Съдържание: 

1. Какво е аутизъм?
2. Какви са характерните за аутизъм симптоми?
3. Какви са причините за поява на аутизъм?
4. Рискови фактори
5. Усложнения при аутизъм
6. Как се поставя диагноза аутизъм?
7. Има ли лечение за аутизъм?
8. Кога да посетим лекар?
9. Превенция
   

Какво е аутизъм?

Аутизмът представлява невроразвитийно разстройство, което се характеризира с постоянни предизвикателства в социалното общуване, ограничени интереси и повтарящо се поведение. 

В днешно време аутизмът се счита за форма на разстройствата от аутистичния спектър. Според Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5), двата термина често се използват като синоними. На практика, терминът “спектър” се използва с цел обхващането на по-широка група състояния, с цел разграничаване степента на увреждане, както и видът и тежестта на техните симптоми. Ето защо, може да се каже, че аутизмът е проява на разстройство от аутистичния спектър. 

Въпреки че аутизмът може да бъде диагностициран на всяка възраст, той се описва като разстройство на развитието, тъй като симптомите обикновено се появяват през първите две години от живота на детето. 

Аутизмът се счита за разстройство, което продължава през целия живот на засегнатия. Въпреки това то се проявява индивидуално при всеки, засягайки функционирането му по различен начин. 

Какви са характерните за аутизъм симптоми?

Симптомите на аутизъм се проявяват с различен интензитет при всяко дете. Някои деца са силно засегнати, докато други имат леки прояви. Аутизмът се асоциира с проблеми свързани със социалните умения, комуникацията и поведението на засегнатия. 

Признаци на аутизъм свързани със социалните умения: 

Децата или възрастните страдащи от аутизъм могат да имат проблеми свързани със социалното им взаимодействие с другите като например: 

• Съпротивление при опит за допир или физическа близост като гушкане или държане
• Липса на интерес към социализиране с други и създаване на приятелства
• Неуместно поведение в социални ситуации
• Липса на емоционални реакции, както и трудности при възприемането на емоциите на другите
• Трудности в установяването и поддържането на зрителен контакт
  

Признаци на аутизъм свързани с комуникативните умения: 

Тези симптоми са свързани с проблеми с езика, речта, разбирането и способността за слушане като:

• Забавено езиково развитие 
• Неразбираема реч от околните
• Разговаряне на прекалено висок или необичаен тон
• Неспособност за компенсиране на вербалната реч чрез мимики или жестове
• Повтаряне на своеобразни изрази, както и изговаряне на мислите на глас 
• Неспособност за разбиране на прости думи и изречения
• Разговаряне сам със себе си
  

Признаци на аутизъм свързани с поведението:

• Извършване на повтарящи се дейности или движения като пляскане с ръце, поклащане, въртене на пръсти, подскачане, и др. 
• Силна привързаност към рутината и съпротива при налагане на промени
• Интензивно съсредоточаване или обсебване върху и от конкретни обекти
• Спонтани гневни изблици
• Извършване на самонараняващи действия като дърпане на косата, щипане на кожата, удряне на главата, и др. 
  

Какви са причините за поява на аутизъм?

Няма единна доказана причина, която да обосновава развитието на аутизъм. Предвид това колко комплексно е разстройството и фактът, че симптомите и тежестта им варират значително, е възможно редица фактори да допринасят за появата му.  

Човешкият мозък е изключително чувствителен и уязвим орган, особено по време на бременност или в ранна детска възраст. Според множество проучвания аутизмът е плод на сложно взаимодействие между генетични и неврологични фактори, както и фактори на околната среда. 

Рискови фактори

Рисковите фактори, за които се смята, че могат да увеличат шансовете за развитие на аутизъм включват:

• Пол: момченцата са с около четири пъти по-висок риск от развитие на аутизъм, отколкото момичетата
• Семейна история: семейства, в които има дете диагностицирано с разстройство от аутистичния спектър са изложени на почти тройно по-висок риск от това бъдещите им деца също да развият аутизъм. 
• Напреднала възраст на родителите: жените, а дори и мъжете, които се опитват да имат дете в по-напреднала възраст, над 35 години, са изложени на по-висок риск при зачеване на дете, което може да развие аутизъм. 
• Преждевременно раждане: както и раждане на дете с намалено тегло са свързани с повишен риск от поява на аутизъм. 
• Пренатални фактори: като прием на определени лекарства, развитие на инфекции, или усложнения по време на бременност са свързани с по-висок риск от аутизъм. 
• Други заболявания: като синдром на чуплиавата Х хромозома, синдром на Рет, туберозна склероза, и други са свързани с повишен риск от развитие на аутизъм. 
• Химикали или токсини: излагането на специфични вещества по време на бременност се счита за потенциален рисков фактор за аутизъм. 
  

Усложнения при аутизъм

Страдащите от аутизъм могат да се сблъскат с различни усложнения, които да повлияят на множество аспекти от живота им. Разбира се тежестта и естеството на усложненията са строго индивидуални, тъй като могат да варират в широки граници. 

Някои от най-често срещаните усложнения свързани с аутизма са:

• Трудности при създаването и поддържането на взаимоотношения с околните
• Ограничена вербална комуникация и трудности при изразяване на нужди
• Сензорна чувствителност към определени стимули като светлини, шум, и др. 
• Развитие на съпътстващи психични състояния като депресия, тревожност, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), и др. 
• Поява на разстройства на съня като инсомния, трудности при заспиване, чести събуждания през нощта, и др. 
• Съпътстваща епилепсия или припадъци 
• Затруднения в координацията на движенията
• Проблеми със самообслужването и спазването на лична хигиена 
• Трудност при интегриране в училищна среда и необходимост от специфични образователни потребности
• Трудности при намиране на работа
  

Как се поставя диагноза аутизъм?

