Съдържание:

1. Какво е епилепсия?
2. Видове пристъпи
3. Първи признаци за епилепсия
4. Какви са причините за поява на епилепсия?
5. Рискови фактори
6. Какви са усложненията при епилепсия?
7. Как се диагностицира епилепсия?
8. Лечение при епилепсия
9. Кога да посетим лекар?
10. Превенция
    

Какво е епилепсия?

Епилепсията е хронично неврологично заболяване, характеризиращо се с повтарящи се пристъпи. Те възникват поради анормална електрическа активност в мозъка, което води до временни смущения в нормалната му функция. Тези смущения могат да се проявят по различни начини, от кратки и почти незабележими движения до силни конвулсии и загуба на съзнание.

Специфичният тип пристъп, който някой изпитва, зависи от това коя част от мозъка е засегната и колко широко се разпространява анормалната електрическа активност. Епилептичните пристъпи имат повтарящ се характер, като често настъпват без пряка причина. 

Епилепсията може да се развие във всяка възраст, но най-често се диагностицира в детството. В някои случаи епилепсията може да бъде причинена от основни медицински състояния като мозъчни тумори, инсулт или травматично мозъчно увреждане. Въпреки това, за много хора с епилепсия, точната причина остава неизвестна.

Епилепсията е едно от най-често срещаните неврологични заболявания в световен мащаб. Въпреки че за нея няма лечение, съществуват различни възможности за овладяване на симптомите ѝ и ефективно контролиране на пристъпите.

Видове пристъпи

Пристъпите се делят основно на фокални и генерализирани. 

Фокалните припадъци, известни също като парциални (частчни) припадъци, възникват в определена област на мозъка. Те могат да бъдат разделени допълнително на два подтипа: 

• Фокални пристъпи със запазено съзнание: в миналото познати също като прости парциални пристъпи са тези, при които човек запазва съзнание докато получава пристъп. Например човек, който преживява този вид пристъп, може да почувства изтръпване или скованост в една част на тялото си, да има неволно потрепване на крайник или да изпита внезапно чувство на страх или радост.
• Фокални пристъпи с нарушено осъзнаване: познати преди като комплексни парциални пристъпи са тези, които включват промени в съзнанието по време на пристъп. По време на този вид човек може да изглежда замаян, объркан или да не реагира. След като пристъпа приключи, човек често няма спомен или само частичен такъв относно случилото се.
  

Генерализираните пристъпи, от друга страна, включват необичайна електрическа активност в целия мозък от самото начало. Те могат да бъдат разделени допълнително на няколко подтипа, включително:

• Тонично-клонични пристъпи: са най-често срещания подтип на генерализираните пристъпи. Типично за тях е, че включват две фази и засягат и двете полукълба на мозъка. Именно това е и причината симптомите да се проявяват и в двете части на тялото при пристъп. 
• Абсансни пристъпи: характеризират се основно с краткотрайна загуба на съзнание. Настъпват внезапно и са с кратка продължителност от няколко секунди. Често остават незабелязани или биват приемани като обикновени моменти на невнимание. 
• Тонични пристъпи
• Клонични пристъпи
• Миоклонични пристъпи
• Атонични пристъпи
  

Всички останали подтипове на генерализирани припадъци, се свеждат до специфични видове движения или мускулна активност по време на самия пристъп. Различаването на различните видове пристъпи е от съществено значение за лекуващия лекар, за да може да се постави подходяща диагноза и да се предприеме подходящо лечение. 

Първи признаци за епилепсия

Основен признак на епилепсията са пристъпите. Както вече стана ясно те са различни по вид и зависят главно от това, в коя част на мозъка настъпва нарушение и колко бързо се разпространява то. 

Основните симптоми на епилепсия, независимо от вида пристъп, включват:

• Сензорни (зрителни, слухови или обонятелни) нарушения
• Усещане за изтръпване или мравучкане в някоя част на тялото
• Неволни движения или спазми в мускулите 
• Повтарящи се движения като мляскане, дъвкане или издаване на устните напред
• Частична или пълна загуба на съзнание по време на пристъп
• Емоционални и когнитивни промени, включително страх, безпокойство, припадъци
• Несъзнателни действия като вземане на предмети, сваляне на дрехи, и др. 
  

Какви са причините за поява на епилепсия?

