Съдържание:

1. Какво представлява заболяването?
2. Какви са характерните симптоми при червен вятър?
3. Какво води до поява на червен вятър?
4. Рискови фактори
5. До какви усложнения води заболяването?
6. Как се диагностицира?
7. Лечение при червен вятър
8. Кога да посетим лекар?
9. Превенция
   

Какво представлява заболяването?

Еризипел, наричан още червен вятър е бактериална инфекция, която засяга горните слоеве на кожата и близките лимфни съдове. Обикновено се проявява със зачервен, подут и болезнен участък по кожата, често с добре очертана граница. Инфекцията може да се развие бързо и най-често се среща по краката и лицето.

Състоянието най-често се причинява от Streptococcus pyogenes (стрептокок от група А), същата бактерия, отговорна за стрептокок в гърлото. Еризипелът се среща по-често при възрастни хора, малки деца и хора с отслабена имунна система.

Заболяването изглежда притеснително, но при правилно лечение повечето случаи отшумяват без сериозни усложнения. Ако обаче не се лекува, то може да доведе до по-сериозни проблеми като образуване на абсцеси или разпространение на инфекцията към по-дълбоки тъкани.

Какви са характерните симптоми при червен вятър?

Симптомите на червен вятър обикновено се появяват внезапно и могат да прогресират бързо в рамките на няколко часа. 

Инфекцията често започва с повишена температура и общо неразположение, последвани от забележими промени по кожата. Засегнатата област става червена, пареща, подута и болезнена при допир.

Общите симптоми включват:

• Яркочервен, подут участък по кожата с ясно очертани граници
• Болка, чувствителност и усещане за парене в засегнатия участък
• Висока температура и втрисане
• Умора или обща отпадналост
• Подути лимфни възли в близост до мястото на инфекцията
• Мехури или лющене на кожата (в някои случаи)
• Бързо разпространяващ се обрив
• Гадене и повръщане
• Учестен сърдечен ритъм 
  

Еризипелът най-често засяга краката, лицето или ръцете, но може да се появи по всяка част на тялото. Инкубационният период обикновено варира между 1 до 3 дни. В някои случаи може да отнеме малко повече време – до няколко дни, особено ако инфекцията започва бавно или имунната система забавя появата на симптомите. 

Какво води до поява на червен вятър?

Заболяването се причинява от бактериална инфекция, която засяга горните слоеве на кожата и близките лимфни съдове. Най-честият причинител е Streptococcus pyogenes – стрептококи от група А. 

В миналото еризипелът най-често се е появявал по лицето, а стрептококите от група А са били основният причинител на тези инфекции. Днес обаче заболяването е много по-често срещано по краката, като все повече случаи се причиняват от стрептококи, които не принадлежат на група А.

Тези бактерии обикновено живеят по кожата или в гърлото и невинаги причиняват усложнения. Когато обаче попаднат в организма чрез малка рана, драскотина, ухапване от насекомо или друго нараняване на кожата, те могат да доведат до инфекция.

Веднъж попаднали вътре, бактериите се размножават и разпространяват в горните слоеве на кожата и близките лимфни съдове. Това води до възпаление, подуване и зачервяване. Инфекцията засяга главно външната част на кожата и повърхностната лимфна система, поради което засегнатият участък изглежда леко повдигнат и с ясно изразени очертания.

Червеният вятър обикновено не е заразен, особено ако по кожата няма наранявания. Въпреки това хората с отслабена имунна система или с открити рани е добре да внимават около хора, които има активна инфекция. Добрата хигиена и бързото третиране на кожните наранявания могат да помогнат за предотвратяване на разпространението.

Рискови фактори

Рисковите фактори, които могат да повишат вероятността от развитие на червен вятър са:

• Наранявания по кожата: малки порязвания, драскотини, ухапвания от насекоми или хирургически рани позволяват на бактериите да проникнат в тялото.
• Хронични кожни заболявания: проблеми като екзема, псориазис или гъбички по краката създават пукнатини и увреждания на кожата, което улеснява развитието на инфекция.
• Лимфедем: постоянното натрупване и задържане на течности в тъканите отслабва защитата на кожата и увеличава риска от инфекция.
• Лошо кръвообращение: състояния като хронична венозна недостатъчност могат да затруднят борбата на организма с инфекциите в долната част на краката.
• Отслабена имунна система: в случаите на заболявания като ХИВ, както и при лечение на рак или при прием на лекарства, са все състояния при които имунната система е потисната, с което се понижава и способността на организма да се бори с бактериите.
• Диабет: високите нива на кръвната захар могат да увредят кръвоносните съдове и нервите, като влошат заздравяването на кожата и имунния отговор.
• Затлъстяване: наднорменото тегло може да доведе до появата на кожни гънки, повишено изпотяване и трудности при поддържането на правилна хигиена на кожата, което повишава риска от образуване на рани.
• Предишни епизоди на еризипел: веднъж преболедувал еризипел, човек е по-склонен да се разболее отново, особено ако все още са налице рискови фактори.
• Възраст: с напредването на възрастта кожата става по-тънка и по-крехка, а имунната система може да отслабне, което прави инфекциите по-вероятни.
  

Разпознаването и овладяването на тези рискови фактори може да помогне за намаляване на вероятността от развитие на заболяването.

До какви усложнения води заболяването?

При своевременно лечение еризипелът обикновено отшумява без сериозни проблеми. Ако обаче инфекцията е тежка, не се лекува или се случи при хора с отслабена имунна система, могат да се развият усложнения. Някои от тях могат да бъдат сериозни и да изискват по-интензивни медицински грижи.

