може да повлияе на нивата на кислород в кръвта и да стимулира прекомерното производство на еритроцити.
  

Най-важното е да се установи точната причина за отклонението, която да бъде консултирана със специалист. Само той може да назначи подходящо лечение спрямо индивидуалния случай. 

Кога да потърсим лекар?

Добре е да се консултирате с лекар, ако получите резултати от кръвно изследване, които показват отклонения в броя на еритроцитите – както в посока на понижени, така и на повишени стойности. Също така е важно да потърсите консултация със специалист при симптоми като:

• постоянна умора и слабост
• лесно задъхване при усилие
• замайване или главоболие
• бледа кожа или посиняване на устните
• зачервяване на лицето и високо кръвно налягане
• учестен пулс или сърцебиене
  

Тези признаци могат да бъдат свързани с нарушения в броя или функцията на еритроцитите и не бива да се пренебрегват. Навременната диагностика е ключова за предотвратяване на усложнения.

фПревенция

Поддържането на нормални нива на еритроцитите е важно за ефективния транспорт на кислород и за цялостното здраве на организма. Затова превенцията включва както здравословен начин на живот, така и навременна медицинска намеса при риск или съмнение за проблем.

Някои от основните добри практики за поддържане на нормални нива на еритроцитите са:

• Балансирано хранене, богато на желязо, витамин B12 и фолиева киселина – чрез храни като черен дроб, месо, яйца, спанак, бобови култури и пълнозърнести продукти.
• Прием на хранителни добавки при установени дефицити – само по лекарска препоръка.
• Редовни профилактични изследвания, особено при рискови групи като бременни жени, възрастни хора и пациенти с хронични заболявания.
• Добра хидратация – особено в условия на физическо натоварване или горещо време, за да се избегне сгъстяване на кръвта.
• Отказ от тютюнопушене, което влошава транспорта на кислород и стимулира прекомерното производство на еритроцити.
• Контрол на хронични заболявания като белодробни, бъбречни или сърдечносъдови, които могат да повлияят на нивата на еритроцити.
• Избягване на висока надморска височина без аклиматизация, ако има склонност към повишени стойности.
• Лечение на храносмилателни проблеми, които възпрепятстват усвояването на хранителни вещества.
• Избягване на нерегламентирана употреба на стимуланти, като еритропоетин или анаболни стероиди, които влияят на кръвотворенето.
  

Нивата на еритроцитите са чувствителен показател за състоянието на организма и могат да се променят при редица физиологични и патологични процеси. Затова е важно да подхождаме отговорно към здравето си – чрез редовни изследвания, здравословен начин на живот и консултации със специалист при отклонения. Балансът в кръвотворенето е основа за добро общо състояние, енергия и жизненост.

Източници:

Kuhn V, Diederich L, Keller TCS 4th, Kramer CM, Lückstädt W, Panknin C, Suvorava T, Isakson BE, Kelm M, Cortese-Krott MM. Red Blood Cell Function and Dysfunction: Redox Regulation, Nitric Oxide Metabolism, Anemia. Antioxid Redox Signal. 2017 May 1;26(13):718-742. doi: 10.1089/ars.2016.6954. Epub 2017 Jan 18. PMID: 27889956; PMCID: PMC5421513.

Corrons JLV, Casafont LB, Frasnedo EF. Concise review: how do red blood cells born, live, and die? Ann Hematol. 2021 Oct;100(10):2425-2433. doi: 10.1007/s00277-021-04575-z. Epub 2021 Aug 3. PMID: 34342697.

Barbalato L, Pillarisetty LS. Histology, Red Blood Cell. 2022 Nov 14. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan–. PMID: 30969524.