Епилепсията може да се прояви по различни причини при всеки човек. Понякога точните ѝ механизми не са напълно изяснени. Въпреки това се счита, че основните причинители включват:

• Генетични фактори: някои видове епилепсия могат да се предава по наследство. Някои генетични мутации или промени могат да предизвикат развитието на епилепсия.
• Мозъчни травми: като например тежко нараняване на главата при автомобилна катастрофа или падане, могат да нарушат нормалната мозъчна функция и да доведат до епилепсия. 
• Структурни аномалии: като мозъчни тумори или малформации в развитието на мозъка, също могат да са причина за развитието на епилепсия.
• Инфекции: някои инфекции на мозъка, като менингит, вирусен енцефалит или СПИН, могат да причинят възпаление и увреждане на мозъчната тъкан, което да доведе до епилепсия. 
• Автоимунни заболявания: в някои случаи имунната система на организма може погрешно да атакува здрави клетки в мозъка, което води до възпаление и увреждане на мозъчната тъкан. Този автоимунен отговор може да наруши нормалната мозъчна функция и да допринесе за развитието на автоимунна епилепсия. 
• Метаболитни проблеми: някои аномалии в химичните процеси в организма, могат да засегнат мозъчната функция, с което да причинят епилепсия.
  

Рискови фактори

Факторите, за които се счита, че могат да увеличат риска от развитие на епилепсия са:

• Семейна история: наличието на роднини от първа линия с епилепсия увеличава риска от развитието на заболяването. 
• Нарушения в развитието: някои нарушения в развитието, като например аутизъм или забавяне на неврологичното развитие, се свързват с повишен риск от епилепсия.
• Неврологични състояния: като болест на Алцхаймер, множествена склероза или травматично мозъчно увреждане, могат да повишат риска от епилепсия.
• Съдови заболявания: засягащи кръвоносните съдове в мозъка, като артерио-венозни малформации (АВМ) или мозъчни аневризми, могат да повишат риска от поява на пристъпи.
• Някои лекарства: особено тези, които се използват за лечение на психични разстройства или инфекции, могат да увеличат риска от развитие на заболяването като страничен ефект.
• Злоупотреба с наркотични вещества: продължителната злоупотреба с алкохол, наркотици или отказване от определени вещества може да увеличи риска от отключване на епилепсия. 
  

Какви са усложненията при епилепсия?

Усложненията, които се свързват със заболяването могат да произлизат както от самата епилепсия, така и от причината довела до нея. Някои от най-често срещаните включват:

• Проблеми с настроението и поведението: при много хора с епилепсия се наблюдават разстройства на настроението, като депресия, тревожност или раздразнителност. 
• Странични ефекти от лекарствата за епилепсия: въпреки ефективността на че лекарствата за епилепсия, те могат да предизвикат и странични ефекти като сънливост, замаяност, умора, увеличаване на теглото или когнитивни нарушения. 
• Проблеми със съня: пристъпите могат да нарушат режима на съня, което води до трудности при заспиване или поддържане на здравословен сън. Лишаването от сън, от своя страна, може да увеличи риска от появата на пристъпи, създавайки порочен кръг. 
• Проблеми с мисленето и паметта: някои хора с епилепсия могат да изпитват когнитивни затруднения, включително проблеми с паметта, концентрацията, вниманието и скоростта на обработка на информацията. Тези когнитивни нарушения могат да повлияят на академичните или работните резултати и на ежедневното функциониране.
• Проблеми със социализирането: непредсказуемото естество на пристъпите, заедно със социалната стигма и ограниченията на ежедневните дейности, могат да допринесат за емоционален стрес и да повлияят на способността за комуникиране с околните, а и на цялостното качество на живот на засегнатия. 
• Проблеми с костите: дългосрочната употреба на някои антисептични лекарства, може да увеличи риска от загуба на костна плътност (остеопороза) и фрактури. 
  

Как се диагностицира епилепсия?

Диагностицирането на епилепсията може да се окаже не толкова лесна задача. Като за начало налице трябва да са поне два или повече епилептични пристъпа в рамките на повече от 24 часа. Понякога обаче е трудно за човек сам, както и за хората около него, да определят наличието на пристъпи. 

Точна диагноза може да бъде поставена само и единствено от специалист. Той следва да използва комбинация от диагностични методи, с помощта на които да се вземат предвид редица фактори преди да се вземе окончателно решение. 

