Съдържание:

1. Какво е ангина?
2. Видове ангина
3. Какви са характерните за ангина симптоми?
4. От какво се получава ангина?
5. Рискови фактори
6. Какви са усложненията при ангина?
7. Как се поставя диагноза ангина?
8. Лечение на ангина
9. Кога да посетим лекар?
10. Превенция

Какво е ангина?

Ангина, позната още като тонзилит, е остро инфекциозно заболяване, което засяга сливиците. Характерно за него е възпаление на сливиците, съпроводено от подуването им, силни болки в гърлото и затруднено преглъщане. 

Сливиците представляват два кръгли лимфоидни органа, разположени в задната част на устната кухина. Те имат ключова роля през първите години от развитието на детето, тъй като имат функцията на защитна бариера посрещайки инфекции и други външни дразнители. 

Заболяването може да засегне хора от всякаква възраст, но най-често се наблюдава при деца и юноши. 

Ангината е заразно заболяване, затова е важно болният да бъде изолиран, а контактите с него ограничени. Нелекувана ангината може да доведе до сериозни усложнения за пациента, които да доведат до временна загуба на слуха, увреждания на мозък, артрит, и други.

Видове ангина

Според протичането си, видовете ангина биват:

• Остър тонзилит: по-често срещаният от двата вида. Обикновено се причинява от вирусна или бактериална инфекция, като симптомите обикновено отшумяват то една или две седмици. 
• Рецидивиращ тонзилит: този тип ангина се характеризира с множество повтарящи се епизоди в рамките на една година. 
• Хроничен тонзилит: последващо състояние на острия тонзилит. Характеризира се с постоянно възпаление на сливиците, което трае често с месеци. 

Според причинители си, заболяването се дели на:

• Вирусна ангина: причинява се от различни вируси, като грипен вирус, вирус на Епщайн-Барр, цитомегаловирус, херпес симплекс, и др.  
• Бактериалана ангина: причинява се от бактерии, предимно стрептококи.

Основните видове ангина се класифицират и според други фактори. Сред тях се разграничават:

• Гнойна ангина: характерни за него са жълтеникаво-бели налепи по повърхността на сливиците. Обикновено се причинява от бактериална инфекция. 
• Катарална ангина: среща се сравнително рядко, като обикновено започва остро. Характерни за нея са възпалението на сливиците и околните тъкани, но без наличие на гной. 
• Херпангина: причинява се от вирус, като най-често засегнати са децата до седем годишна възраст. Характерни за нея са появата на силно болезнени мехури в задната част на устната кухина. 
• Микотична ангина: основна причина за този вид ангина е гъбична инфекция, най-често от гъбички от рода Candida. Налице са налепи и силна болка в гърлото, затруднено преглъщане, и др. 

Какви са характерните за ангина симптоми?

Обикновено ангината се проявява със симптоми на:

• Силна болка и парене в гърлото
• Сухота в гърлото
• Зачервени и подути сливици
• Подуване на лимфните възли
• Затруднения при преглъщане
• Трудности при хранене
• Обща умора и отпадналост
• Висока температура
• Главоболие
• Лош дъх
• Промяна в гласа

От какво се получава ангина?

Ангината може да бъде следствие от различни фактори. Най-често причините са:

• Вирусна инфекция: вероятно най-често срещаната причина за ангина. Причинява се от вируси като аденовирусите, грипни вируси, риновируси, вирус на Епщайн-Барр,херпес симплекс вирус, и др. 
• Бактериална инфекция: основна причина са стрептококовите бактерии от група А. Други бактерии, като стафилококи, пневмококи, и др.,  също могат да причинят инфекцията. 
• Гъбична инфекция: макар и по-рядко срещан причинител, гъбичките, особено тези от вида Candida също могат да причинят ангина. 
• Алергии: алергии към полени, прах или определени храни, могат да предизвикат възпаление на сливиците, което да доведе до ангина. 
• Фактори от околната среда: в някои случаи, излагането на фактори като цигарен дим, замърсявания на въздуха, вредни химикали, и др., могат да раздразнят и възпалят сливиците. 

