Съдържание:

1. Какво е делириум?
2. Видове делириум
3. Какви са характерните за делириум симптоми?
4. Какви са причините за развитие на състоянието?
5. Рискови фактори
6. Може ли състоянието да доведе до усложнения?
7. Как се диагностицира делириум?
8. Как се лекува делириум?
9. Кога да посетим лекар?
10. Превенция
    

Какво е делириум?

Делириумът е остро психично нарушение на съзнанието и вниманието, при което човек губи ясната връзка с реалността. Обикновено настъпва внезапно и се характеризира с обърканост, трудности в концентрацията, нарушено възприятие на околния свят и промени в поведението. 

Делириумът често бива бъркан с деменция, но двете състояния имат съществени разлики. Една от тях е че деменцията, се развива постепенно, докато делириумът възниква бързо – в рамките на часове или дни.

Делириумът не е просто „обикновена обърканост“. Това е сериозно медицинско състояние, което изисква навременна диагностика и лечение. Често възниква вследствие на друго заболяване или състояние, инфекции, злоупотреба с някои медикаменти или субстанции или дори след операция.  

Видове делириум 

Делириумът не протича еднакво при всички хора. В зависимост от това как се проявяват симптомите и какво поведение показва пациентът, специалистите разграничават три основни вида:

• Хиперактивен делириум: при този вид човек е неспокоен, говори бързо или несвързано, може да проявява раздразнителност или агресивност. Често е придружен от халюцинации и силна обърканост.
• Хипоактивен делириум: проявява се с апатия, сънливост, забавени реакции и липса на интерес към околната среда. Този тип е по-труден за разпознаване, защото може да изглежда като обикновена умора или депресия.
• Смесен делириум: съчетава епизоди на хиперактивност и хипоактивност, които се редуват през деня или в рамките на няколко часа.
  

Разделянето на делириума на различни видове помага на лекарите да поставят по-точна диагноза и да изберат подходящо лечение. Важно е близките и медицинските специалисти да бъдат наблюдателни, защото всеки вид носи рискове и може да бъде сигнал за сериозен здравословен проблем. 

Какви са характерните за делириум симптоми?

Симптомите на делириум обикновено се развиват внезапно – в рамките на часове или дни. Най-често това е характерно за хиперактивния тип, когато човек рязко става объркан, неспокоен и възприема неправилно околната среда. 

При хипоактивния делириум обаче проявите могат да настъпят по-постепенно – с все по-изразена сънливост, апатия и затруднения в мисленето, което често прави този тип по-труден за разпознаване.

Характерните симптоми включват:

Когнитивни нарушения

• Объркване и загуба на ориентация за време, място или хора
• Проблеми с концентрацията
• Нарушения в паметта
• Проблеми с четене или писане
  

Нарушения на говора и комуникацията

• Затруднения в говора (дисфазия)
• Проблеми с артикулацията (дизатрия)
  

Перцептивни нарушения 

• Промени във възприятията – халюцинации или изкривено тълкуване на реалността
• Замъглено зрение
  Проблеми с разпознаването на обекти или лица
  

Нарушения на съня и дневния ритъм

• Чести събуждания нощем
• Объркан цикъл ден–нощ
• Чувство на силна умора през деня
  

Физически прояви

• Нестабилна походка
• Треперене
• Колебания в пулса и кръвното налягане
  

Емоционални и поведенчески промени

• Емоционални промени – тревожност, страх, раздразнителност, депресия
• Бърза смяна на настроенията
• Липса на интерес и проява на апатия
• Промени в поведението
• Поява на суицидни или хомицидни мисли
  

Симптомите имат различна проява при всеки човек. Обикновено са по-изразени нощем, отколкото денем. 

Навременното разпознаване на тези признаци е решаващо, защото делириумът е предупредителен сигнал за сериозен медицински проблем, който изисква незабавна реакция и лечение.

Какви са причините за развитие на състоянието?

Делириумът възниква тогава, когато мозъкът внезапно е подложен на силен физиологичен или биохимичен стрес, който нарушава неговата нормална функция. Това не е обикновеният „ежедневен стрес“, а тежко натоварване на организма в резултат на друго заболяване или медицинско състояние. 

Под въздействие на този стрес мозъкът не успява да поддържа баланс в невротрансмитерите, в кръвоснабдяването и в обмяната на вещества. В резултат нервните клетки започват да предават информация хаотично, което се проявява с объркване, промени в поведението и възприятията.

Често делириумът се развива в болнична среда, когато пациентът е отслабен от инфекция, операция или тежко хронично заболяване. В тези моменти тялото е уязвимо и дори малки нарушения – като обезводняване или промяна в нивата на кръвната захар – могат да доведат до силно разстройство на мозъчната дейност.