Често тези методи включват:

• Снемане на анамнеза: първа и особено важна стъпка е разпита на пациента относно симптомите му, включително тяхната честота, продължителност и естество. Освен това лекарят ще разпита пациента и за всички потенциални отключващи фактори и предупредителни знаци. 
• Физически преглед: лекарят ще проведе обстоен преглед с цел оценка на когнитивните функции на пациента, както и неговите рефлекси и координация. Този диагностичен метод има за цел да проследи и цялостното здравословно състояние на пациента. 
• Електроенцефалограма (ЕЕГ): представлява неинвазивен тест, който също е и едно от най-често използваните изследвания за диагностициране на епилепсия. По време на ЕЕГ на главата на пациента се поставят електроди, които измерват електрическата активност в мозъка. Резултатите могат да насочат лекаря към поставяне на диагноза, както и определяне на вида на пристъпите. 
• Кръвни изследвания: могат да бъдат назначени, за да се изключат други медицински състояния, които могат да причинят пристъпи, като например инфекции, метаболитни нарушения или електролитен дисбаланс.
• Образни изследвания: се използват, за да се оцени структурата на мозъка и да се установят евентуални аномалии, като тумори, белези или малформации, които могат да бъдат свързани с епилепсията. Често използвани изследвания са ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) или компютърната томография (КТ).
  

Лечение при епилепсия

Въпреки че няма разработен лек за епилепсията, напредъкът в медицината в днешно време позволява да се постигне контрол над пристъпите и облекчаване на симптомите на заболяването. 

Лекарствата срещу епилепсия са първа стъпка в лечението, като важното тук е да се намери подходящия антиепилептичен медикамент. Ако все пак пристъпите продължават, то тогава лекуващият лекар може да назначи и други метои като например:

• Кетогенна диета: представлява диета с високо съдържание на мазнини и ниско съдържание на въглехидрати, за която е доказано, че е ефективна за намаляване на пристъпите при някои хора с епилепсия, особено при деца с определени видове пристъпи, които трудно се контролират с лекарства. 
• Хирургия: при някои хора с епилепсия, която не се повлиява добре с лекарства, може да се наложи хирургична намеса. Целта на операцията е да се отстрани областта от мозъка, в която възникват пристъпите (епилептогенната зона). Оперативната намеса обаче се препоръчва, в случаите в които тази зона е добре дефинирана и не засяга основни функции като говор, движения, зрение или слух. 
• Стимулация на вагусовия нерв: е вид невромодулационна терапия, която включва имплантиране на устройство, стимулатор на блуждаещия нерв, в гръдния кош. Устройството подава електрически импулси към блуждаещия нерв, които се придвижват до мозъка и помагат за регулиране на електрическата активност. Дори и след извършване на тази терапия е възможно пациента все още да се нуждае от лекарства. 
  

Това са само няколко примера за възможно лечение на епилепсия. Важно е страдащите от епилепсия да се консултират с лекар специалист и да не предприемат лечение на своя глава. Разработването на индивидуален план за лечение, който да е съобразен със специфичните нужди и цели на всеки пациент е правилният подходх за ефективното справяне с епилептичните пристъпи. 

Кога да посетим лекар?

Важно е да се обърнете към лекар, ако вие или вашите близки установите наличието на пристъпи без ясна причина или пък забележите други характерни за епилепсията симптоми. 

Ранното диагностициране и лечение на епилепсията може да помогне за овладяване на симптомите, да намали риска от усложнения и да подобри цялостното качество на живот на засегнатите. 

Превенция

Въпреки че не е възможно да се предотвратят всички случаи на епилепсия, има определени подходи, които човек може да предприеме, за да намали риска от развитие на заболяването. Ето някои съвети:

• Предотвратяване на травми на главата при извършване на дейности с висок риск.  
• Овладяване на основни здравословни състояния, като високо кръвно налягане, диабет или сърдечни заболявания, които могат да увеличат риска от развитие на епилепсия. 
• При хора, които спадат към някоя от рисковите групи, или вече са диагностицирани с епилепсия, е важно максимално да се избягват потенциални отключващи фактори. Често срещани такива  са липсата на сън, стресът, мигащите светлини, някои лекарства или наркотици и консумацията на алкохол.
• Спазване на здравословен начин на живот чрез балансирано хранене и редовна физическа активност. Здравословният начин на живот може също така да помогне за преодоляване на основни здравословни състояния, както  и да подобри цялостното благосъстояние на човек. 
  

Епилепсията е комплексно неврологично заболяване, чието проявление може да варира в широки граници по отношение на честотата, тежестта и проявите си. Въпреки че епилептичните пристъпи могат да окажат негативно влияние върху различните аспекти от ежедневието на човек, ранното им диагностициране и подходящо лечение могат да помогнат в постигането на ефективен и добър контрол на симптомите.  

Източници:

InformedHealth.org [Internet]. Cologne, Germany: Institute for Quality and Efficiency in Health Care (IQWiG); 2006-. Overview: Epilepsy. [Updated 2023 May 4]. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK343313/