Съдържание:

1. Какво е целулит?
2. Видове целулит
3. Как да определим вида целулит?
4. Какви са характерните прояви на целулит?
5. Защо се появява целулит?
6. Рискови фактори
7. Може ли състоянието да доведе до усложнения?
8. Как се диагностицира?
9. Как се третира целулит?
10. Кога да посетим лекар?
11. Превенция
    

Какво е целулит?

Целулитът, известен в медицината като гиноидна липодистрофия, представлява промяна в структурата на подкожната мастна тъкан, която води до неравности и т.нар. „портокалова кожа“ по бедрата, седалището, корема и ръцете. Това състояние не е болест, а по-скоро е естетически проблем, който засяга много хора, особено жени. 

Целулитът се появява, когато мастните клетки увеличават обема си, а съединителната тъкан под кожата губи еластичност и става по-видима. Това води до характерния неравен релеф, който понякога може да бъде съпроводен с усещане за стегнатост или леко опъване на кожата. 

Въпреки че целулитът е по-често срещан при жените, мъжете също могат да имат целулит, но при тях това се случва значително по-рядко заради различната структура на подкожната тъкан и хормоналните особености.

Видове целулит

Целулитът може да се класифицира според различни критерии, като вид, локализация и степен на тежест. Познаването на видовете целулит помага за по-добро разбиране на причините за неговата поява и избора на подходящи методи за превенция или третиране.

Според характеристиките и протичането си, целулитът се разделя на:

• Воден целулит – познат още като мек целулит, е най-често срещаният вид при по-младите жени.  Кожата е мека, изглежда леко подпухнала, а целулитът може да бъде лесно захванат с ръка. Този вид целулит се свързва с нарушение на микроциркулацията и задържане на течности. Ако се вземат навременни мерки, този тип целулит може лесно да бъде третиран.
  
• Фиброзен целулит – наричан още твърд целулит, е по-често срещан при жени на възраст над 30 години. Кожата е по-плътна и неравностите са по-видими както в покой, така и при натиск. Този тип целулит се дължи на фиброзни промени в съединителната тъкан и засиленото натрупване на мазнини.
  

Съществуват и други по-специфични форми на целулит, като склерозен, адипозен, локален, компактен и др., които обаче често се отнасят към основните категории, според начина на протичане и структурата на кожата.

Освен това, целулитът може да се класифицира и по степен на видимост, от лека форма с почти незабележими неравности, до тежка форма, при която кожата има дълбоки гънки и „портокалов релеф“. 

Разбирането на тези различия е важно, тъй като подходът към превенция и третиране зависи именно от типа и стадия на целулита.

Как да определим вида целулит?

Определянето на вида целулит е важна стъпка за избор на подходящи методи за третиране и превенция. Най-често това става чрез визуална оценка на кожата и тактилно усещане. 

Можете да проверите вида целулит сами у дома в няколко прости стъпки: 

• Изберете участък от тялото, който искате да проверите – например бедра, седалище, корем или ръце.
• Стиснете участъка с ръце между палеца и останалите пръсти.
• Наблюдавайте как се усеща и как изглежда кожата:
  
  • Ако усетите, че кожата е мека, леко набраздена и лесно податлива на натиск, значи най-вероятно се касае за воден целулит.
  • Ако под пръстите кожата е по-плътна, стегната и с ясно изразени бучки, става въпрос за фиброзен целулит.
    
• Сравнете различни зони на тялото, защото в отделни области целулитът може да има различна структура.
  

Този лесен метод ще ви помогне да получите първоначална представа за състоянието си и да изберете подходящите мерки за третиране и превенция.

Какви са характерните прояви на целулит?

Целулитът се проявява по различен начин в зависимост от вида си, а разпознаването на симптомите помага за избор на подходящи мерки за третиране. Всеки вид има свои характерни особености, които лесно могат да се забележат както визуално, така и на допир.

При воден (мек) целулит, кожата изглежда:

• Леко набраздена
• С мек релеф
• Студена и влажна на допир
• Понякога се усеща леко подуване или преминаване на течности в тъканите
  

При фиброзен (твърд) целулит, кожата е:

• По-плътна и стегната
• С ясно изразени бучки и неравности
• Твърда при натиск
• Понякога болезнена при движение или допир
  

В различните зони на тялото целулитът може да комбинира характеристики на повече от един вид. 

Разпознаването на проявите е първата стъпка към правилния подход за третиране и превенция, затова ако изпитвате затруднение с определянето на точния вид, то най-добре е да потърсите консултация със специалист. 

Защо се появява целулит?

