Съдържание:

1. Какво представлява Болестта на Мениер?
2. Какви са типичните за Болест на Мениер симптоми?
3. Какви са причините за поява на Болест на Мениер?
4. Рискови фактори
5. До какви усложнения може да доведе Болестта на Мениер?
6. Как се поставя диагноза Болест на Мениер?
7. Има ли лечение за Болест на Мениер?
8. Кога да посетим лекар?
9. Профилактика
10. Превенция
    

Какво представлява Болестта на Мениер?

Болестта на Мениер е рядко заболяване, което засяга вътрешното ухо. Характерни за него са пристъпите на световъртеж, както и поява на шум в ушите. Това е така тъй като вътрешното ухо отговаря не само за слуха, но и за баланса. 

В голяма част от случаите, заболяването засяга само едното ухо. Счита се, че болестта на Мениер е първично заболяване, а не следствие от друго медицинско състояние или болест. 

Какви са типичните за Болест на Мениер симптоми?

Четирите основни симптома на болестта на Мениер са:

• Световъртеж: вероятно най-характерният признак за болестта. Обикновено започва и спира внезапно, като може да продължи от 20 минути до 12 часа, но не повече от 24 часа. Сериозният световъртеж може да предизвика и гадене или повръщане.
• Загуба на слуха: е друг често срещан симптом при болестта на Мениер. Първоначално може да се появява и да изчезва, но с течение на времето често се влошава и става постояна. 
• Шум в ушите: е друг характерен признак за заболяването. Може да се появи под формата на звънене, бръмчене или друг шум в засегнатото ухо. 
• Усещане за пълнота в ухото: хората с болестта на Мениер често усещат натиск или зааглъхване в засегнатото ухо. 
  

Симптомите се проявяват обикновено по време на пристъпи. Когато той настъпи болният може да загуби равновесие до степен, в която не може да се движи или да седи. Появява се студена пот, а пулсът се забавя. 

След пристъпа симптомите се подобряват и може да изчезнат за известно време. С течение на времето броят на пристъпите може и да намалее.

Какви са причините за поява на Болест на Мениер?

Смята се, че болестта на Мениер се причинява от комбинация от фактори. Една от основните теории се фокусира върху баланса на течностите във вътрешното ухо. 

Нормално във вътрешното ухо има два вида течности – перилимфа и ендолимфа. И двете играят решаваща роля за слуха и равновесието. Поддържането на правилен баланс между тези две течности е решаващо за правилното функциониране на сетивата на човека. 

При болестта на Мениер се наблюдава свръхпроизводство или нарушено усвояване на ендолимфата. Това от своя страна води до нейното натрупване в различни отделения на вътрешното ухо. В следствие на това се повишава налягането в ухото, което може да причини изкривявания на някои от деликатните му структури отговорни за равновесието и възприемането на звука. 

Точната причина за натрупването на ендолимфа не са напълно ясни. Възможно е и други фактори да играят роля в развитието на болестта на Мениер. 

Рискови фактори

Някои от факторите, които се свързват с повишен риск от поява на болестта са:

• Възраст: болестта на Мениер най-често засяга хора на възраст между 20 и 60 години. 
• Пол: според някои проучвания заболяването засяга повече жените, отколкото мъжете, въпреки че разликата не е съществена.

• Генетика: съществуват подозрения, че болестта на Мениер може да бъде резултат от генетични вариации, които да причинят аномалии в обема или регулирането на ендолимфната течност. 
• Автоимунни заболявания: някои автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит или лупус, са свързани с повишен риск от поява на болестта на Мениер.
• Алергии: в някои изследвания алергичните състояния, особено алергиите към полени, сенната хрема или хранителните алергии, са свързани с повишен риск от поява на заболяването.
  

Важно е да се отбележи, че болестта на Мениер е сложно заболяване, чиито причини не са напълно ясни. Въпреки че са предполагани определени рискови фактори, никой от тях не е окончателно доказан. 

До какви усложнения може да доведе Болестта на Мениер?

Основните усложнения, до които болестта може да доведе са: 

• Трайна загуба на слуха 
• Травми и наранявания от падания в следстиве на световъртеж и замайване
• Развитие на състояния като тревожност и депресия
• Социална изолация 
• Нарушено общо благосъстояние
  

Как се поставя диагноза Болест на Мениер?

Болестта на Мениер показва сходни симптоми с други заболявания. Затова е важно диагностицирането да бъде направено от опитен специалист. 