Най-честите преки причинители са:

• Инфекции: например пневмония, инфекции на пикочните пътища или сепсис. Възпалителните процеси предизвикват отделяне на вещества (цитокини), които влияят на мозъчната функция.
• Метаболитни и електролитни нарушения: промени в нивата на натрий, калий, калций или глюкоза, както и бъбречна или чернодробна недостатъчност, които водят до натрупване на токсини в кръвта.
• Неврологични състояния: инсулт, травма на главата или възпаление на мозъка могат директно да нарушат мозъчната дейност.
• Лекарства и субстанции: делириум може да се предизвика от лекарствени интоксикации, странични реакции на медикаменти (седативи, опиати, кортикостероиди) или при внезапно спиране на алкохол и успокоителни (синдром на отнемане).
• Хирургични и следоперативни състояния: събуждане след упойка, силна болка и физиологичният стрес от операцията са честа причина за делириум, особено при по-възрастни пациенти.
• Кислороден дефицит: заболявания на белия дроб и сърцето, които намаляват снабдяването на мозъка с кислород, също могат да отключат състоянието.
  

Това състояние се развива остро и изисква бързо откриване на причината. В повечето случаи, когато първичното заболяване или състояние бъде овладяно, делириумът постепенно отзвучава и пациентът възвръща ясното си съзнание.

Рискови фактори

Макар че делириумът може да засегне всеки човек при определени обстоятелства, има групи пациенти, които са по-уязвими. 

Най-честите рискови фактори са:

• Възраст: хората над 65 години са най-застрашени, тъй като мозъкът им е по-чувствителен към физиологичен стрес.
• Предходни когнитивни нарушения: пациенти с деменция, болест на Алцхаймер или други нарушения на паметта са по-податливи.
• Множество заболявания: хронични болести като диабет, белодробна или сърдечна недостатъчност, които натоварват организма.
• Полимедикация: приемът на голям брой лекарства увеличава вероятността от лекарствени взаимодействия и странични ефекти.
• Престой в болница: особено в интензивни отделения, където пациентите са изложени на шум, светлина, липса на сън и тежки процедури.
• Обездвижване: продължителото залежаване отслабва организма и води до по-висок риск.
• Алкохолна или наркотична зависимост: както самата употреба, така и внезапното спиране на тези субстанции мое да увеличи риска от развитие на делириум. 
• Сензорни нарушения: проблеми със слуха или зрението затрудняват ориентацията и възприятията, което може да засили симптомите.
  

Разпознаването на тези фактори е изключително важно – то позволява на лекарите и близките да бъдат по-бдителни, когато човек е изложен на медицински или физиологичен стрес, и да реагират навреме при първи признаци.

Може ли състоянието да доведе до усложнения?

Делириумът не е безобидно състояние. Ако не бъде диагностицирано и лекувано навреме, то може да доведе до редица усложнения, които засягат както психичното, така и физическото здраве на пациента.

Най-честите усложнения са:

• Продължителни когнитивни нарушения: дори след отзвучаване на делириума, някои пациенти остават с проблеми с паметта, концентрацията и вниманието за седмици или месеци.
• Увеличен риск от развитие или влошаване на деменция: при възрастни хора, особено тези с вече налични когнитивни нарушения, делириумът може да ускори процесите на мозъчно увреждане.
• Физически усложнения: нестабилната походка и объркаността увеличават риска от падания и травми. Колебанията в пулса и кръвното налягане могат да доведат до сърдечни усложнения.
• Усложнения, свързани с обездвижване: пациенти, които дълго време остават обездвижени, са застрашени от рани от залежаване, пневмония или тромбоемболии.
• Психични последствия: след преминаване на делириум, човек може да изпитва тревожност, депресивни състояния или страх от повторна поява на симптомите.
• Повишена смъртност: при тежки случаи, особено ако делириумът е симптом на сериозно заболяване като сепсис или органна недостатъчност, рискът от летален изход значително нараства.
  

Навременната диагностика и лечение са ключови не само за овладяване на симптомите, но и за предотвратяване на тези усложнения.

Как се диагностицира делириум?

Диагностицирането на делириум може да се окаже предизвикателство, защото симптомите му често се припокриват с други състояния – като деменция, депресия или психотични разстройства. Затова лекарите комбинират различни методи, за да поставят точна диагноза и да открият причината за състоянието.