Рискови фактори

Сред рисковите фактори увеличаващи риска от развитие на заболяването са:

• Възраст: ангината се среща по-често при деца и юноши, особено на възраст между 5 и 15 години. Въпреки това, заболяването може да засегне хора от всякаква възраст. 
• Често излагане на микроби: продължителното пребиваване в пренаселена среда като детски градини или училища може да увеличи риска от разпространението на инфекции, които да причинят ангина. 
• Отслабена имунна система: хората с хронични заболявания, прием на някои лекарства, или състояния като ХИВ/СПИН, страдат от отслабена имунна система, която ги излага на по-висок риск от заразяване с инфекции и развитие на ангина. 

Какви са усложненията при ангина?

Възпалението и увеличаването на сливиците могат да доведат до:

• Сънна апнея: подутите сливици могат да причинят затруднения при дишането по време на сън. 
• Перитонзиларен абсцес: ако тонзиларния целулит не бъде третиран навреме или правилно той може да прерасне в тонзиларен абсцес. 
• Ушни инфекции: ангината може да доведе до различни инфекции и възпаления на ушите, като например отит.
• Ревматизъм: в някои случаи, ангината може да се окаже отключващ момент за развитието на ревматизъм. Това усложнение е по-рядко срещано и е следствие предимно от нелекувана гнойна ангина причинена от бетахемолитични стрептококи от група А.
• Гломерулонефрит: нелекуваната ангина причинена от стрептококи може да доведе и до автоимунно възпаление на бъбреците.

Как се поставя диагноза ангина?

Диагнозата на ангина се поставя след посещение при лекар. Той следва да разпита за симптомите ви и медицинската ви история. Следващата основна стъпка в диагностичния процес е физическия преглед. 

Лекарят оглежда гърлото ви, за да провери за наличието на характерните за ангина симптоми. За да се потвърди диагнозата, както и причинителите на заболяването, лекарят може да назначи допълнителни изследвания. Те биват:

• Кръвни изследвания: при някои видове ангина е възможно да се наблюдават промени в кръвната картина, като увеличаване на броя на левкоцитите, повишена скорост на утаяване на еритроцитите, и др. 
• Изследване на гърлен секрет: използва се за откриването на стрептококова инфекция. Секретът се взима с помощта на памучен тампон. 

Лечение на ангина

Подходящото за ангина лечение зависи изцяло от причината за инфекцията. 

Обикновено бактериалната ангина се лекува с антибиотици. Техният прием следва да бъде назначен от лекар, но обикновено продължава около 10 дни. Важно е лечението да не бъде прекъсвано до пълното унищожаване на бактериите. 

Вирусната ангина изисква различно лечение, тъй като антибиотиците нямат ефект. За облекчение на симптомите се препоръчва:

• Активна почивка
• Хидратация с достатъчен прием на течности
• Прием на болкоуспокояващи
• Гаргара с подсолена топла вода

Кога да посетим лекар?

Ако вие или вашето дете изпитвате някой от типичните за ангина симптомите е препоръчително да се консултирате с лекар. Той ще ви помогне за поставянето на правила диагноза, както и за определянето на подходящо лечение. 

Превенция

Успешната превенция при ангина включва някои добри практики, които могат да ограничат риска от развитието на заболяването Ето и кои са те:

• Подсилване на имунната система, чрез прием на имуномодулатори
• Умерено консумиране на студени напитки или храни, които биха могли да раздразнят гърлото и да предразположат към развитие на ангина
• Редовно миене на ръце, особено преди хранене
• Избягване на споделяне на храна, напитки или общи прибори с хора, които може да са болни

Ангината е често срещано заболяване, особено при децата. Ако страдате от честа поява на ангина в по-напреднала възраст, то може би е добре да обмислите тонзилектомия. Тази хирургична интервенция е изключително безопасна и представлява минимален риск за пациента. Ваденето на сливиците понякога се явява необходимо за лечението на основното заболяване.

Източници:

Lacy Smith, Hughes, & Myrex. (2023, January). Tonsillitis and Tonsilloliths: Diagnosis and Management. University of North Carolina School of Medicine, Chapel Hill, North Carolina, 107(1).