Възможните усложнения включват:

• Образуване на абсцес: инфекцията може да доведе до натрупване на гной под кожата. Това води до образуването на болезнени, подути бучки, които може да се наложи да бъдат отстранени по хирургичен път.
• Сепсис: в редки случаи бактериите могат да се разпространят в кръвния поток, причинявайки животозастрашаваща инфекция на цялото тяло.
• Разпространение в по-дълбоките тъкани (целулит): ако инфекцията премине отвъд горните слоеве на кожата, тя може да доведе до целулит – по-дълбока и потенциално по-опасна кожна инфекция.
• Хронично подуване (лимфедем): увреждането на лимфните съдове от повтарящи се инфекции може да причини дълготрайно подуване, особено на краката.
• Некроза на кожата: в много тежки случаи инфекцията може да прекъсне кръвоснабдяването на кожата, което води до загиване на тъканта и налага хирургично отстраняване.
• Повтарящи се инфекции: след еднократно преболедуване от еризипел кожата и лимфната система могат да останат уязвими, което прави бъдещите инфекции по-вероятни.
  

Ранното диагностициране, подходящото лечение и правилната грижа за кожата са важни за намаляване на риска от тези усложнения.

Как се диагностицира?

Червеният вятър обикновено се диагностицира въз основа на симптомите на пациента и внимателния физически преглед. Лекарите често могат да разпознаят инфекцията по типичния ѝ външен вид – яркочервена, подута област с добре очертани  граници.

Най-често срещаните методи за диагностициране на еризипела включват:

• Снемане на анамнеза: лекарят започва прегледа с подробен разпит относно симптомите, медицинската му история, както и наличието на хронични заболявания, които биха могли да увеличат риска от инфекция.
• Физически преглед: засегнатият участък от кожата се проверява за зачервяване, парене, подуване и ясни очертания- всички характерни признаци на заболяването.
• Кръвни изследвания: може да се назначат и кръвни изследвания, за да се провери за признаци на инфекция, като например повишен брой бели кръвни клетки (левкоцити) или маркери за възпаление.
• Раневи секрет: ако има отворена рана или мехур, може да се вземе проба, за да се идентифицират конкретните бактерии, причиняващи инфекцията.
• Образни изследвания: в редки случаи може да се използва ултразвук или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), за да се види дали инфекцията се е разпространила по-дълбоко в тъканите.
  

В повечето случаи диагностицирането на заболяването не представлява сложност за опитните специалисти. 

Лечение при червен вятър

Червеният вятър е лечима инфекция, а ранното третиране е важно, за да се избегнат усложнения. Основната цел на лечението е да се унищожат бактериите, да се овладеят симптомите и да се предотврати разпространението на инфекцията.

Най-често срещаните методи за лечение включват:

• Антибиотици: те са основното средство за лечение на червен вятър. Обикновено се приемат перорално или, в по-тежки случаи интравенозно. Пеницилинът е най-често използваният антибиотик. Ако човек е алергичен към пеницилин, могат да му бъдат предписани други антибиотици като еритромицин или клиндамицин. Лечението обикновено продължава около 10-14 дни.
• Болкоуспокояващи: лекарства без рецепта като парацетамол (ацетаминофен) или ибупрофен се използват за понижаване на температурата, облекчаване на болката и намаляване на отока.
• Допълнителни грижи: ако инфекцията засегне крайник (например ръка или крак), лекарите често препоръчват той да се държи на високо. Това помага за намаляване на отока и ускорява възстановяването.
• Грижи за кожата: по време на възстановяването е важно да поддържате засегнатата област чиста и да наблюдавате промените в нея. В някои случаи овлажняването на околните участъци може да помогне за предпазване от по-нататъшно увреждане.
• Хоспитализация: в тежки случаи, особено когато инфекцията е широко разпространена или ако пациентът има други здравословни проблеми, може да се наложи хоспитализация за интравенозно вливане на антибиотици и внимателно наблюдение.
  

При правилно лечение повечето хора се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици. Въпреки това е важно да се направи проследяване от лекар, за да се гарантира, че инфекцията е напълно отстранена.

Кога да посетим лекар?

Препоръчително е да се обърнете към лекар, ако забележите внезапно зачервяване, подуване, затопляне и болка в кожата, особено ако се разпространява бързо или е придружено от висока температура и втрисане. 

Ранната медицинска намеса е важна, за да се предотврати по-сериозно развитие на инфекцията. 

Превенция

Въпреки че еризипелът не винаги може да бъде напълно предотвратен, някои добри практики могат значително да намалят риска от заразяване с бактериите. 

Добрите практики включват:

• Поддържане на кожата чиста и хидратирана, с цел предотвратяване появата на пукнатини и сухота.
• Своевременно лекуване на рани. Почистете порязванията, одраскванията, ухапванията от насекоми или хирургическите рани и ги покрийте добре, за да предотвратите инфекция.
• Управляване на хроничните заболявания. Състояния като диабет, гъбични инфекции или проблеми с кръвообращението трябва да се контролират добре, за да се намали рискът.
• Избягване на кожни инфекции чрез незабавно лечение за всякакви кожни инфекции или възпаления.
  

Червеният вятър е сериозна кожна инфекция, но при своевременно лечение обикновено се овладява добре и не води до усложнения. Ако забележите признаци като внезапно зачервяване, подуване или повишена температура, е важно да се консултирате със специалист възможно най-скоро.

Източници:

Michael Y, Shaukat NM. Erysipelas. [Updated 2023 Aug 7]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK532247/

Bonnetblanc JM, Bédane C. Erysipelas: recognition and management. Am J Clin Dermatol. 2003;4(3):157-63. doi: 10.2165/00128071-200304030-00002. PMID: 12627991.