Не съществува единен тест за диагностициране на разстройството. Лекарите често прибягват до поредица от методи и изследвания, които да им помогнат при поставянето на точна диагноза. Въпреки това ранното диагностициране може да се окаже трудна задача, тъй като проявата на симптомите през първите две години от живота на детето e неспецифична. 

В България диагностицирането на аутизъм се извършва от екип от специалисти съставен предимно от невролог, психиатър и/или психолог за деца и юноши до 18 годишна възраст. Диагностичната оценка се извършва на база съвкупност от:

• Анализ на цялостното поведение и развитие на детето въз основа на въпросници, тестове за интелигентност, тестове за оценка на моторните функции, тестове за оценка на речта и комуникацията, и др. 
• Изследвания на слуха и зрението
• Генетични и неврологични тестове
• Разпит на родителите и възпитателите
  

Голяма част от децата с аутизъм проявяват симптоми на аутизъм между 12 и 18 месечна възраст. Въпреки това диагностицирането често е окончателно в предучилищна или училищна възраст, когато признаците са още по-ясни и лесни за интерпретиране.  

Диагностицирането преди три годишна възраст може да спомогне значително за благоприятното развитие на детето в бъдеще. 

Има ли лечение за аутизъм?

За момента няма установено лечение за аутизъм. Въпреки това може да се изготви интегриран план за лечение, който са помогне при справянето със специфичните предизвикателства, свързани с това разстройство. Методите включени в плана имат за цел да подобрят и цялостното качество на живот на засегнатите. 

Разбира се ефективността на лечението може да варира значително, тъй като както вече се спомена аутизмът е спектрално разстройство с различни проявления. Както при диагностиката, така и при лечението е намесен екип от специалист. Той може да включва: 

• Психиатър и/или психолог
• Невролог
• Педиатър
• Логопед
• Учители и педагогически съветници
• Поведенчески терапевти
• Диетолог
• Физиотерапевт
  

Най-често използваните методи за лечение са:

• Програми за ранна интервенция: насочени са предимно към деца до 3 годишна възраст, като имат за цел да помогнат за преодоляване на забавянето в развитието. При този тип програми специалистите работят с бебета и малки деца като им помагат да учат основни умения като пълзене, хранене, говорене, играене, и др. 
• Поведенчески терапии: тези терапии са фокусирани върху способността на засегнатите да комуникират ефективно чрез увеличаване на положителното поведение и намаляване на отрицателното такова. Една от най-често използваните поведенчески терапевтични подходи  е приложният поведенчески анализ (ППА). 
• Сензорни терапии: са подходящи за деца и възрастни, които проявяват висока чувствителност към различни сетивни стимули. Сензорните терапии имат за цел да помогнат на засегнатите да се адаптират по лесно към определени звуци, светлини, вкусове, миризми или текстури. 
• Логопедични терапии: провеждат се от специалисти логопеди, които работят с аутисти, за да подобрят комуникативните им умения, включително речта, езика и способността им за социално общуване. 
• Ергоптерапия: е особено подходяща за развитие на фината и груба моторика, подобрявайки умения като писане, вървене, и др.  
• Медикаментозно лечение: на страдащите от аутизъм могат да бъдат предписани лекарства, които да потиснат и намалят честотата на определени симптоми като хиперактивност, раздразнителност, самонараняващи симптоми, припадъци, и др. 
• Специален режим на хранене: препоръчва балансирано хранене с прием на витамини за подобряване на симптоми като запек, гастроинтестинален дистрес, непоносимост към определени храни, алергии, и др.  
  

Кога да посетим лекар?

Всяко дете расте със свое темпо, като обикновено голям процент от децата следват подобен път на развитие. Ако обаче детето ви изпитва трудности при достигането на ключови събития в общоприета възраст, то е възможно това да е знак за анормално развитие. 

Ако наблюдавате някои от горепосочените симптоми свързани със социланите, поведенчески или комуникативни умения на детето си е добре да се консултирате със специалист. На първо време е препоръчително да разговарят с педиатър, който да ви насочи насочи към детски психолог или невролог. 

Превенция

За съжаление няма мерки, които да гарантират пълната превенция от аутизъм. Някои от рисковите фактори, особено генетичните, не подлежат на повлияване. Други обаче могат да бъдат редуцирани при спазването на някои добри практики.

Намаляването на потенциалните рискове, като тютюнопушене, употреба на алкохол, лоши хранителни навици, прием на определени медикаменти, които могат да доведат до усложнения по време на бременност се препоръчват за ограничаване на риска от раждане на дете с аутизъм. 

Често родителите първи могат да регистрират характерните за аутизъм признаци. Затова е важно да бъдат добре осведомени относно симптомите свързани с разстройствата от аутистичния спектър. 

Източници:

Francis K, Karantanos G, Al-Ozairi A, AlKhadhari S. Prevention in Autism Spectrum Disorder: A Lifelong Focused Approach. Brain Sci. 2021 Jan 24;11(2):151. doi: 10.3390/brainsci11020151. PMID: 33498888; PMCID: PMC7911370.

Faras, Hadeel & Ateeqi, Nahed & Tidmarsh, Lee. (2010). Autism spectrum disorders. Annals of Saudi medicine. 30. 295-300. 10.4103/0256-4947.65261.