Съдържание:

1. Какви са симптомите при аневризма?
2. Какви са видовете аневризми и кои са най-опасни?
3. Кога да посетим лекар?
4. Какво е лечението при аневризма?
5. От какво се причинява аневризма?
6. Как се поставя диагноза аневризма?
7. Рискови фактори
8. До какви усложнения може да доведе?
9. Превенция

Какви са симпотмите при аневризма?

В голяма част от случаите аневризмите не предизвикват никакви симптоми и остават незабелязани за дълъг период от време. Често те се откриват случайно при изследвания по друг повод. Симптомите обикновено се появяват, когато аневризмата се увеличи значително или се спука, което представлява спешно и животозастрашаващо състояние.

При спукана мозъчна аневризма симптомите могат да включват:

• Внезапно, много силно главоболие
• Учестено сърцебиене
• Загуба на съзнание
  

При спукана аневризма на коремната аорта се наблюдават:

• Рязка, силна болка в корема или болка в кръста
• Световъртеж
• Изпотяване
• Ускорен пулс
• Задух
• Загуба на съзнание
  

Освен това, в зависимост от вида и разположението на аневризмата, могат да се появят и други симптоми като:

• Лицева болка
• Болки в долната част на гърба
• Затруднено дишане
• Усещане за пулсиране в областта на пъпа
• Гадене и повръщане
• Зрителни нарушения

Аневризмата представлява разширение на кръвоносен съд, при което се получава изтъняване на съдовата стена. По форма тя може да бъде кръгла (с форма на „балон“) или цилиндрична, като засяга различни участъци от кръвоносната система.

Какви са видовете аневризми и кои са най-опасни?

Аневризмите могат да се развият в различни части на тялото, като най-често се класифицират според мястото, в което възникват. В зависимост от локализацията си, те могат да представляват различен риск за здравето.

Най-често срещаните видове аневризми са:

Мозъчна аневризма
Засяга най-често артериите в основата на главния мозък. В много случаи протича без симптоми, но при разкъсване може да доведе до мозъчен кръвоизлив, инсулт или смърт. Това е един от най-опасните видове аневризми поради внезапния и тежък характер на усложненията.

Аневризма на аортата
Засяга най-големия кръвоносен съд в тялото – аортата. Най-често се развива в коремната област (абдоминална аневризма), но може да се появи и в гръдната част, засягайки частта на аортата разположена между гръбначния стълб и хранопровода.

При разкъсване води до масивно вътрешно кървене, което е животозастрашаващо и изисква спешна медицинска намеса.

Периферна аневризма
Възниква в артериите извън мозъка и аортата, като най-често засяга краката, слабините или шията.

Този тип аневризми обикновено са по-малко опасни, но могат да доведат до усложнения като тромбози или нарушено кръвообращение.

Най-голям риск за живота представляват мозъчните аневризми и аневризмите на аортата, особено при тяхното разкъсване. Рискът зависи от размера, местоположението и общото здравословно състояние на пациента. 

Кога да посетим лекар?

Търсенето на медицинска помощ е особено важно при съмнение за аневризма, тъй като състоянието често протича без симптоми до момента на усложнение.

Потърсете лекар, ако забележите:

• Внезапно, силно главоболие, което се появява без ясна причина
• Болка в гърдите, корема или гърба, която е необичайна или силна
• Усещане за пулсиране в областта на корема
• Зрителни нарушения, замаяност или загуба на равновесие
• Задух или затруднено дишане
  

Незабавна медицинска помощ е необходима при поява на симптоми, които могат да бъдат признак за спукана аневризма, като:

• Внезапна загуба на съзнание
• Много силна и рязка болка (особено в главата, корема или гърба)
• Учестен пулс, изпотяване и чувство на слабост
  

Тези състояния са спешни и изискват незабавна намеса, тъй като могат да бъдат животозастрашаващи.

Ако имате рискови фактори като високо кръвно налягане, тютюнопушене или фамилна обремененост, е препоръчително да се консултирате с лекар дори при липса на симптоми.

Какво е лечението при аневризма?

Лечението на аневризма зависи от редица фактори и не винаги изисква незабавна намеса. В много случаи, особено при малки и неразкъсани аневризми, може да се приложи наблюдение вместо активно лечение.