Най-често прегледът включва основните методи при диагностицирането, а именно снемане на анамнеза и обстоен физически преглед. Чрез тях лекарят може да се запознае подробно със симптомите на пациента, както и да огледа общото му физическо състояние. 

Освен тези методи, лекарят следва да назначи и допълнителн изследвания, с които да потвърди диагнозата. Те включват: 

• Аудиометрия: представлява изследване на слуха, което има за цел да провери колко добре пациентът чува звуци в различна височина и сила на звука. С негова помощ лекарят установява дали пациента има загуба на слуха.
• Вестибуларни изследвания: включват поредица от тестове като:
  

• Електронистагмография (ЕНГ)
• Видеонистагмография (VNG)
• Нистагмография
• Ротационен тест
• Постурография
  

• Други изследвания: в някои случаи лекарят може да назначи и други лабораторни или образни излседвания, с които да се изключат други медицински състояния или заболявания, които могат да причинят сходни симптоми с болестта на Мениер. 
  

Има ли лечение за Болест на Мениер?

Основната цел на лечението за болестта на Мениер е да овладее и облекчи симптомите. Ето и някои от най-често използваните подходи: 

• Прием на медикаменти против световъртеж: тъй като основният симптом при болест на Мениер е световъртежът, най-вероятно е лекуващият лекар да предпише лекарства, които да се преборят с проявите на световъртеж, гадене или повръщане. 
• Прием на диуретици: други често предписвани лекарства са диуретиците. Те спомагат за намаляването на течностите в организма, като могат да спомогнат и за редуцирането на течността натрупана във вътрешното ухо. 
• Промяна в диетата: някои хранителни навици като ядене на прекалено солени храни или прекомерна консумация на алкохол или напитки с кофеин могат да допринесат за задържането на течности в организма. 
• Инжектирането на медикаменти: като антибиотици или кортикостероиди в средното ухо помага за овладяване на световъртежа. Въпреки това трябва да се внимава с този метод, тъй като той значително повишава риска от загуба на слуха поради възможността за увреждане на микроскопичните власинки във вътрешното ухо, които ни помагат да чуваме. 
• Използване на слухов апарат: ако пациентът е загубил слуха си, лекарят може да го насочи към използването на слухов апарат. 
• Оперативно лечение: ако нито един от другите методи за лечение не бъде успешен, може да се прибегне до хирургично лечение. То най-често има за цел да облекчи напрежението в ухото като стимулира оттичането на течности във вътрешността му.  
  

Кога да посетим лекар?

Ако често изпитвате главозамайване или наблюдавате появата на шум в някое от ушите си, то е препоръчително да се консултирате с отоларинголог (специалист по уши, нос и гърло). 

Профилактика

На пациентите се препоръчва да преминават през редовни профилактични прегледи поне веднъж годишно. 

По този начин те могат да следят здравето на ушите си и да предотвратят сериозни усложнения, до които може да доведе не само болестта на Мениер, но и други заболявания. 

Превенция

За съжаление няма сигурен начин за превенция. Това е така, тъй като точните причини за натрупване на ендолимфа във вътрешното ухо все още не са напълно ясни. 

Въпреки това съществуват добри практики, които могат да спомогнат за редуцирането на неприятните симптоми. Ето някои съвети:

• Поддържайте тялото си хидратирано, като приемате средно от шест до осем чаши вода на ден. Това може да спомогне за балансирането на течностите в организма и да намали задържането им. 
• Избягвайте неща, които могат да обострят симптомите, като например твърде много стрес, определени храни, тютюнопушене, консумация на алкохол, кофеин, и други. 
• Практикуване на вестибуларна физиотерапия и рехабилитация. Определени упражнения могат да помогнат за подобряването на равновесието и овладяване на световъртежите. 
• Пазете ушите си от силен шум или потенциални травми, които биха могли допълнително да увредят слуха ви. 
  

Болестта на Мениер не е животозастрашаваща, но ако не бъде третирана навреме тя може да окаже сериозно негативно влияние върху качеството на живот на засегнатия. Ето защо е необходимо да провеждате редовни профилактични прегледи, тъй като те могат да помогнат за ранното откриване на това и други заболявания свързани с ушите ви.

Източници:

Millennie, Helena & Munir, Badrul & Afif, Zamroni & Damayanti, Ria & Nandar, Shahdevi. (2021). MENIERE’S DISEASE. JPHV (Journal of Pain, Vertigo and Headache). 2. 18-21. 10.21776/ub.jphv.2021.002.01.5.

T.D. Fife, J.V. Ippolito, in Encyclopedia of the Neurological Sciences (Second Edition), 2014