Целулитът представлява промяна в структурата на подкожната тъкан, при която мастните клетки се разполагат неравномерно и съединителната тъкан около тях се удебелява. Това води до характерния “портокалов вид” на кожата. Възниква предимно в зони, където подкожната мазнина е по-изразена, като ръце, бедра, седалище и корем.

Целулитът се формира в резултат на взаимодействие между мастни клетки, кръвоносни съдове и съединителна тъкан. Когато мастните клетки се увеличават по обем или течности се задържат в тъканите, те оказват натиск върху съединителната тъкан, което води до неравности и бучки.

Преките причинители на целулит могат да включват:

• Промени в хормоналния баланс, особено при жените 
• Натрупване на мазнини в подкожната тъкан
• Нарушения във функционирането на микроциркулацията, водещи до задържане на течности
• Генетична предразположеност към структура на съединителната тъкан, която лесно се деформира
  

Целулитът е резултат от комбинация на тези процеси, като всеки от тях допринася за видимите изменения по кожата. Разбирането на преките причинители е ключово за правилния подход към лечение и превенция.

Рискови фактори

Има редица фактори, които увеличават вероятността от формирането на целулит. Те не водят директно до неговата поява, но създават условия, при които мастните натрупвания и нарушенията в съединителната тъкан се проявяват по-лесно.

Сред основните рискови фактори са:

• Пол и хормони: жените са по-предразположени заради естрогена, който влияе върху мастната тъкан и съединителната тъкан.
• Възраст: с напредване на възрастта кожата губи еластичност, а съединителната тъкан става по-малко устойчива.
• Наследственост: генетичната предразположеност определя структурата на мастните клетки и съединителната тъкан.
• Начин на живот: липсата на физическа активност, продължителноти седене или стоене прави микроциркулацията по-слаба.
• Хранителни навици: прекомерният прием на сол, захар и наситени мазнини може да увеличи мастните натрупвания и задържането на течности.
• Стрес: продължителният стрес влияе върху хормоналния баланс и кръвообращението, което може да засили появата на целулит.
  

Определянето на тези фактори помага не само за превенция, но и за ефективен подход при третиране на вече наличен целулит.

Може ли състоянието да доведе до усложнения?

Целулитът сам по себе си не е заболяване и рядко представлява сериозна заплаха за здравето. Основно той засяга естетическия вид на кожата и може да влияе върху самочувствието и увереността на човек.

Въпреки това при по-тежки форми или при наличие на съпътстващи проблеми могат да се наблюдават някои усложнения:

• Слабост и отпускане на кожата – при дълготрайно наличие на целулит кожата може да изглежда по-отпусната и с по-малка еластичност.
• Задържане на течности – при воден целулит често се наблюдава подуване и усещане за тежест в засегнатите зони.
• Нарушена микроциркулация – хроничните промени в съединителната тъкан могат да затруднят кръвоснабдяването и лимфния дренаж на кожата.
  

В повечето случаи целулитът е по-скоро козметичен проблем, но навременните грижи и упражнения могат да предотвратят усложненията и да подобрят външния вид на кожата.

Как се диагностицира?

Диагностицирането на целулит обикновено не изисква специализирани диагностични методи, тъй като състоянието е лесно разпознаваемо чрез визуална оценка и тактилно усещане. 

Въпреки това, ако целулитът е свързан с други кожни проблеми или нарушена циркулация, лекарят може да препоръча допълнителни изследвания за установяване на възможни свързани заболявания. Това може да включва:

• Ултразвуково изследване: за оценка на дълбочината и обхвата на подкожните мастни натрупвания.
• Клинични тестове за хормонални нарушения: ако се подозира, че целулитът е свързан с хормонален дисбаланс, особено при жени.
  

Основната цел на “диагностицирането” е да се определи тежестта на състоянието и да се избере подходящо лечение. 

Как се третира целулит?

Третирането на целулит може да бъде различно в зависимост от неговия вид и степен на изразеност. Въпреки че целулитът не е медицински проблем, който изисква задължително лечение, много хора се стремят да намалят видимостта му поради естетически причини. 

Съществуват множество методи, които могат да помогнат за подобряване на състоянието на кожата и намаляване на неравностите.

Класически методи за третиране на целулит:

• Масаж на тялото: редовният масаж подобрява кръвообращението и лимфната циркулация, което може да намали задържането на течности и да направи кожата по-гладка. Масажът може да се комбинира с антицелулитни кремове за по-добър ефект.
• Специализирани кремове и гелове: продуктите с кофеин, ретинол и алгинати стимулират микроциркулацията и намаляват видимостта на целулита.
• Диета и физическа активност: редовните упражнения, особено кардио и тренировки с тежести, могат да намалят мастните натрупвания и да подобрят тонуса на кожата. Здравословната диета, бедна на наситени мазнини и богата на фибри, също помага за контрола върху целулита.
  