Основните методи за диагностика включват:

• Снемане на анамнеза: лекарят разговаря с пациента и неговите близки, за да разбере кога са започнали симптомите, как се развиват и дали има предхождащи заболявания или прием на лекарства.
• Физически преглед: търсят се признаци на инфекции, болка, обезводняване или други състояния, които могат да отключат делириум.
• Неврологични изследвания: проверяват се говорът, паметта, ориентацията, рефлексите и други функции на нервната система.
• Лабораторни изследвания: кръвни изследвания и тестове на урината се назначават за определяне наличието на инфекции, електролитни нарушения, проблеми с черния дроб или бъбреците.
• Изследвания на сърцето и сърдечния ритъм: най-често се използват електрокардиограма (ЕКГ) или Холтер мониторинг за откриване на сърдечни нарушения и недостиг на кислород, тъй като те могат да допринесат за състоянието.
• Изследвания на мозъка: обикновено се назначава образна диагностика под формата на компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Може да се използва и електроенцефалограма (ЕЕГ) за изследване на електрическата активност на мозъка. Тези изследвания помагат да се изключат състояния и заболявания като инсулт, тумори или други структурни изменения.
  

Комбинирането на тези методи позволява на лекарите да различат делириума от други психични или неврологични заболявания и да предприемат навременно лечение.

Как се лекува делириум?

Лечението на делириум има две основни цели:

• Да се открие и отстрани основната причина
• Да се овладеят симптомите и да се подпомогне мозъчната функция
  

Терапията винаги започва с откриване на провокиращия фактор и паралелно прилагане на поддържащи грижи. В зависимост от конкретния случай се използват различни методи:

Поддържащи грижи

• Осигуряване на тиха и спокойна среда
• Корекция на дехидратация, хранителен дефицит и електролитни нарушения
• Подпомагане на съня чрез установяване на редовен ритъм
• Наличие на близки хора или персонал, които да ориентират пациента във времето и пространството
  

Медикаментозна терапия

• Лекарства за лечение на основната причина – антибиотици при инфекции, инфузии при електролитни нарушения, инсулин при хипогликемия и др.
• Симптоматични медикаменти при силна възбуда или халюцинации – например антипсихотици 
  

Важно е да се използват внимателно и само когато е необходимо, защото носят риск от странични ефекти, особено при възрастни пациенти

Психиатрично лечение

При наличие на съпътстващи психични заболявания като депресия, тревожност или шизофрения. 

Включва както медикаментозна, така и психотерапевтична подкрепа.

Допълнителни подходи

• Физиотерапия и рехабилитация за предотвратяване на обездвижване и усложнения от залежаване
• Подкрепа от мултидисциплинарен екип – лекари, психиатри, медицински сестри, психолози
• Работа със семейството, което има ключова роля в ориентацията и успокояването на пациента.
  

С навременно и правилно лечение делириумът е обратимо състояние. Колкото по-бързо се реагира, толкова по-малък е рискът от трайни последствия и усложнения.

Кога да посетим лекар?

Необходимо е незабавно да се потърси медицинска помощ при внезапна поява на обърканост, загуба на ориентация, халюцинации или рязка промяна в поведението – както при самия човек, така и при негов близък. Това важи особено, ако симптомите са се развили в рамките на часове или дни, тъй като делириумът често е сигнал за сериозно заболяване.

Консултация със специалист е препоръчителна и при по-постепенно настъпили промени, като необичайна сънливост, апатия, чести събуждания нощем или проблеми с паметта и концентрацията. В такива случаи ранната лекарска намеса може да предотврати усложнения и да ускори възстановяването.

Превенция

Най-добрият начин за намаляване на риска от делириум е свързан с превенция и навременно управление на рисковите фактори. 

Тъй като състоянието обикновено се развива на фона на друго заболяване или физиологичен стрес, усилията трябва да бъдат насочени към поддържане на добро общо здраве и ранно лечение на проблеми, които могат да го предизвикат.

Добри практики за превенция включват:

• Редовни профилактични прегледи и своевременно лечение на инфекции и хронични заболявания.
• Поддържане на адекватна хидратация и балансирано хранене.
• Контрол върху приема на лекарства – да се избягва ненужна полимедикация и да се следват стриктно лекарските предписания.
• Насърчаване на физическата активност и избягване на продължително обездвижване.
• Грижа за качеството на съня и поддържане на правилен цикъл ден–нощ.
• Подпомагане на зрението и слуха – използване на очила или слухови апарати при нужда.
  

Фокусът върху здравословния начин на живот, правилната медицинска грижа и вниманието към уязвимите групи може значително да намали риска от развитие на делириум. Колкото по-рано бъдат разпознати рисковете и симптомите, толкова по-голяма е вероятността човек да се възстанови напълно и без трайни последици.

Източници:

Oliver M Todd, Elizabeth A Teale, Delirium: a guide for the general physician, Clinical Medicine, Volume 16, Issue 6, Supplement, 2016, Pages s98-s103, ISSN 1470-2118, https://doi.org/10.7861/clinmedicine.16-6-s98.
(https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1470211824023364)

Ramírez Echeverría MdL, Schoo C, Paul M. Delirium. [Updated 2022 Nov 19]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK470399/