Изборът на подходящ метод се определя от:

• Вида на аневризмата
• Нейната големина
• Локализацията в организма
• Общото здравословно състояние на пациента
• Наличието на рискови фактори
  

Основни методи на лечение

Редовно проследяване (наблюдение)
При малки аневризми с нисък риск от разкъсване лекарят може да препоръча периодични контролни прегледи и образни изследвания. Целта е да се следи дали аневризмата нараства или променя формата си.

Медикаментозно лечение
В някои случаи се назначава терапия с лекарства, които не лекуват самата аневризма, но намаляват риска от усложнения. Най-често това включва:

• Контрол на кръвното налягане
• Понижаване на нивата на холестерола
• Подобряване на кръвообращението
• Намаляване на натоварването върху съдовата стена
  

Хирургично лечение
При по-големи, нарастващи или високорискови аневризми може да се наложи оперативна намеса. Основните подходи са:

• Отворена хирургия – засегнатият участък на съда се заменя или укрепва чрез поставяне на съдова протеза (стент)
• Ендоваскуларно лечение – минимално инвазивна процедура, при която чрез катетър се поставя стент или специално устройство за стабилизиране на съда
  

Спешно лечение

При спукана аневризма е необходима незабавна медицинска намеса. Това състояние е животозастрашаващо и изисква спешна хоспитализация и хирургично лечение.

От какво се причинява аневризма?

Аневризмата се развива в резултат на отслабване и изтъняване на стената на кръвоносния съд. Това води до нейното разширяване и образуване на „издутина“, която с времето може да нараства и да стане по-уязвима към разкъсване.

Причините за появата на аневризма могат да бъдат както вродени, така и придобити:

Вродени причини
Някои хора се раждат с дефекти в структурата на съдовата стена, които я правят по-слаба. Такива вродени аневризми се срещат по-често в артериите на главния мозък.

Придобити причини
Те се развиват в хода на живота и могат да бъдат резултат от различни фактори като инфекции, травми, възпалителни процеси или други заболявания, засягащи кръвоносните съдове.

Сред най-често срещаните фактори, които допринасят за развитието на аневризма, са:

• Атеросклероза – натрупване на мастни плаки по стените на съдовете, което ги отслабва
• Високо кръвно налягане – увеличава натоварването върху съдовата стена
• Фамилна обремененост – наличие на аневризми при близки роднини
• Травми на кръвоносните съдове – особено в областта на аортата
  

В повечето случаи аневризмата не се дължи на една конкретна причина, а е резултат от комбинация от фактори, които постепенно отслабват съдовата стена.

Как се поставя диагноза аневризма?

В много случаи аневризмата се открива случайно при изследвания, извършвани по друг повод. Това се дължи на факта, че състоянието често протича без симптоми и може да остане незабелязано дълго време. Понякога диагнозата се поставя едва при поява на усложнение, като например разкъсване на аневризмата.

За установяване на аневризма се използват различни образни изследвания, които позволяват да се визуализират кръвоносните съдове и евентуалните изменения в тях.

Най-често използваните методи са:

• Ултразвуково изследване (ехография)
  Безболезнен и неинвазивен метод, който използва ултразвукови вълни за създаване на образ на вътрешните органи. Често се прилага при съмнение за аневризма на коремната аорта.
• Компютърна томография (скенер)
  Предоставя детайлни изображения на кръвоносните съдове чрез серия от рентгенови снимки, направени от различни ъгли. Този метод позволява точно определяне на размера и местоположението на аневризмата.
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
  Използва магнитно поле и радиовълни за създаване на детайлни изображения на вътрешните структури, без използване на рентгеново лъчение. Подходящ е за по-прецизна оценка на съдовете и околните тъкани.
  

В зависимост от конкретния случай, лекарят може да назначи допълнителни изследвания, за да определи степента на риска и най-подходящия подход за лечение.

Рискови фактори

Развитието на аневризма често е свързано с комбинация от различни рискови фактори, които отслабват стените на кръвоносните съдове с течение на времето.

Някои от тях не могат да бъдат контролирани, като възрастта и генетичната предразположеност, докато други са свързани с начина на живот.