Съвременни методи за третиране на целулит:

• Лазерна терапия: стимулира съединителната тъкан и увеличава производството на колаген, което прави кожата по-еластична и изглажда неравностите.
• Радиочестотна терапия: използва топлина, за да активира колагеновото производство и да подобри структурата на съединителната тъкан.
• Вакуумна терапия: комбинира използването на вендузи с масажни движения разгражда мастните клетки и стимулира кръвообращението.
• Кавитация: ултразвуков метод, който разрушавa мастните клетки чрез ултразвукови вълни, които не увреждат организма. 
• Антицелулитен лимфен дренаж (пресотерапия): подобрява лимфната циркулация и намалява оттоците, като допринася за по-гладка кожа.
• Целутрон: апаратна процедура, комбинираща масаж, електростимулация и вакуум, която подпомага разграждането на мастни натрупвания и подобрява микроциркулацията.
• Мезотерапия и плазмолиполиза: инжектиране на разтвори с активни вещества или плазма за подобряване на структурата на кожата и разграждане на мастни клетки.
• Липолиза: директно разрушаване на мастните клетки чрез инжекционни методи или специализирани апарати.
  

Съчетавайки тези методи с редовна физическа активност, балансирана диета и подходящи козметични грижи, видимостта на целулита може значително да се намали, а кожата да стане по-гладка и еластична. Важно е да се подходи индивидуално, тъй като всеки метод дава различни резултати в зависимост от типа целулит и особеностите на организма.

Кога да посетим лекар?

Целулитът обикновено не изисква медицинска намеса, освен ако не е свързан с други здравословни проблеми. Ако обаче забележите, че целулитът е съпроводен с болка, зачервяване, подуване, или промени в кожата, които не се подобряват с домашно лечение, може да е полезно да се консултирате с лекар. 

Също така, ако се подозира, че има хормонален дисбаланс или други медицински състояния, които влияят на целулита, като възпаление или нарушена циркулация, лекарят може да предложи подходящи тестове и лечения.

Превенция

Въпреки че не може  напълно да се предотврати появата на целулит, следването на някои основни практики може да намали риска от развитие и да подобри състоянието на кожата. 

Превантивните мерки са не само полезни за намаляване на целулита, но също така допринасят за общото здраве и красота.

Добрите практики за превенция на целулит включват:

• Редовна физическа активност: кардио тренировки и упражнения за укрепване на мускулите подпомагат циркулацията и намаляват мастните натрупвания.
• Поддържане на здравословно тегло: контролираното тегло намалява натрупването на мазнини в проблемни зони, което предотвратява появата на целулит.
• Здравословна диета: консумирайте храни, богати на антиоксиданти, витамини и минерали, които подобряват здравето на кожата. Ограничете приема на сол и захар, които могат да водят до задържане на течности.
• Пийте много вода: хидратацията е ключова за поддържане на еластичността на кожата и за избягване на задържане на токсини.
• Масаж и ексфолиране: редовният масаж и ексфолиране стимулират кръвообращението и помагат за премахване на мъртвите клетки.
• Носене на удобни дрехи: тясното облекло може да ограничи циркулацията и да повлияе на появата на целулит, затова е важно да се избягват прекалено тесни дрехи и обувки.
• Избягване на тютюнопушенето: пушенето уврежда колагена и кожата, което ускорява появата на целулит.
• Управление на стреса: стресът може да доведе до хормонални дисбаланси, които да увеличат риска от целулит, така че редовната релаксация и йога могат да бъдат полезни.
  

Превенцията на целулит е процес, който изисква внимание към здравето на кожата и цялостния начин на живот. Прилагането на тези добри практики може не само да намали появата му, но и да поддържа кожата здрава и еластична за дълго време.

Източници:

Gabriel A, Chan V, Caldarella M, Wayne T, O’Rorke E. Cellulite: Current Understanding and Treatment. Aesthet Surg J Open Forum. 2023 Jun 21;5:ojad050. doi: 10.1093/asjof/ojad050. PMID: 37424836; PMCID: PMC10324940.

Khalil S, Galadari HI. Cellulite: An Update on Pathogenesis and Management. Dermatol Clin. 2024 Jan;42(1):129-137. doi: 10.1016/j.det.2023.06.008. Epub 2023 Jul 26. PMID: 37977679.

Featured image by Freepik.com.