Сред основните рискови фактори са:

• Генетична предразположеност: наличие на аневризми или съдови заболявания в семейството
• Възраст: рискът се увеличава с напредването на възрастта поради естественото отслабване на съдовете
• Тютюнопушене: уврежда стените на кръвоносните съдове и ускорява развитието на атеросклероза
• Консумация на алкохол: в прекомерни количества може да повиши кръвното налягане
• Употреба на наркотични вещества: особено стимуланти, които могат да доведат до рязко повишаване на кръвното налягане
• Нездравословно хранене: диета, богата на мазнини и сол, допринася за съдови увреждания
• Заседнал начин на живот: свързан е с по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания
• Наднормено тегло: увеличава натоварването върху кръвоносната система
  

Контролът върху тези фактори, особено тези свързани с начина на живот, може значително да намали риска от развитие или усложнение на аневризма.

До какви усложнения може да доведе?

Разкъсването на аневризма, в която и да е част на тялото, може да доведе до фатални усложнения. В зависимост от вида, аневризмата може да доведе и до други сериозни последствия като:

• Исхемичен инсулт: познат още като мозъчен удар, е сред водещите причини за смъртност или инвалидност в България. Представлява необратимо увреждане на части от мозъка вследствие на нарушеното кръвоснабдяване към тях. 
• Тромбоза: представлява съсирване на кръвта в кръвоносните съдове, което води до тяхното запушване. 
• Притискане на гръбначните прешлени
• Кръвоизливи
• Сърдечен удар: познат още като инфаркт, се причинява от затрудненото движение на кръвта в коронарните артерии. Това от своя страна води до смъртта на клетките намиращи се в сърцето. 
• Затруднено дишане
• Болки в гръдната обиколка
  

Превенция

В някои случаи появата на аневризма не може да бъде предотвратена. Когато превенцията все пак е възможна, се препоръчва избягването на дейности, които биха могли да увредят кръвоносните съдове. Те включват:

• Отказ от тютюнопушене
• Контролиране на кръвното налягане
• Здравословна диета 
• Поддържане на здравословно тегло 
  

Аневризмата е сериозно медицинско състояние, което може да доведе до животозастрашаващи последици в случай, че не бъде третирано навреме. Както вече споменахме, в голяма част от случаите този проблем остава незабелязан за дълъг период от време, тъй като не предизвиква никакви симптоми. Ето защо от изключителна важност е да преминавате през редовни профилактични прегледи при вашия лекуващ лекар. По този начин може да си осигурите навременно диагностициране и успешно третиране на състоянието. 

Източници:

Alexander KC, Ikonomidis JS, Akerman AW. New Directions in Diagnostics for Aortic Aneurysms: Biomarkers and Machine Learning. J Clin Med. 2024 Jan 31;13(3):818.

Deshmukh AS, Priola SM, Katsanos AH, Scalia G, Costa Alves A, Srivastava A, Hawkes C. The Management of Intracranial Aneurysms: Current Trends and Future Directions. Neurol Int. 2024 Jan 3;16(1):74–94.

Golledge J, Thanigaimani S, Powell JT, Tsao PS. Pathogenesis and management of abdominal aortic aneurysm. Eur Heart J. 2023 Aug 1;44(29):2682–2697.

Hall HA, Minc S, Babrowski T. Peripheral artery aneurysm. Surg Clin North Am. 2013 Aug;93(4):911–23.

Lattanzi S. Abdominal aortic aneurysms: pathophysiology and clinical issues. Wiley Online Library. 2020 Apr 17.

Lawrence P, Wallis C, Dobrin P. Peripheral aneurysms and arteriomegaly: Is there a familial pattern? Journal of Vascular Surgery, 28, 599–605.

Murai Y (ed.). Aneurysm. InTech; 2012.

Okal F, Foster DM. Cerebral Aneurysm. StatPearls [Internet]. 2026 Feb 15.

Palermo M, Olivi A, Sturiale CL. Liquid Biopsy for Cerebral Aneurysms: Circulating RNA as Diagnostic and Prognostic Tools—A Systematic Review of Current Evidence and Perspectives. Cells. 2025;14(19):1525.

Featured image by Freepik.com.